Солженицин в Харвард: Упадъкът на мъжеството е най-поразителното, което се вижда в съвременния Запад

Солженицин в Харвард: Упадъкът на мъжеството е най-поразителното, което се вижда в съвременния Запад
Реч на Александър Солженицин пред випускниците на университета в Харвард, 8 юни 1978 г.

Снимката е от посещение на Солженицин в Итън Колидж през 1983 г.

 

Девизът на вашия университет е „Veritas”- Истината. И някои от вас вече знаят, а други ще узнаят през живота си, че Истината мигновено се изплъзва веднага, щом отслабне напрегнатостта на нашия взор – и при това ни оставя в илюзията, че продължаваме да я следваме. От това избухват множество разногласия. И още нещо: истината рядко бива сладка, а е почти винаги горчива. И тази горчивина не може да се избегне и в днешната реч – но аз я изнасям не като противник, а като приятел. 

 

Упадъкът на мъжеството е може би най-поразителното за страничния поглед, което се вижда в съвременния Запад. Западният свят изгуби обществено мъжество – целият той и даже поотделно във всяка страна, всяко правителство, всяка партия и разбира се, в Организацията на обединените нации. Този упадък на мъжеството особено силно се чувства сред прослойките на управляващите и интелектуално водещите, от което се създава и усещането, че обществото като цяло е загубило мъжеството си. Разбира се, запазват се множество индивидуално мъжествени хора, но не те направляват живота на обществото. Да напомням ли, че упадъкът на мъжеството от древността се счита за първия признак на края?

 

Благосъстояние и независимост на човека

 

Когато са се създавали съвременните западни държави, се е провъзгласявал принципът: правителството трябва да служи на човека, а човекът живее на земята за това, за да има свобода и да се стреми към щастие (виж например американската Декларация за независимост). И ето най-накрая, в последните десетилетия техническият и социалният прогрес позволиха да се осъществи очакваното: държавата на всеобщото благосъстояние. Всеки гражданин получи желаната свобода и такова количество и качество от физически блага, които на теория би трябвало да осигурят неговото щастие. 

 

Осигурена е независимостта на човека от много видове държавен натиск, осигурен е на мнозинството комфорт, който не биха моли да си представят бащите и дедите. Появи се възможност да се възпитава в тези идеали и младежта, да бъде тя призовавана и подготвяна за физическо процъфтяване, щастие, владеене на вещи, пари, почивка, почти неограничена свобода на наслажденията. И кой сега, защо, заради какво би бил длъжен да се откъсне от всичко това и да рискува скъпоценния си живот в защита на общото благо и особено в този мъгляв случай, когато трябва да се защитава безопасността на своя народ в някаква далечна страна?

 

Погубващата маска на благополучието

 

Днес и в живота на западното общество благополучието започва да открехва своята погубваща маска. Съответно на своите цели, западното общество е избрало и най-удобната за себе си форма на съществуване, която аз бих нарекъл юридическа. Границите на правата и правотата на човека (много широки) се определят от системата закони. В това юридическо състояние, движение и лавиране западните хора са придобили силен навик и устойчивост. (Впрочем законите са така направени, че простият човек е безпомощен да действа в тях без специалист). 

 

Всеки конфликт се решава юридически – и това е висшата форма на решаване. Ако човек е прав юридически – нищо повече не се изисква. След това никой не може да му посочи непълната правота и да го склони към самоограничение, към отказ от своите права, да го моли за някаква жертва, безкористен риск – това би изглеждало просто нелепо. Почти няма да срещнеш доброволно самоограничение.

 

Преживявайки целия си живот при комунизма, аз ще кажа: ужасно е онова общество, в което изобщо ги няма безпристрастните юридически везни. Но общество, в което няма други везни освен юридическите, също е малко достойно за човека (аплодисменти). Обществото, стъпило на почвата на закона, но не по-високо – слабо прилага висотата на човешките възможности. Когато целият живот е пронизан от юридически отношения, се създава атмосфера на душевна посредственост, умъртвяваща най-прекрасните полети на човека (аплодисменти).

 

Бездните на човешкото падение

 

Обществото се оказва слабо защитено от бездните на човешкото падение, например от злоупотребяването със свободата на морално насилие над юношеството, като филми с порнография, престъпност или бесовщина (аплодисменти): всички те попадат в областта на свободата и теоретически се уравновесяват със свободата на юношеството да не ги възприема. Така юридическият живот се оказва неспособен да се защити от разяждащото го зло.

 

Цялото това отклонение на свободата към страната на злото се е създавало постепенно, но първичната му основа очевидно е била положена от хуманистичната човеколюбива представа, че човекът, стопанинът на този свят, не носи в себе си вътрешно зло, че всички пороци на живота произтичат само от погрешните социални системи, които и трябва да бъдат поправени. 

 

Че всеки социализъм въобще и във всички оттенъци води до всеобщото унищожение на духовната същност на човека и нивелирането на човечеството до смърт, чрез дълбок исторически анализ показа математикът академик Шафаревич в своята блестящо аргументирана книга Социализмът. Но ако ме попитат: искам ли да предложа на своята страна в качеството на образец за подражание днешния Запад, какъвто е, аз ще трябва откровено да отговоря: не, аз не бих могъл да препоръчам вашето общество като идеал за преобразуване на нашето. 

 

Душата на човека се стреми към нещо по-високо

 

Да, невъзможно е обществото да остава в такава бездна на беззаконието, както е у нас, но и не си струва да остава в такава бездушевна юридическа гладкост, както е у вас. Душата на човека, настрадала се под десетилетното насилие, се стреми към нещо по-високо, по-топло, по-чисто, отколкото може да ни предложи сегашното западно масово съществуване.

 

Западният начин на живот все по-малко има перспективата да стане водещ образец. Центърът на вашата демокрация и култура за няколко часа остава без ток – само толкова – и изведнъж цели тълпи американски граждани се хвърлят да грабят и насилничат. Такава е дебелината на ципата! Такава е неустойчивостта на обществения строй и отсъствието на вътрешно здраве в него.

 

Вашите особено забележителни дейци като Джордж Кенан казват: встъпвайки в областта на висшата политика, ние вече не можем да се ползваме от моралните критерии. Ето така, чрез смесването на добро и зло, на правота и неправота, най-добре се подготвя и почвата за абсолютното тържество на абсолютното Зло в света. Против световната, добре обмислена стратегия на комунизма на Запада могат да помогнат само нравствените критерии – а други няма (аплодисменти).

 

Господстващото светоразбиране на Новото време

 

Остава да се търси грешката в самия корен на нещата, в основата на мисленето на Новото време. Аз имам предвид това господстващо на Запад светоразбиране, което се е родило по времето на Възраждането, а в политически форми се е отляло от епохата на Просвещението. Залегнало е в основата на всички държавни и обществени науки и може да бъде наречено рационалистичен хуманизъм или пък хуманистична автономност – провъзгласената и провеждана автономност на човека от всяка по-висша над него сила. Или пък, казано иначе – антропоцентризъм, представата за човека като център на съществуващото.

 

Сам по себе си повратът през Възраждането е бил очевидно исторически неизбежен: Средните векове са се изчерпали, станали са непоносими с деспотичното потискане на физическата природа на човека в полза на духовната. Но ние сме се откъснали от Духа към Материята – несъразмерно, прекомерно. Хуманистичното съзнание, заявило себе си като наш ръководител, не признавало, че човекът има и други задачи, по-висши от земното щастие, и положило в основата на съвременната западна цивилизация опасния уклон на преклонението пред човека и неговите материални потребности. 

 

Зад пределите на физическото благополучие и натрупването на материални блага всички други, по-фини и по-високи особености и потребности на човека са оставали извън вниманието на държавните устройства и социалните системи, като че ли човекът няма по-висок смисъл на живота си. Така са били оставени пролуки за злото, през които сега то свободно прониква. Сама по себе си оголената свобода никак не решава всички проблеми на човешкото съществуване, а поставя множество нови. 

 

Основите на ерозиралия хуманизъм

 

В основите на ерозиралия хуманизъм и на всеки социализъм може да се видят общи камъни – безкраен материализъм, свобода от религията и от религиозната отговорност (при комунизма доведена до антирелигиозна диктатура), съсредоточеност върху социалното строителство и наукообразността в това (Просвещението от ХVIII век и марксизмът). Не е случайно, че всички словесни клетви на комунизма са около човека с главна буква и неговото земно щастие. И хуманизмът, напълно изгубил християнското си наследство, не е способен да устои в това съревнование. 

 

Но докато ежедневно се събуждаме под спокойното слънце, ние сме длъжни да водим и ежедневен живот. А има катастрофа, която вече е настъпила реално: това е катастрофата на хуманистичното автономно безрелигиозно съзнание. Като мярка за всички неща на Земята то е поставило човека – несъвършения човек, който никога не е свободен от самолюбието, користолюбието, завистта, тщеславието и десетки други пороци. И ето, грешките, неоценени в началото на пътя, сега отмъщават за себе си. 

 

Да напуснеш живота като същество по-висше

 

Пътят, изминат от Възраждането, ни обогати с опита, но ние изгубихме онова Цяло, Висшето, някога полагащо предел на нашите страсти и безотговорност. Твърде много надежди сме заложили ние на политико-социалните преобразования – а се оказа, че ни ограбват най-ценното, което имаме: нашия вътрешен живот. На Изток го стъпква партийният пазар, на Запад – комерсиалният (аплодисменти). Ето в какво е кризата: даже не е толкова страшно това, че светът е разцепен, а това, че у главните разцепени негови части болестта е сходна.

 

Ако, както декларира хуманизмът, човекът е роден само за щастие, той не би бил роден и за смърт. Но затова, че той телесно е обречен на смърт, неговата земна задача е очевидно по-духовна: не потъване в ежедневието, не най-добрите начини за придобиване на блага, а после по-веселото им прахосване, а носенето на постоянния и труден дълг, така че целият жизнен път става опит главно на нравствено възвисяване (аплодисменти): да напуснеш живота като същество по-висше, отколкото си го започнал. 

 

Ценности и духовно избухване

 

Неизбежно е да разгледаш скалата на разпространените човешки ценности и да се изумиш от нейната неправилност днес. Невъзможно е оценката на правилността на действията на президента да се свежда до това каква е работната ти заплата и дали не е ограничена продажбата на бензин (аплодисменти). Само доброволното възпитаване в самите себе си на светло самоограничаване възвисява хората над материалния поток на света. Да се придържаш днес към закостенелите формулировки на епохата на Просвещението е ретроградство. Тази социална догматика ни оставя безпомощни пред изпитанията на днешния век.

 

Не можем да избегнем преразглеждането на фундаменталното определение за човешкия живот и човешкото общество: действително ли най-високо от всичко е човекът и няма ли над него Висш дух? Вярно ли е, че животът на човека и дейността на обществото трябва да се определят преди всичко от материалната експанзия? Допустимо ли е да я развиваме в ущърб на нашия цялостен вътрешен живот?

 

Ако не до гибел, то сега светът е достигнал до поврат в историята, по значението си равен на поврата от Средните векове към Възраждането – и ще изиска от нас духовно избухване. Издигане на нова височина на взора, на ново ниво на живота, където няма, както през Средните векове, да е предадена на проклятие нашата физическа природа, но и още повече няма, както в Новото време, да бъде стъпкана нашата духовна (аплодисменти).

 

Това въздигане е подобно на изкачването на следващата антропологическа степен. И за никого на Земята не е останал друг изход освен нагоре (аплодисменти).”

 

8 юни 1978 г.

Със съкращения от списание „Християнство и култура”;

Източник: cao.bg

 

 

 

 

 

Коментари

  • НПО какво е?

    20 Окт 2021 12:31ч.

    Когато целият живот е пронизан от юридически отношения, се създава атмосфера на душевна посредственост, умъртвяваща най-прекрасните полети на човека. нека само уточним, че НПО финансирани от чужди посолсвта налагат нови и нови юридически конструкти. Закон за социалните услуги, но искат Агенция за каетсвото, т.е. за добрите практики, която на практика ще каже кои НПО казват кои практики са добри, а другите не. Образованието е парализирано от юридически измислици, в които послредствени началници РУО без никакво чувство за съпротива прокарват всяка глупост набутана на министъра от НПО.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • без имена

    20 Окт 2021 12:48ч.

    "....така че целият жизнен път става опит главно на нравствено възвисяване (аплодисменти): да напуснеш живота като същество по-висше, отколкото си го започнал". Трудна задача и затова съществуват Чистилището и Адът.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Сигналиста

    20 Окт 2021 13:38ч.

    Как да разбираме тук "бесовщина"?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Господстващото светоразбиране на Новото време"

    20 Окт 2021 14:00ч.

    То не е толкова лошо, ако се разбира правилно, но западното масово съзнание, дори и в рамките на рационализма на образователните институции, не е в състояние да го разбере правилно, защото всичкият този антропоцентризъм материалистически се разбира под скиптъра на господстващ консумеризъм и представа за човека като биологичен индивид, който е част от съществуващото, а не самоасамблиращо се цяло в качеството си на екзистенция. Грешният мироглед на западната материалистична наука ражда опасно идеологическо съзнание, включително и различни форми на диктатура - рафинирана (демокрация), която при криза избива в откровен санитарен или расов/класов фашизъм, или груба (комунизъм, анархизъм, народничество), която стои по-близко до източния тип деспотия. на основата на такова съзнание днес виждаме първите наченки на медицинския фашистки терор, които ще отнемат животи и жизнени пространства, да не говорим за личностни права и свободи. Фактически криворазбраният хуманизъм уби хуманния човек и медицината, доскоро считана за хуманна, пое авангарда на новия транхуманистичен поход срещу човека. Защо се получи така? Ами защото чрез медицина дяволските фактори чрез синтетичните си псевдолекарства и псевдоваксини найй-лесно се добират до територията на личностната ни неприкосновеност. И пак чрез медицински тескерета се прави опит да се доберат и до всичките форми на достъп до социална активност, за да обезсилят гласовитите и неудобните.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Допустимо ли е да я развиваме в ущърб на нашия цялостен вътрешен живот?"

    20 Окт 2021 14:14ч.

    За съжаление повечето от хората нямат вътрешен живот, та затова и им липсва цялостност. Без вътрешен живот си роб на обстоятелствата и не умееш да се бориш, защото няма как да изходиш от стратегия, пресъздаваш само конюнктура - не си на равнището на себеосъзнаваща се всеобщност или микрокосмос, както са говорели мъдреците. Западната общественост така и не създаде предпоставки за богат вътрешен (душевен) живот, един такъв живот за невежите мнозинства все още е обект на подигравки и неразбиране. Затова и транскорпоративните фактори с богатствата си злоупотребяват с некачественото ни себеотразяване и липсата на духовна перспектива у човека, затова и го оплитат в мрежите на идеологически брътвежи и практики, които го отдалечават от самия него, каквито се случват напоследък покрай тая медицинско-фашистка истерия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Александър Солженицин беше казал и друго, но разбира се, то пречи на посткомунистическите идиотии на голямата част от невежите хора у нас.

    20 Окт 2021 17:35ч.

    Ето неговите мисли: "Съжителството с комунизма на една и съща планета е невъзможно. Или ще се разпространи, подобно на рак, за да унищожи човечеството, или в противен случай човечеството ще трябва да се освободи от комунизма (и дори тогава ще се сблъска с продължително лечение на метастазите). * * * Социализмът от всякакъв вид води до пълното унищожение на човешкия дух".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В СССР имаше хора на много високо ниво, те задаваха на света свои морални критерии

    20 Окт 2021 17:42ч.

    Но сега всичко е в такъв разпад. Щом този фашист Дугин се е сложил най-отпред сред съвременните мислители ми става безкрайно тъжно за многострадалния и велик руски народ. Неговите мракобесни идеи даже не са оригинални, те са жалко подобие на вижданията на Шестов, Бердяев, Толстой и мн. други.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • зебев тескере демократ от новия троцкистки съюз, който замести стария

    20 Окт 2021 18:32ч.

    Както виждаме, добрият стар милиционер социализъм на Съветите под формата на тескере ковид талибанизъм и насилствени еврокомисарски зелени политики днес виждаме да го възкресяват давоските инклузивни капиталисти. Комунизмът е само другата страна на една и съща общобуржоазна монета, за която така хубаво говори Бердяев. Първопричината е в буржоазния материалистически консумеризъм.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Стефан Петров

    20 Окт 2021 19:46ч.

    Пророческа реч. По повод годишнината от произнасянето й в доста западни вестници имаше материали, признаващи правилността й. Днес, толкова години след тази реч, ясно се вижда,че капитализма умира, но големия въпрос е не какво ще има след него, а дали на планетата ни ще останах хора. Що се отнася до изказването , на сайта, че Дугин бил фашист явно казалия си няма представа за неговите възгледи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    20 Окт 2021 20:11ч.

    За да се постигне справедливост, трябва да има добри закони. Хората хиляди години са имали добри закони, говоря за цивилизованите народи. Тъй като духовният закон, който е наложен над човека е свързан с това да зачита другия човек като неприкосновен или божий, да зачита собствеността му, да счита земята и всички ресурси като също божии и на всички. Тук няма противоречие, между зачитай частната собственост и земята е на всички, понеже балансът е в мярката на собствеността, от която имаш нужда. Правото на собственост не се е разбирало като желание да се отнема собственост на други или да се трупа безпаметно, а точно обратното, зачитане на правото на другия да има своята нива и да се препитава от нея. Съвременният комунизъм не е измислен, за да направи света по-справедлив, той е измислен от хора, които не могат да спазват първичния закон на доброто. Който също не е гарантирал съвършен живот, тъй като се е ползвал от несъвършени хора. Но сам по себе си е бил добър и ценностите вложени в него са били добри, такива, които потискат нечистоплътните стремежи, а насърчават добротворството. Ако хората искаха справедливост, те нямаше да отрекат тези закони, законите нямаше да им натежат, нямаше да ги намразят. Това, че Божият закон е натежал на човечеството и са тръгнали да се освобождават от него, показва, че не са търсили нещо по-справедливо, каквото не съществува, а по-скоро незаслужени блага, престъпно мислене, прекрачване на граници. Днес имаме пак несправедливост, но тя вече е заложена в самите човешки закони и така нареченото върховенство на правото. Там са така обърнати вече нещата, че се поощряват в човека низшите му страсти, ценност става богоборството. Не може да очакваме добро от закон, който е създаден, за да отмени истинския добър духовен закон. По съвременните ценности и мислене, ще се роят непочтените хора, леконравните и несправедливо облагодетелстваните. Мъжеството винаги е произтичало от образа на хероса, който на цената на всичко пази реда и справедливостта. Няма нищо чудно, че мъже, които са предали и отстъпили от реда и справедливостта и си измислят нов ред и „справедливост“, те са страхливи. Поначало престъпникът е страхлив, той се страхува да живее праведно, понеже се страхува, че няма да е успешен. Добрият закон е като едни сложни правила на играта, по които не си сигурен, докъде ще стигнеш и които просто не искаш да спазваш. Няма мъжество в разбойника и използвача, мъжеството е да не си такъв. Първото, с което човек се сблъсква, като тръгне по-на запад, са инфантилните мъже, т.е. това е културен шок. Понеже тия хора искат да живеят по-лесно и безотговорно, отколкото изобщо ни е позволено! Изобщо ценности няма как да търсим в свят, който живее върху бунта към стария ред. А „равенството“, което проповядват днес, то е единствено в тази посока, отреченото поведение на стария свят, да бъде реабилитирано и всякакви закононарушители да бъдат приети. Затова жени протестират по гащи, че да си лека жена е норма, а мъжете трупат като катерици чужди съкровища и не ги интересува никаква световна справедливост.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Солженицин изглежда като урод тук

    20 Окт 2021 20:29ч.

    При запознаване с творчеството му впечатлението се засилва.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мммм да

    20 Окт 2021 22:46ч.

    "Александър Солженицин беше казал и друго, но разбира се, то пречи на посткомунистическите идиотии на голямата част от невежите хора у нас" Пророчески думи за комунизма - днес метастазите му са обхванали източното и западното крайбрежие на САЩ и половин Западна Европа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 200 лет вместе

    20 Окт 2021 22:47ч.

    Миличкият..разкарвали са глупака кат панаирджийска мечка по клоаките-университети!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • онбашията

    21 Окт 2021 9:33ч.

    Е то хубаво, ама Ренесанса и последвалите социални експерименти точно интелектуалчета като Солженицин ги пораждат и движат, после "кой ми сра в гащите". Социален прогрес НЯМА, това е положението, техническия прогрес е реален, той прави от време навреме да живеем охолно (но само за век, не повече) и наивниците решават "о, победихме злата природа с по-добър обществен ред". Няма "добър" обществен ред, и това не е трагедия, хората са чудесно пригодени да живеят в мизерия, и буквално само в мизерия могат да бъдат истински щастливи. Затова в Швеция и Дания всички се тъпчат с антидепресанти и са с пластмасови усмивки

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • не е анекдот (по мотиви на тов. Едуард Сноудън, емигрант по неволя)

    21 Окт 2021 18:35ч.

    Пример за упадъка на мъжеството в САЩ: "Разценки в публичен дом: Полов акт за час - 30 долара; 2) Наблюдаване на извършващи полов акт - 50 долара за час; 3) Наблюдаване на оня, който наблюдава извършващи полов акт - 100 долара за час". Може да се приеме и като разценки на 5G милиционер- организацията по тотално дигитално проследяване на личния живот на комшиите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ленин

    22 Окт 2021 19:13ч.

    Ааа, мечтателят да се върне онова време, когато е имало помпозни натруфени балове за дворяните и аристокрацията в лъскави дворци и в същото време полуграмотни попове са пудрели мозъка на 80% неграмотни селяни с бабини деветини! Ако не беше съветската власт този (александър исаевич солженицин) нямаше да е това, което е станал, най-вероятно някой селянин от руската глубинка като от картините на Репин! Но днешните царебожници, носталгици по Росията, която са загубили, много си го обичкат!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Quest

    27 Окт 2021 2:22ч.

    Wow, тук е пълно с двуноги, които се имат за по-умни от Солженицин.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Полов акт за час - 30 долара

    27 Окт 2021 9:09ч.

    Само това стига, за да те определя като някакво изкопаемо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Александр Островски: "Солженицин-прощаване с мита"

    28 Окт 2021 15:55ч.

    Потрудете се да прочетете тази книга.Тя не е художествено произведение, а факти, логично съпоставени и всеки може да ги оценени. Тя започва с думите на Вл.Висоцки: "И во веки веков, всякога-страхливецът и предателят са презрени". Напомня се в нея и Библейското изречение: "Всичко тайно, рано или късно става явно!" Накратко, въпреки дифирамбите за А.Солженицин днес, той просто е продукт на ЦРУ и КГБ. Или разменна монета в чужди ръце. Четете и сами ще разберете, че той няма фигурата на някакъв кумир, а е просто един комбинатор, за да оцелее....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Само това стига, за да те определя като някакво изкопаемо."

    30 Окт 2021 12:16ч.

    А почему ты так вбесилась, жидовка? :))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Sin

    02 Яну 2022 19:24ч.

    Безперспективност - основната черта на всеки руски пишещ. Комунизмът е лош, но видите ли и Западът не е нищо особено. Нямало мъжественост, разбирай няма бандити, няма грубияни и крякащи простаци. Ерго, за руската душа нищо близко. На нея и трябва ботуш, страдание и най-вече мизерия. Онова всепобеждаващо състояние - мизерия във всичко. От калните и мръсни градове до пиянските и безнозъчни заклинания. На Запад това го няма. И слава Богу !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи