Хигиенистките ужаси на расовия антирасизъм и стражите на Ковид-Държавата

Рено Бошар е доцент в Юридическия колеж на Американския университет във Вашингтон, автор на няколко книги, сред които “Кристофър Лаш. Добродетелен популизъм” (Christopher Lasch. Un populisme vertueux, 2018).

Тя твърди, че универсалистката идея за човечество, като основа за човешките права, е лъжа на бялата власт и ние не се определяме от своя характер или морален избор, а единствено от расовата си категория. Ако отново парафразираме Тайби, може би не за първи път мениджърското шарлатанство има успех, но ДиАнджело е несъмнено е първата, успяла да постигне този подвиг, развивайки открито расистки тези. А серия от статии в “Ню Йорк Таймс”, публикувани миналата седмица, превърна планината Ръшмор* в символ на потисничеството, призоваваше черната Америка да се въоръжи и заклейми самата Америка като “пирамида от расови касти, действаща тихомълком”.

Това е апокалиптичната картина на момент, в който съвременният човек, ако парафразираме Касториадис, вече няма проект за обществото - нито за неговото преобразяване, нито за неговото съхранение или възпроизводство. В същото усилие участват

стражите на т. нар. CovidState, или извънредната държава, родена от заплахата на коронавируса,

които надигат глас, за да призоват отново да се забранят всички “незащитени социални отношения”, по думите на един колумнист на “Вашингтон Пост” за митинга на Тръмп. Така губернаторът на Калифорния Гавин Нюзом обвини семейните сбирки, че са вектор на ново заразяване - но не каза и дума за протестите на Black Lives Matter (Животът на черните има значение).

Хигиенистките ужаси на расовия антирасизъм и на CovidState се срещнаха, защото са двете лица на това, което философът Матю Крауфорд нарече “превантивност”, определяна като отхвърляне на всеки риск в живота. Антирасисткият хигиенизъм и неговите постмодерни абстрактни понятия, като “бялата привилегия”, изхожда от педантичната грижа за защита от “всяко замърсяване, произтичащо от отчитането на реалността”, ако използваме думите на Крауфорд, а здравният хигиенизъм се състои в превръщането на цялото съществуване в упражнение по оцеляване, или по-точно в организирането на спектакъл на упражнението по оцеляване.

Къде можем да различим лъч надежда в тази бъркотия? 

Във време, в което статуите на бащите основатели са застрашени, в последната си книга, Why We Drive, Toward a Philosophy of the Open Road, Матю Крауфорд прави пламенна пледоария в защита на великия основополагащ принцип на американската нация - самоуправлението, което определя като съвкупност от индивидуални умения, познавателни и етически наръчници, вкоренени в практическия живот, които са условие за способността за основаване и поддържане на жизнени нации, основани на споделени навици на сътрудничество. 

Голямото нещастие на самоуправлението е, че е “политически сирак”, 

ако използвам думите на колумнистката Бриджит Фетази, и със сигурност не се среща в “демократичния социализъм” на Бърни Сандърс, чийто голям провал е в това, че предпочете вносния европейски марксизъм пред истинската американска социалистическа традиция, освещаваща самоуправлението чрез експеримента на утопични общества в малък мащаб. В замяна на това, то се среща повече в обновената либертарианска традиция, олицетворена от Рон Пол, бившият кандидат за президентските избори (на първичните избори на Републиканската партия през 2008 г. и под егидата на Либертарианската партия през 2012 г.), който води подкаста Ron Paul Liberty Report. 

В тази атмосфера на ускорение не е нужно кой знае какво, за да се пресекат джеферсъновата чувствителност, въплътена от Матю Крауфорд или Бриджит Фетази, и либертаризма на самоуправлението, дори обновлението на консерватизма на Бърк, олицетворено от американско-израелския политически философ Йорам Хазони или анархистката критика на Дейвид Гребър, критик на «bullshit jobs» (скапаните работи), стига да успее да се освободи от корсета на културното левичарство, за да образуват истински антитоталитарен фронт. Едно е сигурно - техният антиетатистки стремеж към самоуправление поставя много по-опасно предизвикателство пред световния капитализъм, от кръстоносците на расовия хигиенизъм на Black Lives Matter или яростния етатизъм на движението “Сандърс”. 

* Планината Ръшмор е национален паметник в САЩ, разположен в Южна Дакота. Тя символизира първите 150 години от историята на САЩ, чрез издяланите лицата на четирима американски президенти: Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън, Теодор Рузвелт и Ейбрахам Линкълн (бел. ред.).

Заглавието е на "Гласове".

Превод от френски: Галя Дачкова