Опасността от фундаментализма

Опасността от фундаментализма
Понятие за фундаментализъм. Формално погледнато, фундаментализмът е войнстващ консерватизъм. Консерватизмът се ограничава до мирното съхраняване на традицията, а фундаментализмът се опитва динамично да я утвърди и да изтъкне пред силите, които според неговите принципи са заплаха за нея. Консерватизмът остава прикован към миналото, защото открива истината в него. Фундаментализмът се активизира в настоящето и се движи към бъдещето, като подчертава изключителни и безкомпромисни положения от миналото и се бори срещу всяка сила, която може да ги накърни. Нито консерватизмът, нито фундаментализмът са автентични явления от традицията.

Проф. Георгиос Мандзаридис

 

Консерватизмът се приковава към миналото и е безразличен към органичното продължение на традицията в настоящето и бъдещето. Фундаментализмът се интересува от настоящето и от бъдещето, като се опитва да ги съживи през непоклатимите положения от миналото. Църковното предание обаче не е приковано нито към миналото, нито към настоящето, нито към бъдещето. За църковното предание времето се напоява от вечността и се разглежда като пространство за участие във вечността.

 

Природата на фундаментализма. Въпреки че в основата си фундаментализмът има религиозен произход, той не е чисто религиозно, нито пък чисто политическо или социално явление. От друга страна, утробата на фундаментализма, който застрашително нараства в нашето общество, не е структурата на обществото или неговото гражданско устройство, а човешката личност. Фундаментализмът е не само характерно явление за определени религиозни или социални групи, а и състояние, което пронизва цялото общество и всеки един човек индивидуално.1 Това означава, че фундаментализмът се нуждае не само от социологически, но и от богословски подход. Социологията подхожда към феноменологията на фундаментализма и констатира връзките му със социалната реалност, докато богословието прониква по-дълбоко и изследва неговата онтология.

 

Социологически подход. При социологическия подход има една характерна трудност. От момента на появата си социологията е склонна да пренебрегва или да отхвърля ценността на религиозния фактор. Тя не успяла да установи неговата истинска роля, независимо дали това се дължи на маргинализирането на религиозния живот, на ограничаването му в частната сфера, или на пълното му отхвърляне. По своята природа, като феноменологична наука, социологията не се интересува от онтологичната истина. Тя не се интересува от личността, която има първостепенно значение в подхода към фундаментализма и неговото обяснение. С личността и с онтологичната истина се занимава преди всичко богословието и затова то има фундаментално значение при решаването на поставения въпрос. От друга страна, многобройните социологически заключения на равнището на феноменологията улесняват делото на богословието.

 

Богословски подход. Не трябва да се смята, че богословският подход към фундаментализма е опростенчески или еднозначен. Начините, по които богословието се интерпретира не само в по-широкия християнски свят, но и в православния, са много и различни помежду си. Това се вижда главно в пространството на т.нар. академично богословие, което не се храни непосредствено от църковния опит. Тук своеволията и личните тълкувания могат да доведат до пълното помрачаване на богословската истина. Автентичното православно богословие предполага личното участие в църковния опит и доверието към тези, които притежават и формулират този опит.

 

Отнасянето към човешката личност. Въз основа на формулираното от църковните отци православно богословие можем да отбележим няколко важни момента относно разбирането и преодоляването на фундаментализма. Както вече казахме, фундаментализмът изразява централни проблеми от нашата епоха. В крайна сметка той изразява проблема за човешката личност, както той се преживява днес. Трайно засилващото се вътрешно фрагментиране на човека в наши дни е получило по-широки измерения. Това фрагментиране е довело до отхвърляне на единството, култивирано от религиозната вяра, разрушило е свръзките в социалния живот, генерализирало е бездомничеството на хората и е придало драматичен характер на търсенето на устои. Като движение за защита на определени фундаментални принципи, които присъстват в миналото и се разглеждат като жизненоважни за настоящето и бъдещето, фундаментализмът изразява това търсене. Търсенето на определени устои, особено в епоха като нашата, се изтъква не като излишен лукс, а като жизнена потребност.

 

Богословско явление. От гледна точка на православното богословие, което не разделя по несториански религиозния от социалния живот, фундаментализмът е преди всичко богословско явление. Това важи за него не само в официалната му религиозна форма, а и като социално-политическо или антропологично явление.

 

Фундаментализмът търси основата, която отъждествява с абсолюта, и в крайна сметка това търсене е богословско. Отговорът обаче, който обикновено получава, не е богословски, поне що се отнася до православното богословие. Това е така, защото основата се поставя не на равнището на нетварното, което се приема за единствено реално.

 

Абсолютизиране на тварното. Абсолютизирането на тварното е основен богословски неуспех, който отрича същността на християнството. Това абсолютизиране означава затваряне в духа на света и в крайна сметка означава идолопоклонство. Едновременно с това абсолютизирането на тварното осакатява антропологията и истината за човешката личност. Тварното като тленно и преходно стои отвъд границите на смъртта. Затова тварното не може да изкупи човека от страха пред смъртта и да му даде свобода и пълнота. То не може да му помогне да се усъвършенства като личност.

 

Морализмът като онтология. Несигурността и чувството за празнота, които водят до пораждането на фундаментализма, не са нравствени, а онтологични състояния. Фундаментализмът няма реална онтология. Той обаче успява да убеди своите последователи да приемат морализма или деонтологията му за онтология. В това се състои неговата категорична заблуда и безсилие и оттук извира неговият фанатизъм и непримиримост.

 

 

 


Във всичките си разновидности фундаментализмът абсолютизира тварните елементи: законите, правилата, формите, принципите. Това става, защото нетварното изцяло се пренебрегва или се отъждествява с тварни и конвенционални средства, чрез които се явява в света. Не само видимо нерелигиозните или нехристиянските, но и християнските форми на фундаментализъм се крепят върху онтологии, които се ограничават в границите на тварното. От богословска гледна точка онтологията, която е затворена в границите на тварното, е нереална и безсъдържателна. Във всички форми на фундатемнтализъм липсва истинска онтология, която открива човека за нетварното, и това води до невъзможността за оцелостяването му като личност.

 

Оцелостяването на личността. Според християнското учение човекът съществува не сам по себе си, а във връзка с Бога. Последният онтологичен принцип на човека е небитието. Друг негов принцип е Божията творческа воля. Човекът потенциално е личност или ипостас. Оцелостяването на човека като личност или ипостас е цел на неговото съществуване и се осъществява чрез издигането му до първообраза, което е идентично с отварянето му за нетварното. Без това издигане човекът остава затворен във времето и пространството. Той работи в полза на тлението и смъртта. Тялото не е затвор за душата на човека, а цялото му съществуване е затвор за неговата ипостас или личност. Човекът се е подчинил на греха и смъртта и затова не е могъл да се издигне, но сега той може да направи това като дар от Христос, в Чиято личност се открива истинският човек.

 

Личната несигурност. Фундаментализмът игнорира истината за личността и за личностното. С други думи, фундаментализмът не приема, че истината е лична, както и че участието в нея има личен характер и се осъществява с личен ритъм, който се отнася към личното достойнство и свобода на човека. Той се позовава на истини, но отхвърля истината като живот и свобода. Това лесно можем да разберем, защото видимите убеждения, логическите схеми, законовите построения и нравствените забрани изглеждат по-убедителни и по-лесно трогват човека. При това човек често се привързва към формата, но губи същността. Той се бронира с обективни сигурност, които идват да затвърдят неговата лична несигурност. Обременява се с морализъм, за да прикрие екзистенциалните си тревоги. Самозаблуждава се, като вътрешно се гордее, че защитава свещеното, святото и Самия Бог, прикривайки собствената си неувереност. Историята на фундаментализма е история на болезненото усилие на човека да прикрие вътрешната си празнота с обективни сигурности.

 

 

 

 

 

 

 

Корените на фундаментализма. Въпреки че фундаментализмът се смята за модерно явление, той има по-древни корени. Сам Христос посочва проявите на фундаментализъм в юдейското общество по Негово време и по характерен начин ги отхвърля. Юдеите, които обвинявали Христос, че нарушава Моисеевия закон и осквернява съботата, били изобличени от Него, че абсолютизират библейските текстове и не са способни да схванат техния дух: „Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелстват за Мене. Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот“ (Иоан 5:39-40). Той ги изобличил за това, че разглеждат Божието слово едностранчиво и са безразлични към Самия Бог; че абсолютизират формите и схемите и не могат да се откъснат от светските опори. Затова те очаквали Христос като Месия, Който „пребъдва вовеки“, т.е. пребъдва в сигурността на тварното, и се съблазнили, когато чули, че Синът Човечески ще бъде разпнат (срв. Иоан 12:34).

 

Подправяне на традицията. Прибягването до обективации на традицията винаги е било най-лесното и психологически най-убедителното решение за запълването на вътрешни празноти, особено по време на криза. По-специално в религиозното пространство светоотеческите текстове, богослужебните образци и правилата на Църквата, както и установените авторитети, се превръщат в обединителни символи и в арсенал за защитаване на субективни избори и за съкрушаване на противниците. По този начин се създава един жесток фундаментализъм, който умъртвява истината на вярата и обожествява формите и нейните обективации. Този фундаментализъм обикновено е толкова по-жесток, колкото по-голяма е убедеността в традицията, която защитава. В този случай традицията се разбира не като начин на живот, а като обективна линия, която има за цел да запълни духовната празнота. В действителност тук властва не традицията, а някаква нейна костелива черупка. Налице е не традиционализъм, а агресивен консерватизъм или ревност „не по разум“.

 

Християнският фундаментализъм. В най-ново време християнският фундаментализъм е бил свързан с протестантизма, в чиито недра е бил откърмен, но постепенно е бил до голяма степен притъпен от секуларизацията. Въпреки това не престанали да съществуват протестантски фундаменталистки разклонения със зилотски дух и абсолютни претенции.

 

Опасността в Православието. Православната църква е абсолютна по своята природа. Ревността по Бога стои не в нейната периферия, а в нейното сърце. Това обаче е ревност „по разум“, съпроводена от истинското богопознание (срв. Рим. 10:2-3), което е общение с Бога на любовта. Православната църква не се крепи върху тварното, както е при фундаментализма. От момента, в който това стане, Православието престава да съществува, или по-точно – от гледна точка на критериите на православното богословие – християнството престава да съществува, защото тварното се превръща в идол. Опасността от това отклонение винаги е съществувала като заплаха в Православието.

 

Папски фундаментализъм. Докато Православната църква е заплашена от фундаменталистки разположения „отдолу“, т.е. от средите на миряните, римокатолицизмът е заплашен от фундаментализма, който се е формирал „отгоре“, т.е. от върха на църковното ръководство. Според богословските критерии, посредством които разгледахме фундаментализма, негов връх е първенството на папата. Този фундаментализъм се движи по вертикала и има много по-мащабни последици. Липсата на опитно богословие, формализирането на духовния живот, ограничаването на църковното предание до първенството на папата и свеждането на еклисиологията до папската власт създават огромно изкушение от фундаментализъм, което от векове наред се крие в римокатолическото църковно ръководство. Православната църква често изпитва ударите на това изкушение, което понякога има за съюзник нехристиянските фундаменталистки движения, а понякога се явява във вид на униатство.

 

Отваряне на нетварното. В крайна сметка Православната църква е радикална и само като такава тя може да избегне фундаментализма. Само когато отхвърли своите основания в тварността и остане отворена за нетварното, запазвайки живо личното общение с нетварния Бог, тя запазва своята идентичност. Това отхвърляне става чрез апофатическото богословие и не означава релативизация или изоставяне на догматическите й основи. Напротив, Православната църква се интересува от догматическите подробности и учи, че „и най-малкото, отнасящо се до Бога, не е малко“.2 Въпреки това, тя отхвърля всички тварни елементи, защото по своята природа те не са способни да вместят нетварното.

 

Когато православният християнин търси корените си на равнището на тварното, той става фундаменталист. В този случай не само не се храни от духовния извор на Църквата, който е личното общение с нетварния Бог, а и подкопава всяко лично общение. В крайна сметка той подкопава всяко общение на любов и свобода, защото го изключва като условно и подозрително. За него сигурно е тварното, защото изглежда непоколебимо, но това е основна богословска грешка. Непоколебимото съществува не като дадена схема, а като очакван живот (срв. Евр. 12:27). Според православните богословски критерии, обобщени в онтологията на новата твар, християнският фундаментализъм е изопачаване на християнската истина, превръщане на християнството в идол и отричане на истината на Църквата.

 

Отварянето за нетварното е отваряне за абсолютната любов и за абсолютната свобода. По-точно това е отваряне за личния Бог на любовта и свободата. Вярата в този Бог е несъвместима с фанатизма и нетърпимостта, несъвместима е с фундаментализма.

 

Научният фундаментализъм. Накрая трябва да отбележим, че днес съществува своеобразен научен фундаментализъм. Този фундаментализъм е скрит под покривалото на науката и заклеймява като фундаменталистки всички тенденции, които не попадат в неговите схеми. Като смята за истинско само научното познание и отхвърля всичко, което не може да се потвърди чрез научната методология, научният фундаментализъм затваря човека и неговия живот в груби и мъртви схеми. Този мрачен фундаментализъм, който науката биология използва днес като свое главно оръжие, поставя под съмнение всяка духовна и нравствена реалност и отъждествява човека с неговите биологични функции. Така той става особено опасен за човека и неговата цивилизация.

 

 

 

Източник: hristianstvo.bg

 

 

 

 

Още от Култура и общество

Коментари

  • зелен чорап от НАТО

    15 Авг 2021 13:45ч.

    Снимките особено точно илюстрират православния фундаментализъм, един от стълбовете на режима на Путин.Основна категория фундаментализъм заедно с ислямския.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • на 15.08.2021 в 13:45 Основна категория фундаментализъм заедно с ислямския.

    15 Авг 2021 13:56ч.

    Религиите, които са обречени да имат бъдеще са юдейската, православната и ислямската, поради факта, че и трите деноминации имат фундаменталистки крила, които са готови да защитават верските си основи от модерна.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • окис мокис

    15 Авг 2021 15:00ч.

    Много просто, фундаментализъм е когато твърдиш, че светът е точно такъв, какъвто ти казваш, и че ти и твоите хора са на върха/в центъра и от вас произлиза властта. Т.е., всичко се върти около вас, които сте специални. Гърците би трябвало да го знаят това, понятието варвари е точно в този контекст - и не е от вчера. Питайте Александър Македонски какви ги е вършил по време на завоеванията си, НАПРИМЕР.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Живка Павлова

    15 Авг 2021 15:27ч.

    Много добър избор на “Гласове“: темата е актуална, защото покрай преекспонираната и усърдно раздухвана на запад заплаха от ислямски фундаментализъм, се игнорират тревожни явления, видими с просто око и у нас. Ще дам един пример /има и други/. „В най-ново време християнският фундаментализъм е бил свързан с протестантизма, в чиито недра е бил откърмен, но постепенно е бил до голяма степен притъпен от секуларизацията“ – пише авторът. У нас протестантизмът /евангелистките църкви/ вирее най-добре в ромските гета, и доколкото държавата там не е на почит, почвата за т.нар. християнски фундаментализъм е налице. А ето и кои са неговите защитници: https://www.dw.com/bg/%D0%B2-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5/a-18375374

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Живка Павлова

    15 Авг 2021 18:24ч.

    „Православната църква не се крепи върху тварното, както е при фундаментализма. От момента, в който това стане, Православието престава да съществува, или по-точно – от гледна точка на критериите на православното богословие – християнството престава да съществува, защото тварното се превръща в идол.“ Друг пример, отново наш – един съвременен култ към свети Пантелеймон, за който свидетелстват множеството новопостроени, реконструирани или обновени църкви, манастири и параклиси през последните трийсетина години, наименовани на светеца, чиято мъченическа смърт се отбелязва на 27 юли. Любопитна е историята на „появата“ на скалната църква „Свети Пантелеймон“ край Петрич. Направен е дори опит този култ да бъде представен като продължение на вековни паганистични практики - Яна Гергова, Култът към светци безсребърници в България: образи, вярвания и ритуални практики, София, 2015 г. Дори и към наименованието на известната Боянска църква, вписана през 1979 г. в Списъка на световното културно и природно наследство към ЮНЕСКО и позната в „Православная энциклопедия“ като „Боянская во имя святителя Николая Мирликийского церковь“, след реставрацията през 2006 г. е прикачено и името на свети Пантелеймон. /За отбелязване е, че курбанът, който често съпровожда почитането на патронния празник на 27 юли в тези новопостроени църкви, не е елемент на този култ, а по-скоро обичай, заимстван от близкото и мирно съжителство на двете основни религиозни общности у нас – ислямът е дори по-строг и взискателен спрямо идолите, отколкото е православието./ Кои са събитията от близкото и малко по-далечно минало, провокирали този нов култ, и който, ако следваме думите на автора, руши православието?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Живка Павлова

    15 Авг 2021 18:33ч.

    Да поясня: Православният храм е място, посветено на бога и предназначено за обществени богослужения: отбелязват се важни за християнството празници, дава се благословия за щастлив семеен живот, прави се сбогуване с починалите. Православният храм е и място за индивидуално общуване с бога, за отправяне на молитви към бога за здраве и щастие, за сбъдване на съкровени желания, за успех в начинанията, за прошка. Всъщност в случая със свети Пантелеймон става въпрос дори не за култ към светеца, а за култ към датата 27 юли.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Православието никога не умира, макар да изглежда, че квязът на тоя свят все повече го погребва

    15 Авг 2021 19:08ч.

    Разсъждения напълно в духа на теологията и онтологията на св. Григорий Палама за нетварността на първата ипостас на св. Троица - тази на Отеца, и последствията от това спрямо земния иконом и спрямо всяко домостроителство, заслепено от тварна прелест. Без разбиране на Палама, няма и дълбинно разбиране на същността и целите на православната вяра, чието Царство не е от този свят. От философска гледна точка авторът е допуснал тук-таме някои терминологични неточности, напр. що се отнася до термина "феноменология", или пък това, че теологията се занимавала преди всичко с онтологията, след като онтологичното е емблема на философска саморефлексия и не е възможно онтологично изследване в хипостазите на който и да е извънфилософски подход. Защото радикално онтологичното е екстазно, а не хипостазно - и това някак по своему авторът го е обяснил в статията, макар и с друга терминология - напр. че последната онтологична инстанция е небитието (Небето), а не битието, носещо позитивни характеристики. Но цялостно погледнато за онези, които умеят да разбират, публикуваният материал е много ценен. Четейки това, все повече се убеждавам, че духът на автентичното християнство не зависи от никакви тълпи, мнозинства, дискурси откъм ежедневие и размери на икономики - той е нещо много конкретно, много екзистенциално и много качествено и живее само в онези, които умеят да работят със Словото Божие, да се вдъхновяват от него и непрекъснато да му жертвопринасят в дух и истина.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • легисти

    15 Авг 2021 19:21ч.

    Фундаментализацията е догматично полагане на значимо битие в качеството му на същност на биващото, субстанция. Всяка фундаментализация е резултат на иманентна или явна субстанциализация. Веднага ще кажа защо фундаментализацията е грешна: нищо не е значимо, преди да бъде означено актуално чрез изговаряне откъм отговорен фактор и по вектор от говорещия - към изговореното. Основите на фундаментализацията се полагат от класическата метафизика на античността, средновековието и модерността, която все още не познава некласически (критични и екзистенциални) подходи и парадигми. Именно благодарение на фундаментализацията на природата като приносител на закономерности извън разума и самата тя еволюционен създател на разума, е възможна науката като феномен на културата. Правилно авторът е изтъкнал, че науката също е част от палитрата на фундаментализмите и това особено ясно го виждаме с биомедицинския фашизъм тия дни. Антифундаментализмът, за който претендира православието, в днешни времена накърнява светските изяви на православната църковност и не се разбира от паството - трудно го схващат даже богословите. Според мен дълбокото философско и богословско разбиране на паламизма като емблематична критика на фундаментализма постепенно прави ревностния православен християнин монах или избягващ светската суета човек.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • зелен чорап от НАТО на 15.08.2021 в 13:45

    15 Авг 2021 19:26ч.

    Избягвай да обвиняваш Путин, преди ТИ САМИЯТ теоретически да си си уредил сметките с фундаментализма изобщо. Защото американоцентричността ти в наши дни се е вкопчила в десетократно по-опасен (неолиберален) фундаментализъм от псевдоправославието, за което си рипнал да ни обясняваш...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Чорап, за този пост

    15 Авг 2021 21:31ч.

    пари няма да вземеш, даже може и да ти удържат, но когато си прав, си прав. Неолиберазизмът е съвременния фундаментализъм, колкото и да се опитва някой си Мандзаридис да ни бута в тъстиката.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • сартъров сатър

    15 Авг 2021 21:45ч.

    Опасно е предложеното слово на професора, защото бие директно по слабите точки на сатаната. Сатаната просто не разбира дълбочината на това, за което се говори. Самото публикуване на такъв материал го подлудява, без да знае защо. Мога да ви кажа под секрет, че в така поставената философия и теология се съзържа абсолютната истина например за това - защо не трябва да поемаме доброволно задължителна ваксинация и каквито и да са други узаконени неистини откъм една наука, която отдавна вече е забравила да самофалсифицира теоретичните си основания, за да не дръзва да ги използва например за биологичен и медицински фашизъм. Деонтологията на днешната медицина е убийствена, но междупрочем дори и в миналото, тя не е помагала особено на избраниците Божии. Но в това слово има упрек и към църквите и свещенослужителите, които, поради невникване, с лекота се съгласяват с инициативите и инферналните уловки на сатаната. Защото сатана не познава нищо друго, освен тварното. За него нетварното е безсмислено, а всъщност тъкмо нетварността знае защо следва ежемоментно да преучредяваш смисли, които, ако не ги подлагаш на процедурно онищостяване чрез онтология, леко те подвеждат да се вкаменяваш и да почваш да слугуваш на откровени лъжи... защото именно лъжи се оказват и научни, и религиозни истини, ако са дело на политиканстване откъм институции.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • на 15.08.2021 в 18:24 „Православната църква не се крепи върху тварното, както е при фундаментализма.

    15 Авг 2021 21:54ч.

    Кой алтернативно умен твърди, че фундаментализъм се крепи на товарното?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • евдаймон

    15 Авг 2021 22:01ч.

    Фундаментализмът на нищо не се крепи, освен на невежество. Не може без привилегироване на един или друг базов концепт, но и е опасно да оставаш при извечни значения. Това, което важи за един, който фундаментализира по някаква си прищевка или случайност, за друг изобщо би могло да не важи. Вие никога не сме на един и същи план, и даже в един и същи свят не сме, освен по спогодба. Научният универсализъм има деонтологични, а не онтологични корени, ако не спазва правилото на Попър за самокритицизиране на фалшивите си първооснования във всеки удобен момент на заниманията си. И без "о" след т-то!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • опс, корекция!

    15 Авг 2021 22:03ч.

    *Вие никога... = НИЕ никога...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Куно

    16 Авг 2021 9:46ч.

    Хубаво пишете за православния фундаментализъм, но истината е, че към нас са се насочили 6,5 млн. афганци, част от които идват точно за да режат главите на православните... Пък вие се правете на толерантни...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    16 Авг 2021 11:09ч.

    Фундаментът на фундаментализма е заровен в менталността на широките маси и особено в нейните дефицити.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Живка Павлова

    16 Авг 2021 14:09ч.

    До Куно: Е нали талибаните са фундаменталисти, радикализирани ислямисти, които режат глави, следователно бежанците ще да са превъзпитаваните 20 години от американците техни мирни съграждани. Обаче май и едните, и другите предпочитат да си седят дома сега, когато американците се чупиха.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Уточнение

    16 Авг 2021 14:15ч.

    Живке, да не дава Господ да срещнеш тия превъзпитани мирни афганистанци в някое софийско кьоше... Защото те вече са тук...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Живка Павлова

    16 Авг 2021 17:06ч.

    О, аз съм от запазените бройки на ковида, от сухите съчки, както казва Мангъров /да е жив и здрав/, и да дам фира, не е кой знае какво, но иначе съм напълно съгласна, че не трябва да идват. Решението е да се озаптят тези, които не спряха да подклаждат войни и мигрантски вълни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • sub specie aeternitatis

    17 Авг 2021 10:30ч.

    Кога отнемат на човека свободата (да лети чрез душата си с крилата на ангел, да бъде това, което пожелае) - когато деонтологията на дълга, който му вменяват, изцяло измести онтологията на свободата, която е първична. Кант съвместява двете, без обаче да подчинява втората на първата - защото статусът на деонтологията може да бъде само по свободна воля, отговорно поет, но не и задължаващ изначално. Всичко извън богословието на нетварното и критическата философия, и най вече научният универсализъм, се е наместило в тварното, и неизвършвайки разпредметявания и творчески синтези, отменящи тоталния анализ на изначално означеното (идентично) битие, което ни е обрекло на мним, но все пак тежък гнет, се самообрича на смърт накрая чрез анихилация. Напротив, една онтология на нетварното поема събитието на смъртта веднага, тук-и-сега, без да желае да се вкопчва в тварното, и прави всичко възможно да не изостава в аналите на обективно време, увековечаващо значенията. Потъването в подобни фундаментални сказания е онова, което ни обрича на задължаващи съучастничества без свободната ни преценка. Човек е безкрайно слаб, когато се е самопоставил доброволно под гнета на значения и необходимости, към които не би следвало да принадлежи по презумпция.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи