Проф. Ивайло Знеполски: Борисов е удобен виновен за всичко несвършено

 Проф. Ивайло Знеполски: Борисов е удобен виновен за всичко несвършено
Реваншизмът е грешна система. Някой трябва да даде друг тон, но кой да бъде той?

 

- Възстановен ли е духът на парламентаризма в България в 45-ото народно събрание, проф. Знеполски?

 

- Обстановката в новото Народно събрание не само не се отличава от предишните парламенти, но дори картината е по-тъжна. Критиците на ГЕРБ пропуснаха възможността да покажат какво са имали предвид под “действащ парламент” или “парламентарна република”.

 

Те не само не сложиха “ново” начало, а отказват да разговарят с една трета от народните представители и дори заявиха, че партията им трябва да бъде заличена.

 

Вместо очаквания от избирателите политически диалог и спешно излъчване на правителство, се раздухва дух на омраза и се правят опити парламентът да изземе функциите на изпълнителната власт.

 

За разлика от тоталитаризма, който отхвърля всякаква възможност за конфликти, демокрацията е система, която се осъществява в конфликтите; те са път към възможност за еволюция на обществото и за промяна. Само че проблемът е в мярката, в границите на конфликта. Докъде може да се отиде в антагонизма с другия?

 

Ако критиките водят до пълното му отрицание и до опит за “изчегъртването му”, се нарушават други фундаментални принципи на демокрацията - решаването на конфликтите чрез диалог и дискусия, желанието за живот заедно, стремежът към консенсус по пътя на търсенето на работещи компромиси. Реваншизмът е грешна стратегия, някой трябва да даде друг тон, но кой ще бъде той?

 

Всъщност истинският проблем на парламентаризма не е в това, че някой от изпълнителната власт не се отнася с подобаващо уважение, а в самите депутати както от управляващото мнозинство, така и от опозицията, които сами не уважават себе си. Приемайки да бъдат част от партийните машинки за гласуване и лишавайки се от собствен глас, те отдавна не представляват интересите на района, от който са избрани, а на партията, която ги е направила депутати. Тяхното мълчание или програмирано говорене е в основата на ниския рейтинг на Народното събрание. Но това ни отвежда към трудния проблем за характера на избирателната система.

 

- Фронтът срещу ГЕРБ не е ли търсене на реванш за неговото предишно поведение?

 

- Имам ясен спомен за всички минали парламенти и не виждам разлика между техния начин на работа и работата на 44-ото народно събрание. Още повече че т.нар. нови партии не са били представени в него, за да си го връщат. Във всяка държава от момента, в който парламентът излъчи легитимно правителство, основните решения се взимат от изпълнителната власт, която ги узаконява чрез гласуване, осигурено от депутатите на съответната партия или коалиция. Опозицията нищо не може да направи, ако няма желание за диалог и търсене на консенсус. Парламентът е просто мястото, където властта символно е споделена, доколкото може да издига различни предложения, които да убедят управляващите, или да задава неудобни въпроси и да критикува, с оглед да ги възпре от определени действия.

 

В нашия парламент обикновено не става така. Налице е траен упадък на политическата култура. Всъщност нея никога не я е и имало. От първия му ден след промяната през 1989 г. беше загърбена ритуалността на тази славна буржоазна институция и беше вкаран плебейският език на улицата. Решенията на министър-председателя може да бъдат оспорвани, но постът му трябва да бъде уважаван и това би било израз на самоуважението ни като българи.

 

И тук е двойната вина - и на Борисов, и на опозицията.

 

От една страна, министър-председателят е канен в парламента не за да се води политически диалог с него, а за да бъде обиждан и обвиняван.

 

Чудно ли е тогава, че, от друга страна, неговият начин да отговори е пълното игнориране на парламента. И двете поведения са деструктивни, но взаимно определящи се. Това е омагьосан кръг. Все пак имаше моменти, в които Борисов се е показвал по-диалогичен, по-склонен за отстъпки.

 

Спортистът в него го прави едновременно агресивен политически опонент, стремящ да се наложи на всяка цена, и в същото време в политик с известен вкус към чистата игра.

 

Два примера: щедрото преотстъпване на службата омбудсман на Мая Манолова или дори жестът да предложи на опозицията в лицето на г-жа Нинова поста председател на Народното събрание. Тя съвсем погрешно го изтълкува като опит “да я купи” и експлоатира своя отказ като висша добродетел до ден днешен. В новото Народно събрание на никого не му дойде наум да направи дори този “елементарен” жест.

 

- Какво е състоянието на партиите в парламента в светлината на първата работна седмица?

 

- Картината е до известна степен парадоксална: пълна разпокъсаност на стратегиите на отделните партии под покривалото на обединяващата анти-ГЕРБ стратегия. В търсене на невъзможен компромис всяка партия се стреми да извлече от ситуацията свои изгоди с оглед близки нови избори.

 

“Има такъв народ” е потънал в загадъчно мълчание, което може да прерасне в пълна конфузия, а осъществените в спешен порядък промени в изборните правила имат все по-малък шанс да му донесат желания ефект. На негов гръб формацията около Мая Манолова и “отровното трио” преследва мечтата за място във властта, сега или в следващото раздаване, позиционирайки се в публичното пространство чрез усилено производство на думи и скандали, в качеството на неупълномощен говорител на една несъществуваща коалиция.

 

Корнелия Нинова, танцувайки с групата над трупа на поваления победител, се надява да заличи “петното” на системна партия, което заслужено, поради възрастта си, носи столетницата, и да спаси поста си, в който се е вкопчила.

 

ДПС в новата ситуация съзря шанс да излезе от образа на демонизиран политически субект, помагайки, доколкото може, клеймото да отиде при друг.

 

“Демократична България”, поне в лицето на Христо Иванов, се стреми донякъде да запази политическото говорене и е единствената партия, която се надява, че всички предстоящи компромиси ще си струват, в името на една предполагаема “дълбока” промяна. Не е ясно обаче какви за тях ще бъдат негативите от мълчанието или свръхговоренето на партньорите им. ГЕРБ е най-предвидим и адекватен в приемането на ролята си на опозиция.

 

- Какво може да очакваме от плаващите мнозинства?

 

- Едно е сигурно - че в търсенето на безпринципно сътрудничество и коалиране се губи политическият профил на партиите. Всички започват да си приличат, да се държат по един и същ начин. Странен е този порив за бягане от образа на “системна” партия и превръщането им в несистемни играчи. Безсмислен е поривът да подражават на Слави Трифонов и неговото войнство. На тях, ако останат в политиката, им предстои да извървят дълъг път, който партии като БСП, СДС, ДСБ, ГЕРБ и ДБ са вече извървели в една или друга степен.

 

Несистемните партии залитат по т.нар. директна демокрация или демокрация на масите. В исторически план експлоатирането на подобни тежнения са довеждали до трагични резултати и сметката обикновено е плащал народът. Няма нещо по-неуловимо от понятието народ и теоретиците на демокрацията отдавна са назовали причината за това: народът е едновременно незаобиколим политически принцип и много проблематична социална реалност.

 

Само представителната демокрация, олицетворена от партии с конкуриращи се програми, може да гарантира демокрацията. Още в Древна Гърция се знае, че демокрацията, оставена сама на себе си, завършва в тирания.

 

- На какво се дължи тази непримиримост към ГЕРБ и по-конкретно към Бойко Борисов?

 

- В последните месеци чухме различни обяснения - повечето от тях позоваващи се на конкретни политически и административни практики. Ако поставим въпроса в контекста на 30-годишния период, ще видим, че причините са по-дълбоки и насочват към крехкостта на новата ни демокрация и двусмисленото отношение към понятието “власт”.

 

Един от важните представители на съвременната политическа наука беше определил демокрацията като политическа система, чийто принцип е “празното място на властта”. За разлика от монархията, където има символно идентифициране на властта с тялото на краля, в демокрацията никой не може да заеме трайно мястото на властта.

 

И се появяват един индивид и една партия, които на фона на досегашната бързопреходност на правителствата заемат празното място повече от 10 г. Към това се прибавя и стилът на управление - концентриране на решенията във върха, недооценяване на ролята на ритуалността на парламентарния живот и най-важното, “отелестяване” на властта чрез масивното физическо тяло на лидера, чрез постоянното движение на това тяло в пространството и импровизирани минисцени на “срещи с народа”. Ето защо изнервени политици - в парламента или дълго преседели на резервната скамейка, решават, че празното място на властта е присвоено и почти почти припознаха в Борисов нов Людовик ХVI, който трябва да бъде изпратен на ешафода, за да може да се изпразни мястото.

 

- Това не е ли прекалено психологически мотив?

 

- Шаржирам, разбира се, но това е реалната ситуация. Виждаме, че в Германия след няколко мандата крайно разумната и обичана Меркел, започна да омръзва и слиза от сцената.

 

Същото бе във Великобритания, където торите се разбунтуваха срещу дългото управление на много успешната Маргарет Тачър.

 

В демокрацията продължителното свързване на една личност с властта буди неодобрение. Нещо подобно се случва и в България. Наистина нуждаем се от ново равнище на развитие, но управлението на Бойко Борисов е едно от най-успешните досега  в икономически план, създаде сигурност и предвидимост на живота, които липсваха преди. И в същото време поради дългото заемане на празното място на властта Борисов се оказва удобна фигура да бъде натоварен с вината за всичко несвършено досега. Изглежда, продължителността на престоя във властта дава възможност по-ясно да се откроят дефицитите, в това число и по отношение на задълбочаването на демократизирането на институциите и на обществения живот.

 

Впрочем днешната политическа ситуация показва, че “празното място на властта” поставя проблеми не само при неговото запълване, но и когато остане празно, когато няма ясен политически субект за заемането му. Тогава се появяват нелегитимни претенции. Маргинални политически фигури и групи обсебват освободената сцена и започват да я запълват със самоцелна активност в търсене на добавена политическа стойност. В тази ситуация на “празнота” се извършва интензивно инвестиране в репрезентации, които могат да доведат до най-нежеланото - хаос и краен нихилизъм. Но страната не може да си позволи лукса на постоянни “нови начала”, нуждае се от приемственост и надграждане там, където има нещо добро, нещо постигнато.

Голото отрицание, призивите за тотална чистка в администрацията не могат да доведат до нищо полезно.

 

- Какви грешки допусна Бойко Борисов?

 

- Едва ли има безгрешен човек - още повече политик във властта. Има различни грешки - разбираеми и допустими и такива с тежки последствия. Безспорно, Борисов притежава силна политическа интуиция и тя му позволява да се ситуира успешно в една или друга ситуация, изработвайки подходящи тактики. Но той има една капитална стратегическа политическа грешка - не успя да запази и развие партньорството си с ДСБ или с т.нар. градска десница. За него те бяха по-скоро конкуренти, които той можеше да неутрализира с привличане в управлението, вместо да види в тях шанс да компенсира липсите в собствената му партия. Не създаде предпоставки за превръщането на ДСБ в равностоен автономен субект във властта, чийто глас се чува, чиито предложения за реформи се обсъждат сериозно.

 

Подобна важна тактическа грешка допуснаха СДС и Иван Костов преди години, когато отказаха да влязат в коалиция със спечелилото изборите НДСВ и освободиха терен за неясни задкулисни сили, които се възползваха от пълната неосведоменост на Симеон Сакскобургготски за родната ситуация.

 

Във властта СДС щеше да има възможност да играе водеща роля и да наложи много от своята програма. Това са две решения, които в различно време и по различни причини определиха бъдещата политическа неопределеност в България.

 

- Не забравяме ли основните обвинения в корупция?

 

- По отношение на говоренето за корупция съм малко предпазлив. Не защото съм наивен и смятам, че в България няма корупция, но когато говорим за нея, трябва да имаме предвид началото на зараждането ѝ, на пускането на дълбоки пипала в обществото, както и за създадените от носителите ѝ трайни канали. Не вярвам в появяването на юнак, който ще дойде и ще ѝ сложи край.

 

Проблемът е в постепенното - година след година, ограничаване. Тя не може да бъде премахната радикално, защото, както показва опитът на развитите демокрации, самата икономическа система на свободна конкуренция я поражда.

 

Има и друг проблем - за важната разлика между общественото усещане за корупция и самата корупция. Няма да сбъркаме, ако кажем, че предизборното политическо говорене създава усещането за корупция, а усещането за корупция на свой ред се превръща в предпоставка за корупция. Политическото говорене за корупцията би трябвало да се различава от предизборното говорене. През годините сме чували какви ли не голословни обвинения в корупция към всички управляващи досега - спомнете си Г-н 10 процента и т.н. В това отношение вероятно гоним световния рекорд.

 

Отговорният политик, който иска да запази авторитета на държавните институции, трябва да говори след внимателно разследване, с конкретни доказателства и факти, надлежно предоставени на съответните правни власти. А и по този въпрос българската изобретателност достига виртуозност: когато нарочиш едновременно изпълнителната власт и съдебната система за корумпирани, тогава вече няма арбитър, който да реши казуса. Остава свободното говорене.

 

Предполагам, че като всеки друг управляващ, оказал се във властта, и Бойко Борисов е получил някаква представа за формите и размерите на корупцията. Защото заедно с властта я е получил в наследство. Слабата демократична политическа система на България се ражда в силовото поле на различни зависимости. Понякога вероятно самата стабилност на властта е зависела от примиряване - с илюзията, че това е временно - с едни или други субекти на корупцията.

 

Видяхме какви ресурси за влияние има и какви неприятности може да причини дори един преследван от закона олигарх в изгнание. Май че са и двама. Умножете тези неприятности по десет... Има битки, които може да се спечелят само постепенно. Ако говорим за грешки, може би една от грешките на Борисов е, че при очевиден стремеж за ограничаване на нерегламентираните сили за въздействие върху политиката и икономиката не е бил достатъчно уверен в собствените си сили и не е потърсил съюзници, на които да се опре. И все пак да не забравяме, че усетил се по-сигурен във властта, той предприе редица важни мерки - никога толкова богати и влиятелни хора не са имали неприятности със закона, както днес.

 

Нямам чувството, че срещна голяма политическа подкрепа за това. Новите политици във властта да не забравят, че хората ще искат да знаят какво ще се случи утре със започнатите по негово време дела.

 

- Какъв е най-добрият изход от тази ситуация?

 

- Ако се отиде към нови избори, всички партии, претендиращи за властта, трябва ясно да изложат конкретни и реалистични програми, средствата за тяхното реализиране и да поискат настойчиво от избирателите мандат за осъществяването им.

 

При нова патова ситуация да загърбят личните отношения и страсти, революционната непримиримост и да се върнат към политическото говорене и да покажат способност за диалог и намиране на полезни за обществото решения.

 

Източник: "24 часа"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Ганьо

    04 Май 2021 17:38ч.

    По статията - първо, източник 24 часа, който е про-герп медия; второ, мнението ми, че титлата "професор" тотално се е обазценила последните години, и трето - професорът тотално не е вдянал за какво става въпрос, а именно - никога през последните 30 години НС не е било така обезличено, красиви думи като демокрация и парламентаризъм ги имаше само на думи, фактически имахме една мека диктатура, и вината за това я носи борисофф; последно, не става въпрос за реваншизъм, а за възмездие за пропиляните 12 години, драги ми професоре!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Azе

    04 Май 2021 17:39ч.

    Какъвто такива и професорите - прости !!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Много професорски приказки, а всъщност Бош-лаф,

    04 Май 2021 18:02ч.

    а числата въобще липсват защото показват най-бедната страна в Европа (не само ЕС), с катастрофална демография, разбито здравеопазване, функционално неграмотни ученици, най-висока смъртност, въобще дъното на всички за всичко.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • гневен

    04 Май 2021 18:14ч.

    Ивайло Знеполски е едно от най-гнусните същества, които може да се срещнат в днешна България. Винаги верен на мисията да оправдава престъпленията на властта.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • София

    04 Май 2021 18:33ч.

    Кой да е виновен за всичко несвършено през управлението на ББ , може би ние с нашето мазохистично търпение ? ББ трябва да понесе наказателна отговорност за всички поразии, които направи !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    04 Май 2021 18:55ч.

    Проблемът с демокрацията е, че ляволибералите искат да я идентифицират със своята фалшива идеология. Тъй като те са нещо като секта, те задействат у хората почти религиозно чувство, този е от нашите, добър е, този е от лошите. Когато човек „повярва“, а тяхното конвертиране си е почти религиозно преживяване, той започва да действа на принципа на вярата, не на логиката. Но за разлика от истинските вярващи, чието доверие е в Сина Божи, при демократите вярата е в едно учение, което е просто отвратително, макар че звучи чудесно. Както звучи чудесно да кажеш на едно дете, че може да не ходи на училище и да не си учи уроците и пише домашните, да не слуша мама и тати и да не помага у дома. Вероятно много подрастващи могат да бъдат конвертирани към това прекрасно демократично учение и да гледат с ненавист на онези там, дето са ретроградни и си учат уроците и слушат родителите си. Наблюдавайки тези хора, те са вътре в себе си осъдили цялото човечество, което не е като тях. Напълно са убедени, че съгражданите им, които не са като тях, са зли и че това се подразбира и всички трябва да го знаят, вземат го за даденост. Също както един фанатик счита, че се подразбира колко зли и долни хора са инаковерците. Затова в медиите, в публичното говорене се проявява все повече и тяхната кансел култура, на едни постоянни подигравки с останалите, на едно ожесточено сочене с пръст, на едно огромно високомерие, защото те се изживяват като правоверни. Омразата и подигравката е станала тяхно знаме, осъждането на „враговете“ им основно поприще, а борбата с инакомислещите кауза. И това най-недемократично поведение, те наричат демокрация! Предполагам много патриоти се усещат осъдени от тези хора, много традиционно мислещи хора, се чувстват осъдени, на тях се гледа като на някаква примитивна невъзпитана ретроградна паплач. Точно този страх да не те канселират и жаждата да си на гребена на вълната, по модата, кара и хората от културата да се нагаждат, да стават духовни прозелити на този нравствен упадък. Актьори, журналисти, писатели, музиканти изведнъж се обличат в бяло и превъзвишено обясняват новия морал, новия ред. Бойко Борисов е почти пълен антипод на това тяхно учение. Не защото е много добър, а защото опровергава в практиката някои от техните основни постулати. Дори в тази статия са застъпени някои, като -„Приемайки да бъдат част от партийните машинки за гласуване и лишавайки се от собствен глас, те отдавна не представляват интересите на района, от който са избрани, а на партията, която ги е направила депутати.“ Новият ред се бои от всяка една силна организация и структура, за тях всяка една сила е недемократична. Но какво лице, характер, профил, предвидимост би имала една партия, ако тя се управлява отдолу нагоре и всеки един неин член е постоянно обект на вербовка и атака от новите „правоверни“? Нормално е зад различните каузи да стоят силни лидери и е нормално тези лидери да водят хората, а не хората да водят тях. Ако каузата не ти харесва, не отиваш в тази партия, следваш друг лидер. Или нито един, ако не ги одобряваш. Но трябва да можеш да приемеш, че и партията може да се грижи за регионите и партията може да има добри каузи! Процесът на пълно демократизиране е процес на разграждане, на убиване на различните субекти и опит да им се отнеме силата и организацията. Силен лидер с хора след себе си, може да направи зло, но и добро. Не това е демокрация, да обиждаш силните лидери, демокрацията е да позволиш да съществуват всички алтернативи и да дадеш избор. Но които днес се наричат „Алтернатива“ целят да убият всяка алтернатива, освен тяхната. Монополът на демократите, на фалшивите демократи, техният екстремизъм и талибански фанатизъм, всъщност руши демокрацията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • АРОГАНТ

    04 Май 2021 19:01ч.

    "...но управлението на Бойко Борисов е едно от най-успешните досега в икономически план, създаде сигурност и предвидимост на живота, които липсваха преди. " ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Още като прочетох това изречение и СПРЯХ! Повече не си губих времето.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пергел

    04 Май 2021 19:02ч.

    Добър анализ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ттттттт

    04 Май 2021 19:49ч.

    Професоре, гледай си пенцията и не се бъркай в неща, дето не си в сътояние да разбереш, от позиция на преклонната ти възраст.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Христо

    04 Май 2021 19:53ч.

    коментарите са на лумпенпролетариат...професорът си е професор, а това, че вие не разбирате, какво ви говори и смятате, че сте по-умни от него е пълно потвърждение на квалификацията...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • СМЕХХХ

    04 Май 2021 20:05ч.

    Еххх, знеполски, знеполски, за пореден път ставаш за смях ...Слагачеството, знеполски, е кофти черта в характера на човек!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗИП

    04 Май 2021 20:27ч.

    И това професорче явно е захлебило гербелък. Едно време подобни нему ходеха с правешкия хитрец на лов. Некви измислени писатели дето славата им свършване на Калотина. :)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Отвратен

    04 Май 2021 20:43ч.

    Този за 30 години не спря да се излага!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ха ха ха

    04 Май 2021 21:40ч.

    Добре му изми крачката на БОКО... а сега си пийни водичката, Пънчо! :DDD

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Насипен тюрлюгювеч

    04 Май 2021 22:35ч.

    На фона на две абсолютно и чисто жендърски партии и една засега неизвестна що за сЪтвор е, Боко започва да изглежда като един от многото съпоставими боклуци. Боко е бабуин и може за един ден да извърти салтоморталета и на русофил,и на грингофил ,и на туркофил - без да е по убеждение такъв Боко казваше,че е способен и за гей да се представи при нужда,тактическа нужда. За съжаление тия новите ми изглеждат индиктринирани зомбита, със самочувствието,че са хванали Господ за чепа на всемирното познание, и като им гледам приказките много наподобяват либераст-троцкистките лапацала в САЩ,Германия,Франция,Британия и Скандинавия. Идеологически индоктринираните хора са толкова опасни колкото религиозните фанатици. При това идеологията им е тюрлюгювеч в насипно състояние - от хищен икономизъм,до сексуално-морален релативизъм и унищожаване на хилядолетни традиции и морални норми. И от тия нищо добро,хуманно и морално не очаквам,а само либерастно лицемерие.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "......се раздухва дух на омраза и се правят опити парламентът да изземе функциите на изпълнителната власт."

    04 Май 2021 22:42ч.

    Ами че какво наблюдавахме в последните 12-на години бе, г-н "професоре"? Точно обратното - изпълнителната власт иззе изцяло функциите на парламента. Това, второто, ако "професорът" въобще има някаква идея за демокрация, макар и само на теория, е много по-опасно, отколкото обратното. И мисля, че всички се убедихме в това. Но да видим какви ги плещи след това т.нар. "професор": "За разлика от тоталитаризма, който отхвърля всякаква възможност за конфликти, демокрацията е система, която се осъществява в конфликтите; те са път към възможност за еволюция на обществото и за промяна. Само че проблемът е в мярката, в границите на конфликта." Така. Това, знаете ли какво означава? Че във всички случаи е важен човекът, а не системата. Само че тоя ..... "професор" /ще ми се да употребя друга дума, но се въздържам/, без да иска, защитавайки демокрацията като система, всъщност я предава и и отрежда третостепенно място. Без да иска. Моето мнение е същото, защото изначално вярвам, че първичното е духът, а не материята. А всяка "система" е точно нейн продукт. На материята. Това също означава, че при свестни хора начело, една тоталитарна система би била с пъти по-успешна от т.нар. "демокрация", ако начело стоят малограмотни, алчни типове, както и обратното. При калпав човек, тоталитаризмът би бил ад, както и демокрацията. Ако ще определяме мярката или степента или пък границите на нещо - това системата сама по себе си не може да го определи, освен ако не го дефинира юридически в писмен вид. Само че, има една малка подробност - никоя система не е в състояние да го направи. Невъзможно е, иначе би отрекла сама себе си. Това може да стори единствено и само човекът. Колкото е по-извисен духовно и по-просветен, толкова по-малко биха били проблемите за обществото. За това и са безсмислени, даже смешни споровете за тоталитаризъм, комунизъм, демокрация и пр. Важните и съществени неща са на съвсем друго място, а не там, където ги търсим. Но, някой има интерес да търсим пак и пак и пак и пак на същото място, знаейки, че нищо няма да намерим и за това ни го посочва пак и пак и пак и пак. А ние търсим, търсим, търсим, търсим. Защото не знаем.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • trasporter

    04 Май 2021 23:05ч.

    И с това интервю проф.Знеполски показва, че е от групата апологети на Борисов, което му пречи да разбере смисъла на станалите промени и обществени нагласи след 04.04. Той, както и Helleborus изхождат от презумпцията, че Борисов като 11 годишен премиер и български държавник трябва да бъде уважаван, а Герб като първа политическа сила също. За тях Борисов няма тъмно минало, не е корумпиран, не е прост и "тиква", не лъже и манипулира, чекмеджета и "Мата Хари" са измислица. На всичко от горе и професорът се е изкушил да повтори внушениети "Борисов - най-успешния премиер(!)". За Герб въобще не става дума, че е клиентска партия и че без Борисов ще последва съдбата на НДСВ. Неуважението му към новите политически субекти доказва политическата му пристрастност. За съжаление такава ни е голяма част от софийската интелигениция. Разочарован съм от интервюто.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ssg

    05 Май 2021 0:38ч.

    Известен вкус към чистата игра??? Нещо като "частично честен човек"? Пари давам, за да ми пояснят какво е това нещо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ssg

    05 Май 2021 0:40ч.

    За сведение на професора - министрите не се "канят" в парламента, а се призовават - това го пише много ясно в конституцията, дето министрите са се клели да я спазват.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Господинът

    05 Май 2021 4:53ч.

    Не беше ли един от изследователите, изготвили онова най-скъпоплатено "изследване" на "демокрацията" в България, в съавторство с една специалистка по детска литература, в което не си бяха направили труда даже да изяснят какво те разбират под "демокрация" (демократични според това изследване се оказаха само лица и медии, които поне три пъти дневно са псували Русия публично)? И в което за недемократичен беше обявен и този сайт?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • чудесен виновен

    05 Май 2021 6:36ч.

    Вече 12 години той е на власт, няма кой друг да е виновен. Него ако питаш, от хан Аспарух насам, всички са виновни, без него.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Виновен е!

    05 Май 2021 6:41ч.

    Както и да накажем Борисов, все ще е малко.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗИП

    05 Май 2021 7:03ч.

    Този май беше министър на културата в най-антибългарското правителство, това на Любен Беров . С мандат на ДПС, когато се създаде мафията. И сега тръгнал акъл да дава..... :))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не просто несвършено

    05 Май 2021 8:08ч.

    а разрушено, г-не! И най-вече е убит българският дух, пълно разложение сред народа - смачкан, без достойнство и амбиции, немотивиран за учене и работа, а предимно за лесно богатство вследствие на личния пример на нещастниците, докопали се до власт и чужди пари! Това е най-тежкият грях на Онази особа, за който трябва да си плати скъпо!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хамалин

    05 Май 2021 12:09ч.

    (син на партизанинъ знеполски:това като пикънтериъ):иначе известен bg "културтрегер" по времето на живков.пишеше скучни обстоятелствени плоски статии въ в. култура. роден коМформист (приспособленец):поднасяше километрични предговри , колкото самиъ роман ,които бяха плява и влудявъхъ нормалното прочитане. (плагигиат отъ класъ). слушах го скоро по хоризонт. тук го пришпорих по тангентът.непоносим като имаштъ се зъ пъrрче прецедено iтиликталец. съ тъкивъ професори въ главното ни уни си изработихме "сбъркано" колективно съзнание. как на този "изтънчен високоелитен " промотей" отъ клубъ на стъклените перли един път не се възмути отъ поведението,говоренето,възпитанието, културътъ на Буци:как ве:какъв гьонсурат ште да си ,да си сляп за един Примат,за едночудовиште,което шизофринира bg обштеството въ секо нъправление. (този е срам за уни обштносттъ) (Свинтила най-добре го е казал за тази уни кохорта като тоя пред библиотекътъ му,отдето е крал на поразия цели страници)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • SIMO

    05 Май 2021 22:20ч.

    Баща му сигурно се върти в гроба заради неговите писания.......Човека партизанин и преживял Белене след 09.09.1944г. да отгледа такъв наследник.......

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Минаващ

    10 Май 2021 0:30ч.

    Срам!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Adolf

    12 Май 2021 10:13ч.

    Добре,бе маразматико,Борисов не е виновен.Аз съм виновен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дедо Йоцо

    24 Май 2021 9:48ч.

    Бойко и е невине. Ний тъпиот матрял сме виновни,че не го слушаме. Да живей Бойко Методиев Борисов,геният на Банкя и България и Балканите.Ето и този професорот кажува същото ,невинен.А он не е какво да е а професор и е от сой.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи