Борисов извърши поредния си преврат. Сметките му обаче са криви. Пандемията реабилитира „популизма“ в глобален мащаб и режимът му е обречен.
И тъй, в град Ню Йорк и миналата, и тази седмица всеки ден умират много повече хора, отколкото в цяла България има открити заразени. Нормално – тук преди карантината имаше много повече навалица, отколкото в България. Толкова пъти повече, колкото разликата в жертвите. Има данни по квартали за демографията на заразените и най-много са сред азиатците, следвани от черните и латиноамериканците. Няколко пъти повече сред бедните, отколкото сред средната класа. Бедните носят непропорционално голяма тежест от карантината – оставени без доходи или принудени да ходят на рискова работа с градски транспорт.
Американското министерство на труда публикува данни, че най-ниско платените 25% от работниците имат шест пъти по-малък шанс да работят онлайн, отколкото тези в горните 25%. Тази криза ще доведе или до сериозни социални реформи по цял свят, или до масови гладни бунтове. За изводите от пандемията за съвременния капитализъм ще пиша по-подробно в следващ коментар.
В Ню Йорк регистрираните случаи на болни в 8,5-милионния град са 106,764 – това са сaмо по-тежките случаи, които са изследвани – и от тях са починали 7,154 или 6,7% от регистрираните тежко болни. Но истинският брой болни е от 5 до 10 пъти повече. Това са хората, които не са изследвани, прекарват го от безсимптомно до средно тежко и не стигат до болнично лечение. Смъртността е вероятно по-малко от 1,5% и в никакъв случай не надвишава 2%.
При изписване на болен от ковид-19 в нашата близка болница „Маунт Сайнай“ пускат по уредбата Here Comes the Sun на „Бийтълс“. Ако не стигат легла в спешното отделение (а не в болницата въобще), пращат ги в палатковия лагер в парка отсреща. Без да чакат 40 часа, както пишат българските вестници. В момента в палатките имало 40-50 болни по преценка на сестра от болницата. 2800 оборудвани легла в „Джавитс център“ остават незаети.
Пред друга близка, но много по-малка болница, „Ленъкс хил“, се появи и втори бръмчащ хладилен фургон с вход, завесен с платнища. Положението е сериозно, но не колкото се представя в българските медии. Борисов от телевизора плаши, че „след две седмици идел ад“, щяло да има „хладилни камиони като в Ню Йорк“. От депресивно-нарцистичната логорея на премиера няма друго спасение за българите освен затвора, дето и самият той дано скоро намери покой.
В българските медии се срещат още небивалици за Ню Йорк – например, че „багер копае общи гробове“. За какво става дума? На остров Харт (Hart) в община Бронкс има общинско гробище за бездомни и неизвестни (potter’s field). Пращат там за две седмици да работят и осъдени за дребни провинения (lifestyle crimes) като indecent exposure (разголване и ходене по нужда на обществени места). Всеки ден преди епидемията се намираха умрели тела, някои хвърлени в сметта. Сега там заравят и умрелите от ковид-19, чиито тела никой не е потърсил. За живите бездомни обаче отвориха много хотели, дето има в стаите печки и хладилници, и пращат там хората от пренаселените градски приюти и от улицата.
За българите ще е всъщност страшно хубаво „да стане като в Ню Йорк“. Как живеят блокираните нюйоркчани в сравнение с нашенци? Парковете, както вече разбрахме, са пълни с хора, особено в края на седмицата. Автобусите вървят безплатно. Наистина, 62 служители на градския транспорт са загинали от коронавируса. Пред хранителните магазини има рехави опашки на по два метра един от друг, минава се сравнително бързо.
От началото на миналата седмица раздават в държавните училища безплатна храна за всички, които отидат. Има 430 пункта по целия град, по-нагъсто са в малцинствените квартали. От 7:30 до 11:30 ч. дават за децата, от 11:30 до 13:30 ч. – за възрастните. Всеки може да вземе закуска, обед и вечеря, умножено по броя на членовете на домакинството. Без да се обяснява и да вади документи. Няма опашки.
Услугата се организира от градския отдел „Просвета“ и се финансира от анонимно частно дарение. Хигиената се спазва – маски, скафандри. Храната е опакована и се пипа само от получаващия я. Същата е като в училищните столове. Не гурме, но все пак. Може да се види менюто онлайн.
Кметът Де Блазио, за когото безплатната храна на народа явно е приоритет номер едно, обяви, че училищата няма да отворят до края на учебната година, но губернаторът Куомо възрази. Рано е още да се каже. Ето Макрон ще отвори училищата на 11 май. Кметът призова и да се замразят наемите. Хората и тъй не бързат и да ги плащат. Наемодателите ще получат компенсация.
Конгресът гласува пакет от над два трилиона долара стимул, голямата част от които ще изтече в корпорациите, но все пак всеки възрастен американец ще получи по пощата чек за 1200 долара, децата – по 500, и казват, че чековете вече заминавали. В щата Ню Йорк помощта за безработица се увеличава за 4 седмици с по 600 долара на седмица. Значи новите безработни ще получат (ако дотогава са изкарвали достатъчно) по 3720 долара за първите четири седмици плюс федералните 1200. Не е голямо богатство, но може да се изкара месецът.
В Европа помощта е доста по-щедра, особено в Германия. Там Бундестагът прие спасителен пакет от 156 милиарда евро, с които се гарантира по-голямата част от доходите на всички, останали без работа, като им се дава възможност да печелят и още с работа в новообявените за приоритетни отрасли като селско стопанство или хранителна промишленост, без да губят социалната помощ.
В България Борисов е на път да увеличи външния дълг почти до размерите при Живков – сега с още десет милиарда, и не се отказва от плана си да подкрепи bottom line (дохода) на „Локхийд Мартин“, който му отсрочи доставката до 2027 г. България обаче е закотвена на последно място в Европа по размера на социалната помощ в кризата. Помощ всъщност няма. Минимални са данъчните облекчения. Предлагат заеми, които след първото си неплащане в срок обикновено стават лихварски.
В едно България е изпреварила Америка. С решение на Здравната каса, министерството на здравеопазването и Лекарския съюз на болниците, които принудително не работят по планови операции и прегледи заради карантината, ще се изплащат от касата 85% от приходите им за първото тримесечие. Опозицията протестира, че това е недостатъчно, много малки и затънтени болници харчели по 80% от финансирането от касата за заплати и нямали за почти нищо друго.
В САЩ също ще се отпуска помощ за болниците, но много малки частни лекарски практики, затворени от карантината, вече масово затварят, уволняват или пращат в неплатен отпуск персонала и режат заплатите на лекарите. Точно като ресторантите и магазините. Интересно защо в България се компенсира един отрасъл, а не друг?
Друго екзотично българско своеобразие са отворените по празниците църкви. В социалните медии съобщиха, че държавата ще компенсира БПЦ за непродадени поради карантината свещи. Значи и натискът за отварянето комай е вдъхновен от Мамона. Мили родни картинки, винаги ми спомнят песента на отчето на Васил Попов от тв мюзикъла „Вражалец“: „Видиш ли, че някой нещо гледа горе към небето, знай, че иска да отмъкне кръста златен от кубето“.
Българският премиер е тежък социопат. Той се лови за сламка да сплашва хората и да удължи агонията на диктатурата си. Благодарение на оруеловските медии и антураж от говорещи глави обаче човекът си „вдигна“ рейтинга, чак задмина двойно президента Радев, отстъпвайки само на оперетъчната генералска фигура в траур. „Одобряват“ го повече хора, отколкото подкрепят карантинните мерки. „Одобряващите“ го утре обаче може и да го разпнат. На практика Борисов извърши поредния си преврат – установи незаконен, но „популярен“ диктаторски режим за неустановен срок. Дали някога ще се откаже доброволно от него? Предполагам колкото Чаушеску в 1989 г.
Рейтингът на Буш II след 11.09. впрочем също хвръкна от 11% на 81% одобрение. Ясно е още от десет години, че ГЕРБ няма да падне по „софт“ начин – с рейтингови анкети, избори, флашки и дори испански разследвания. Настъпва удобен момент за реализацията на „хард“ начина. Борисов се обвенча с пандемията в представите на народа, а такава в България и днес реално няма, а утре съвсем няма да има. Гладните бунтове от 2020 г. ще имат и конкретна политическа цел – главата на Борисов. За разлика от 2013 г. Гладните бунтове ще обхванат големи части от света и пред тях жълтите жилетки ще изглеждат за елитите приятен спомен. И за разлика от Арабската пролет няма да оставят място за недоразумение срещу кого са насочени.
Президентът Радев е единствената легитимна институция на властта у нас и се радва на всенародна подкрепа, въпреки анкетьорите, но прави грешка, като цитира като свои думи на говорител на едрия капитал, че е редно „българските работници да получават заплати за реално изработен труд и с този труд в тази криза да помагат на държавата с данъчни постъпления, а не да й висят на врата за помощи“, за да се засланя от обвиненията на Борисов в „популизъм“.
В събота в органа на световния капитал „Блумбърг“ журналистът Андреас Клут писа, че „пандемията от 2020 г. е ултиматум за тези от нас, които отхвърлят популизма“.
„Популизъм“ обаче е погрешен термин от речника на адептите на турбокапитализма. На нормален език става дума за социалистически реформи. От мащабите на тези след Втората световна война в САЩ и Западна Европа. Каквито очаквахме и след 1989 г., но не дочакахме. Пандемията дава втори шанс за спасение на развития Запад.