- Автор: Георги Георгиев
- 08 Март 2021
- 2333
- 13
Снимка: БулФото, архив
Обективните предпоставки обаче не откриват реални възможности за настъпването на така очакваната политическа промяна. Настроенията на хората не могат сами по себе си да променят съществуващата управленска система. Срещу изградената стратегия на ГЕРБ за окопаване във властта е нужно да се приложи не стихийно усилие, а конкурентна стратегия за прерязване на корените, които захранват днешната власт.
До момента всички социологически агенции предвиждат, че ГЕРБ лидира в обществените предпочитания. Което прави почти невъзможно съставянето на правителство, в което да не участват ГЕРБ и ДПС. Прибавим ли към тях и БСП, задачата става напълно нерешима.
Тази ситуация не е плод на нашето естествено обществено развитие, а е резултат от манипулативните информационни въздействия, на които е изложено обществото ни. Неслучайно не спират да ни предупреждават че България трябва да избира или между четвърти кабинет на Бойко Борисов, или период на политическа нестабилност. Като се разчита, че хем някои българи ще гласуват за „по-малкото зло“, но по-важно е, че останалите ще се примирим, че друг вариант, освен ГЕРБ да запази властта си, не съществува. Като се прибави и неистовият стремеж на всяка партийна номенклатура да се докопа до властта, новата коалиция под крилото на Борисов ще изглежда естествено „родена“.
Все в полза на този сценарий циркулират още няколко внушения:
- казва ни се колко е важно партията, която иска да управлява страната, да бъде монолитна, нещо като подобие на комунистическите партии в Северна Корея и Китай; същевременнно се заклеймява и осмива всяка проява на вътрешно-партийни разогласия, каквито нормално съществуват във всяка демократична организация;
- подчертава се фразата, че президентът трябва да е обединител на нацията и да се стреми да примирява позициите между привържениците и противниците на управлението; без това твърдение да носи в себе си обосновката на конституционните разпоредби или политическата ни практика; никой до момента наш президент не си е поставял подобна цел, нито пък му е била вменявана; да се изисква от Румен Радев подобно нещо, би означавало той да се приканва към обществено харакири, доколкото избирането му за държавен глава бе изцяло продукт на анти-ГЕРБ електорална вълна;
- налага се индентификацията между понятието служебен кабинет и настъпването на политическа нестабилност; всъщност Конституцията ни не прави никаква разлика по отношение на правомощията на кабинет, назначен от президента, и такъв, който е избран от Народното събрание; в действителност всяко служебно правителство, което България е имала до момента, е било много по-професионално и адекватно от кабинетите на Борисов, които винаги са били извор на скандали, корупция и некадърност;
- междувременно, една от най-добре пазените държавни тайни у нас е, че вече повече от две години нас ни управлява правителство на малцинството, което оцелява само поради открития слугинаж на "Воля" и дискретната подкрепа на ДПС.
Наред с манипулативните внушения, ГЕРБ прилага и директни политики, пак с единствената цел да заеме максимално комфортни за себе си позиции по време на предизборната кампания и след нея. Това са:
- отказ да се внесе максимална прозрачност в изборния процес;
- финансова подкрепа за пенсионери, безработни и бизнеса, която има изключително популистка насоченост;
- самото „управление“ на пандемията, като се прави всичко възможно, в навечерието на изборите тя да достигне нов пик и по този начин по-възрастните хора да бъдат уплашени от отиване до урните.
Използваните до момента похвати от хората на Борисов вероятно представляват само увертюрата на тяхната предстояща предизборна кампания. С наближаването на нейния край, въздействието им върху общественото съзнание все повече ще се усилва. Не е изключедно в действие да влязат и екшън сценарий, от рода на предотвратена подготовка за убийството на Борисов и Гешев.
На този фон опозицията изглежда повече от безпомощна. Срещу ясната и твърдо преследвана стратегия на ГЕРБ, тя се крепи единствено на масовите антивластови настроения в обществото. Но с хаотичното си поведение, тя (не)волно подпомага статуквото, доказвайки „безалтернативността“ на последното.
Опозицията сякаш е загубила дори елементарния си инстинкт за оцеляване. Тя изобщо не съзира смъртоносната опасност, която я дебне, ако се опита да участва в управлението, при наличието на парламент, сътворен на базата на днешните управленски и изборни машинации. Ако това се случи, просто ще се отключи процес на обществената прелегитимация на днешното управление. Случаят с кабинета "Орешарски" е показателен.
В този смисъл, за да се излезе от „матрицата“ на ГЕРБ, се налага предварително да бъдат разрушени механизмите, които правят възможно неговото политическо господство. И това трябва да бъде основната цел на новото Народно събрание. Въпросът е може ли да стане това, без да се сформира ново правителство. Отговорът е - може.
Нищо не пречи президентът да разтегли процедурата с връчването на мандатите максимално дълго, през което време едно мнозинство, невключващо ГЕРБ и ДПС, да извърши ключови законодателни промени. Като първостепенната цел трябва да бъде реформа на изборното законодателство и разрушаване на най-порочните схеми в съдебната система.
Само в рамките на един месец усилена работа е напълно възможно избирателният процес да придобие много по- прозрачни измерения и да бъдат елиминирани най-уродливите практики за купуване на гласове и контролиране на вота. Нищо не пречи паралелно да бъде променен мандатът на членовете на Висшия съдебен съвет, а оттам и неговия състав, както и да бъдат закрити спецпрокуратурата и спецследствието. А Бюрото за охрана на свидетели да се прехвърли към МВР.
При по-енергична дейност е напълно възможно в рамките на по-малко от два месеца да се извърши пълна чистка на кадрите на ГЕРБ и ДПС от основните регулаторни органи - КОНПИ, КЗК, НБКСРС, СЕМ, ДКСИ, КФН и др. Подобно промяна ще има по-голям ефект, отколкото ако се състави правителство, невключващо ГЕРБ и ДПС.
А и днешните опозиционни партии няма да си навлекат обвинението, че са направили колаборация, влизайки в открити или скрити коалиционни споразумения. Защото едни са подозренията, ако противоположни политически субекти подкрепят заедно едно правителство и съсвем друго е, ако си взаимодействат по определени политики и законопроекти.
Само в рамките на очертаните направления днешната опозиция може да търси смисъла на своето присъствие в бъдещото Народно събрание. Ако тя издържи успешно своя изпит, то тогава по-следващият парламент ще има шанса да се превърне в истинския изразител на обществените настроения. Където на фона на един омаломощен ГЕРБ и изплашен Бойко Борисов, вече ще може да се търси основата за формирането на едно ефективно парламентарно мнозинство за управлението на България.
Свързани статии: Съюз между цинизма, лицемерието и кражбата
