Законът „Анти-Нинова” няма да спре БСП!

Законът „Анти-Нинова” няма да спре БСП!
Днес страната има крещяща нужда от промяна и водещата алтернатива е само една –социалистическата партия, затова ГЕРБ предприеха стъпката да я задушат финансово. Как се стигна до това решение на парламента, наложено от премиера Бойко Борисов?

 

 

На 8 май 2016 г. БСП избра за свой председател Корнелия Нинова. Социалистите и обществото отдавна очакваха промяна в партията и придаване на нова динамика на структурите й след години на десетина последователни изборни поражения.

 

След три години позитивните резултати от този избор вече са видими

 

Вътрешнопартийно: започна организационна реформа и подмладяване на националните и местните структури, въведе се мандатност на лидера и народните представители, създаде се партийна телевизия и се спаси вестник ДУМА. Активизира се опозиционната дейност, създаде се „Визия за България”, която за пръв път от 30 години излиза от каноните на прехода и мантрите на неолибералния глобализъм. Тя очертава нова роля на държавата и отвоюването на институциите от т.нар. „Паралелна държава” – олигархия, задкулисие, зависимост от чужди „началства”, корупция. Разработена бе и „Визия за Европа”, според която БСП е проевропейска партия, но не приема налаганите от ПЕС и вредни за обществото джендър-идеология, Пакт за миграция, русофобска политика на санкции, двойни стандарти при храните и други.

 

В политически план: Категорична победа на президентските избори през есента на 2016 г., удвояване на броя на депутатите в 44-тото Народно събрание и подмладяване на парламентарната група като от 80 народни представители близо половината са нови лица под 40 годишна възраст – така най-старата и масова партия постигна немислимо за другите партии обновление. БСП стана единствената партия, увеличила гласовете си и на европейските избори, постигнала още един депутатски мандат в ЕП. Партията зае първо място в 60 общини, „диша във врата” на ГЕРБ в София и други големи градове. Партията даде заявка за обединителен център на нови леви, патриотични, екологични организации, които виждат в нея гарант за промяна на България.

 

И това е така, защото БСП в рамките на този мандат води систематична битка с корупционните модели на ГЕРБ („Кум-гейт”, „Суджук-гейт”, „Апартамент-гейт”, „Ограда-гейт”), защити майките на деца с увреждания, животновъдите, пациентите и лекарското съсловие, потребителите, малкия и среден бизнес, води активна политика за защита на парламентаризма и изборните права. БСП бе тази, която ясно формулира като своя политическа цел

 

разграждането на „паралелната държава” на корупцията и задкулисието.

 

Не се страхуваше да задава неудобните за властта и капитала въпроси –за качеството на пътищата, за обществените поръчки. Въпреки критиките към ръководството по повод излизането от парламента, никой не може да отрече, че благодарение на този ход беше отстранен неговия председател-цензор Димитър Главчев, а на по-късен етап беше върнат преференциалния вот, беше спряно незаконното опрощаване на милиони на близки до властта бизнесмени. БСП внесе добре мотивирани алтернативни закони за защита на потребителите, срещу монополите, за защита на дребния бизнес и малки ферми.

 

След 10 ноември 1989 г. в България не е имало толкова активна опозиция, която освен критики да предлага и алтернативни решения.

 

При това, БСП постигна това в условията на почти десетилетен монопол на ГЕРБ над властите и институциите – парламент, правителство, чиновническо съсловие, използване на службите за сигурност, съдебната система, държавните предприятия, разпределението на ресурса за обществени поръчки и от европейските фондове, с медиен комфорт гарантиран с държавни средства. С общинска феодализация и налагане на страх за обикновения човек от политико-икономическата машина на модела „Цветанов”. Тази трудно пробиваема машина днес има само една алтернатива и това е Българската социалистическа партия с новия стил на ръководството на Корнелия Нинова. Последното уточнение е важно, защото при предишните двама председатели Сергей Станишев и Михаил Миков това не бе така. Първият се превърна в олицетворение на социаллибералния сговор, на съглашателски политики, довели до изборен провал на 10 последователни вота за всички възможни власти и не на последно място до тежко разцепление на БСП (случаят с Г. Първанов и АБВ). Опозиционната поза, която обичаше да демонстрира Станишев катастрофира по един жалък начин, когато той в името на личната си реализация като висш еврочиновник, се поклони унизително на Бойко Борисов.

 

Михаил Миков като председател предприе необходими, но недостатъчни стъпки към връщането на автентичния идеен характер на партията. БСП в този период не можа да се утвърди като решителна опозиция и управленска алтернатива.

 

Лидерството на Корнелия Нинова се оказа ефективно, ориентирано към автентичните идеи и традиции на БСП.

 

А по отношение на идеологията и политическата практика се оказа новаторско – идеята за постигане на златното сечение между лявото и патриотизма, защото защитата на националния интерес е изход от кризата, в която трайно са затънали глобалистките европейски елити. Може да се окаже, че чрез БСП България предлага работещото решение за лявото в Европа, което в своята социаллиберална битност все повече губи електорална база, затъвайки в срамни компромиси с дясното, с транснационалния капитал, с бюрократичните елити, изоставяйки интересите на трудовите и онеправдани хора.

 

Видно е, че всичко това са амбициозни лидерски цели, които генерират много противници– вътрешни, външни, олигрхични.

 

Вътрешните – представители на евробюрократичните елити на национална почва, идейно убедени в „правилността” на всяка повеля, идваща от Брюксел и Вашингтон, за които българщината е демоде, а евроатлантизмът, джендърът и идеите на Сорос са верую – за щастие в БСП са единици; Преходни елити, свикнали със стауквото, смятащи, че високите постове в партията и парламента, в местните органи на властта са им гарантирани по право, а в някои случаи – и по наследство; Икономически обвързани с властта, желаещи да трансформират тези финансови обвързаности във властови, чрез безпринципна коалиция с ГЕРБ; Млади амбициозни кадри, които разчитаха промяната да им донесе бърза кариерна реализация. Разбира се, сред недоволните има и честни социалисти, чиито представи не съвпадат с тези на ръководството, но те не разбират, че днес в партията е време разделно – трябва да се избере между статуквото и промяната, а с действията си – волю или неволю – подържат силите на статуквото.

 

Външни – Управляващите кръгове и елита на ГЕРБ, начело с Бойко Борисов, за които БСП е единствената опасност за властта им.

 

На тях БСП им трябва или подчинена, или разбита, затънала във вътрешни дрязги, медийно омърсена, или върната в порочния неолиберален консенсус.

 

Както се случи с Реформаторския блок (и съставните му СДС, ДСБ, ДБГ), с уж патриотите от АТАКА, ВМРО, НФСБ, с декларативно лявата АБВ.

 

Олигархични - Българската олигархия, икономическото задкулисие, също са особено притеснени от идеите на „Визия за България”, от принципно новата роля на държавата, за която ще се бори БСП.

 

Симбиозата между тези групи – недоволни от промяната социалисти, икономически кръгове на олигархията и представители на властта, роди изкривени понятия като „вътрешна опозиция”, „криза в БСП”, „загуба на „нарисувани” избори”, „разправа с врага с партиен билет”, „едноличен стил” и други. Върху Гьобелсовия принцип, че казана сто пъти лъжата става истина, още от 2017 г. създава и градира една своеобразна медийна истерия срещу Нинова, безпрецедентна за българския преход. Вътрешните дела на БСП се вадят координирано и едновременно от вътрешни „агенти”, от медиите и от властта, която услужливо подава топката в нужния момент. А нужният момент винаги е този, в който БСП се готви за нова и градивна политическа инициатива.

 

Примерите са много: Партията се готви за избори – на линия са гласовити недоволни, чиито единствен аргумент е, че те не са в листата. Готви се да представи своята нова политическа визия – политическите решения са саботират отвътре с дребнотемия, за да се създаде впечатление, че разединената партия не е алтернатива на „стабилността” при ГЕРБ. БСП има силна парламентарна инициатива – стартират медийни компроматни кампании, най-вече персонално срещу лидера. БСП извършва кадрова, организационна и структурна промяна – веднага пръсва вълната на обвинения в едноличен стил, натиск, търсене на врага с партиен билет. Интересно защо същите тези социалисти никога не издигнаха глас в миналото, когато в БСП подобни неща бяха ежедневие, а промяната бе мит от далечното бъдеще!? БСП предприема стъпка в защита на националния интерес – веднага вътрешни кръгове алармират за „отстъпление от европейския път” и обвинения в национализъм, което идва точно навреме и на място в услуга на управляващите.

 

Далеч сме от мисълта, че сегашното ръководство на и лично Нинова са безгрешни, нито че всеки с различно мнение е съглашател и предател. Напротив – дискусията е нужна, пътища за консолидация трябва да се търсят.

 

Но консолидацията и критиката също имат своите червени линии.

 

Нека си спомним, че за партията и идеята поколения дейци са посветили живот, сили и знания, без да виждат себе си в парламентарното кресло или като несменяеми и наследствени членове на ръководството. Да си спомним, че за БСП може да се работи не само в лъскавия кабинет, а и в кварталната организация.

 

Връх на тази координирана атака срещу ръководството на БСП от консорциума: „недоволни елити” – „олигархия” – „власт”, бе времето след европейските избори, което те изчислиха като идеално за сваляне на легитимния лидер на БСП, за опитомяване на БСП като послушна и беззъба опозиция. Партията обаче се консолидира около лидера и в персонален, и в идеен план. Така широко промотираната в присъдружните на властта медии „вътрешна опозиция”, се оказа от 25-30 човека.

 

И когато не мина конгресната интрига за подмяна на политическото лидерство в БСП, бе стартиран още един сценарии – този път на парламентарно ниво. С благовидни аргументи, но с порочен замисъл – драстичното орязване на партийната субсидия от 11 на 1 лев на глас годишно, и директното вкарването на едрия бизнес с цел корумпиране на партийния живот. Изигран от властта в навечерието на края на политическия сезон, уж за да бъде удовлетворен вотът на милиони българи на Референдума отпреди 3 години! Не бяха чути нито един от разумните аргументи: че това е репресия срещу опозицията и малките партии в навечерието на местните избори; че никъде в Европа властта не сменя толкова рязко политическите правила без дебат; че така партиите стават абсолютно зависими от едрия бизнес и олигархията, а корупцията практически се узаконява; че фирмите ще си купуват обществени поръчки чрез дарения за партиите от мнозинството, че спонсорите на опозиционните формации антипазарно ще бъдат подложени на натиск; че дебатът за партийните финанси е комплексен и експертен, а не стихиен и волунтаристичен; че субсидията може да бъде свалена до разумен и приемлив размер за да могат нормално да функционира многопартийната система; че „загрижеността” за по-малко от 30 милиона лева е лицемерна на фона на 2 милиарда, платени накуп за ненужни изтребители, които ще получим след 5 години; че партиите са неизменна част от демокрацията, утвърдена от Конституцията ни.

 

Всички тези аргументи не бяха чути, въпреки че дойдоха не само от опозицията, но и от социолози, политолози, юристи, от коалиционни партньори на ГЕРБ. Тогава остава един извод – че

 

парламентът узакони едно от най-безпринципните решения, откакто ГЕРБ е на власт

 

– това да бъде задушена опозицията в навечерието на местните избори, които има сериозен шанс да спечели, имайки предвид резултатите от евровота по региони. Популизъм на властта, отклоняване на хорското внимание от тежките проблеми, но и удар по БСП и Корнелия Нинова. Когато партията не можа да бъде овладяна отвътре, идва на ред на обсадата. Защото днес БСП е обсадена крепост. Защото показа, че е единна, сплотена, че има лидер, който да я води и да начертае пътя.

 

Но бившият член на БКП Бойко Борисов и тези, които му помагат вътре в БСП, би трябвало да помнят, че Социалистическата партия е на 128 години, че е водила борби за социално освобождение и правдини, срещу фашизма, за модерна социална държава, а в повечето от годините на преход – за защита на социалните завоевания на българския народ. Че за тази идея хора са давали живота и младостта си, че безкористно са строили пътища и язовири, че поколения са се трудили честно, за да построят две Българии за две десетилетия през 60-те и 70-те години на ХХ век. Че това е партия, в която членуват искрени патриоти, хора с държавотворно чувство, защитници на националния интерес, с граждански, човешки, социален морал.

 

Такава партия може да бъде ругана и клеветена, може да бъде оставена без финанси, може да бъдат извършени принудителни съкращения на кадри и дейности, но

 

БСП ще оцелее и при тази криза. Защото е идейна, масова и демократична партия.

 

В политиката има ситуации, когато трупано дълго напрежение избухва без видима причина, или по причина, която ни се струва второстепенна. В такива моменти и най-силната изборна машина на властта се чупи. И такъв момент у нас назрява – за 10 години ГЕРБ - една уж нова партия с нови лица се превърна в окопала се във властта клика, животът на българина не се подобри, останахме най-бедната, корумпирана и безпътна държава в Европа.

 

Два милиона българи живеят под прага на бедността, 800 000 от тях са работещи бедни, но богатият елит става все по-богат. Някогашната 27-а по развитие нация в света е шампион по смъртност, тежки болести, демографски спад, битова престъпност, корупция в управлението. Някогашната най-четяща нация днес слуша чалга, някогашният първенец на Източна Европа по компютри днес се тресе от сривове в Търговския регистър и кражба на данни от НАП, някогашната овощна и зеленчукова градина на Европа внася второ качество храни от чужбина, някогашният лидер по животновъдство на Балканите избива милиони домашни животни. В такава държава нуждата от алтернатива е повече от крещяща. Тя не може да бъде спирана вечно с изборни манипулации, със зависими от бизнеса и чиновничеството гласове, с натиск и страх. Нито може да бъде притъпена с позорния закон за субсидиите на политическите партии.

 

Важно е днес опозиционната БСП да продължи без колебания линията на противопоставяне на опасният за България модел, със социалистическата, патриотична и традиционалистка политика. Но и да дава надежда на хората, да покаже, че проблемите ще се решат по пътя на национално помирение – между всички честни българи, но не и с корумпираните елити. По пътя на промяната – не имитативна, а реална и решителна. По пътя на защитата на суверенитета, националния интерес, социалната държава.

 

Източник: в. "Земя"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • “Социалистите и обществото отдавна очакваха промяна в партията...”

    23 Авг 2019 13:53ч.

    Да, направо си мечтаеха да я оглави бившето СДС.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Илиана Илиева

    23 Авг 2019 14:12ч.

    Какъв коментар?! Къде е текстът на шефката на Т. Германов? Да не се губи връзката, не оставяйте момчето само! Имам предвид Св. Шаренкова.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • pepita

    23 Авг 2019 14:22ч.

    Занай-голямо съжаление в провинцията старите уж много принципни кадри си въртят далаверите.Срещу акции в частни фирми техните собственици се предлагат за кметове на БСП.И следва заповедта да се гласува за тях,защото били новото лице.Даааааа,но дали хората ще го припознаят като такова? .СЪМНИТЕЛНО Е! И тогава да не се обвинява г-жа Нинова,атези които са и го предложили и се радват на акциите си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • браво

    24 Авг 2019 16:38ч.

    Курнелия - президент, премиер и кмет на София едновременно!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гестапуто

    26 Авг 2019 7:23ч.

    Много гнисна статуйка.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нора,София

    28 Авг 2019 15:46ч.

    Предлагам на Теофан Германов да прочете внимателно спомените на Илчо Димитров.От тях,ако не знае то ще научи много за др.Шаренкова и не само.Лесно е под диктовка да пишеш за днешния ден.По важно е да познаваш близката история/след 10.10.1989/ до наши дни.Е,за баща му Милчо Германов нищо не пише ,но и той е част от това гадно минало.....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи