ОТ КУЛТУРАТА НА СВОБОДАТА ДО ВЪЗХОДА НА ЕВРОПА

<p>&nbsp; Европа &ndash; четем в книгата, която, нека подчертаем това, е изчистена изцяло от полипите на текущата политическа дискусия за &ldquo;европейската идентичност&rdquo;, &ndash; няма повод да се отнася с пренебрежение към другите култури, камо ли пък да се самообявява за цел на световната история. &ldquo;Въпреки това трудно може да се оспорва, че тъкмо на нашия континент с течение на времето се разгръщат огромни възможности, че в сравнение с другите култури в света Европа поема по един особен път&rdquo;. Прелюдията на това особено развитие Майер вижда при гърците; по-точно в това, че само при тях в световноисторически мащаб изкристализира една култура на свободата. Атина поставя ново начало в историята. Авторът подчертава, че нито растящата осведоменост за гръцките заемки от Ориента, нито доминиращият днес културен релативизъм са в състояние да разклатят това принципно становище. <br /><br /><strong>Особеният път</strong><br /><br />Разказът на Майер обхваща периода от края на микенската култура около 1200 пр.Хр. до навечерието на Персийските войни в началото на V в. пр.Хр. През тези векове придобиват плът главните елементи на особения гръцки път &ndash; свободният гражданин и полисът. За разлика от ориенталските царства, културното развитие в десетките миниатюрни гръцки полиси от двете страни на Егейско море е белязано не от волята на деспота, а &ldquo;от общия принос на свободни и равнопоставени граждани&rdquo; (макар и без участието на жените, робите и чужденците). Политика и обществен живот се правят съвместно от всички, обикновено на площада в центъра на града, агората. Общността заглажда острите ръбове на политическите амбиции, пренасочвайки силно изразения конкурентен и борчески дух на гърците в други канали &ndash; спорта, драмата и изкуството, ораторското умение, търговията и колонизацията. По този начин на хоризонта на човешката история се появява един нов човек с необикновен характер, за когото свободата стои над всичко.&nbsp; <br /><br />За Хегел няма съмнение, че &ldquo;европейският дух е прекарал юношеството си в Гърция&rdquo;. За Майер също: &ldquo;Защото гърците са homines maxime homines, във висша степен хора&rdquo;, пише той, цитирайки Плиний Старши. Но това не е някакво метафизическо качество, напротив то има съвсем конкретно съдържание: да бъдеш човек предпоставя да бъдеш в състояние да се изявяваш политически, с други думи да бъдеш гражданин. Затова Майер нарежда &ldquo;политическата революция&rdquo; на гърците сред най-важните революции в историята. <br /><br />Той не пропуска да отбележи, че нейното революционно въздействие се разгръща през последвалите векове до голяма степен благодарение на възхода на Рим, който &ldquo;от една страна, създаде световна империя, а от друга, не можа да устои на гръцкото притегляне&rdquo;, благодарение също на това, че възниква една гръцко-римска култура, която прониква далеч на Запад. Авторът изброява и други фактори със силно въздействие през Средновековието и Новото време: римското право и споменът за величието на Рим, римската църква, евангелието и учението на Христос. Но &ldquo;новото започва с гърците&rdquo;, а в оформилата се постепенно симбиоза от различни елементи, &ldquo;гръцките продължават да са от решаващо значение&rdquo;. <br /><br />За Майер не съществуват меродавни възражения против това историята и културата на гърците да бъдат поставени в началото на европейските &ndash; заедно с историята на Рим и на ранното християнство. &ldquo;Защото нима свободата и нейните плодове, нима рационализмът не са по-важни от техниката и динамизма; нима онова, което свързва Античността със Средновековието и Новото време, не е по-важно от разделящото ги?&rdquo;<br /><br /><strong>Светлината на разума </strong><br /><br />Впрочем понятието Европа се налага с голямо закъснение. През Средновековието хората се смятат по-скоро за християни, отколкото за европейци. След края на Римската империя и след повсеместния триумф на църквата, историята започва в известен смисъл отначало. Може би това усещане е един от изворите на представата за мрачното Средновековие, една легенда, срещу която е насочено острието на монографията на франкфуртския медиевист Йоханес Фрийд, &ldquo;Средновековието &ndash; история и култура&rdquo;. Фрийд потапя в ярка светлина тази толкова очерняна епоха между Античността и Новото време, апострофирайки я като началото на европейската култура на разума: &ldquo;През Средновековието се полагат основите на духовното и културното единство на Европа&rdquo;. <br /><br />Главния виновник за затвърдяването на старото предубеждение Фрийд идентифицира не в лицето на ренесансовите хуманисти, а на просветителите от ХVІІІ в. и на първо място в лицето на Кант. Той сам бил жертва на собствената си заблуда, защото не искал да знае например, че неговият категорически императив е просто следствие от теоретичната мисъл на средновековните теолози. И гвоздеят в обвинителната реч на Фрийд: &ldquo;Разумът не избуява едва през Просвещението; неговото &lsquo;възраждане&rsquo; започва векове преди това, близо едно хилядолетие преди Кант, в двора на Карл Велики, интензифицира се през Х в., усилва се още повече благодарение на непрестанната културна обратна връзка и позволява на мислителя от Кьонигсберг да се огледа, възкачен върху раменете на чужди му гиганти, и да продължи да мисли. Европа се ражда дълго преди началото на &lsquo;Новото време&rsquo;&rdquo;.<br /><br /><strong>Трансмисия на модерната епоха</strong><br /><br />Средновековието спасява голяма част от мъдростта на Античността. Без монасите и учените, от богатствата на древната култура щяха да оцелеят&nbsp; само ръкописите, съхранени от Византия и арабите, плюс руините. Кой, след завладяването на Константинопол и закърняването на арабската наука, пита Фрийд, би се интересувал все още от наследството на Античността? Именно латинското Средновековие, черпещо постоянно от Античността, обучава своите елити на езика, изкуството и мисълта на древните, изостряйки по този начин усета им за предизвикателствата на новото. През ХІV в. четирима философи били запитани защо доброто се превръща в зло, справедливостта в несправедливост, истината в лъжа: &ldquo;Защото Бог е мъртъв&rdquo;, отговорил единият от тях половин хилядолетие преди Ницше. Какво ти тук суеверие! Средновековието на Фрийд кипи от интелектуално любопитство и съзидателни импулси, които преобръщат изцяло отрицателната нагласа, живуркаща все още в културната памет. <br /><br />Огромен е историческият материал, с който авторът документира своето &ldquo;луминесцентно&rdquo; виждане за Средновековието. Започвайки от Боеций, той не пропуска нито един клон на духовното развитие, с акцент върху философията и теологията, физиката, астрономията и картографията, дори музиката. Впечатляваща е разгърнатата от него обществено-политическа панорама &ndash; борбите за надмощие на земята и за монопол върху небето, възраждането на градската култура, последствията от кръстоносните походи. Но вниманието му остава съсредоточено върху разширяването на духовния хоризонт и проникването на рационалната мисъл в ежедневието, защото не царе и папи, а ежедневната &ldquo;употреба на разума&rdquo; трасира пътя към модерната епоха и величието на Европа. <br /><br />Christian Meier: Kultur, um der Freiheit willen. Siedler<br />Johannes Fried: Das Mittelalter. Beck</p>