“Обикновено предпочитаме да управляват добре образовани хора. Но това, което прави eдин човек способен да управлява, е не само технократичната експертиза. Това е също идентификацията с всички членове на обществото. И понякога прекаленото образования може да ви откъсне от реалността. Има една много известна книга за политическите съветници на Кенеди, които доведоха САЩ до фиаското във войната във Виетнам, която се казва The Best and Brightest (“Най-добрите и най-блестящите”), иронично заглавие, тъй като показва, че погромът във Виетнам е бил ръководен от най-блестящите умове, най-квалифицираните технократи, събрани някога във Вашингтон. И това продължи четиридесет години. Особено по време на финансовата криза от 2008 г., когато елитът измъкна банките и спаси Уолстрийт, като същевременно направи много малко за обикновените хора, загубили домовете и работата си. Експертите и технократите, предимно икономисти, уверяваха, че неолибералната глобализация, т.нар. Вашингтонски консенсус ще увеличат БВП и че, разбира се, ще има печеливши и губещи, но че печалбите на печелившите ще покрият загубите на губещите. Но това създаде още по-дълбоки неравенства, стагнация на заплатите, дерегулация на финансите и делокализация на индустрията, всичко това доведе до огромно озлобление, което проправи пътя пред Доналд Тръмп”. С “Тиранията на заслугата” известният американски професор по политическа философия в Харвардския университет, Майкъл Сандъл, анализира манията по дипломата в западните демокрации.
Майкъл Сандъл: Неолибералният елит с диплома от елитни университети загуби чувството за дълг

 

- Книгата ви започва с разкритието през 2019 г. в САЩ на мрежа за измами, позволяваща на богати родители да вкарат децата си в престижни университети от Бръшляновата лига срещу заплащане. Какво разкри този скандал?

 

- За да вкарат децата си в престижни университети, богати родители са се обърнали към консултант, който не само е подкупил университетски служители, но и е направил фалшиви документи. Това беше скандал и те бяха изправени пред съда. Този епизод разкри колко натрапчиво е станало придобиването на диплома в американската меритокрация, до такава степен, че отчаяни родители са използвали незаконни средства, за да го постигнат. Но това показа и ролята на парите в меритокрацията. Защото законните пътища за влизане в университета също облагодетелстват най-богатите, тъй като две трети от студентите в Бръшляновата лига (група от осем частни университета в североизточната част на САЩ, най-престижните в страната - б.а.) идват от много заможни семейства. Колкото по-богато е вашето семейство, толкова по-големи са шансове да получите добри резултати на приемните изпити. В това отношение позитивната дискриминация е само частично решение, което помага на студентите от расовите и етнически малцинства в неравностойно положение, но игнорира другите. И поради това студентите от бедни семейства или от работническата класа са в много неизгодно положение и са слабо представени в университетите.

 

- Кога започна тази мания по дипломите на Запад?

 

- Тя се разви през последните четири десетилетия и е свързана с две тенденции на неолибералната глобализация. Тя задълбочи неравенствата. Но също така предизвика промяна в отношението към успеха, с все по-дълбока пропаст между т.нар. печеливши и губещи. Печелившите от глобализацията започнаха да вярват, че успехът им си е техен, съизмерим с тяхната заслуга и образователен успех. В крайна сметка започнаха да смятат, че губещите са такива, защото не са успели да придобият нужното образование, за да процъфтяват в глобалната икономика. Докато неравенствата се задълбочаваха, икономическото предимство от придобиването на диплома се увеличаваше. Превъзходството в доходите на дипломираните спрямо недипломираните се засили едновременно с повишаването на социалното уважение и престиж, свързани с факта, че си дипломиран, вместо да упражняваш професия, която не изисква образование. Висшето образование се превърна в пазач, арбитър на успеха в меритократичното, пазарно-ориентирано общество. Това допринесе за засилване на конкуренцията за прием в елитните, силно селективни университети.

 

- Не мислите ли, че презрението, високомерието на елита спрямо онези, които не принадлежат към него, е универсално явление? С какво е по-различно презрението на меритократичните елити?

 

- Имате право. Тези, които са на върха, винаги са намирали начин да повярват, че заслужават мястото си и че онези, които са отдолу, също го заслужават. Това е универсална тенденция. Но, за разлика от нашето меритократично общество, в аристократичните или кастовите общества тази история беше по-малко достоверна, защото ако съдбата на един човек се определяше по случайност от раждането му, всички знаеха дълбоко в себе си, че това е въпрос на късмет. Че този успех и това богатство не са нито заслужени, нито спечелени.

 

Американското общество твърди, че превъзхожда аристократичните общества, точно защото хората не са “заклещени” в класата си по произход. Възможностите са отворени. Хората са свободни да работят здраво, за да упражняват своите таланти. И следователно, за разлика от аристократичните общества, тези, които успяват, заслужават своя успех. И развиват форма на неблагодарност към обществото. Знаете френския израз “благородството задължава” («noblesse oblige»)… Е, всичко това изчезна: новият елит вече не изпитва никакъв дълг, за разлика от аристокрацията, защото смята, че дължи успеха си само на себе си.

 

- Американското общество се основава по-специално на мита за “самонаправилия се човек” (self-made-man), идеята, че работейки здраво, всеки може да се издигне до върха на социалната стълбица. Не съществува ли вече този мит?

 

- Все още съществува. Вярата, че упоритият труд ще доведе до успех и способността за издигане все още съществуват. Според едно неотдавнашно международно проучване на въпроса дали упоритият труд е важен за успеха в живота, 73 на сто от американците казват “да”, срещу само 25 на сто от французите. Но, парадоксално, социалната мобилност е малко по-висока във Франция, отколкото в САЩ. В сравнение с много европейски страни и особено страните от Севера, САЩ имат по-малка социална мобилност, но по-голяма вяра, че тази социална мобилност е възможна. Ако се родите в бедно семейство, вероятността да забогатее като възрастен е само 1 от 10 или 12. И тази разлика между мита и реалността води до огромно озлобление и голямо разочарование.

 

- В книгата си обяснявате, че популистите, и особено Тръмп, успяха да експлоатират разочарованието, което поражда меритократичното общество. Как?

 

- Демократите, от Бил Клинтън до Барак Обама, като се мине през Хилари Клинтън, поставиха акцента върху засилването на възходящата мобилност благодарение на висшето образование. Цялото им послание беше: ако искате да сте конкурентоспособни и да спечелите в световната икономика, отидете в университета. Това, което ще спечелите, казваха те, ще зависи от това, което сте научили. Но не си даваха сметка, че този привидно вдъхновяващ съвет беше скрита обида към онези, които не са дипломирани. “Дипломанията” е последната приемлива дискриминация. Образованите елити изобличават расизма, сексизма, но нямат комплекси, когато критикуват по-малко образованите. Ако не сте ходили в университет и имате икономически трудности, вашият провал е по ваша вина. Този начин на разглеждане на неравенствата през възходящата индивидуална мобилност чрез висшето образование доведе до отчуждаване на хората без университетска диплома. И това създаде озлобление срещу добре квалифицираните и образовани елити. В САЩ две трети от населението няма “бакалавърска степен”. В Европа също. Следователно е грешка, че сме създали икономика, която твърди, че условието, необходимо за достоен труд и приличен живот, е университетската диплома, която повечето хора нямат.

 

Тази меритократична надменност създаде огромно разочарование от квалифицираните елити, което експлоатираха хора като Тръмп. Това е една от причините, поради които народните класи изоставиха левите партии, които бяха работнически партии, но се превърнаха в партии на дипломираните. Десните популистки партии привлякоха този недипломиран електорат. Това беше най-фрапантното разделение на последните американски избори. Две трети от белите мъже без диплома гласуваха за Тръмп.

 

- Една от последиците от меритокрацията е появата на технократичен дискурс, който замени идеологическите разцепления с разделението между “умен и глупав”…

 

- Оценяването на добре квалифицираните и добре образовани хора доведе до нов завой в публичния дискурс. Вече не се оценяват публичните политики от гледна точка на ляво или дясно, справедливо или несправедливо, насърчаване на равенството и борба срещу неравенствата, а в привидно неутрални технократични термини, “умен” срещу “глупав”. Това е свързано с жаргона на дигиталната епоха, защото сега говорим по умни телефони (смартфони), има умни бомби, умни термостати и дори умни тостери. По същия начин “умен” се превърна в правителствена реторика. Обама например, като закоравял технократ, не спираше да използва тази дума, за да окачестви политиките си: той говореше за “умна дипломация”, “умна регулация”, “умни инвестиции”, “умна търговска политика” и т.н… Това е пример за начина, по който меритокрацията и технокрацията се обединяват в публичния дискурс. Това засилва също така идеята, че по-скоро експертите, а не гражданите трябва да решават политиката в една демокрация, защото вземането на решения за политиката е по-скоро въпрос на интелигентност, отколкото на добро или зло, или справедливо срещу несправедливо.

 

- Не е ли нормално най-умните и най-квалифицирани хора да ръководят обществените дела?

 

- Обикновено предпочитаме да управляват добре образовани хора. Но това, което прави един човек способен да управлява, е не само технократичната експертиза. Това е също идентификацията с всички членове на обществото. И понякога прекаленото образование може да ви откъсне от реалността. Има една много известна книга за политическите съветници на Кенеди, които доведоха САЩ до фиаското във войната във Виетнам, която се казва The Best and Brightest (“Най-добрите и най-блестящите”), иронично заглавие, тъй като показва, че погромът във Виетнам е бил ръководен от най-блестящите умове, най-квалифицираните технократи, събрани някога във Вашингтон. И това продължи четиридесет години. Особено по време на финансовата криза от 2008 г., когато елитът измъкна банките и спаси Уолстрийт, като същевременно направи много малко за обикновените хора, загубили домовете и работата си. Експертите и технократите, предимно икономисти, уверяваха, че неолибералната глобализация, т.нар. Вашингтонски консенсус ще увеличат БВП и че, разбира се, ще има печеливши и губещи, но че печалбите на печелившите ще покрият загубите на губещите. Но това създаде още по-дълбоки неравенства, стагнация на заплатите, дерегулация на финансите и делокализация на индустрията, всичко това доведе до огромно озлобление, което проправи пътя пред Доналд Тръмп.

 

Така технократичната експертиза от меритократичната епоха взе лош обрат. През тази пандемия видяхме, че това озлобление към експертите се насочва към специалистите по обществено здраве, тези, които ни казват, че трябва да носим маски, да се дистанцираме социално и да се ваксинираме. Последствието от меритократичната ера е, че експертизата вече е силно политизирана. До такава степен, че Тръмп и неговите привърженици бяха против носенето на маски и в някои случай много скептични към ваксината. Недоверието към експертите се превърна в политически проблем.

 

- Но не е ли меритокрацията, ако перифразираме Чърчил, най-лошият режим, с изключение на всички останали. Каква е алтернативата?

 

- Обратното на меритокрацията не е аристокрацията, а демокрацията. И под това имам предвид гражданско понятие за демокрация, по-силна от тази, която имаме сега. Трябваме да променим политическия проект, като се фокусираме не толкова върху грижата да подготвим хората за меритократичната конкуренция, а по-скоро върху подновяването на достойнството на труда. Да направим по-добър живота на мнозинството от хората, които нямат диплома. Например, ние инвестираме твърде много пари във висшето образование, но пренебрегваме професионалното и техническото обучение. Трябва да върнем достойнството и престижа на формите на труд, които не изискват висока квалификация. Мисля, че трябва да преодолеем либералното кредо за равенство на възможностите и да работим за равенство на условията, което не е равенство на резултатите, което, разбира се, е утопично.

 

Трябва да създадем в гражданското общество смесени институции, публични пространства и общи места (училища, библиотеки, паркове, здравни центрове, спорти и културни събития), които събират хора от различни социални среди. Защото проблемът на нашето меритократично общество, разделено между печеливши и губещи, е, че богатите и хората със скромни средства са все по-разделени в социалния живот. Те живеят, консумират и се развличат на различни места, изпращат децата си в различни училища. Впрочем, ако демокрацията не изисква пълно равенство, тя изисква хората от различни хоризонти да се срещат, да се сблъскват в ежедневието си, защото именно така се научаваме да преговаряме и да живеем с нашите различия и именно така се грижим за общото благо.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

33 коментар/a

Прав е човекът, тези с дипломите от реномираните университети са въздух под налягане на 13.05.2021 в 19:04
Бате Бойко е преминал през университета на живота, както казваше любимия ви Максим Горки в "Моите университети". Едно е да те облъска реалния живот, друго е да смяташ, че диплома - например от Михаил Ломоносов, МГУ , Кембридж, Харвард ти отваря пътя с татьовите връзки и с маминия произход. А пък за военните да не говорим ...
цитат на 13.05.2021 в 19:05
"Колкото по-богато е вашето семейство, толкова по-големи са шансове да получите добри резултати на приемните изпити." - NO COMMENT!!! :((
Новите расисти на 13.05.2021 в 19:51
Всъщност меритократите за 2 или 3 поколения се превръщат във функционални аристократи,но.....при тях благородство,чест,съжалениеи снисхождение не съществуват. Те са свръхегоцентрици,егоисти и безчувствени хора. Това са образовани парвенюта и точно от тия среди се раждат теориите и заговорите за намалявяне на човешката раса,чипиране и превръщане начовечеството във ферма. Самонаправилите се хора всъщност са безсърдечни роботи и това са новите расисти.
observer на 13.05.2021 в 21:27
цитат на 13.05.2021 в 19:05, това е положението. Колкото по-богато е семейството, толкова по-големи са шансовете родителите да са високообразовани, детето да е израстнало в интелектуална среда, да учи в добро училище, да не е притиснато от необходимостта отрано да си вади хляба или под влиянието на криминално обкръжение. И добрите резултати на изпитите са много по-вероятни. Елитът се самовъзпроизвежда.
Меритократ - първо поколение на 13.05.2021 в 23:02
Никакъв университет на живота не е карал Боко,а е дундурче на соцсистемета,взело каквото може да докопа от нея. После докопа и от демокрацията още повече. Боко е парвеню-меретократ първо поколение самонаправило се парвеню и затова е толкоз лаком и безчуствен по същество и лицемерен по приказки. Първите американски богаташи са били същите парвенюта като Боко.
Прекалено образование на 14.05.2021 в 00:38
Никое образование не е прекалено. Но всяко образование в главите на диваци ги превръща в социорептили. Още по-лошо става, когато обучените диваци се оборудват и с хрисими обноски.
Желев Желязко-вчера на 14.05.2021 в 02:56
Го написах по повод на коментар на баба Мара.Експертизата няма нищо общо с политическото лидерство.И когато по една или друга причина експерт бъде издигнат за политически лидер следва провал.Да не говорим,че експертните познания са в тясно специализирани области.В известен смисъл статията е актуална към момента.Имаме правителство от експерти но нямаме политическо лидерство.Ни от партия ни от личност.И ако сл.правителство се проточи ще имаме зрелищен провал.
Желев Желязко-виетнамския провал на 14.05.2021 в 03:35
Да се преписва на Кенеди е много пресилено.Не претендирам за точност до година но конфликта там със запада започва 45г. с отегляне на японците от бившата френска колония.Труман е първият президент на САЩ с намеса там.Джон Кенеди 61/64г има принос като подменя пол.лидер на Ю.Виетнами и май е първият САЩпрезидент въвел войски там.Конфликтът там ескалира след като Кенеди е убит с идването на Джонсън.70г. по -късно може да се каже,че запада допуска груба грешка.1.Като създава 4ри държави-Виетнам-Северен и Южен,Лаос и Камбоджа.От днешна гледна точка е трябвало да създаде силен контра пункт на Китай.Да не дели територията и да ги остави на естествен ход.Къв Кенеди?
сам под дъжда на 14.05.2021 в 05:36
Проблемът на щатите се състои в неговия пост-индустриален характер, превърнал напълно неестествено, както образованието, така и здравеопазването, в бизнес и то в най-мизерен такъв—service industry. Поради това, че, в пълно противоречие с природата му, образованието функционира като бизнес, нему са нужни купувачи, което, вместо ексклузивно, го е е превърнало в инклузивно, събрало като в дядова ръкавичка куцо и сакато, състоящо се в повечето случаи от хора, които нямат място в академията, нежели в колежите и университетите. Подобно е падението и в здравеопазването и, гледам, и новият ни министър с жар е прегърнал подобна пагубна философия. Това е краят. Тъкмо този пост-модернизъм—модерият нацизъм—днес наричан глобализъм или “the great reset”, е онова, което си е поставило за цел да превърне човечеството във ферма, населена от послушни полуидиоти. които, както казах и преди, у нас са отворили човчици за еврофондове и подмолни планове за възстановяване, което, наред с останалите изригвания на пост-модернизма, дърпат страната надолу в блатото на робството. Онова, с което плаши новото политическо статукво у нас е, че и то, както другаде по света, е платено от демократската партия, за да ѝ прокарва нацистките пост-модерни намерения. Тъй че сме “от трън, та на глог”—противно мафиотско управление, и то в подмазваческо, даже неосъзнато поради вродена тъпота, съглашателство с пост-индустриалните, т.нар. глобалистки сили, на път да вкарат човечеството в нечувано робство, мафиотско управление, заменено с напълно откровено предателство служещо на новия нацизъм. Колкото до образования човек, той търси съвършенството. Несъвършеното не е нещо, с което образованият човек се съобразява, а е нещо с което се бори, защото, в противоречие с автора, образованият човек търси връзка с реалността, а не с обществен консенсус, подчинен на усреднена народна психология. Ето защо, тривиално е очакването, че добър управник на иманентно несъвършеното общество, е средният недообразован човек, който разбира обществото и съчувства на неговата склонност към интелектуална посредственост. В този смисъл авторът не е никакъв откривател. В частност, американското общество е традиционно реакционно и анти-елитарно, водено единствено от груб прагматизъм. Всичко идеологическо в него, включитено малоумният пост-модернизъм, е привнесено от Европа. Достатъчно е да си дадем сметка за каква необразованост иде реч, когато се взрем в самия му елит. Да си спомним и факта, че много преди днешния ден е имало даже и политически партии, каквато е била партията на The Know Nothings, обединени около омразата към образованието. Ето защо, Гласове можеше да ни спестят заблуждаващото крипто-пост-модерното съобщение, каквото четем в представения ни текст, зле прикриващ порочните политически пристрастия на автора му. Както споменах, пост-модернимът е съвременният вариант на нацизма и пропагандата му, макар и в скрит вид, както е в случая, не е нещо, което разумен човек би приел спокойно.
Helleborus на 14.05.2021 в 12:48
Добре, малко да подредим темата. Статуквото, от което тръгваме, аристокрация и по-прости работници е напълно естествено и справедливо за времената. Защото Животът предлага точно определени работни места в свят, в който почти всичко се прави ръчно. В един такъв свят, когато трябва на ръка да изпереш, умиеш чиниите, окосиш тревата и ушиеш дрехите, повече от ясно е, че над 90 процента от населението трябва да работи на нивата, да отглежда животни, да чисти, да меси хляб и т.н. Т.е. комунизъм и равенство няма как да има, което изкуствено да подравнява хората, понеже няма как да подравниш един кравар, с един собственик на ферма. Понеже е задължително да има и кравар за фермата! В такъв свят си е чист късмет да имате аристокрация, която може да се образова и тук трябва да се отчете, че образованието е наистина било благородно. Тъй като преди изобретяването на микроскопа и високите технологии, самото образование е включвало изключително много философия и религия, което в крайна сметка е действително облагородявало въпросните благородници. Трябва да им се отчете, че са се учили да бъдат рицари, пазители на висока култура, защитници, офицери в армията и водачи на целия народ. Богатият виновен ли е, че не разполагаме с магическата пръчка на Дъмбълдор, с която да свършим цялата работа за един миг, за да могат всички да се забавляват? Теорията на комунизма и до днес причинява щети, защото и до днес светът е такъв, оцеляването е свързано с работните места, а и днес има кравари, дори във високо технологичните ферми и до днес има почистващ персонал, общи работници и всякакви услуги, които със сигурност не изискват диплома от Харвард. Трябва да отбележим и още едно предимство на миналото, че дори необразованите са били образовани в духовните науки, поради ролята на религията и това ги е правило лоялни работници и мирни граждани, също благородни. Де да имаха такова образование днешните социално слаби!!! Какво сме изгубили днес, поради комунистическата атеистична утопия за равенство, първо се излъгаха хората, че няма неквалифициран труд, чрез масовата и задължителна образователна система се създадоха поколения, неспособни на тежка и по-мръсна работа. Комунистите облякоха всички деца с прилична униформа, задължиха всички родители да ги пращат на училище и децата да прекарват десетина години от живота си като една аристокрация, понеже ходенето на училище си е аристократичен живот. И на всички тези подравнени и изравнени млади аристократи, не пипнали през живота си метла и лопата, говорещи на висок стил и запознати с литература и науки, трябва да им се намери чистичка работа, е как да стане!!! Затова тръгва внасянето на работна ръка, гастарбайтерите, обаче заедно с това остава едно море от безработни в по-богатите народи. Природата се е погрижила всеки един народ да си има прости хора, да се запълват всички ниши на работния труд, не всички американци, германци, британци стават за нещо друго освен за неквалифициран труд. Колкото повече се преподава на хората утопия и комунизъм, толкова по-неспособни са да се задоволят с което имат, да се примирят с по-непрестижно място. Така е, трудно се управлява свят, в който всички деца искат да са принцове и принцеси, а в днешно време - инфлуенсъри. Не е проблема, че всички хора нямат дипломи, проблемът е, че и без дипломите получават образование, което е неприложимо към реалностите на живота. Децата се учат да искат да водят красив живот, а не да придобиват умения за единствения живот, който съществува. При такава липса на перспектива за всички, какъв беше проблема жените „да въртят дом“, както се изразява апостол Павел, да са вещи в изграждането на онзи дом-крепост, възпитание и отхранване на деца... Но всички се надъхват да гонят бляскава кариера, после следват разочарования и живот в общинските жилища, на социални помощи, стандартът е вече самоцел, а трудът към него е срамен! Производителите, земеделците, фабрикантите, нямат работници и персонал. Спрете фабриката за илюзии, това е, спрете звездоманията сред децата, спрете да асоциирате успеха с материални придобивки. В по-некомунистическите народи все още битува идеала за успешната жена, отгледала и възпитала деца, макар и в бедност, подкрепа за съпруга си, семейството като спасение, за успешния мъж, който има своето достойнство, нямащо нищо общо с дебелината на портфейла.
шушама пурана на 14.05.2021 в 13:10
Пол Крейг Робъртс: Американската мултикултурна държава се срива - https://pogled.info/svetoven/amerika/pol-kreig-robarts-amerikanskata-multikulturna-darzhava-se-sriva.129553
на 14.05.2021 в 12:48 В по-некомунистическите народи все още битува идеала... на 14.05.2021 в 13:13
Пример?
Наблюдател на 14.05.2021 в 13:58
Най-важното е: ВСЕКИ да има шанс. Преди години, по време на омразният за всички (и на мен) комунистически строй в България, ВСЕКИ имаше шанс. За няколко години след като комунистите са на власт в България, са построени множество университети и други висши и полувисши учебни заведения и ВСЕКИ можеше да се учи в тях като получаваше и стипендия. Който бе с умствен капацитет прогресираше.
"...Комунистите облякоха всички деца с прилична униформа, задължиха всички родители да ги пращат на училище и децата да прекарват десетина години от живота си като една аристокрация, понеже ходенето на училище си е аристократичен живот...." на 14.05.2021 в 22:37
Helleborus ли беше онзи човек, който редовно обяснява принципите на демокрацията? Как би могъл да се реализира на пазара на труда някой в днешно време, 20-те години на 21-ви век, ако няма ПОНЕ 10 години образование?
логоспод на 15.05.2021 в 12:36
Познанието е изначален грях, възгордяване. Има ли привилегировани чрез познание, ще има и расизъм, и подобни форми на ксенофобия.
Иван Митев на 15.05.2021 в 13:09
Светът е с подсигуряващ неограничени щети държавно ползване на пари. Без и с неолиберализъм, политиците, банкерите и другите сме жертви на неправилна парична политика. Грешното държавно поведение създава условия при по-голям икономически растеж да възникват повече щети. С реалното съгласие на политици (за да подсигури пари за плащане на щети от съдбовната грешка) централната банка намали основната лихва. Подходът отлага началото на катастрофална криза, за сметка на бъдещи завишени щети. Ако не е злокобната парична процедура, държавите нямаше да имат сегашни дългове. Сега обществеността е мълчалива за държавната слабост и същата се запазва. Съдбовното при неолиберализъм е при какви условия се прилага. Вариантите са: Първи: С лоша употреба на пари е с неограничени щети и без и с неолиберализмът правителството е с провал. Защо съвременната цивилизаия е със съдбовна парична грешка? Втори: За устойчив обществен успех, без и с неолиберализмът е необходима с целева защита срещу щети държавна употреба на левове.
Марс на 16.05.2021 в 19:14
нещо което се опитвам да пробие като мисъл от години !!!! това е причината за нашия провал че залагаме на дипломи чисто психологически човек с отлина диплома не е умен, никой умен не би имал мотивацията да стигне до край би се де мотивирал много преди да заъврши.....обиковено тези с дипломите са добре дресирани да вървят в една посока и да следват дадена цел много преди да завършат дадено училище те носят на работа, носят на поемане на информация, но за полтическите каузи са нжни малко по други комбинации от качества, по скоро качествата на оцеляващия в една врждебна среда в който той оцелява като индивид, в тези университети ти не оцеляваш като идивид , ти биваш преработен и вкаран в конвеира
От Абсурдистан на 19.05.2021 в 11:20
По време на соца казвахме: "Специалист в тесния смисъл на думата, значи идиот в широкия." Думата идиот използваме, когато искаме да определим някого като не особено умен, дори да го обидим. А правилно ли използваме тази дума? Идиот означава умствено изостанал едва от 1900 година. Доктор Хенри Годарт, известен американски психолог от началото на XX век, предлага квалификация на степените на интелектуално развитие. Именно той вкарва думата идиот за хората, останали в умстевно отношение на нивото на 3 годишните или с IQ под 30. Така идиот става синоним на човек със забавено умствeно развитие. Но това, както разбрахте, се случва сравнително късно. Думата обаче е съществувала доста преди това. Вие веднага ще се сетите за „Идиот" на Достоевски, където алюзията е със странен персонаж, не e адаптиран към средата, но в никакъв случай умствeно изостанал. И Достоевски съвсем не търси тази асоциация. Княз Мишкин не е наречен така обидно или подиграватeлно. Всъщност идиот идва от гръцки и означава граждани, индивиди, непрофесионалисти в определена област. Коренът е идиос - собствен, частен. Латинският взаймства тази дума, идиотът е буквално обикновен човек. Едва в късния латински се добавя значението на необразован, прост човек. А в края на XV век идиотите са по-скоро неконформистите, хората, които не желаят да се движат по установените правила или не могат да се движат по тях. По смисъла на атинската демокрация идиотът е обратното на активният гражданин, на политика. Това е човекът, който няма отношение към социалните дела и затова преценката му в това отношение е лоша. Идиоти са били хората, които не са политици или военни, тоест обикновените. Ето как преди да стане психологически термин, идиот е означавало само човек, който не е на мястото си в определена среда, не се вписва в нея и не може да се адаптира. Това е смисълът и на Достоевския "Идиот".
Вярно е, идиот не е обидна дума на 21.05.2021 в 20:59
Има такъв вестник - Едиот ахронот или Yedioth Ahronoth, или ידיעות אחרונות. Означава последни новини.
Helleborus на 12.06.2021 в 12:38
14.05.2021 в 13:13 Идеалът на всеки един народ е доста добре изразен в културата им, включително киноиндустрията. Така че може да погледнеш какъв е идеала за добра жена или мъж, дете, в по-патриархални култури, у нас дават турски филми и индийски също така. Там го няма този атеистичен комунистически уклон към равноправие, който заличава традицията. Но не случайно бабите гледат най-много тези филми, защото има някои архетипи, които там са отразени. Заедно с огромната нищета на самите им култури, разбира се. Щом при тези култури, при всичките им недостатъци, хората копнеят за традиционния ред, това означава, че той е най-близък до естеството на човека и е бил много успешен, в по-развити култури, като българската. Но е заличен и има негативна пропаганда по комунистическа линия. Затова сега жените мечтаят за нещо, което същевременно, ако ги питаш, отричат.
Helleborus на 12.06.2021 в 12:49
на 14.05.2021 в 22:37 Аз не отричам образованието, казвам само, че то навремето е било по-добро, защото е било по-философско и е обяснявало какво е да си добър човек и какъв е Закона Божи, законът на живота. Част от това образование по социални науки се е получавало в семейството, общността и църквата. Това е здравата база, на която се гради общността, а днес, дори високо образовани хора, проявяват удивително невежество в тези базови науки и се шири агресията и простащината. И второто, което казах, че онова, което е останало днес, е много техническо и то не отговаря на възможностите на всеки. Физическото присъствие на всички в училище ги прави образовани толкова, колкото физическото присъствие на всички в църквата ги прави праведни и безгрешни. Трябва да се отчитат особеностите на хората и малко да се намали „науката“, за сметка на по-практично обучение, за определени прослойки. Това, че той ще слуша за синус и косинус, без да разбира нищо, е загубено време и за него и за останалите, които получават по-некачествено образование, със занижени критерии. Тази универсалност, която наложиха комунистите, този колективизъм, всичко да е еднакво, прави така, че заради някои етноси, ще се увеличава пеенето и танците, игрите и забавленията за всички, за да може да ги удържат в училище. Защото културата на „събудените“ не позволява да сме различни. Не позволява дори да кажем, че по вина на самите хора, част от тях просто не постигат резултати и може би не трябва да бъдат грубо закачани за останалите, като воденичен камък.
Помнещият на 18.06.2021 в 23:52
Боже, Божке, колко са изостанали тЕя от т.н. запад ! НаЩе баби и майки от дълбокия соц все повтаряха : Вземи вишУ, чедо, за да не работиш ! Дипломата е соц фетиш ! Тези се сетили, най-после, ха,ха,ха ! От Едисон и Хенри Форд до бил гейтс дипломата не важеше. Сега, обаче важиииии...Обзел го е соца, нещасния му запад.
Кин-Войло на 27.07.2021 в 11:27
Майкъл Сандъл казва: «Манията по дипломите на Запад се разви през последните четири десетилетия и тя задълбочи неравенствата, като предизвика промяна в отношението към успеха…» От това може да се направи извода, че от четири десетилетия насам Запат върви по стъпките на Изтока и то с две десетилетия закъснение. Това заключение се натрапва неизбежно, спомним ли си, че в България (например) манията по завършване на „добро образование“, което ще ти помогне да направиш „добра кариера“ дадира горе долу от времето на Априлския Пленум на БКП през 50-те години, когато Живковизмът си постави за цел да превърне България в нация, съставена от чиновници (на държавна служба), които на различни нива оглавяват една икономика, в която черният труд се извършва от аутсайдерите, които не са съумяли да се включат в чиновническата система. Всъщност това „априлско решение“ беше точно отражение на пост-сталинските процеси в „братсаката Съветска страна“. Какво е характерно за социалния „компетишън“, водещ обществото към вманиячаването по „бляскавите кариери“ и подбирането на подходящ образователен трамплин, който да предшествува Великото Меритократично Състезание. В миналото на България (тази, която загубихме завинаги) успешен се смяташе селския стопанин, който е трудолюбив и чрез трудолюбието си съумява да спечели пари и да закупи колкото може повече земя, за да стане още по-богат селянин. В градовете пък успешен беше занятчията, който успяваше да завърти преуспяваща манифактура, с тенденцията тази манифактура да прерастне във фабрика и даже в нещо по-голямо. Така се твореше КАПИТАЛИЗЪМ, за който неизбежно се изискваше стопаните и предприемачите да пращат синовете да получат някакво образование — то ли агроном, то ли инженер, а ако капиталистът беше решил да гради своя капитализъм въз основа на търговията или лихварството — синът му завършваше финанси и икономика. Всичко това беше ОБРАЗОВАТЕЛЕН ЦЕНЗ, предизвикан от КОНКРЕТНАТА НУЖДА (както би трябвало да бъде при един истински здрав капитализъм). Това, което се получи след Априлския пленум в социалистическа България беше СИЛЕН ТЛАСЪК на технократическото образование, предизвикан от потребността да се намери подходяща социална роля на тълпите млади хора, принудени да напуснат родните си места поради колективизацията на поземлените собствености на техните бащи, където те вече бяха разбрали, че за тях няма да има занапред никакво бъдеще. Така социалистическа България скалъпи една полуобразована армия от технократи, които нямаха друг избор, освен да се сборичкат за „по-висша длъжност“. Това направи цели няколко поколения да се формират като неспасяеми некадърници. Направи ли си извод Запада от горчивия опит на Изтока в това отношение? Не, Западът не успя да долови, че привидно бляскавите кариери на образованите чиновници прикриват язвата на едно кастрирано население, което постепенно се превръща — генерация след генерация — в сган от никому ненужни дармоеди. Същото е и в Америка — от половин век насам Америка се превръща в страна на ЛУКСОЗНИТЕ КЛОШАРИ (има си и специфичен термин за „ненужния човек“ на Америка: това е така нареченият „бъм“, който съществено се отличава от „хобо“-персоните на отминалите времена или от „скитниците“, споменът за които ни е оставил в литературните си творби Джек Лондон. „Хобо“ бяха просто „лениви хора”, а „скитниците“ скитосваха по пътищата на Америка от чист авантюризъм. Положението при съвременните „хоумлес-пипъл“ или „бъмовете“ е съвсем друго — това са отчаяни люде. Отчаяни, защото са непотребни. Подвластна на алкохола и наркотиците, проядена от всевъзможни болести, тази една трета от американския народ гасне по тротоарите на американските мегаполиси, оставена на доизживяване, просеща пари за малко бира и препитаваща се от мухлясалите безплатни храни, подхвърлени във „фууд-банките“ на големите молове. Ето защо останалите две трети на Америка, които все още не са стигнали в отчаянието си до „дъното“, се вкопчват инстинктивно в идеята за престижното образование. Престижното образование не е само нещо, което ще те научи да бъдеш ЗНАЕЩ и МОЖЕЩ. То е открехване на вратите към някои по-осигурени, но по-недостъпни зали „в крепостта“, където няма да си сам, а ще бъдеш някаква частица от едно малко по-осигурено общество (на което кризите и социалните катаклизми не се отразяват толкова жестоко).
Емил Боев на 05.09.2021 в 06:25
Станимир Стоянов: Битка за жълтите павета между хората на Рокфелер и Ротшилд За съперничеството на фамилиите Ротшилд и Рокфелер са изписани тонове мастило. Но дори експерти се затрудняват да систематизират икономическите и идеологически им различия. За нуждите на тази публикация ще отбележим, че и едните, и другите са ЗАКЛЕТИ глобалисти. Разликата е в разбирането за "пътната карта" към налагането на глобализма. Подобно различие има и при комунизма между Маркс и Ленин. И двамата вярват, че Призракът на комунизма навсякъде ще победи капитализма, но… Маркс счита, че той ще победи първо в най-развитите капиталистически страни, а Ленин въвежда теорията за най-слабото звено на империализма и прави революция в изостаналата Руска империя. Ротшилд и Рокфелер вярват, че глобализмът ще тържествува над целия свят, но… Ротшилд, счита че националните държави трябва да бъдат разрушени като се започне от най-силната - САЩ, а Рокфелер обратно - от най-слабите, като най-могъщата се използва като инструмент за налагане на глобализма по света и си отиде последна. Създаденият от нея елит се трансформира в глобален и излъчва световното правителство. Ротшилдите подхранват ляворадикалните движения, които, според тях, са двежищите сили на глобализма. Рокфелерите бранят американският капитализъм и десните идеологии, разглеждайки ги като източник на елитарната глобална власт. През последните десетилетия тази диспозиция определя вътрешните напрежения между ляволибералните демократи (фамилията Клинтън, Обама, Харис) и дясноконсервативните републиканци (Тръмп, чаеното парти) в САЩ. През последните месеци е на път да се прехвърли и у нас. Кирил Петков е адепт на рокфелеровата идеология на глобализма, Христо Иванов - на ротшилдовата. http://epicenter.bg/article/Stanimir-STOYaNOV-Bitka-za-zhaltite-paveta-mezhdu-horata-na-Rokfeler-i-Rotshild/258975/11/0
До Кин-Войло на 05.09.2021 в 07:59
Изписал сте маса глупости и неверни неща, драги. Сам си противоречите, но не го забелязвате, явно от прекалената ви отдаденост на идеологическата пропаганда - антикомунистическа, разбира се. Не се изненадвам и не очаквам друго. Първо, решението на държавата ни да даде ход на образованието е продиктувано не от това да се намери социална роля на млади поколения, уж принудени да напуснат родните си места, а именно от нуждата за такова образование. А нуждата беше продиктувана от това, че България си беше поставила за цел да бъде развита индустриална страна. А това изисква образовани хора, особено в инженерно-техническите науки. Я сравнете какво произвеждахме по време на социализма и какво произвеждаме сега. Нали ни отредиха роля на ресторантьори и хотелиери /дето пък сега ги затварят/. Какво образование е нужно, за да се сменят чаршафи и покривки или да се мият и плакнат чинии? А развитието на промишлеността освободи хора от селото, нужни за работа във фабриките и заводите. Така, от изостанала аграрна страна, държавата ни се превърна в развита промишлена страна, като беше успяла и да разработи нужните за тази продукция пазари. Не само Русия и СИВ, но и в арабския свят, в Южна Америка, в Западна Европа. Преди 30-на години нали върнаха земята обратно, при това в реални граници /невероятна глупост!/ и какво? Промени ли се селско-стопанското производство и как? Аз ще ви кажа - селското стопанство беше запокитено някъде в средата на 19-ти век, с разпокъсани малки парченца земя, които няма как да се обработват механизирано /много е скъпо/, освен ръчно. Но да оставим това. Какво произвежда този отрасъл днес? 4-5 вида култури, при това монокултурно, без да се спазват правила за сеитбооборот и т.н. Отглеждат се западни, генномодифицирани сортове. Но да спрем до тук. Знам, че на мнозина т.нар."комунизъм" /а в действителност - социализъм/ им е трън в очите, защото това беше най-успешният период в развитието на държавата ни във всяко отношение след освобождението. И все се питам защо, такива като вас все някак си така, удобно, забравяте да говорите за днешен Китай. Колкото и да хулите комунизма, този период си остава най успешният за България, а последните 32 години са и най-добрата му реклама.
Майкъл Сандъл: Неолибералният елит с диплома от елитни университети загуби чувството за дълг на 05.09.2021 в 08:03
Силно съмнително е, че някога го е имал.
Голям смях! на 05.09.2021 в 08:15
Голям смях! Комунизмът бил виновен за внасянето на работна ръка и най-вече силно комунистическите САЩ, Великобритания и Германи. На това горкото в главата му е голяма каша. "Затова тръгва внасянето на работна ръка, гастарбайтерите, обаче заедно с това остава едно море от безработни в по-богатите народи. Природата се е погрижила всеки един народ да си има прости хора, да се запълват всички ниши на работния труд, не всички американци, германци, британци стават за нещо друго освен за неквалифициран труд."
на 14.05.2021 в 13:58 Най-важното е: ВСЕКИ да има шанс. Преди години, по време на омразният за всички (и на мен) комунистически строй в България, ВСЕКИ имаше шанс. на 05.09.2021 в 08:29
Точно! Нарича се социален асансьор и освежава кръвта на социалните и политическите елити, ако не бяхме преживяли епохата на соца, в която социалният асансьор бе на практика достъпен за всеки и огромна част от пейзаните бяха огражданени и зорлем образовани сега нямаше да имаме този "елит", който ни "радва" и ни закотви постоянно сред най-бедните нации с най-корумпирана политическа върхушка. Бъдете здрави!
А бе не знам на 05.09.2021 в 09:00
При соца в началото обединяват земите на всеки, окрупняват ги и така се създава реална възможност за увеличаване на производството. Живеещите на село никой не ги е гонил от там. Можеха да работят и в ТКЗС, а държавата се беше погрижила да има и други производства в по-малки градчета и села - матрици, произвеждащи ключодържатели, всякакви подобни киналерски работи и дреболии. След механизиране на селското стопанство освободената работна ръка имаше къде да отиде, защото паралелно с този процес се планираше и изграждане на промишлени предприятия. Така хората отидоха в градовете, за което беше планирано и построяването на жилища. И им хареса, защото вече не се налагаше да складират и цепят дърва за зимата. Да палят печки и да изхвърлят всяка сутрин сгурия. Имаха парно, имаха ток, вода, бани и тоалетни. Така че никой не ги е принуждавал да напускат родните си места, както пише един лумпен по-горе. Точно това се случи, обаче, след като дойде т.нар. "демокрация". Два милиона и половина българи бяха принудени не просто да напуснат, а буквално да се ЕВАКУИРАТ от България, както пише проф.Иво Христов. През това време държавата беше управлявана от наследници на разни фабриканти от преди 9-ти, на царя, след това от юпита от лондонското Сити и накрая от пожарникар, чийто дядо бил убит от комунистите, ама въпреки това той член на БКП и отказал да си върне партийната книжка. Ето такива "комунисти" поеха държавата при демокрацията и видяхме до къде я докараха - до поредната национална катастрофа. Анализът на станалото обаче, вече 30 години се изчерпва с това, че за всичко били виновни комунистите и комунизма. Ми така де. Какво по-лесно от това.
Вождовете та новия пролетариат - маргинат на 05.09.2021 в 09:42
"Помнещият " Вземаш ми думите от устата. И аз помня каква мания и истерия имаше по Тошово време да се учи висше. Имаше сериозно сито на приемните изпити и затова се търсеха всевъзможни връзки и привилегии за финтиране на ситото. Сега сито няма ,а всеки университет те прилъгва да ти лапне парите. Като чета..... и виждам,че САЩ ни дишат прахта,защото това ние сме го изживяли до 1989г. Боко-Тиквоко е точно рожба на тая връзкарска система от до 1989г. - отличник от училището в което е била даскалица майка му и после с връзките на баща му ....в школата в Симеоново. Такива нагласени изкуствено отличници съм виждал по Тошово време с бюлюци. Всъщност Блъшляновата лига,както и много други университети в САЩ отдавна са овладяни от лявата либерастия,културни марксити и троцкисти. След като бялата работническа класа преди стотина години не им вдигна социална революция....,тия я намразиха,дофтасаха от Европа в САЩ, и сега са я демонизирали като Червени вратове,токсични мъжественици и сексисти - щом са бедни и с намаляващи доходи,сами са си виновни. Горепосочените социални инженери си потърсиха други сили за РеволУцията - етническии религиозни малцинства, суфражетките,сексуалните девианти и въобще декласираните елементи и лузърите в болшинството си неработещи или създаващи периферен и допълващ принаден продукт,ноо пък лесни за манипулация и внушения - днес това е новият Пролетариат,новата революционна маса,т.е пушечно месо за революция.Днес в САЩ умнокрасивите дипломари са се превърнали в секта много по-отровна от някогашните благородници. Те са футуристи, завършени егоисти,студенокръвни рептилии и са си намерили лузърските прослойки в САЩ за подходящо тесто върху което и чрез което си упражнямат социалното инженерство.
Бръшляновата Лига... на 05.09.2021 в 12:36
То па едно образование .... да ти умре коня. Имаха такова, наистина, но преди 40 години. И ние също. Преди неолиберализма да налази почти по целия свят и да замени властта на промишления капитал с тази на финансовия. На последния образовани не му трябват, докато на първия му трябваха. За това имаше и средна класа, каквато сега вече няма. А без средна класа може само да се мечтае за демокрация. Общата култура на младото поколение е под всякаква критика. Тя е вече в миналото. Така се преподава - строго профилирано и без каквато и да било хармонична връзка между отделните дисциплини. До това води властта на финансовия капитал.
"Helleborus ли беше онзи човек, който редовно обяснява принципите на демокрацията?" на 07.09.2021 в 10:02
Taзи почти същата писаница за 10-те години аристократичен живот, които комунистити осигурявали на децата си с прилични дрехи (училищни униформи) я четохме вече поне веднаж... И напълно несъвместим ми се струва безкритичният възторг на човека Helle от Борисов, речникът и маниерите / поведението на който нямали никакво значение...
Комунистическият на 11.09.2021 в 20:46
Вирус ще затрие света

Напиши коментар