Не войната, а парите карат хората да напускат страните си. И това няма да се промени скоро
Подгответе се:  Голямата миграция ще продължи десетилетия
Фотографиите на тялото на тригодишното сирийско момче Айлан Кюрди, красноречиво отразяват човешката трагедия на европейските граници, но не и нейната сложност

 

 

Когато екипажът на кораба HMS Bulwark за първи път залови имигранти във водите на Средиземно море, очакваше да види гладни, отчаяни и ужасно бедни хора. Всъщност намериха едни сравнително здрави, добре облечени мъже и жени, с мобифони и кредитни карти, които се надяваха да ползват след пристигането си в Италия.

И военните разбраха онова, което политиците бавно започват да предусещат – че това не е обикновена бежанска криза. Бедните по света мигрират, защото вече не са толкова бедни, колкото преди. Те могат да си позволят да пътуват.

Започна едно голямо преселение, което ще бъде с нас в продължение на десетилетия.

Голямото преселение не беше очаквано, защото години наред политиците вярваха, че със забогатяването на бедните държави, проблемът ще става по-малък. Всъщност, оказа се обратното.      

 

Фотографиите на тялото на тригодишното сирийско момче Айлан Кюрди, красноречиво отразяват човешката трагедия на европейските граници, но не и нейната сложност. Мнозина са прогонени от войната, но много са и тези, които бягат заради бедността в техните страни. Кралският флот откри бременна нигерийска жена, която е платила 1 200 долара за превозването, както и баща, бягащ от индустриално селище в Пакистан.

По европейските правила, те ще бъдат съдени според това дали бягат от войната или от бедността - но разликата  е спорна. Всички са готови да рискуват живота си, за да дадат на семействата си шанс за по-добър живот, всички търсят единствено правото да започнат от дъното.

Голямото преселение не беше очаквано, защото години наред политиците вярваха, че със забогатяването на бедните страни, миграцията ще става по-малка. Призивът „Дайте помощ, не подслон”, произтича от аргумента, че „ползите от икономическия растеж ще се разпръснат в Мексико”. Бил Клинтън веднъж убеждаваше американците, че „ще има по-малко нелегални имигранти, защото повече мексиканци ще могат да подкрепят децата си, оставайки в собствената си страна.

 

Когато Жозе Мануел Барозо оглавяваше ЕК, използва същия аргумент: че развитието на третия свят ще се справи с първопричините на проблема.

Всъщност се оказа обратното.

Никога преди не е имало по-малко затруднения - от дните на Клинтън делът на населението, живеещо в изключителна бедност (с по-малко от 1.25 долара на ден) е намалял двойно. Никога не  е имало по-малко насилие: сирийският конфликт е изключение в един дълъг период от историята. Може и да не изглежда така, но светът е по-проспериращ и мирен от което и да е друго време в човешката история.

Докато броят на емигрантите е изключително висок. Но тук няма парадокс. Колкото повече хора имат пари, за да пътуват, толкова повече ще го правят – дори с цената на изключително голям личен риск.       

Така че Голямото преселение е страничен ефект на най-големия успех на нашето време – сривът на глобалната бедност.

 

Базираният във Вашингтон Център за глобално развитие напоследък излезе с данни за това в няколко проучвания, включващи над хиляда национални преброявания в продължение на 50 години.

Когато бедните страни станат по-богати, броят на техните емигранти нараства. И това продължава, докато държавите им станат поне толкова богати, колкото Албания или Армения. Този процес обикновено продължава десетилетия.  Войната е катализатор. Когато конфликтите ескалират и страните не са толкова бедни, колкото са били, много от хората предприемат миграция. Дигиталните времена означават и наличие на информация.

Когато светът бе по-беден, Европа можеше да бъде доста по-спокойна относно имигрантските закони. Закон за британското гражданство от 1948 г. постановява, че 600 млн. души от Кралството могат да се заселят в Британия – нещо, което днес изглежда като лудост. Но после, нямахме никаква грижа – много малко от тези хора имаха намерение да се заселят в нашия студен и обезлюден остров.  

 

Дори след разделянето на Индия, от която декларират, че са се изселили един милион души (в действителност са поне 10 пъти повече), Британия не бе залята от имигранти. През 1951 подписахме Бежанска конвенция на ООН, обещавайки да приютим всеки с „основателни страхове от преследване.” Войни имаше, но новодошлите бяха по 100 на ден.

Сега пристигат по 1 500 на ден. Глобализацията се превърна в глобално движение на хора, също както стоките и парите – и Британия се справя в това отношение може би по-добре от всяка друга страна в Европа. Ние сме от малкото държави в света, където безработицата сред имигрантите не  е по-голяма от безработицата сред местното население. И където няма дясна партия, която да причинява хаос в Парламента.

Ние прилагаме твърде тежки правила (дори депортирахме французин,който не работи), но Британия сега е най-успешният „миксер на националности” в Европа. Страните, които ни притискат да приемаме повече лица, търсещи убежище, са общо взето същите, които сега са в криза, след като приеха повече бежанци, отколкото са били в състояние да поемат.     

 

Ако подценяваме бежанската криза, ставаме инкубатор на политическа криза. Това е урок, който Дейвид Камерън научи. Усилията, представени за помощ, могат да завършат с причиняване на повече вреди - коствайки повече животи. Откакто италианският флот реши да изпрати спасителна мисия в Средиземноморието, броят на хората, пресичащи морето (и загиващи в него) се утрои.

Без съмнение Анжела Меркел имаше добри намерения, когато покани всеки сириец да подаде молба за убежище в Германия. Но те ще бъдат пресечени  от новата порода трафиканти, които сега ще могат да изнудват  много повече семейства, блокирани в Будапеща или опаковани на лодки край бреговете на Либия.

Фотографията на изхвърленото от морето момченце е покъртителна, но не трябва да се променя политиката: един необмислен, нескопосан отговор може да доведе до повече мъртви деца. Стотици йеменски деца ще гладуват тази зима, жертви на гражданска война. Ние няма да видим техните снимки, няма да видим и никакви петиции на Парламента за тях. А това е не по-малка трагедия.

 

Това, разбира се, е повече, отколкото Британия може да направи за Сирия, дори приемайки 10 000 бежанци, както Ивет Купър съветва. Възможно е да се организира абсорбирането им ежеседмично. Но нека не се преструваме, че можем да помогнем на всички останали 4 милиона регистрирани бежанци.     

Великото преселение е проблем на 21 век, проблем твърде по-голям от Сирия и по-голям от онова, което властите в Брюксел изглежда си представят. Да се паникьосаме сега, както прави Меркел, означава да увеличим паниката като цяло. Решението на последното столетие – бежанските лагери, заставянето на европейски нации да приемат бежанци, това трябва да бъде изоставено. Трябва да бъде измислен нов подход.

Накратко, Европа трябва да започне нов разговор. В това отношение Дейвид Камерън е от малкото хора в Европа, запазили здрав разум в тази криза. Той е идеалният човек за поставяне на новото начало.

 

Превод от английски език: Пепа Витанова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

7 коментар/a

БОЖЕ МИЛИ на 07.09.2015 в 00:54
Световното правителство в сянка: ОСТАВЕТЕ НЕОЛИБЕРАЛНИТЕ ФОРМИ В СТРАНИТЕ СИ, ИЛИ ВИ ИСЛЯМИЗИРАМЕ!
Bin Lade JNR на 07.09.2015 в 17:14
Повече от четири хиляди бойци на „Ислямска държава“ са проникнали на територията на ЕС като бежанци, съобщава британският вестник Daily Express , NICE,AH ?
Нещата са повече от елементарни (драги ми Уотсън!…) — едни страни на 07.09.2015 в 18:25
са богати на полезни изкопаеми и най-вече на нефт и такива страни дори и да имат лениво население, осигуряват на това население минимум финансова обезпеченост и то такъв «минимум», какъвто от наша гледна точка е НЕПРОСТИМ РАЗГУЛ. Следователно, на такива страни дори бедните, щом се озоват в постепенно губещата блясъка си БЕДСТВУВАЩА Европа, ни се струват богати като Крезове. Те просто казно се оказват «тъпкани с пари». Това е същият ефект, който предизвикваха американците през изминалото столетие — у всеки европеец се е изградила представата за американския смотаняк-кравар, който ръси наляво и надясно пари из заведенията на гаснещата от глад Европа. Такива богати на ресурси страни могат да си позволят — при все че населението им не се отличава с някаква особена страст към труда — да построят върху пустеещите си марсиански пейзажи фантастични луксозни градове с висящи градини и прохладни фонтани, каквито могат само да засенчват приказките от епоса „1001-на нощ”. Работата е там, че такива страни освен лукс, не могат да предложат друго. А другото, което би трябвало да предложат, е КУЛТУРА. Вярно е, че в такива страни туриста го развеждат из музеи, показват му екзотични пазари с много блясък и шарении, но това още не е КУЛТУРАТА. «Култура» имаме тогава, когато сред хората, обитаващи една страна има някои люде (единици разбира се — не е нужно да са всички), които се замислят какво да направят, че достиженията на световната цивилизация да са на разположение на всекиго, а не едни да са облагодетелствувани (а други — НЕоблагодетелствувани) по един или друг начин в зависимост от тяхното материално, имотно и социално положение. В дивата и некултурна страна ЗА ЕДНИ ИМА, ЗА ДРУГИ НЯМА. А в Европа (ЗАПАДНАТА и СЕВЕРНАТА ѝ части) е точно обратното — и за метача на улиците благата са така достъпни както за банкера, индустриалеца или министъра. Парите са си пари, но достиженията на цивилизацията затова са достижения на цивилизацията, че да са достъпни за всекиго. (И съвсем не е нужно да бъдем социалисти, за да разсъждаваме така; напротив — съществуването на «социализъм» е индикация за сериозно заболяване на човешкото общество, за което сам по себе си социализмът не винаги е най-успешната «билка».) Това е причината, поради която разни хора от НЕКУЛТУРНИТЕ четири пети на земното човечество, макар и натъпкани с миришещи на петрол пари, се насочват днес неудържимо към отгледаните с много грижи културни лехи на европейската градина. Бил съм в арабския свят и това, което силно се натрапваше пред погледа ми, беше че тук-там — зад някакви високи по три метра огради — зеленееха райски градини с фонтани, басейни, ослепително бели дворци, притежание на разни магнати и шейхове. Навън от парковите огради обаче започваше ПУСТИНЯТА, която на всичкото отгоре правеше впечатление, че е БУНИЩЕ, затъпкано с мръсотия от многовековната дейност на НЕКУЛТУРНИТЕ ХОРА. Очевидно, нашите «гости» от Юг са поискали да станат и те «бели хора», но за да «избелеят» е потребно да добият КУЛТУРАТА на ЕВРОПЕЙЦИТЕ. В противен случай Европа я чака съдбата да има разположени по територията ѝ тук-там дворци на магнати и шейхове, а вън от триметровите зидове, опасващи дворцовите паркове (с любовно-прехласнати бюлбюли по клоните на кипарисите), да започва бъдещата Велика Европейска Пустиня, осеяна с нечистотии, сред които в тъпо задоволство да седят просяци (т.е., ние с вас) и да протягат ръка за милостиня…
Културата на 07.09.2015 в 22:18
е онази характеристика на едно съдружие от хора, която по никакъв начин не подлежи на комерсиализация. Ако това беше сирене, конфитюр, или луканка — бива да идеш в магазина, да извадиш парите и да си ги купиш. Но ако се касае до културата, тя е нещо, което трябва да ти принадлежи психологически, да си участвувал по някакъв начин в създаването ѝ. Следователно, ако си чужденец, можеш само да бъдеш наблюдател на културата на посетената от теб страна и евентуално да си купиш някой сувенир, който за теб ще си остане само екзотика и нищо повече. Ако искаш да се натурализираш и да вземеш участие в процеса на всекидневното доизкраждане на културата на страната, ти трябва да бъдеш психологически съвместим с културната ѝ традиция. Иначе безусловно се маргинализираш. При това положение човек не може да не си зададе въпроса: „Що за идиотщина беше да се провокират всичките тези милони хора да се впуснат в тази ялова авантюра?” Всички те са психологически несъвместими с европейската култура, а ги излъгаха, че приобщаването към нея е равностойно на снабдяване с провизии. Те имат пред себе си само два пътя: или да заживеят в гета (които са естественото обиталище на маргиналите), или да станат прекомерно много на брой, да сформират своеобразен АПАРАТ ЗА НАСИЛИЕ и посредством крути мерки да се наложат военно и политически в обществото-гостоприемник. Естествено, те биха избрали втория начин. Което би било подлост…
За елементарните неща на 07.09.2015 в 22:37
Коментарите към тази статия са доста по-ценни и мислите споделени от автора на Телеграф. А той няма да има възможност да ги прочете...
ники на 08.09.2015 в 04:04
Тъпака англичанин да знае,че бомбата е заложена, цъка и ще избухне много по-рано. Еврогражданите по места ще се вдигнат,за да се спасят.
анонимен на 08.09.2015 в 17:07
нито ред за печалбата на оръжейните и петролните акули това преселение е умишлено предизвикано от тях за да унищожат европа и най вече християнството в същото време опразват персийските земи от население остават каубоите и ид да продават петрола затова е този вой сега какво ще правят руските войски в сирия ами ще развалят калимерата затова дадоха милиарди на гърция сега тя да не дава въздушно пространство на руски самолети да летят до сирия сега схващате ли как се очертава работата обаче в статията на англичанчето да има подобни мисли не разбира

Напиши коментар