Унищожаваме съществуването, за да защитим голия живот

Унищожаваме съществуването, за да защитим голия живот
Трябва ли да спрем икономиката, защото нямаме достатъчно легла в реанимацията, пита френският философ Шантал Делсол във "Фигаро".

 

От началото на здравната криза и несигурния и заплашителен период, в който живеем, най-интригуващият въпрос е сравнението с 30-те хил. починали от Хонконгски грип във Франция през декември 1969 г., пренаселили болниците с тежки респираторни проблеми и минали напълно незабелязано. Разликата със сегашната огромна, единодушна, обезумяла реакция поражда въпроси. Тя показва голямата промяна във вярванията, препратките, императивите. През 1969 г. мнозина вярваха в светлото бъдеще на комунистите, социалистите и тем подобни. Имаше идеали, дори абсурдни или порочни. Останалото минаваше на заден план.

 

Нашата епоха е различна: хигиенизмът напълно надделя.

 

Единствената референция, която остава след фалита на идеологиите, е това, което съвременната философия нарича, с много вариации, голия живот. На практика правителствата не се занимават вече с нищо друго, освен да защитят биологичния живот и морала, който му служи. Така една епидемия става държавен въпрос, “война”, единствената, която е важно да се води и спечели, в ущърб на всичко останало.

 

Най-поразителното в настоящия период е и това усещане за връщане назад: вярвахме, че предвиждаме всичко и знаем всичко - а пред тази пандемия установяваме дълбокото си невежество и незнанието на самите специалисти, които не спират да си противоречат.

 

Чуждо ни е плашещото усещане да не държим бъдещето си в ръце: свикнали сме с нормите, контрола, протоколите, накратко със сигурността. Пред несигурното и тревожно бъдеще, трябва да развием нови способности: да се изправим пред непознат риск, осланяйки се на куража пред опасността, на моралната съвест, която взема решения в изключителна ситуация.

 

Вече нямаме нужните мисловни, етични, духовни инструменти, за да реагираме на ситуацията. Виждаме колко сме крехки, отслабени от леснотата, удобството, вечния мир, престижа на благоприличието, обещанията за още по-големи улеснения и най-вече обещанията да се премахнат всички злини на човешката ситуация. Духовна крехкост: което е нормално, защото ни казаха, че религиите са отменени, че скоро повече няма да умираме и трябва да се занимаваме изключително с празничната страна на живота.

 

Горките защитени хора, на които бе обещан Прекрасния нов свят, изпадат отново в света на съдбата,

 

фаталността, смъртоносната болест, коятоги  застига на ъгъла на улицата. Жестокост. Нашият млад, чист, добре възпитан и добре изучил се президент няма ключ, за да разбере ситуация, толкова чужда на вечното му перфектно задоволство. Трагичното му е чуждо; не го е учил в училище. Той не знае, че опасността е страната на бъдещето и поради тази причина смелостта е за предпочитане пред сметките.

 

Справянето с необичайната катастрофа започна с държавни лъжи.

 

Нашите началници ни обясниха, че маските са ненужни и дори вредни, после, че тестовете са ненужни. Всички французи си спомнят ясно тези приказки и всички знаеха, че това е очевидна измама: обявяваха за ненужно това, с което не разполагат. От този момент изчезна всякакво доверие. Сега нашите управляващи могат надълго да се отричат от думите си, приканвайки да направим това или онова, ние ги гледаме с ирония и скептицизъм.

 

А защо излъгаха? Защото в мозъка им на разглезени деца управляващият трябва да бъде всемогъщ, а ако не е, трябва да се преструва, че е - иначе се проваля. Те не разбраха, че лъжата ги убива по-сигурно, отколкото признатата безпомощност. Не го разбраха, защото са деца на епохата на всемогъществото, която вирусът е напът да събори.

 

Болестта убива преди всичко много възрастни хора, вече носители на патологии: спират цялата младеж на една страна, която губи работата си, спира бизнеса си, за да спаси предците. Но за да спрат икономиката, натоварват бъдещето с огромни дългове, които ще плащат нашите деца и внуци.

 

Трябва ли да спрем икономиката, защото нямаме достатъчно легла в реанимацията? Този аргумент беше приемлив само в началото на първата вълна. Да се надяваме, че оттогава са направили списък на всички провинциални, държавни и частни болници, чиито легла в реанимацията останаха празни през пролетта. Наистина ли управляващите не са научили нищо от първата вълна, не са създали през това време дори едно легло, не са постигнали никакъв напредък, освен покупката на десет хиляди респиратора, половината от които се оказа, че не работят при получаването?

 

Нашите управляващи са се научили да администрират, т.е. да ръководят прогнози, сигурност, бюрокрация, контрол, числа. Те не са научени да управляват, т.е. да поемат риска, случайността, стръмния склон - всички неща, които не се преподават във висшите училища. Изправени пред това неочаквано бедствие, народите са изумени, а правителствата безсилни.

 

Положението в старческите домове изразява в дълбочина господстващия хигиенизъм.

 

Въведоха безумни протоколи за защита на възрастните хора от вируса, безумни, защото премахват съществуването (клетото съществуване, което остава, диханието), за да защитят живота. Тази стари хора, на които остава още малко да живеят, са свързани със съществуването най-вече чрез своите близки и така да се каже вливането на любов. Биологичният живот не ги интересува. А само присъствието на онези, които им напомнят със своята обич, че не са само изтощено тяло на ръба на пропастта.

 

Правителствените, медицински, медийни инстанции ги лишиха от посещения и говор. Ето хиляди хора, често стогодишни, посещенията при които от шест месеца са сведени до минимум и надлежно преброени, принудени да се хранят сами и да стоят в стаята си по цял ден. Когато са в агония, на роднините е забранено да ги доближават. А когато са мъртви, е забранено да се бди над тях.

 

И защо? За да да се съхрани биологичния живот, решение, което се взема от името на всички нас. Вероятно началниците на тези домове са обзети от панически страх, спомняйки са заразената кръв. Във всеки случай, правителството се възползва от това хигиенистко течение и непрекъснато го окуражава. Тук не става въпрос за претоварването на болниците, а за истинската причина: забранено ни е да поставим каквато и да е ценност или принцип пред голия живот. Трябва обаче да сме много болни, за да си представим, че стойността на голия живот може да засенчи причините да се живее.

 

Още от същия автор: Шантал Делсол: “Колективен имунитет” е цветист и лъжлив израз за “естествен подбор”

Младите подивяват, къде са бащите?

Шантал Делсол: Европа, която отрича корените си, за да не обиди новите си гости, ще разгневи бащите си

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Коментари

  • ха ха ха

    28 Окт 2020 15:39ч.

    Сигурно и там, като тук - болниците са празни, ама реват, че нямало места... едни и същи глупости навсякъде! СЗО няма капчица фантазия!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • фи и пси

    28 Окт 2020 15:50ч.

    Чудесно написано есе, с екзистенциалистки уклон. Донякъде иносказателна, донякъде прямосказателна критика на бюрократичния хигиенизъм, противопоставящ голия биологичен живот на екзистенцията и глупавите опити да се устоява живот без смисъл, както и използване на икономически, политически и етични понятия без понятност. защото бюрократът и производния нему масов буржоазен плевел едва ли някога ще се досетят, че обръщането към екзистенцията (посредством правилните критични въпроси) от смърт и привидно безсмислие би могло да произведе живот, докато изпразненото и прогресивно изкуфяващо биологизаторстване би превърнало даже луксозния живот в мъртвило, т.е. би изисквало и извиквало закономерната смърт от болест, указваща неспособността на учителите ни по демокрация и хуманизъм да ни научт да живеем другояче, освен крехко и без (високи) цели и мотиви извън гъделичкането на егото ни чрез потребностите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Че защо

    28 Окт 2020 15:51ч.

    Че защо болница на пазарен принцип да се пъне да разкрива нови легла,ако няма сигурен бецален? "Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда" - Хипократ........... Сравнението на горните два съждения показва цялата мизантропия на сегашната зарадняшка медицина положена на пазарен принцип. При това това се получава във Франция дето уж е с най-социалната медицина.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мунчо спасов

    28 Окт 2020 17:27ч.

    тези ,които говорят само за икономика ,без да отчитат ковид. да дадат личен пример и скочат от високо. така ще докажат своята теза. иначе е политика .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Удобството на Straw Man-а

    28 Окт 2020 22:10ч.

    Съгласяваш се, че има проблем, че има пандемия, когато такъв проблем изобщо не съществува—единствените налични истински научни данни категорично отхвърлят даже съществуването на епидемия—и, веднъж приел глупавото за реално, радостно се нахвърляш да словоблудстваш в текст, обилно полят с пост-модернистични клишета. Колко характерно за пост-модернизма—хващаш някаква, каква да е, глупост, припознаваш я за истина и започваш да увърташ нелепости около нея. Отвори наслуки който и да е т.нар. модерен текст, ма Дерида ли не щеш, ма Илигарей или Кристева, хич и да не споменаваме Файерабенд. Сериозен прочит на подобен пълнеж хвърля интелектуалеца в ступор. Горното може и да го пропуснеш, ако не ти се четат скудоумни епигонства. Докъде я докарахме. Глупаците и шарлатаните да ни учат на ум.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • .............................

    29 Окт 2020 0:22ч.

    Есето е пълно с противоречия. Икономиката, та икономиката !! Какво живо има в икономиката ?? Нищо ! Имам предвид, че на яйцата и млякото се гледа като на продукти от супермаркета, които допринасят именно за биологичния живот, но нямат нищо общо с душата. За душата са важни отношенията с други живи същества, като кокошката и кравата например. По отношение на старческите домове, разрешено е по време на карантината хората да посещават близките си в старческите домове. Терминът "гол живот" няма нищо общо с конкретния живот на един нормален човек, носещ душа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Християнството

    29 Окт 2020 12:28ч.

    има идея за тяло, което е тленно, материално, макар, че е белтъчно тяло, и душа, което е нетленна, безсмъртна. И православните винаги са говорили за душата и отшелници, светии, патриарси, епископи, митрополити, монаси и попове говорят за душата като нещо висше, а тленното белтъчно тяло го отричат. Те се борят срещу плътското, секса, постят, молят се и т.н Така теорията на православните е за душата, и е мистична теория, изпада се в мистицизъм. Докато на запад и особено протестантите гледат както душата, но гледат и тленното тяло, като равно с душата. Така се работи, има икономика, за да се задоволят нуждите на тялото най общо казано. И тази философка иска да каже същото, че не само живота, но и икономиката за задоволяване нуждите на тленното тяло са важни. Ако има карантина от три месеца, примерно, парите, стоките ще свършат. И тогава започва глад бунтове, военно положение, диктатура, глад. Как можем да говорим, че тази жена не е права? Трябва да се гледа в две противоположни посоки. Хем живота и здравето, хем икономиката. Ще има повече жертви, но ще можем да живеем с вируса, и ще има икономика, докато не намерим ваксини и лекарства.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    29 Окт 2020 12:45ч.

    Още една либералка, която ни убеждава, че е по-добре хиляди да умрат, но да има прогрес (богатите да печелят). Интересен е пасажа: "натоварват бъдещето с огромни дългове, които ще плащат нашите деца и внуци" Наглите либерали не желаят дори да помислят, че има и друг вариант. Да се вземат парите на богатите, за да се изплатят дълговете. И това е ЕДИНСТВЕНОТО решение. Човечеството да се върне към развитието си характерно за 19 век. Когато се е мислело НЕ за пари, а за духовно възвисяване.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "не само живота, но и икономиката за задоволяване нуждите на тленното тяло са важни"

    29 Окт 2020 12:50ч.

    Те са важни, но само в последствията на греха. И никаква икономика не е това, което наричат икономика; автентичната икономика е заменена от хрематистика - господство на паразитите, които живеят, за да печелят за сметка на общественото благо, вместо да служат на обществото. Те са най-грешните и ще горят в пъкъла.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Очевидно

    29 Окт 2020 13:43ч.

    на тези хора трябва да се обяснява много за да разберат някои истини. Богатият работи примерно осем часа. Два часа за себе си за издръжката си и шест часа за обществото. Наемният работник също работи примерно осем часа - два часа за заплатата си и 6 шест часа за обществото. Но наемният работник присвоява двата си частни часа, а капиталистът присвоява своите два часа и шестте си обществени часа, както и шестте обществени часа на наемните работници. Това изглежда несправедливо и форумците газ пикаят от злоба, като си помислят, че това е експлоатация, което обаче е внушение на Маркс и Ленин. Но капиталистът харчи само двата си лични или частни часа. Обществените шест часа на наемните работници и своите шест обществени часа той 'върти" или вкарва в кръгооборот, което е работа за обществото. Затова капиталистът е общественик. Обществената собственост се води юридически частна собственост, за да се накара наемния работник да работи, чрез икономическа принуда. Но на практика капиталистът е общественик. Или капиталът е частен и обществен или противоречив и това се казва и от Маркс. Затова капиталистът е общественик, макар, че собствеността се води негова частна собственост. Когато капиталът се "върти' то тогава се работи за обществото и капиталът е в динамика. Но когато капиталът е статичен, както сега, има криза заради коронавируса, защото икономиката беше спряла, то той е с частен характер. Същото е при криза когато имаме стагнация или спиране, забавяне. А когато е във фаза конкуренция имаме ускорение на капитала, динамика. Изобщо всяко явление е противоречиво, както са явленията в Природата и капитала не прави изключение.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    29 Окт 2020 16:59ч.

    Първо протестърите забравят, че този свят е извън контрола на човека. На всеки му дадено да контролира живота си и решенията си, колкото да изгради себе си като човек или като античовек. Ние създаваме една част от света, тази, която е резултат от нашия труд и взаимоотношения, но извън това има много други сили, които действат, много и по-силни от нас. Има и съдби, които реагират в зависимост от нашето поведение. Желанието на хората да обвинят държавите си за всичко случващо се е разбираемо, но е неморално. Съдбите се случват заради нашето поведение, на масите, заради нашите избори и поведение. Правителствата са отговорни за неща, които са в тяхната власт, но не може да ги обвиняваме и за болестите си и за съдбите си. Не може да ги обвиняваме и че искат да спасят живот. Понеже ако на власт дойдат тези, които пишат подобни статии, ще имаме друг свят, в който политиците няма да ценят живота. И за всеки, който подкрепя това, ще дойде момент да става дума за неговия живот, на неговите деца и близки. Освен това светът не е разделен на поколения, както протестърите разделят човеците, според упадъчната си култура. Светът е разделен на семейства и те са основната клетка на обществото, тази клетка не се дели. Там, всяко семейство за себе си може да реши някои неща и приоритети. Правителствата не може да им кажат какви да са тези приоритети, ако хората са безумни, ще постъпват безумно, ако са разумни, ще се пазят взаимно и себе си и чуждите. В случая в Европа все още имаме болшинство от хора, които ценят човешкия живот и едно ужасно кресливо малцинство комунисти, които не ценят нищо друго, освен кефа си. Кресливо и постоянно натрапващо се, създаващо впечатлението, че е мнозинство, но ако беше мнозинство, светът щеше да е още по-лошо място. Животът не е гол, няма такова нещо като гол живот. Дарът на тялото върви заедно с дара на другите ни елементи, но те са свързани. И за да опазиш своя живот и в тялото и отвъд него, се иска да опазиш преди това чуждия, с каквато мярка мерим, с такава ни се отмерва.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Da Zeit

    29 Окт 2020 18:48ч.

    Видях, че доста пишещи не са съгласни с метафората "гол живот", но аргументите им издишат. "Гол живот" означава живот, който не се самоподлага на критицизъм с оглед на това, че всеки живот е битие-към-смъртта, както казва Хайдегер, и следователно се живее без смисъл, т.е. чрез вътрешно мотивирано екзистенциално целеполагане, а случайно и хаотично, в последствията на природен или обществен детерминизъм. Най-простичко казано за такъв живот е, че той не е промислен с оглед на собствената ни крайност и смъртност - когато едно произволно преживяване перманентно не е подложено на рефлексията на чистото мислене, т.е. ежемоментно не се осмисля, то е преживяне.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • едно наложително терминологично уточнение

    29 Окт 2020 19:08ч.

    Съществуване, философски преведено като екзистенция, не означава съществуващ сред съществуващи, един сред многото, а отговорен за разкриващото се битие-разбиране и неговото удържане в границите не просто на света извън нас (на който уж принадлежим като биващи), а на самата разкритост на смисъла-за-битие, която не се редуцира до нищо предметно съществуващо-от-света и която тъкмо в мое лице е първото срещнато и разпростряно из себе си на-лично.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Sorge

    29 Окт 2020 19:13ч.

    В смисъла на горното, "гол живот" има онзи, който е съществуващ сред съществуващи, а не личността-съществуване - всеки такъв зависи просто от фактите и следва сляпо опредметената си участ като същество хаотично и стихийно, което не носи никаква отговорност за съдбата си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Антон Сираков

    30 Окт 2020 6:00ч.

    Чудя се - защо тези, които пламенно противопоставят "тленното тяло" на "безсмъртната душа", не престанат съвсем да се грижат за своите "тленни тела" (ако успеях да ги отделят от своите "безсмъртни души", разбира се). Ей, аман от невежи, лицемерни глупаци!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • това не е точно лицемерие

    30 Окт 2020 8:55ч.

    Тление не иде просто от тяло, а от тяло, пригодено или нарочено да умира. Душата от трансцендентална гледна точка също е тяло, но такова тяло, което може да бъде открито и да ни стане достояние като нетленно. Но едно такова достояние не е прагматично... затова и за някои са и нужни жертвите на аскетизма и драстичната смяна на парадигмите в познавателното отношение.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Апории

    30 Окт 2020 9:10ч.

    Запомнете, в радикално онтологичен план тялото е апоретична структура, а не органична или технологична. Предметното в тялото е неотделимо от семантичното, което го предопределя, а онова, което е отвъд тях като биващо, то не е предопределено в себе си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    30 Окт 2020 12:11ч.

    Животът на душата е по-важен от живота на тленното тяло, но без тяло няма живот. Отвъд пак ще имаме тяло, което пак ще бъде дар, т.е. ако не получим този дар, не бихме могли да съществуваме. Не е както по филмите за духове, където душата като напусне тялото и автоматично си има духовно тяло. Ако тялото се придобиваше автоматично и бесовете щяха да си имат, а те си нямат и затова се мъчат да действат чрез нас и обсебват хора, те копнеят за тяло. Тялото е дар от Бога, включително възкръсналото, то е инструмента, с който говорим, виждаме, действаме. Затова не можем да се отнасяме с него небрежно и с пренебрежение, сякаш можем да се лишим от него. В каквото и тяло Бог е избрал да съхрани един живот, в който и да било от световете, които е създал, то е най-голяма ценност и посегателство над тялото е посегателство над живота. А животът на всяко едно живо същество, пак в който и да било от световете има цел, без значение, дали човекът е млад или стар, здрав или със заболявания. Тази цел не е задължително свързана с ежедневните ни дейности, за да подценяваме смисъла на тежко болните да живеят. Тази цел е свързана и с пътя на душата и подценяването на който и да било живот е само признак на бесовски влияния. Да, хората умират, но когато това става не по наша вина и извън нашите възможности да помогнем, тогава е в реда на нещата. Но не е наша работа да даваме оценка кой има смисъл да живее и кой не, да обричаме определени групи на смърт, поради чисто и просто небрежност или още по-зле, инфантилно бунтарство. Претръпването към безсмислената смърт е признак на оскотяване и тъмни влияния.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ...но без тяло няма живот

    30 Окт 2020 14:32ч.

    Без тяло не само няма живот, но и няма припознаване като идентичен (мене си). Нещо повече, тялото върши, защото е изявителен орган, а не душата, която бива чрез тялото. Само че един изявителен орган, ако чрез душата е припознат апоретично, т.е. като извечно изявителен, може да бъде вече органон на смисъла, а не чисто и просто органично тяло, каквото е тленното тяло.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • прочее...

    30 Окт 2020 14:38ч.

    "Голият живот" е невежествена вкопченост в представата за себе си като просто ей това органично тяло сред други тела (един от многото). На един такъв редукционизъм на позицията на масовия консуматор на живот се противопоставя екзистенциалността на позицията на авторката в есето, която има предвид вече апоретично самоиздействащото се тяло (ек-стазата), което умее да екзистира, извличайки благодат от дихотомното разкъсване между изявително и страдателно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    30 Окт 2020 15:23ч.

    прочее... на 30.10.2020 в 14:38 Истината за човека не се променя в зависимост от това доколко той я разбира. Независимо дали хората се усещат като тяло и преживяванията си мислят за телесни функции или разбират трансцедирането на живота, ние все пак трябва да ги пазим от болести, доколкото можем. Т.е. няма философия, която да оправдае безотговорното отношение към живота и към тялото. А кой как го живее си е негова работа, както и философските му нагласи. Накратко това, че живот има и отвъд тлението, не е причина да умираме като мухи. Защото Този, Който дава живота, го дава срещу изискването да го пазим, ценим, съхраняваме, да сме хуманни! Което е предпоставка и за Възкресението и живота отвъд, понеже нищо не е даденост. Това не ти е електронна игра с много животи, принципите са съвсем различни. Нали помниш законите на Матрицата, който умре в матрицата, умира наистина. А човешката душа умира, когато не цени живота.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Sorge

    30 Окт 2020 16:14ч.

    Каква е истината за човека извън нечие разбиране? Принципно няма противоречие между думите ти за квазирефлексивна грижливост към живота (откъм християнската гл.т.) и екзистенциалистката теза на авторката, разбираща човешкото през "трансцендирането на живота". Защото самото трансцендиране на живота е екстаза откъм екзистенцията, едно усилие за перманентно пребиваване в истината на битие (без то!), както ни е завещал Хайдегер. Що се отнася до "истина за човека" сама по себе си, това е вече хипостаза на класическата метафизика... и тъкмо тя създава предпоставки за спекулации, вкл. и свързани с абстрактното морализаторстване.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи