- Автор: epicenter.bg
- 26 Юли 2021
- 3776
- 44
Открито, в националния ефир, пред цяла България, служебният здравен министър заяви най-отговорно, размахвайки епикризата си, че е един от фиктивните пациенти, които болница "Пирогов" е отчела пред НЗОК. При това скандално твърдение логично възниква въпросът:
как Кацаров се е сдобил с епикриза от Пирогов, при положение, че не е бил приет?
Знаем какъв е приемът в болницата и че това няма как да стане без съгласието на пациента и електронно въвеждане в системата, както го изисква редът. Във въпросната епикриза има описана история на заболяването, изследвания - те чии са? Но вместо да признае съучастието си в „източването“ на НЗОК, Кацаров още повече се оплете в лъжи и обвини Пирогов, че е фалшифицирал подписа му.
Много е лесно да заклеймиш една институция, на която се крепи спешната помощ в цялата страна и да лепнеш етикетите „..източване, дългове... злоупотреби... фиктивни пациенти..." От друга страна, не може един лекар, юрист, да не прави разлика между заглавие на клинична пътека и диагноза и умишлено да внушава неистини.
Диагнозата е остра или подостра чернодорбна недостатъчност и това е работна диагноза. А същността на проблема е съвсем друга – липсата на клинична пътека за „пост – Ковид синдром“.
В цял свят проследяват пациентите, преболедували инфекциозното заболяване, заради което обявиха пандемията, а в България считаме, че след 14 дена домашно или 1 месец болнично лечение, пациентите са напълно здрави и нямат нужда от проследяване. Стотици хиляди, здравно осигурени пациенти в страната ни са оставени на произвола, защото няма клинична пътека, а лекарите, които търсят начин да ги проследят по други пътеки, отговарящи на симптомите им, са обвинени в измама и източване на касата. Това не е ли пълен абсурд?
Ако здравният министър беше толкова загрижен за данъкоплатците, на чийто гръб се крепи НЗОК, щеше да насочи усилията си в разкриването на „пост – Ковид“ пътека, тъй като самият той се е сблъскал с несъвършенствата на системата.
За съжаление, вече два месеца сме свидетели на една зрелищна война между МЗ и НЗОК от една страна и неуморно работещите медици не само в Пирогов, а навсякъде из страната. Вместо да потърсят начин да помогнат на измъчения до крайност "български медицински роб", двете "най- отговорни" интституции в българското здравеопазване
извадиха топорите и започнаха да коват бесилки
Няма как да поемеш управлението на една от най-важните дадености в човешкия живот (човешкото здраве) и най-напред да посегнеш на съсловието, което се грижи за равновесните процеси в тази реалност!
Такова поведение е силно поляризиращо. Такова поведение е разрушително, а есента чука на вратата.
Отново повтаряме грешки от миналото лято. Отново губим ценно време. Вместо да организираме обучението на спешните екипи, на личните лекари.., както и на екипите, които макар и имащи вече някакъв опит, все още са "Ковид-лечители" от днес за вчера, всички ние се радваме на "хляб и зрелища"!
Вместо да осигурим "патрони за следващата битка", някои броят гилзите и искат да им се върнат патрони!
Затъвайки в екзотиката на спора между МЗ и НЗОК от една страна и потърпевшите големи болници на София от друга, никой не се наема да постави въпроса "защо се случва всичко това"? Никой не иска да извика на глас: "царят е гол"! Упорито никой не иска да признае, че повече от две десетилетия, здравеопазната система в България не работи, или по-точно казано, българският медик работи въпреки тази система. Никой не иска да определи и да запуши поне най-големите пробойни в тази система!
Взимат се само наказателни мерки на дребно! Поне откакто аз следя поведението на единствения здравен застраховател, определящ съдбата и на здравеопазна ситстема, и на потърпевшите, почти нищо не се е променило, изключая времето на д-р Дечо Дечев. Той бе единственият директор на НЗОК, който имаше смелостта да заяви: "Нито стриктен контрол, нито наказания ще дадат резултат. Нека финансираме адекватно - и злоупотреби няма да има". Може би не цитирам съвсем точно, но смисълът е този! Или по-точно: само това действие би имало смисъл - адекватно финансиране на здравеопазната дейност.
Аз лично не желая да имам каквито и да е финансови взаимоотношения с пациентите си! Не искам парите да вървят след тях! Бих предпочел, парите да вървят покрай тях и да се кумулират където трябва - в Държавата. Вероятно това е носталгия по отминали времена, когато можехме да диагностицираме и лекуваме пациентите си, без да ги вкарваме в конкретна финансова рамка. Вероятно тези времена никога няма да се върнат?! Но независимо от това, Българското здравеопазване има спешна нужда от реорганизация. Иначе рано или късно, ще се срине...
Източник: epicenter.bg
