- Автор: БНТ
- 27 Окт 2020
- 11067
- 36
"Под каквото и да се подпишем, то няма да има никакво значение, ако не влезе в съзнанието на гражданите на Северна Македония, просто ще си остане безпредметен исторически спор" - така коментира поредното заседание и дейността на съвместната българо-македонска комисия проф. Иван Илчев в "Още от деня".
Бившият ректор на Софийския университет проф. Иван Илчев, който е член на междуведомствената българо-македонска комисия, коментира и какъв ще е изходът от спора за Гоце Делчев.
На въпрос дали предложението за преименуване за 24 май може да се намеси и в темата за македонскатa азбука и език, историкът отговори: "Дайте да не говорим за 24 май, защото се сещам за Вълко Червенков, който говореше за "дълбоката и плитката оран", без да е вкарвал рало в земята. Този въпрос не решава нищо. Каквото и да постигнем и каквото и да подпишеm, няма да има никакво значение, ако то не влезе в съзнанието на гражданите на Македония. Просто ще си остане един исторически спор, дял на една малка група историци."
Докато ние решим въпроса с учебниците, има опасност в Македония да влязат нови учебници и ще трябва да започнем диалога отначало, както се движим с тази скорост. Това е бавен процес с промяна на учебниците, заема поне 5-6 години. Но нищо не пречи МОН да изпрати инструкция, че така и така, постигнато е съгласие по тези 4 или 5 въпроса и много молим тези, които пишат и ще ги пишат, да ги включат по новия начин. За съжаление това не се случва. Всичко, което правим, е като тренировките на боксьора преди мача - стръвно удря във въздуха.
Всичко, което се прави, безсмислено ли е? "Не, не е безсмислено, но зависи от коя страна се погледне с далекогледа. За очакванията на по-голямата част за българската общественост е постигнато. Не е много, да не кажа - е малко. От гледна точка на македонските колеги обаче, те казват, че преди години е било немислимо да се говори, че Самуил е български цар. Че Гоце Делчев е имал българско самосъзнание, когато се е борел за автономия на Македония. Един от големите проблеми на българските държавници, с изключение на Иван Евстатиев Гешов, никой друг не е опитвал да погледне на македонския въпрос от позицията на сръбския министър-председател, на гръцкия, и да види какво те мислят.
В момента в медиите на Македония върви бясна антибългарска кампания. Крайно време е да се отървем от това, което Елисавета Багряна наричаше "червените кръвни телца" на славянския сантиментализъм и да се отнасяме към Македония като една съседна държава, която има своите интереси, ние също имаме своите интереси. Нека да забравим това, че една трета от населението на София има произход от Македония. Крайно време е. Вече са минали 100 години.
Вътре в себе си българите сме убедени, че ние сме братя с македонците, но македонците вътре в себе си са убедени, че България ще вика, ще вика, ще протестира, но в крайна сметка ще кандиса, ще клекне и ще допусне Македония в Европейския съюз и затова протакат.
Ако българското правителство блокира влизането на Македония в ЕС, това ще бъде първата решителна стъпка в македонската политика от близо 100 години насам.
Аз продължавам да твърдя, че Европа не ни разбира и за нея този спор няма никакво значение. Когато Гърция се противопоставиха, тях ги разбираха поне донякъде, защото гърците традиционно са от европейското културно пространство. Ние за съжаление не сме.
Каква е ползата за нас от това Македония да бъде член на ЕС?
От това, което виждаме от политиката в Скопие от последните години, за съжаление ще имаме проблеми в ЕС. Проблеми, каквито не сме имали с Гърция и с другите държави в ЕС. Така че много внимателно трябва да се поставят нещата на везните на интереса на българския народ и българската държава. Това трябва да стои на първо място.
До 10 ноември трябва да решим всички спорни въпроси и на 10 ноември тържествено да се качим на влака в София и да слезем в Скопие, където тържествено да връчим нашето съгласие по спорните въпроси. Първата копка на тази жп линия беше направена в средата на 90-те години. Втора копка няма.
Източници: "Епицентър", БНТ
