В първия вариант Сугарев гладува три пъти до смърт и не само остана жив, ами и три пъти стана посланик. Тъкмо този е вариантът, който в момента се засили - хем сме тук, хем не сме, хем ще гладуваме до смърт, хем ще продължим да сме велики. А причината е много проста - не получават подкрепа от собствените си хора във властта, от друга страна
ги е страх да натискат, защото ще счупят партията
Второ, хората на ДСБ във властта се оказаха много повече, отколкото е електоралното тегло на партията - зам.-министри, членове на политически кабинети и куп други назначения, които се оказаха безброй. Да не говорим, че непрекъснато се заобикаля фактът, че ДСБ имат трима министри във властта - външния Даниел Митов, на образованието и науката - Танев, и на здравеопазването - Петър Москов. Или поне ние живеехме досега с такова впечатление. Името на Москов обаче се спряга най-много, защото беше зам.-председател на ДСБ. Но той си каза: “Аз ще си остана министър на Реформаторския блок”. А като цяло Реформаторски блок няма.
Оттук и трето - с разкола, който настъпва между СДС, ДБГ на Кунева, от една страна, и ДСБ, от друга, очевидно няма да видят власт много дълго. Аргументът им е, че не искат да заемат сектантска позиция, а всъщност си дават сметка, че ако сега излязат от властта, после ще я гледат през крив макарон. Но и да напуснат представителите на ДСБ, ще го направят не защото Радан Кънев е казал.
Има и нещо друго - ДСБ също се разколеба в своето решение и в момента имаме колебание в колебанието, което е истинско безумие.
Ако продължават така, просто се излагат. Това е фарс, постепенно ще стане видимо и за електората, което е лошо за тях. Оттук нататък е ясно, че Реформаторският блок се разпада. Но това има няколко смисъла. Според мен Реформаторският блок се разпада като идея. Разпадът става без предупреждение, без разговори, без преговори, без нищо.
Идеята, т.е. девствеността, е загубена
Важно е обаче кой напуска групата - това е парламентарен въпрос и е очевидно, че раданкъневци напускат групата, а не другите. В този смисъл те губят парламентарна група, а това е огромна загуба, защото губят купища процедурни права - право да те изслушат, право на реплики, дуплики по определени въпроси. Губи се също така присъствие. Пита се с какво ще го компенсират - отговорът е очевиден - улицата. В този смисъл има нещо като “Айде на бас!” и айде на баса е това, че ще има улица. Ще има по-големи протести и улицата ще играе по-голяма роля, отколкото парламентът.
Това е басът, който Радан Кънев сключва с Кунева. От своя страна тя се хваща на бас за обратното.
Интересна е хипотезата, която Борисов изказа - че Радан Кънев подготвя кандидатурата си за президентски избори, и иска до тях да обозначи опозиционност, и особено, ако те са съчетани с парламентарни, да набере самостоятелна сила от около 20 депутати. Надеждите са да се заеме с рязка позиция вотът на недоволните, за които те предполагат, че са около 200 хиляди, и така да се получи самостоятелна сила в парламента без “червената кукувица”. Такъв би могъл да е планът, погледнато рационално.