Съвпаденията: Игра на случайности или нещо друго?

В световните хроники са описани много и странни съвпадения, които объркват нашите представи за подредбата на света по закони, които отхвърлят възможността зарът да се обръща на едно и също число повече от „допустимото“ по едно и също време. Тези съвпадения освен това водят до последици, които никой не би могъл да предвиди. Има много и най-невероятни обяснения – от грешка в теория на вероятностите до паранормални явления, но все пак тези съвпадения не престават да ни удивляват. Те идват от онзи невидим свят, в който сме проектирани като някакъв неизвестен смисъл. Дали ще го наречем Х-бузон, квантова теория или Божествен промисъл, то си остава загадка.

Хитлер и Сталин

Известни са съвпадения в живота на най-големите диктатори на ХХ век – Сталин и Хитлер. Историците и прости любопитните хроникьори на събитията са забелязали впечатляващи прилики в биографиите на лидерите на двете най-зловещи диктатури - нацизма и комунизма.

Детството на водача на национал-социализма в Германия Адолф Хитлер е пълно с мистерии и тайни. Според свидетелства майката е била добър и мил човек, а баща му не е от най-добрите. Шикългрубер старши първоначално е бил обущар и е жесток и своенравен човек. Не е ясно също докрай гражданството на Адолф Хитлер. Самият фюрер, който проповядва превъзходството на германците, е роден в Австрийската империя, а има и косвени свидетелства за неговия еврейски произход. С образованието Адолф не бил на „ти“. Атестат за зрелостник не успява да получи, в института (Академията за изящни изкуства) два пъти не успява на приемен изпит. През целия си живот прави грешки в писмена форма и говори с акцент.

Детството на Йосиф Джугашвили преминава в Грузия, където е роден, а не в Русия. Баща му , който е бил обущар, имал много неприятен характер. Майка му – жена, която е понасяла побои, никога не е противоречала на  съпруга си. Джугашвили за целия си живот е натрупал много прякори – Коба, Дейвид, Чижиков и  т.н. С образованието си има лош късмет – успява да завърши религиозно училище (нещо като седми клас сега), но го изключват от семинарията според официалната версия – за участие в някои нелегални кръжоци. През целия си живот, когато говори, прави това с грузински акцент, пише с много и абсурдни грешки.

След Първата световна война Адолф Хитлер не прави нищо освен да скита. След това се урежда за доносник, сътрудничил на тайните служби. Описват го с мрачно лице, невъздържан, упорит, обича да го слушат, приятели няма.

Сталин постоянно е обвиняван във връзка с тайната Царска полиция, даже има и документи за това. Още в младежките му години за него са казвали, че е бил ужасен грубиян, доста намусен. Приятели почти няма.

Дори външно Хитлер и Сталин си приличали, но това не е толкова важно – има много хора, които външно си приличат, но имат различни характери и съдби. Но Хитлер и Сталин са ръководители на две доста различни държави, които по време на тяхното управление добиват еднакви характеристики.

Но това едва ли е толкова удивително. Съвпаденията при обикновените хора се проявяват в други характеристики. Сякаш провидението се съпротивлява на желанието на някои от тях да избягнат нещо, да направят нещо, да не са там, където са. Но някак си не им се получава. И без да искат последствията от техните действия се оказват съдбоносни. Сякаш някаква невидима ръка е задвижила събитията като малките плочки от „ефекта на доминото“.

Домът на Маклийн

Уилмър Маклийн искал на всяка цена да избегне Американската гражданска война. Съдбата обаче имала други планове за него. Въпреки усилията му да стои настрана от войната, Маклийн някак си все се озовавал точно в самия център на бойните действия.

Когато войната започнала, домът на Маклийн скоро се оказал в непосредствена близост до битката при Бул Рън и бил превърнат в щаб-квартира на генерал Бюрегард от Конфедерацията. Като по чудо Маклийн оцелял след обстрела, на който била подложена къщата му.

Смятайки, че всичко вече е приключило и е в безопасност, Уилмър не подозирал, че ще преживее и втората битка при Бул Рън. И този път оцелял, но решил да не рискува и се преместил във Вирджиния, където за негово нещастие го последвал и мрачният облак на войната. Домът му отново станал център на събитията, когато Юлисис Грант се предал на генерал Робърт Лий и мирният договор, който сложил край на войната, бил подписан във всекидневната на Маклийн. Злощастникът по-късно казва: „Войната започна в двора на къщата ми и приключи във всекидневната.“

Атентатът срещу Франц Фердинанд

Събитията тук се разиграват непосредствено преди началото на Първата световна война и се смятат за повода за войната. Гаврило Принцип успява да убие австро-унгарския престолонаследник и жена му, но съвсем не както било планирано.

Първоначалният заговор включвал шестима атентатори, за да бъде по-сигурен успехът. Те се били наредили по протежението на улицата, по която преминавал Фердинанд с колата си в Сараево, където бил поканен за откриването на болница. Всеки от шестимата имал по една бомба, която трябвало да хвърли. Първият по линията обаче се изплашил и не предприел действия, защото зад него имало полицай.

Следващ бил 19-годишният Неделко Чабринович. Той, без да му мисли, метнал бомбата под колата на престолонаследника, но не изчислил, че взривът бил с 10 секунди закъснение и ударил задната кола. Тълпата се разбягала панически и останалите конспиратори изпуснали шанса си. За да не бъде заловен, Чабринович глътнал хапче цианид и за по-сигурно се хвърлил в реката. Но се оказало, че хапчето било старо и не успяло да го убие, а реката била дълбока само 10 сантиметра и след секунди бил задържан от полицията.

По-късно Фердинанд решил да посети ранените си сподвижници в болницата. За да избегне центъра на града, шофьорът трябвало да мине по друг маршрут, но генерал Оскар Потьорек забравил да го информира. По път за болницата шофьорът направил грешен завой и се озовал точно пред очите на един от конспираторите – Гаврило Принцип, който стоял близо до едно кафене и очевидно се бил отказал от плана. Можете да си представите колко изненадан останал Принцип, когато му се открила такава възможност. Той тръгнал към колата, която в този момент вече давала на заден, но двигателят й угаснал. Убиецът се приближил до задната врата и стрелял два пъти, ранявайки смъртоносно Франц Фердинанд и Софи, които починали още същата сутрин.

Самърфорд и светкавиците

Какъв според вас е статистическият шанс да ви удари мълния? Различни източници го определят като 1 на 80 000. Освен това казват, че светкавицата никога не удря два пъти на едно и също място. Британският офицер Самърфорд едва ли е бил съгласен. Докато се биел в земите на Фландрия по време на Първата световна война през февруари 1918г. светкавица го съборила от коня му и го парализирала от кръста надолу. Самърфорд бил принуден да напусне армията и заживял във Ванкувър.

Шест години по-късно, докато ловял риба покрай реката, светкавица ударила дървото, под което седял Самърфорд и парализирала дясната му страна. Две години бившият офицер се възстановявал, докато възвърне отчасти движенията си. Един летен ден през 1930г. той се разхождал в парка, когато за трети пъти го ударила светкавица. Този път обаче бил перманентно парализиран. Две години по-късно Самърфорд умира, но това съвсем не сложило край на срещите му със светкавиците. Няколко години след това надгробната му плоча била поразена и разрушена от светкавица.

Франо Селак се изплъзва от смъртта 7 пъти и печели от лотария

Роденият през 1929г. Франо е хърватски учител по музика, който става известен с множеството си срещи със смъртта.

През 1962г. той пътувал с влак до Дубровник, когато железницата излязла от релсите и се озовала в ледена река. При катастрофата загинали 17 души, но Селак успял да се отърве само със счупена ръка и натъртвания. На следващата година хърватинът се качил на самолет от Загреб за Риека, но вратата на самолета се отворила и пътниците били изхвърлени във въздуха. 19 от тях загинали, но Франо като по чудо оцелял, след като се приземил върху купа сено.

През 1966г. Франо Селак се возел на автобус, който катастрофирал и потънал в река, но късметлията за пореден път успява да се отърве без сериозни наранявания. Едва ли е учудващо, че не закъснял и поредният инцидент с превозно средство, когато 4 години по-късно автомобилът му избухнал в пламъци, като подобно нещо му се случило и три години след това. И при двата случая той се отървава абсолютно невредим.

Следват двадесетина години затишие в изпълнения с екстремни ситуации живот на Франо. Спокойствието му било нарушено отново през 1995г., когато бил ударен от градски автобус и пак останал цял. На следващата година се мята с колата си в пропаст, докато се опитва да избегне насрещно движещ се камион. Изумително, но се приземява на едно дърво и вижда как колата му избухва на 100 метра под него.

Най-сетне през 2003г. изглежда всичките му премеждия се отплащат, когато печели 1 милион долара от лотарията. Преди две години обаче пенсионираният учител по музика решава, че парите не могат да купят щастие, раздава цялото си състояние и заживява нормално.

Изгубената книга

Британския актьор Антъни Хопкинс, който изгря като звезда на Холивуд с ролята си на Ханибал Лектър, бил много развълнуван, когато през 70-те години получил главна роля във филм, базиран на книгата „Момичето от Петровка“ от автора Джордж Файфър. Няколко дни по-късно Хопкинс отишъл в Лондон, където искал да си купи книгата, но не успял да я открие в нито една книжарница. Докато чакал метрото на път за вкъщи, той забелязал някаква книга, която очевидно била захвърлена на една пейка. Невероятно, но това била именно „Момичето от Петровка“.

И сякаш това не било достатъчно голямо съвпадение, а две години по-късно, по време на снимки във Виена, Хопкинс бил посетен от Джордж Файфър, който споменал, че няма копие от собствената си книга, защото бил дал последната на приятел, който я изгубил някъде в Лондон. Актьорът веднага направил връзката и подал на автора книгата, която бил намерил. „Тази ли е? С твоите бележки по страниците?“, попитал той.

Вълшебният куршум

През 1883 г. подобно на много мъже преди и след него Хенри Зигланд напуснал своята любима и, уви, подобно на много жени тя не успяла да понесе раздялата и сложила край на живота си. Братът на момичето решил да отмъсти и прострелял Зигланд, след което сложил край на живота си със същия пистолет. Неверният любовник обаче оцелял – куршумът одраскал лицето му и се забил в близкото дърво. Тривиалното обаче приключва тук, за да отстъпи място на абсурда.

Зигланд сигурно си е мислел, че е измамил съдбата, и след няколко години решил да отсече дървото. За улеснение обаче решил да използва необичаен метод за сечене, а именно няколко пръчки динамит. В резултат на взривната вълна куршумът отхвръкнал и поразил смъртоносно Хенри Зигланд.

Марк Твен и кометата

Самюъл Клемънс, познат повече под псевдонима Марк Твен, наистина е роден под щастлива звезда и по-точно под знака на Халеевата комета. Великият писател идва на този свят на 30 ноември 1835 г. по време на едно от цикличните посещения на Халеевата комета във вътрешността на Слънчевата система. Бащата на Том Сойер често казвал, че е дошъл и ще си отиде заедно с кометата. Предсказанието се сбъдва и Марк Твен умира на 21 април 1910 г. – ден след като кометата се завръща.

Фаталното такси

Юли 1975 г. такси блъска 17-годишния Ерскин Лорънс на остров Бермуда, докато младежът кара скутера си. Трагичният инцидент едва ли щеше да се различава от хиляди други ПТП-та по света, ако не беше фактът, че братът на Ерскин е бил блъснат от същото такси година преди нещастието. Не само това – и двата инцидента стават на една и съща улица, като и двата пъти таксито е карано от същия шофьор и превозва един и същи пътник. И двамата братя умират на 17 години.

Върхът на айсберга

Но ако си говорим за катастрофи, малко неща могат да засенчат инцидента с „Титаник”. Презокеанският лайнер, технологичната гордост на времето си, потъва още при първото си плаване в Атлантика през 1912 г. след сблъсък с айсберг.

Мнозина са чували историята, но малцина знаят, че тя е била предсказана още през 1898 г. в новелата на писателя Морган Робъртсън „Безсилие”. В своето произведение Робъртсън описва как свръхмодерният лайнер „Титан” потъва след сблъсък с айсберг, докато плава към Ню Йорк - същата дестинация като тази на „Титаник“. Още един паралел - в книгата мнозина пасажери намират смъртта си, тъй като спасителните лодки на борда са твърде малко.

Сякаш за да затвърди мистичната си аура, през 1914 г. Робъртсън описва в новата си книга война между САЩ и Япония, в която воюващите страни използват мощни „слънчеви бомби” – оръжия, които могат да унищожават цели градове и излъчват ослепителна светлина. 31 години по-късно бомбардировките над Хирошима и Нагасаки сякаш повтарят сценария, описан от автора пророк.

Уви, писателят умира през 1915 г., оставяйки у мнозина глождещото любопитство какво ли друго щеше да се появи в книгите му години преди да се случи в действителност?

Кралят и кръчмарят

Италианският крал Умберто Първи очевидно нямал нищо против да слиза сред народа си. Една вечер той се отбил в малък ресторант в Монца. Монархът едва ли е очаквал, че в ресторанта ще се сблъска със... себе си. Всъщност пред него стоял втрещеният собственик на заведението, който физически бил абсолютен двойник на краля. Двамата седнали и започнали да обсъждат странното съвпадение, като с удивление откривали нови и нови прилики помежду си. Били родени на една и съща дата - 14 март 1844 г., в същия град, били женени за жени с името Маргарита, а черешката на тортата била, че кралят бил коронован в същия ден, в който собственикът отворил ресторанта си. Все факти, достойни за роман на Дюма.

Било им писано обаче да споделят още нещо. На 29 юли 1900 г. Умберто Първи бил уведомен, че неговият добър познайник ресторантьорът бил убит с изстрел при неизяснени обстоятелства. Кралят се натъжил от кончината на астралния си двойник, но уви, нямал много време за скръб. Същия ден бил застрелян при атентат.

Колата от ада

Могат ли предметите да бъдат зли? Всеки, който е губил половин час в опити да отключи заяла врата, знае, че да – те могат да се държат така, сякаш са обладани от зъл дух. Като „Малкото копеле” - галеното име, с което актьорът Джеймс Дийн наричал любимото си порше. През 1955 г. киноиконата си отива от този свят едва на 24-годишна възраст след тежка катастрофа със същата кола. Поршето обаче тепърва започва да трупа зловеща слава. Докато го изтеглят от мястото на инцидента, двигателят се изхлузва и премазва краката на един от механиците. Същият двигател е монтиран на друга спортна кола, която катастрофира по време на състезание и убива пилота си. В същото състезание друг автомобил, в който е вграден задвижващият вал от „Малкото копеле”, се преобръща и убива шофьора си.

Зловещата серия обаче не спира дотук. След като поправят поршето на Дийн, гаражът, в който се съхранява колата, мистериозно изгаря. След това возилото е изложено в град Сакраменто, но пада от платформата си и сериозно наранява едно момче. В Орегон платформата, на която е поставена колата, се откача и се разбива във витрината на магазин.

Прокълнатият автомобил приключва черната си серия през 1959 г., когато за облекчение на всички се разпада на части. История, сякаш излязла изпод перото на Стивън Кинг.

Президентът Линкълн и президентът Кенеди

Ейбрахам Линкълн е избран за президент на САЩ през 1860 г. Джон Кенеди е избран за президент през 1960 г., или точно 100 години по-късно.

Политиката на двамата е силно свързана с правата на гражданите. Съпругите и на двамата губят децата си, докато живеят в Белия дом. И двамата загиват в атентати от смъртоносен куршум в главата.

Фамилното име на секретарката на Линкълн е било Кенеди. Фамилното име на секретарката на Кенеди е Линкълн.

И двамата биват убити от южняци. И двамата биват наследявани на поста си от хора с фамилията Джонсън. Андрю Джонсън, който наследява Линкълн, е роден през 1808 г. Линдън Джонсън, който наследява Кенеди, е роден през 1908 г.

Джон Уилкс Буут, който убива Линкълн, е роден през 1838 г. Лий Харвей Осуалд, който убива Кенеди, е роден през 1939 г.

И двамата убийци са известни с трите си имена. И двете имена (на убийците) се състоят от 15 букви. (на англ. език).

Линкълн е убит след театралната постановка „Форд". Кенеди е убит в колата си. Моделът е „Линкълн" и е произведен от Форд.

Линкълн е убит в театър, след което убиецът се скрива в склад. Кенеди е застрелян, след което убиецът се скрива в театър.

И двамата убийци са убити преди процесите срещу тях.