Ужасните кадри от убийството на Джордж Флойд от американски полицай извадиха на преден план идентичностния разлом, прикриван за известно време от коронавируса. Пред очите ни се извършва страшен идеологически обрат:
завръщането на “расата” в публичния дебат.
В САЩ виждаме бели, коленичили пред чернокожи, за да им поискат прошка за вековния расизъм спрямо тяхната общност. В социалните мрежи млади прогресисти афишират осъзнаването на “бялата си привилегия”, с надеждата, че публичното самобичуване ще намали колективното насилие.
Идеята за привилегията отива по-далеч от самото изобличение на дискриминациите, които понасят хората, произлезли от малцинства. Тя твърди, че самият факт, че си бял, винаги е “предимство”, без значение на материалното положение, закона, при който живееш, и личните трудности. Нещо повече: според нея фактът, че не си дискриминиран, не е нормална ситуация, към която трябва да се стремим, а социална конструкция в полза на белите.
В нашето въображение думата “привилегия” препраща към Стария режим* и разграничаването на съсловията. То е отзвук от речта на Сийес: “Ако премахнем привилегирования ред, нацията няма да бъде нещо по-малко, а нещо повече”. Ако белите не са дискриминирани, чернокожите са. За да не бъдат повече дискриминирани, първите трябва да станат такива.
Войната на расите е игра с нулев резултат.
Тя установява конкуренция между жертвите в самото сърце на мизерията, тъй като според нейната парадигма един беден бял е “привилегирован” спрямо своя цветнокож събрат.
Във Франция тези теории все повече проникват в активистката идеология. Те скъсват с универсалисткия антирасизъм. Първо, постулирайки разделение между съюзници и “доминирани”: “съюзниците” могат да защитават “доминираните”, но не могат да говорят вместо тях и трябва да се откажат от всеки критичен дух. Расата все още се отрича като биологична реалност, но се вкарва в социална конструкция. Есенциализмът (всички чернокожи са…) беше бич, той се превърна в задължение (всички бели са…). Целта оправдава средствата, тъй като, както пишеше Сартр, “този антирасистки расизъм е единственият път, който може да доведе до премахването на расовите различия” (в предговора си на L’Anthologie de la nouvelle poésie nègre et malgache de langue française (Антология на новата негърска и малгашка поезия на френски език) Леополд Седар Сенгор). Плашещ обрат: в стария антирасистки софтуер да кажеш, че белите са по-висши, беше расистко; в новия е расистко да го отречеш.
Расизмът вече не е морално прегрешение, с което възпитанието трябва да се бори (модерната борба на Просвещението срещу предразсъдъка), а система на господство, от която е невъзможно да избягаш, въпреки цялото си добро желание. Дифузен, структурен, институционален, този расизъм трябва да бъде методично деконструиран.
Белотата е социална конструкция в служба на господстващите, която те не осъзнават.
Трябва с форцепс да им се извади срама, че са бели. Особеното на тези теории е, че защитниците им ги представят за “научни”, понеже произлизали от канона на социалните науки. Всеки, който ги оспорва, попада под властта на двойното обвинение в изгода и некомпетентност. Ако отречеш, че си привилегирован, това означава, че не си чел достатъчно трудовете на Critical Race Theory, или че имаш полза от това отричане.
Тук попадаме в рамката на това, което Карл Попър наричаше “нефалшифицируемост на една теория”.
Нефалшифицируемата, следователно ненаучната теория, е теория, която се съпротивлява на демонстрацията на обратното и включва това опровержение като част от теорията. Пример: ако критикуваш марксизма, значи си буржоа. Ако критикуваш психоанализата, значи си невротик. Ако критикуваш бялата привилегия, значи имаш полза от нея.
Ако французите са измислили “деконструкцията” (преименувана на “French Theory” в американските кампуси), то сега тя ни си връща в лицето под формата на
вносна расова война.
Защото как да сравняваме една страна, която допреди петдесетина години забраняваше смесените бракове (решението Loving date датира от 1967 г.** ), разделяше общностите и показва изумително ниво на полицейски убийства, с нашата нация, която има своя собствена история и разделения? На онези, които бичуват “забавянето” на нашата страна в осъзнаването на “системния расизъм”, трябва да се покажат кадрите от Америка с огън и кръв: наистина ли искаме този модел?
* Социалният и политически режим във Франция от управлението на Франсоа I (1515-1547) до обявяването на Националното събрание на 17 юни 1789 г. и премахването на привилегиите в нощта на 4 август, по време на революцията (бел. пр.).
** Решението на Върховния съд на САЩ по делото “Лавин срещу Вирджиния”, което провъзгласява закона на щата Вирджиния за неконституционален и слага край на всички забрани за смесени бракове в САЩ (бел. пр.).
Превод от френски: Галя Дачкова