Избирателната активност на 14 ноември – в "хартиените" секции е по-висока от "машинните"

Можеше ли да се направи мащабна и детайлна информационна кампания, която да таргетира различните групи избиратели?© Надежда Чипева, Капитал

На изборите 2 в 1, които се състояха на 14 ноември, бяхме свидетели на рекордно ниска избирателна активност. Според данните, публикувани от Централната избирателна комисия (ЦИК), тя възлиза на 40.23% на вота за парламент. По-ниската активност повдига въпроси като например: в каква степен обществото ще има доверие в политиките, за които новото Народно събрание ще работи; ще подкрепя ли или ще се противопоставя гражданската енергия на приеманите в парламента решения; и пр.

 

Още през юли, когато изцяло машинно гласуване бе въведено във всички секции с над 300 избиратели, се забеляза спад на гласувалите в сравнение с тези през април. Въпреки това нито една от институциите, отговорни за организацията на изборния процес, не работи за дълбочинен анализ на причините за намалената избирателна активност и на практиктика такъв не бе извършен. Така липсва категоричен отговор за причините и тяхната тежест за намалялата с почти 10% избирателна активност в сравнение с изборите от април.

Именно подобен анализ можеше да залегне в основата на създаването и разгръщането на информационна кампания, съобразена с нуждите на избирателите, за да могат те да се включат активно в изборите на 14 ноември. Още повече имайки предвид , който бе разработен и одобрен от ЦИК.

Според данните, публикувани на официалната страница на ЦИК, на изборите 2 в 1 на 14 ноември машинно гласуване беше проведено в 9 350 секции в страната, а хартиено - в 3 089 секции (521 от тях мобилни и една корабна). В изборния ден още 49 секции бяха оборудвани с машини, но комисиите в тях са преминали към гласуване с хартиени бюлетини.

Гласуването с хартиени бюлетини

Гласуване с хартиени бюлетини имаше в 2 567 секции в страната. От тях са изключени подвижните и корабната избирателни кутии. Данните от тези секции показват, че в списъците им са били включени общо 326 514 избиратели, а още 20 612 - дописани под черта. Гласувалите в секциите с бюлетини възлизат на 179 993 души, т.е. избирателната активност е била 51.85%.

Интересно е разпределението на вота от секциите с хартиени бюлетини за седемте партии и коалиции, получили представителство в 47-ото Народно събрание. Тези политически субекти са събрали общо 157 185 гласа (или 90.47% от подадените действителни гласове).

 

 

 

 

Анализът на гласовете в секциите с хартиени бюлетини сочи, че в тях категорично печели коалицията ГЕРБ- СДС с 29.07%, следвана от БСП за България с 16.99%. ДПС и спечелилите изборите "Продължаваме промяната" също имат висок дял в хартиените секции. Най-малък дял от гласовете в тези секции печелят "Демократична България" и "Възраждане" - съответно 3.2 % и 2.5%.

Точно както и през юли, сред секциите, където най-много избиратели са гласували с бюлетини, е с. Въглен (община Аксаково, област Варна). Преди дни в нея от общо 865 души по списък, 328 са упражнили правото си на глас. Продължава да седи въпросът защо в тази секция отново не е имало машина за гласуване, въпреки че вписаните в избирателния списък значително надвишават прага от 300 души. В допълнение и през юли гласувалите са над 320, което беше водещ критерий за ЦИК за местата, където следва да бъдат поставени две устройства за машинно гласуване.

Точно както и през юли, и миналата неделя имаше секции, които не бяха оборудвани с машини, въпреки че избирателите по списък в тях са били 300 или повече. И отново, точно като през юли, броят на тези секции е бил 83. Избирателите, включени в списъците там, са били 27 041 или средно по 326 на секция. От документите, публикувани на страницата на ЦИК, не става ясно защо тези секции за поредни избори не са включени в машинното гласуване.

Машинното гласуване

Машинно гласуване на територията на страната се проведе в 9 350 секции. В техните списъци беше включен основният дял от избирателите в страната - общо 6 232 591 души. Допълнително, в изборния ден комисиите са дописали още 62 701 имащи право на глас. В тези секции вота си са дали 2 229 467 души, което прави избирателната активност в тях 35.41%.

Това е спад в активността от почти 3% в сравнение с юли, когато в тези секции вота си дадоха 2 400 252 души, а избирателната активност в тях е била 38.01 %.

Проверихме и как седемте партии с депутати в настоящия парламент си разпределиха гласовете от секциите с машини. Тези формации получиха общо 2 021 300 гласа (или 90.71% от подадените действителни гласове).

Гласуването с машини в страната

 

 

 

Според данните на ЦИК в 2 117 секции е имало 2 машини за гласуване. По техни критерии ЦИК две машини бяха поставени в секции, в които на предходните избори са гласували над 320 избиратели.

В секциите с машинно гласуване имаме разпределение на вота, което е почти идентично с това от крайните изборни резултати. Активността в тях обаче е по-ниска в сравнение с "хартиените".

Секцията с най-много потвърдени машинни гласове в страната е в Монтана - там са гласували 716 избиратели (в секцията е имало 2 машини). В Самоков пък се намира секцията, в която най-много избиратели са успели да гласуват на едно устройство - 510 човека. В общо 49 секции са гласували повече от 500 души.

Някои въпроси

В секциите с машинно гласуване имаме разпределение на вота, което е почти идентично с това от крайните изборни резултати. Активността в тях обаче е по-ниска в сравнение с "хартиените". Причините за тази разлика може да са различни. Следва да има сериозен анализ на факторите довели до по-ниското участие в изборите през юли и на 14 ноември. Дали избирателите са се въздържали да дадат своя вот поради въвеждането на задължително машинно гласуване в секциите с над 300 души по списък (каквито са повечето в страната) и дали машинното гласуване носи скрит образователен ценз? Подобна теза вече се лансира в публичното пространство.

Защо активността в секциите, в които се гласува с хартиени бюлетини, отново е значително по-висока от средната за страната? Изигра ли роля недобрият и затрудняващ дизайн на бюлетината за гласуване с машинните устройства? Можеше ли да се направи мащабна и детайлна информационна кампания, която да таргетира различните групи избиратели?

От данните не става ясно дали не е имало избиратели, които не са успели дадат своя вот, тъй като не са били запознати с последователността на екраните на машината и решението на ЦИК да се посочи вида избор/избори още в самото начало. Но наблюдението ни на терен показа и такива случаи.

Остава и въпросът дали натрупалата се умора от изборните кампании имаше роля за по-ниската активност? Какво беше значението на акциите на правоохранителните органи, които очевидно бяха особено активни? Намалиха ли техните действия гласовете, подавани в секции в риск от контролиран вот?

На тези въпроси следва да бъдат потърсени конкретни отговори с числа и факти, защото избирателната активност в сравнение с април е намаляла с над 10%.

Екипът ни счита, че именно такъв анализ ще прекрати и спекулациите относно рекордно ниския брой гласували на парламентарните избори от 14 ноември.

 

Текстът е препубликуван от страницата "Отворен парламент". Заглавието е на "Дневник".

 

 

Източник: dnevnik.bg