За Ружка Чаракчиева. 50 години заедно на сцената

За Ружка Чаракчиева. 50 години заедно на сцената
<p>Бяхме още деца, горди, че сме приети в Интерната за даровити деца и юноши в София. Водеха ни на концертите в зала &bdquo;България&rdquo; и сигурно всеки тайно си е мечтал за времето, когато и той ще бъде на голямата сцена&hellip; Но и нашата зала на &bdquo;Оборище&rdquo; 5 беше чудесна &ndash; с ламперията на стените и прекрасната акустика, с паркета, напомнящ за минали времена. В нея вече свиреха по-големите &ndash; истински концерти, с въодушевена публика от ценители, с бисове, с вълненията преди събитието и критиките след него:&nbsp;</p> <p>&ndash; Дете, ще изнесеш концерт &ndash; обяви един ден моят учител и въпреки съпротивата скоро си видях името напечатано на афиш заедно с това на съученичката ми Ружка &ndash; двамата имахме по половин програма.&nbsp;</p> <p>Никой в залата тогава (а най-малко ние) не е предполагал, че през следващите петдесет години имената ни ще стоят редом в програмите на стотици концерти с творбите на Бетовен и Брамс; на Шуман &ndash; голямата любов на Ружка (трябва ли да напомня за наградата й от конкурса в Цвикау?); програмата с 50-те биса по желание на публиката; &bdquo;Френската музика&rdquo; и &bdquo;Немска романтика&rdquo; в залата на бившия царски дворец в София; концертите в Талин, Минск, Берлин, Будапеща; при записите в националното ни радио или за поредния компакт диск&hellip;&nbsp;</p> <p>Една от последните ученички на големия педагог Андрей Стоянов, Ружка Чаракчиева, остана свързана и с неговите човешки идеали и естетически виждания. От своя учител е приела както художествената почтеност, така и отношението си към звука, това, което бихме нарекли с думата школа. Помня концерта ни в Одеса, един от най-музикалните градове на света: Голяма концертна зала, с превъзходен роял на сцената, Ружка дойде въодушевена в артистичната, след като го опита. Но&hellip; зима, залата неотоплена, беше времето на разпада на бившия Съветски съюз. Организаторът на концерта се извини, искаше да го отмени, имало само двайсетина продадени билета. Започнах да прибирам челото:&nbsp;</p> <p>&ndash; Не искате ли да посвирите все пак, в залата е студено, но може би тук? &ndash; смутено надникнаха няколко души при нас. &ndash; Ние сме колеги, от Консерваторията.&nbsp;</p> <p>&ndash; О, с удоволствие &ndash; веднага се съгласих и се огледах: стаята голяма, почти заличка, в дъното има и пиано &ndash; Брамс, фа мажорната соната, и Брух, Кодай &ndash; огледах се за Ружка.&nbsp;</p> <p>Тя изсвири няколко акорда на пианото, поклати глава и тъжно ме погледна&hellip; Наистина, и досега, като си спомня, ми дожалява за нея &ndash; вместо на големия концертен роял &bdquo;Стейнуей&rdquo;, на който са музицирали най-големите пианисти на века, трябва да свири на това пиано инвалид!&hellip; И въпреки похабения инструмент, отдавна преминал в пенсия &ndash; още след първите минути аз чувах вече звука на Ружка Чаракчиева, пианото като че ли оживя.&nbsp;</p> <p>&hellip; Мисля, че през годините успяхме да изградим един истински камерен ансамбъл. Понякога споделяме с нея, че всъщност имахме късмет &ndash; въпреки трудностите на времето, в което живяхме, ние бяхме на сцената, концертирахме, можехме да се развиваме като артисти. И останахме приятели...</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/eQuUkjgJwoE?wmode=transparent&amp;jqoemcache=k9cDV" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p>

Още от Култура и общество

Коментари

  • Анна Александрова

    20 Sep 2014 21:26ч.

    Спомням си как в недалечното минало в училищата имаше своеобразни лектории в часовете по музика.Тогава г-жа Ружка свири в кабинета ни по музика,на раздрънканото пиано,като настояваше някъде да се преоблече,защото не може да свири с ежедневни дрехи.Впечатляващ професионалист и добър човек.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Надежда Лазарова

    23 Sep 2014 2:47ч.

    Велико партньортство на велики български музиканти! Невероятна колегиалност и етичност! Благодаря ви, че ви има, благодаря на съдбата, че ме дари с възможността да се докосна до изкуството ви! Бъдете здрави!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи