- Автор: russian.rt.com
- 10 Sep 2020
- 9653
- 12
„Всички за един? Или гаранциите на НАТО са само един мит?“, задава въпроса немското списание „Шпигел“.
През пролетта на 1955 г., когато ФРГ влиза в Северноатлантическия алианс, Бундесверът все още не съществува и в случай на нападение от Москва, немците възлагали надеждите си на „решителността на Съединените щати“, пише авторът на статията Клаус Вигрефе.
Тъй като правителството на Конрад Аденауер „имало малко вяра на Северноатлантическия договор“, в секретния документ „Задълженията на САЩ пред Федералната република“, който се пази в немското МВнР, юристите на министерството на ФРГ преценили всичко, за което „САЩ са дали своето съгласие“, отбелязва Вигрефе.
Експертите на Аденауер стигнали до извода, че юридическите задължения на американците са „доста скромни“, пише авторът на статията. „В случай на нападение на една от страните в НАТО, особено на ФРГ, Съединените щати се задължават да окажат подкрепа в такава степен, в каквато сметнат за необходимо“, цитира Вигрефе юристите на МВнР на ФРГ. „Съединените щати трябва да решат има ли атака и какво да бъде военното съдействие от тяхна страна“.
„С други думи, в случай на нападение на една от държавите в НАТО, американците по своя преценка ще решат да се въвличат ли във войната или нищо да не правят“, пояснява немският журналист. А доколкото всички членове на НАТО са „равноправни“, това се отнася не само за Германия, но и за всички партньори в Северноатлантическия алианс, констатира Клаус Вигрефе.
От началото на украинската криза през 2014 г. канцлерът на ФРГ Ангела Меркел непрекъснато говори за „задълженията на НАТО пред всеки член на алианса“. С подобни изявления немското правителство се опитва да „успокои“ Прибалтийските държави, които „се съмняват, че в случай на конфликт с Москва ще могат да разчитат на останалите“, уточнява авторът на статията.
„При това, от времето на Аденауер текста на Северноатлантическия договор не е променян. Няма основания да бъде трактуван по различен начин в сравнение с времето от преди 60 години, затова много политолози и юристи интерпретират текста на договора така както са го направили навремето експертите на Аденауер“, заключва журналистът на „Шпигел“ Клаус Вигрефе.
