Съвременните популизми и техните лидери

Съвременните популизми и техните лидери
Фредерик Бегбеде в една от последните си книги, описва съвременната демокрация, като демокрация на развлечението, където един президент е по-маловажен от един шут, защото трябва да понася всекидневно окарикатуряване, докато шутът не подлежи на критика – следователно той е тиран.

Ирена Тодорова e доктор и преподавател по политически науки в Нов български университет.

 

Популизъм, популистки, популизми, струва ми се няма ден в българския ефир без подобни категоризации. Всички и отляво и отдясно, и от няма ляво - няма дясно обявяват съперника си в популизъм. Съзнават ли обаче значението и вредата на популизма или просто думата е станала референтна за празни обещания без никакви последствия. Популизмът днес застрашава демокрацията, не само у нас, той я руши, поставя я в постоянна отбранителна роля, като я превръща в система на лъжите, фалшивите нови и конспирациите.

 

Безспорно популизмът във всичките му форми, било то умерени или радикални изпитва демокрацията. В общи линии все по-често ставаме свидетели на битка между демократичните елити от една страна, които с всички сили бранят принципите на либералната демокрация и особено яростно човешките права и популистките елити от друга, които са обединени около това да разрушат стария консенсус и да предложат нов порядък, по-затворен, дори националистки. Подобно разграничение вероятно изглежда пресилено и претенциозно, защото визира предимно най-радикалните гласове на популизма от крайно дясното до крайно лявото, но именно най-гръмогласните популисти създават тенденциите в поведението и говоренето, с други думи оформят дневния ред на политиката. Популизмът се настани трайно, не си представям дори политика без популизъм, защото не си предствям свят без телевизия и интернет, но това не означава, че трябва да го оставяме да се развихря, да стига до крайност. Нека сме наясно, че популизмът руши политиката и я превръща в антиполитика, където политическите ценностите и програми, изобщо хората нямат никакво значение, това което има значение е единствено и само властта.

 

Как да разпознаем популизма?

 

Какво наричаме популизъм? Най-общо казано всичко онова, което се противопоставя на принципите на либералната демокрация – върховенство на закона, политически плурализъм и права на човека. През 1981 г. Маргарет Канован пише „Популизмът“, където го описва като анти-елитистка идеология и политическа стратегия, която цели да усили разлома между „чистите хора“ и „корумпирания елит“. Според нея „хората“ могат да бъдат разглеждани в три дискурсивни рамки: нация, аутсайдери/маргинали и обикновени хора. Разказът за хората, като „нация“ е враждебен към мигрантите и етническите малцинства. На свой ред популистката риторика на „аутсайдера“ изразява тревоги, свързани със социалните различия, най-често финансовите. И накрая, езикът на „обикновените хора“ резонира с визии за прост, нормален всекидневен живот. Популизмът като политическа стратегия атакува институционалните слабости и дефектите на политическата система. Като цяло популистките движения редуват или комбинират своите подходи, като спрямо ситуационния анализ, моментната снимка на обществото избират да атакуват институции и/или елита. Популистите обаче в даден момент стават елит, като влизат в парламента или като оглавяват високи държавни позиции. В повечето случаи обаче те продължават да подържат антиелитарния дискурс, за да се откроят и делигитимират опонентите.

 

Ключово при разбирането на популизма е че той винаги е народен, дошъл „отдолу“ и винаги е насочен срещу елитизма. Обикновено популизмът цели да изплаши, да всее страх, тъй като страха е едно от основните човешки чувства. Неговата публика традиционно е по-слабо образована, публика която не познава „другия“, въобще публика със стеснен хоризонт. Поради тази причина централни за популизма теми са против статуквото, Европа и глобализацията и всичко което произтича от това. С други думи популизмът се противопоставя на демократичния консенсус, основан на базови правила между политическите партиите. Неговата обичайна аудитория, както пише Цветан Тодоров, не принадлежи на най-бедната класа, а към тази, която се страхува, че ще се доближи до нея и по този начин ще се присъедини към групата на отхвърлените, изключените, победените. Този вид популизъм обаче е лесно разпознаваем, улавя се с просто око, има обаче и друг вид популизъм, по-благ и някак си по-усмихнат, който с лекота всички политици практикуват.

 

Всъщност популизмът, който разбира се не може да живее без своите популистки лидери се храни от разочарованията и тревогите, от страховете и съмненията, като прави всичко възможно да ги усили, да ги превърне в норма, в реалност. Често, неговите приемници създават нереалистични очаквания, които въобще не възнамеряват да оправдаят. Популистите предлагат решения лесни за разбиране, но невъзможни за прилагане. Понякога, да не кажа винаги логиката на тези решения е измамна. Популистите засилват едни чувства за сметка на други и обикновено не се интересуват от това, че разделенията в обществата стават все по-големи и невъзможни за управление.

 

# новибгпопулисти

 

Вижте „новите“ днес "Има такъв народ", "Изправи се! Ние идваме" и "Продължаваме промяната". Брандирани като нови, почтени, извън системата, носители на промяната, с отявлен анти-дискурс на отрицание на всичко преди тях, вживяни в роля на спасители, носещи самото познание за добро управление и щастлив народ. Ето и по тези внушения ще ги познаете – популистите. Да, те не са от тези крайните, националистките и радикланите, вероятно по типология са по-скоро умерени, но по-малко разрушителни ли са за демократичния консенсус? Лидерът на ИТН Слави Т. Трифонов е популист, преди да стане политик. Та, той с неговото шоу възпитаваше в бунт срещу системата поколения наред, като внушаваше, че елитът не е в парламента, елитът е народа. Фредерик Бегбеде в една от последните си книги, описва съвременната демокрация, като демокрация на развлечението, където един президент е по-маловажен от един шут, защото трябва да понася всекидневно окарикатуряване, докато шутът не подлежи на критика – следователно той е тиран. Е, лидерът на ИТН се сблъска челно с това, като от присмиващ се, стана за смях. Иронията, шегата, сарказмът, карикатурата дори, свободата да осмиваш политиците са сред мощните оръжия на популизма. Политическият успех на шоумена популист почива на разбирането, че не може да направи нищо по-лошо от скучните лица на статуквото.

 

Друга особена черта на популизма е неговата непредвидимост, веднъж популистките лидери са вляво, веднъж вдясно, като цяло именно популизма въвежда понятието „няма ляво, няма дясно“ има „добро и лошо управление“, това правят не само от ИТН, но и ИНИ и ПП. Този похват е необходим, защото не те вкарва в рамки, в политически програми и платформи, не те принуждава да защитаваш политически ценности, не те поставя и в неудобната роля да не изпълняваш предизборни обещания, защото единствената цел на популизма е да обговаря, а често и да създава кризи, които няма никакво намерение да реши.

 

"Изправи се! Ние идваме" са особена коалиция от нови и стари лица, които още в генезиса на своето създаване, макар и индиректно се обявиха за популисти, като в името си, с което си осигуриха място в предишните два парламента, намериха място за призива „Мутри вън“, като мобилизиращ призив, който най-яростно противопоставя народа на политиците.

 

Най-новият играч на терена "Продължаваме промяната" пък ни предложи поредната политическа иновация, като не просто отрече лявото и дясното, а предложи „десни инструменти за леви цели“, където няма „идеология, а почтени хора“. По някакъв начин изброените три субекта са готови да си партнират, разбира се тук се включва и Демократична България (ДБ не е обект на този анализ, тъй като фокусът е върху най-новите политически проекти), но по какво си приличат те, как въобще се съотнасят по между си? Програма, ценности, профил на избирателите? На базата на какво си въобразяват, че могат да предложат по-успешен модел от досегашния? С какво са по-добри от партиите на статуквото, аз бих казала с традиционните партии. С това, че нямат опит, следователно и история, с това че не зачитат традиционните рамки на политическото, като политическите ценности например, с това че не зачитат институциите, да не говорим за Конституцията. Или пък защото ангажирането с политиката не става преди консумацията на властта, а точно обратното едва, когато властта може да бъде консумирана, може да последва политическо обвързване – това направиха двмата бивши министри Кирил Петков и Асен Василев. Вероятно ще кажете че стремежът им за демонтиране на „модела ГЕРБ“, протестът срещу системата и прочее е достатъчен аргумент. Но дори да приемем, че дългогодишното управление на ГЕРБ е създало редица пороци и дори отслабило демокрацията, то така ли с реваншизъм, празни приказки и личен афект се сменят лошите практики.

 

Качеството на демокрацията зависи от много неща, но нейн основен стълб е устойчивостта и ефективността на политическите партии. Няма дългосрочен обществен ангажимент в субекти, които наричат себе си проект, а не партия, няма дългосрочност и при ярки явления, които почиват на моментна слава, от която се възползват. Трябва да сме наясно, че колкото повече партиите се ръководят от емоции и отявлен, дори на всяка цена стремеж за власт, толкова повече ще скъсват връзката с избирателите. Колкото повече тази връзка се къса, толкова повече популизъм се ражда. Популизмът се появява именно с процеса по деидеологизация и разпад на политическите партии и въпреки, че е повече от ясно, че той е станал редови, превърнал се е в норма за политиците, стремежът по неговото овладяване не е напразен.

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Антон Сираков

    26 Окт 2021 11:12ч.

    Миловидната дама така нежно защитава ГЕРБ, така състрадателно недопуска прах да падне върху ДБ (ПРОДАЙ БЪЛГАРИЯ), че не ѝ остават време и сили да прочете нещо и да се съобразява с лексикалната семантика, та дано разбере колко глупаво словотварчество е терминът "популизъм". Блажени да са студентите на НБУ, щом дамата е техен преподавател. Не я наричам "госпожица", каквото е необходимото титулуване към непозната дама, защото виждам в нейно лице отявлен апологет на "евроатлантическите ценности", а според техните апостоли - ГЕРБ и ДБ и ..., няма пол. Е, те са прави, ако разсъждават, вземайки за пример себе си... Във въпросната дама също не се виждат вторични полови белези, характерни за истинска жена. Тя би могло да понаучи поне българската граматика, ама...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пешо

    26 Окт 2021 11:18ч.

    Плоски, много плоски разсъждения. Инак умна и красива гербаджийка. Като гледам, успешно може да преподави и други идеологии освен евроатлантизъм. Ще е върхът и като преподавател по марксизъм или джендаризъм, например. Как не са я открили от Брщксел до сега.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    26 Окт 2021 11:55ч.

    "Съзнават ли обаче значението и вредата на популизма" Популизъм от латиски народен, за народа. Идиотите превърнаха думата полулизъм в мръсна дума. Да, много е лошо някой да мисли или да прави каквото и да е за народа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • trassporter

    26 Окт 2021 12:01ч.

    В твърденията на авторката има нещо смущаващо - тя ясно противопоставя популизма от всички нюанси на, забележете, "либералната демокрация"? Може би, ако бе написала "неолибералната демокрация" щеше да бъде по-честна към читателите. И друго - да анализираш популизма в България и да не започнеш от най-големия популист за всички времена Бойко М. Борисов е голям научен пропуск.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Минаващ

    26 Окт 2021 12:08ч.

    По-горе колегите са ме изпревали... и все пак - един малък принос: Когато четеш писания особено на Доктор по политология, в които се жонглира с понятия като „Демокрация” и „Популизъм” започваш да си мислиш за най-малко 2 неща: или този политолог се е заел с долнопробна манипулация на публиката, или понятието „доктор по политология” е станало равносилно (по интелект) на „кварталния шут”. По първата варианта – изведнаж нововъзникналите партии се обявяват за „популистки” (което в някои случаи е и правилно) и някак в антитеза се мълчи за останалите (!!!) партии - на статуквото, включително и досега управлявалите. Такава маниполативна избирателна атака е творде лесно обяснима и от длъжността на атакуващия – преподавател в мастит университет доста близък до доскоро управлявашата от десетилетие партия... Но ако се копне малко по-надълбоко започва да изплава твората теза. Защото да говориш за Демокрация - от Демос!, а не от Охлос, и популизъм – от Популус – събирателно на предните две където второто преобладава, е белег на професионална некомпетентност. Минимум по отношение на необходимото функционално познание за понятието „Полис” и неговите изисквания както към „Демоса” така и към „Охлоса”... В интерес на истината – днешната „Демокрация” или това което се дъвче като Гьоделово допълнение за нея – си е долнопробна ОХЛОКРАЦИЯ, ама за това се изисква и малко труд, и малко сиво вещество, да не говори и за талант – как УСПЕШНО да манипулираш Охлоса, хвалейки го като имитация на Демоса...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пране на пари.

    26 Окт 2021 12:28ч.

    Вижте „новите“..??? Грантовете за НБУ и за новите са от едно място. Няма популизъм. Има пари от чужди правителства, оформени като дарения през няколко послдователно НПО (пране на пари). Финанисрането е толкова голямо, че никой местен не може да произведе самостоятелна стъпка и изглежда попуист, защото не се финансир аот чужди посолства. платените п* просто не могат да разберат, защо човек който иска да се спре разварата с грантове знае как да си направи градина и да се нахрами, а градксите п* с психология ще умрат от глад.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    26 Окт 2021 12:36ч.

    Минаващ, „доктор по политология” преди години бе "доктор по научен комунизъм". Имаше такива хора с такива титли. Но след промените веднага се преименуваха и учебните заведения от "научен комунизъм" станаха "политология". На Запад няма такава дисциплина.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ами точно

    26 Окт 2021 12:53ч.

    Ами точно според критериите на тази госпожовичка Боко е най-големият популист - сутрин казва едно,на обяд друго,вечерта казва трето. Бабуни с 3 салтомарталета на ден най-малко.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дамата е чудна хубавица, като Мерилин Монро

    26 Окт 2021 14:42ч.

    Само дето политическите и науки са малко афиф. За нейно сведение, популисти винаги са ДРУГИТЕ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • д-р

    26 Окт 2021 14:45ч.

    Типично за неолибералния соросоидстки НБУ четиво. Слабо аргументирано, тарикатски манипулативно, но сравнително лесно за разшифроване от научни позиции и въз основа на факти, Завоалирана неолиберална пропагандана глобалистки и извратеняшки "ценности" в условията на нарстващото им отрицание, възмутено отхвърляне със зреещи нагласи за остро противодействие на кръв. Политически днес "популизъм" се употребява като заместител на "национализъм", това ясно личи и в тази дописка. Хитринка, за да не се забелязва много, че неолибералните "ценности" всъщност са просто противодържавни, антинационални, враждебни на главните интереси и жизненоважните ценности на хората в дадена държава. Освен двете основни форми на национализма - агресивен тип, нацизъм или шовинизъм, и защитен тип, родолюбие и патриотизъм, - има още 5-6 разновидности с редица забележими различия между тях. Всичките обаче са противни на неолибералните извратенящини, които могат да се наложат САМО чрез диктатура и в тоталитарни условия. Което опитват в САЩ и ЕС. Очевидно целта на дописката е прикриване на тези опити и отслабване на защитните тенденции и структури на подложените на унищожение държава и народ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Уточнение

    26 Окт 2021 14:48ч.

    При Кирчо и Кокорчо не може да се говори дори за популизъм, а за чиста проба мошеничество...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Меракли Мераклиев

    26 Окт 2021 19:03ч.

    на какво ги учи таз магесница??

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • гост

    26 Окт 2021 19:23ч.

    За авторката, препУдаваща в НБУ - никога не е късно някой да стане за резил. Тази го доказва с Утличен Шес!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Генерал Жостов

    26 Окт 2021 21:21ч.

    Какво добро от "Нов български"! Пълна пародия на университет и наука! Майцепродавци и Кирякстефчовци! Посредствено бизнес начинание, като целия ни капитализъм...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Поредният

    30 Окт 2021 16:39ч.

    Продавачите на неолиберализъм задължително трябва да създават симпатия, за да продат стоката си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Стига вече!

    30 Окт 2021 21:28ч.

    Това са догми - отживелица! Каката много е чела, но малко е мислила! А още по-малко е разбрала! На какво ли учи студентите!? За това масово не са ясни на народа принципите на демокрацията!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи