- Автор: Велизар Енчев, Фейсбук
- 26 Юли 2021
- 6720
- 19
„На правителството и на МВнР трябва да се даде по-широка рамка за маневриране във воденето на преговорния процес с Република Северна Македония… Настоящата рамка не е продуктивна от гледна точка на червените линии, които са заложени в нея. Ние се нуждаем от такава рамка, която да доведе до успешен край преговорния процес и която да е в интерес на двете държави… Червените линии не са парадигма, която не може да се променя“, каза министърът на външните работи в служебния кабинет Светлан Стоев на брифинг в министерството...
Какво всъщност ни казва отиващият си служебен министър на външните работи?
Припомняйки кои са т.нар. червени линии на България в преговорите с Република Северна Македония, ще разберем нещо крайно обезпокоително:
Служебният външен министър иска да се даде на МВнР и на правителството (което и да е то) по-широка рамка за маневриране в преговорите със Скопие понеже българската рамка съдържа „червени линии“, блокиращи възможността за отстъпки пред македонската страна.
„Червените линии“ в политиката ни по „македонския въпрос“ са дело на три български институции – Министерския съвет, Българската академия на науките и Народното събрание.
Ето кои са те:
1) На 9 октомври 2019 г. Министерският съвет прие Рамкова позиция за преговорите със Скопие, в която от Република Северна Македония се изисква да преустанови и да се въздържа от провеждане на политика, независимо под каква форма, на подкрепа и насърчаване претенциите за признаване на т.нар. "македонско малцинство" в България.
Българското правителство иска от Република Северна Македония безрезервно и срочно да приведе позициите и действията си в международните организации и форуми в съответствие с член 11 от Договора за добросъседство, като ясно декларира, че няма исторически и демографски основания да търси малцинствен статут за която и да е група граждани на територията на Република България.
Министерският съвет настоява мониторинговите механизми на Съвета на Европа да не се инструментализират от Република Северна Македония за оказване на натиск върху България по въпроси, свързани с правата на лица, принадлежащи към малцинствени групи.
В края на Рамковата позиция на МС се изискват конкретни резултати в работата на Съвместната междуправителствена комисия – най-вече за периода от общата ни история до 1944 г., в т.ч. постигане на договореност за Гоце Делчев, ВМОРО-ВМРО и Илинденско-Преображенското въстание.
2) На 10 октомври 2019 г. Народното събрание единодушно гласува декларация за разширяването на ЕС и Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания.
В пасажа за Македония се уточнява, че подкрепата за македонското еврочленство няма да бъде за сметка на изопачаване на исторически събития, документи и артефакти, както и на ролята и възгледите на личности от българската история.
Народното събрание призовава официалните представители в Северна Македония да прилагат ефективно Договора за приятелство, както и да се въздържат от действия за насърчаване на претенции за признаване на т. нар. "македонско малцинство".
Последното изречение в декларацията на 44-то НС изисква от настоящото и всяко следващо правителство, както и от всички институции, да следят стриктно за изпълнението на условията от настоящата декларация по време на преговорите с Република Северна Македония.
3) На 3 декември 2019 г. Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) прие "Харта за македонския език", с която обяви официалния книжовен език за самостоятелен език с континуитет и генеалогия, даващи му правото да се нарича "македонски".
В отговор на МАНИ, на 12 декември с.г. три института в БАН (Институтът за български език, Кирило-Методиевският научен център и Институтът за исторически изследвания) излязоха с позиция, в която четем:
„Македонската харта е пореден опит за подмяна на лингивстичната и историческата истина. Езикът на Северна Македония е писмено-регионална норма на българския език. Говорите от непрекъсваемото диалектно землище на българския език обхващат историко-географските области Мизия, Тракия и Македония. Данните от историята на езика категорично показват, че по тези места не е имало компактно население, различно от българското, нито различен език от българския…“
------ --------- --------
Дали от незнание, дали от нежелание да се конфронтират с властта, по време на брифинга нито един журналист не попита служебния външен министър кои са „червените линии“ на правителството, парламента и БАН, които трябва да променим, т.е. от кои позиции може да отстъпим в преговорите със Скопие.
Ако срещу обещанието от Скопие да признаят „българско малцинство“ в Република Северна Македония България си затвори очите както за присвояването на българската история и език, така и за езика на омразата и фалшификациите в медиите и учебниците по история, това ще е неравностойна сделка, изцяло в наша вреда.
Защото в македонската конституция ще бъде вписано „българско малцинство“, наравно с власи, турци, роми, сърби, бошняци и …египтяни.
Всичко това е комично, но и трагично, тъй като показва до какво е довела 70-годишната насилствена денационализация на българския етнос във Вардарска Македония, извършена от сръбските комунисти и скопските македонисти.
Ако срещу обещанието да се откажат от „малцинствени претенции“ към Пиринския край, които по своята същност са абсурдни, ние забравим за „червените линии“ и пуснем Скопие в ЕС, това ще е капитулация пред македонизма.
Очевидно натискът от Вашингтон и Брюксел по „македонския въпрос“ дава първите си горчиви плодове. И министър Стоев е поне откровен да признае това.
Важно е обаче да знаем дали критичното мнение на Светлан Стоев към „червените линии“ се споделя от президента Румен Радев.
И дали под външен натиск служебният външен министър не дава „зелена светлина“ към редовния кабинет, призовавайки го да ревизира „червените линии“ в преговорите със Скопие, поставени от Министерския съвет, 44-то Народно събрание и БАН?
Велизар Енчев, Фейсбук
