- Автор: Бенджамин Хадад, "Фигаро"
- 09 Ное 2020
- 9167
- 14
Победител или победен, Доналд Тръмп промени света и отношението на САЩ към него.
Той послужи за ускорител и проявител на дълбоките тенденции. Америка постепенно изоставя своя универсализъм, държейки се като нормална държава, която защитава своите интереси на разпокъсаната международна сцена, в неработеща многостранна система, слагайки край на надеждите за триумфална глобализация в ерата след края на Студената война. В Близкия изток, в Азия, в трансатлантическите отношения, той разруши митовете и старите рефрени на дипломатическите канцеларии. В интервю за “Файненшъл Таймс” през 2018 г. Хенри Кисинджър описа Тръмп като една от тези фигури, “които се появяват от време на време в историята, за да бележат края на една епоха и да я принудят да се откаже от старите си претенции. Това не означава, че той го осъзнава или че е предвидил алтернативи”.
По много теми годините наТръмп ще обвържат Байдън.
Джо Байдън проведе кампания срещу равносметката от външната политика на Тръмп, упреквайки го за враждебността му към традиционните съюзи и близостта му с авторитарни противници на Америка, като Русия. Няма съмнение, че в следващите седмици администрацията на Байдън ще разведри трансатлантическите отношения: връщане към Парижкото споразумение за климата, големи речи за общите ценности, НАТО и т.н. Кандидатът Байдън дори обеща провеждането на “среща на върха на демокрациите” през първите месеци от своя мандат. Администрацията му не би проявила идеологическата враждебност към Европейския съюз, която показа президентът Тръмп. Дори и търговските разногласия по теми като ГАФА да продължат, вероятно няма да видим същото използване като оръжие на митническите тарифи в трансатлантическите отношения. При все това, новата американска електорална карта и успехът на популистки кандидати и от двете страни, от Тръмп до Бърни Сандърс, накара американските елити да осъзнаят негативните последици от споразуменията за свободна търговия за определени региони.
Мандатът на Тръмп сложи край на мита за “сходството” на Китай,
идеята за политическо отваряне, което ще последва икономическата либерализация на страната. Това беше надеждата на онези, които като Джо Байдън, подкрепиха интеграцията на Китай в Световната търговска организация: да превърнат Пекин в отговорен участник (responsible stakeholder) в международните отношения. Авторитарното втвърдяване на режима на Си Дзинпин, обявените геополитически амбиции за “новите пътища на коприната”, злоупотребите в търговското поведение, както и лъжите през първите седмици на пандемията разбиха тези надежди. Байдън, който дълго време беше благосклонен към предпазливо сътрудничество с Пекин, подобно на голяма част от американския елит, днес нарича китайския лидер “хулиган”. Стратегическата доктрина на администрацията на Тръмп, която оглави “конкуренцията на великите сили” с Пекин, днес е обект на двупартиен консенсус във Вашингтон. Администрацията на Байдън също ще постави стратегическото съперничество с Китай в центъра на своите приоритети и ще изчака присъединяването на европейците в търговски, технологичен или военен план.
Кой може да се съмнява, че политиката на Доналд Тръмп размеси картите в Близкия изток?
Със сигурност Джо Байдън няма да върне в Тел Авив посолството на САЩ в Израел. Много коментатори предсказваха голям регионален пожар, ако Йерусалим бъде признат за столица на Израел. Нищо такова не се случи. Напротив, администрацията на Тръмп се възползва от сближаването между арабските сунитски сили около Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства и Израел, на фона на общата иранска заплаха, за да бъдат подписани споразумения за взаимно признаване, което също е траен баланс. Експертите предсказваха невъзможност за подписване на такива споразумения без израело-палестинския мирен процес. Методът на договарянето и силовото взаимоотношение, установено с Иран (брутално, както показа смъртта на генерал Солемайни) може би проработи по-добре, отколкото политиката на неговите предшественици. Може би в трайна вреда на палестинската кауза.
И накрая, президенството на Тръмп разкри границите на трансатлантическите отношения,
като ускори безразличието, проявено от Обама към Европа и нейните проблеми със сигурността, в Сирия например. Той повтаряше с бруталност критиките на своите предшественици относно споделянето на товара и поведението на “нелегален пътник” спрямо американската държава. Могат ли наистина европейците да оставят сигурността на своите граждани в ръцете на няколко десетки хиляди избиратели в Пенсилвания на всеки четири години? В Либия, в Източното Средиземноморие, изправена пред Турция и тероризма, Европа има свои собствени предизвикателства със сигурността и трябва да отдели средства, за да постигне своя авторитет. Тръмп промени света; от европейците зависи да не бъдат последните пазачи на света от вчера.
Свързани статии: Тръмп или Байдън? Победителят може да не стане ясен в изборния ден
Превод от френски: Галя Дачкова
