“Денят е 4 юли и атмосферата е революционна. Но само в САЩ революцията приема формата на маоистки бунт, спонсориран от елита и маскиран като чернокожо освободително движение, чиито канонични текстове са наръчник по самопомощ, написан от бизнес консултантка, проповядваща бялото чувство за вина, и серия от статии във в. “Ню Йорк Таймс”, които пренаписват историята, за да обяснят един избор, който авторите им така и не приеха”. Думите на политическия журналист Мат Тайби предават сюрреалистичната атмосфера, която цари в САЩ. Самопомощта, за която говори, е книгата, която от няколко седмици е начело по продажби в Amazon, "White Fragility" (Бялата крехкост), чийто автор е бизнес консултантката Робин ДиАнджело.
Хигиенистките ужаси на расовия антирасизъм и стражите на Ковид-Държавата

 

Рено Бошар е доцент в Юридическия колеж на Американския университет във Вашингтон, автор на няколко книги, сред които “Кристофър Лаш. Добродетелен популизъм” (Christopher Lasch. Un populisme vertueux, 2018).

  

Тя твърди, че универсалистката идея за човечество, като основа за човешките права, е лъжа на бялата власт и ние не се определяме от своя характер или морален избор, а единствено от расовата си категория. Ако отново парафразираме Тайби, може би не за първи път мениджърското шарлатанство има успех, но ДиАнджело е несъмнено е първата, успяла да постигне този подвиг, развивайки открито расистки тези. А серия от статии в “Ню Йорк Таймс”, публикувани миналата седмица, превърна планината Ръшмор* в символ на потисничеството, призоваваше черната Америка да се въоръжи и заклейми самата Америка като “пирамида от расови касти, действаща тихомълком”.

 

Това е апокалиптичната картина на момент, в който съвременният човек, ако парафразираме Касториадис, вече няма проект за обществото - нито за неговото преобразяване, нито за неговото съхранение или възпроизводство. В същото усилие участват

 

стражите на т. нар. CovidState, или извънредната държава, родена от заплахата на коронавируса,

 

които надигат глас, за да призоват отново да се забранят всички “незащитени социални отношения”, по думите на един колумнист на “Вашингтон Пост” за митинга на Тръмп. Така губернаторът на Калифорния Гавин Нюзом обвини семейните сбирки, че са вектор на ново заразяване - но не каза и дума за протестите на Black Lives Matter (Животът на черните има значение).

 

Хигиенистките ужаси на расовия антирасизъм и на CovidState се срещнаха, защото са двете лица на това, което философът Матю Крауфорд нарече “превантивност”, определяна като отхвърляне на всеки риск в живота. Антирасисткият хигиенизъм и неговите постмодерни абстрактни понятия, като “бялата привилегия”, изхожда от педантичната грижа за защита от “всяко замърсяване, произтичащо от отчитането на реалността”, ако използваме думите на Крауфорд, а здравният хигиенизъм се състои в превръщането на цялото съществуване в упражнение по оцеляване, или по-точно в организирането на спектакъл на упражнението по оцеляване.

 

Къде можем да различим лъч надежда в тази бъркотия? 

 

Във време, в което статуите на бащите основатели са застрашени, в последната си книга, Why We Drive, Toward a Philosophy of the Open Road, Матю Крауфорд прави пламенна пледоария в защита на великия основополагащ принцип на американската нация - самоуправлението, което определя като съвкупност от индивидуални умения, познавателни и етически наръчници, вкоренени в практическия живот, които са условие за способността за основаване и поддържане на жизнени нации, основани на споделени навици на сътрудничество. 

 

Голямото нещастие на самоуправлението е, че е “политически сирак”, 

 

ако използвам думите на колумнистката Бриджит Фетази, и със сигурност не се среща в “демократичния социализъм” на Бърни Сандърс, чийто голям провал е в това, че предпочете вносния европейски марксизъм пред истинската американска социалистическа традиция, освещаваща самоуправлението чрез експеримента на утопични общества в малък мащаб. В замяна на това, то се среща повече в обновената либертарианска традиция, олицетворена от Рон Пол, бившият кандидат за президентските избори (на първичните избори на Републиканската партия през 2008 г. и под егидата на Либертарианската партия през 2012 г.), който води подкаста Ron Paul Liberty Report. 

 

В тази атмосфера на ускорение не е нужно кой знае какво, за да се пресекат джеферсъновата чувствителност, въплътена от Матю Крауфорд или Бриджит Фетази, и либертаризма на самоуправлението, дори обновлението на консерватизма на Бърк, олицетворено от американско-израелския политически философ Йорам Хазони или анархистката критика на Дейвид Гребър, критик на «bullshit jobs» (скапаните работи), стига да успее да се освободи от корсета на културното левичарство, за да образуват истински антитоталитарен фронт. Едно е сигурно - техният антиетатистки стремеж към самоуправление поставя много по-опасно предизвикателство пред световния капитализъм, от кръстоносците на расовия хигиенизъм на Black Lives Matter или яростния етатизъм на движението “Сандърс”. 

 

* Планината Ръшмор е национален паметник в САЩ, разположен в Южна Дакота. Тя символизира първите 150 години от историята на САЩ, чрез издяланите лицата на четирима американски президенти: Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън, Теодор Рузвелт и Ейбрахам Линкълн (бел. ред.).

 

Заглавието е на "Гласове".

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

6 коментар/a

observer на 16.07.2020 в 17:45
Към тюрлюгювеча ще добавиме само едно нещичко - мемориалът в пканината Ръшмор, увековечен в забележителния филм на Хичкок “Север - северозапад”, онзи със пикиращия самолет над главата на главния герой в царевичака, е създаден от един член на КуКлуксКлан. В споменатия филм героят и неговата любима, служител на ЦРУ, скачаха от глава на глава, обаче успяха да се спасят. Ерго, нищо не е токова, каквото ни го пробутват. Бъдете бдителни.
Образът на врага или интересите. на 16.07.2020 в 18:02
Във един сайт прочетох, че една партия се изгражда, за да победи на избори, когато и се намери образ на врага. Така на БСП образ на врага е ГЕРБ, с когото БСП няма да преговаря изобщо, макар, че Герб не е дясна, а дясно центристка партия и по вече може да се преговаря с нея отколкото с дясна партия например. Но това е принцип и при държавите за образа на врага. Например На България образ на врага е Турция. Цялата ни литература, историята ни е подчинена на образа на врага - турците. Нашите най големи национални герои са убити от турците предадени най вече от българи на турците. Северна Македония има също образ на врага, който я консолидира, обединява и този образ на врага за съжаление е България. Дори СССР си имаше образ на врага и това беше американския и западния империализъм и държави, както и самите империалисти - богаташи. Фашистите имах за образ на врага евреите, ислямистите имат за образ на врага неверниците християни. Но ми направи впечетление преди години, изказване на английски политици, че Великобритания няма вечни врагове и приятели, а има само интереси. И си казвам защо ние нямаме интереси, а имаме образ на врага, и как са другите държави на Балканите? Така сърби, гърци, румънци, имат интереси, и когато отидат на масата за преговори защитават много точно своите интереси, а ние българите не сме добри дипломати, защото сме с идеята за образ на врага. Ние имаме само победи във войните и нямаме едно пленено българско знаме, но сме загубили почти всичко на масата на преговорите. И искаме или всичко или нищо. Аз мисля, че народи, които имат за образ на врага други държави или партии, са на много ниско ниво на развитие. Може това да е обида за нас, но това е истината.. Ние трябва да имаме за идеал интересите си и доктрината за България да е за да си знаем интересите както за землището си, както е казвал дядо Вазов, но и да сме богати и силно развити икономически. Това са интересите на Българи
До Образът на врага на 16.07.2020 в 20:18
Благодаря за точния коментар. Държавната политика никога не трябва да забравя опасността от южните съседи (то е заложено в тяхната религиозна идеология) но да е в сянката на дипломацията на интереса. Дипломацията е характер, култура, и традиция. Дано в БГ да се формират тези необходими личности.
Anonimen robot на 16.07.2020 в 23:26
То и аз да добавя към турлюгювеча, че от изброените демократи и афробунтари, първите използуват, а вторите дори хабер си нямат що е туй марксист и дали пее рап (освен ако не го бъркат с Бруно Марс). Бърни си е социалдемократ, който на два пъти буни популацията, а после послушно подкрепи тези срещу които уж се боричкаше. Демократите пък са си дясна партия самонабедила се за лява. Всякакви движения като БЛМ и присъединените джендър, ЛГБТ и т.н. са просто платени манипулатори на стадо опортюнисти и обикновени бандити. За щастие много афроамериканце не се връзват на демагогията на гореизброените. Иначе резултатите биха били други.
западня на 17.07.2020 в 08:32
Ужас в Ню Йорк. Чернокожи партизани колят белите направо в метрото: https://blitz.bg/svyat/uzhas-v-nyu-york-chernokozhi-partizani-kolyat-belite-napravo-v-metroto-video_news758234.html
санкции на 17.07.2020 в 12:01
В Америке все спокойно: https://politikus.ru/video/130033-v-amerike-vse-stabilno.html

Напиши коментар