- 10 Sep 2020
- 73
- 8
Поредното битово убийство превзе медиите и се превърна във водеща новина, която бе широко дискутирана през изминалата седмица. Скандал между съквартиранти в Студентския град в София завърши със смъртта на едно момче. Това даде повод на големите телевизии да завъртят поредното риалити, което бе излъчвано в продължение на няколко дни в централните новинарски емисии, а личната трагедия на две семейства за пореден път бе опакована като медиен продукт и разпродадена като топъл хляб. И този път, както и при всички подобни случаи, чистата фактология и обстоятелствата около конкретния казус бяха оскъдни, за сметка на интерпретациите и сълзливите репортажи.
<p>Всички медии разпространиха механично първоначалната версия на полицията, без да си дадат труд да я проверяват. Пък и защо ли - този път <br /><br />плячката се оказа особено тлъста <br /><br />и вкусна за интерпретации. Убитият бил душата на всяка компания, приятели го описват като свястно момче и съвестен студент, въпреки че с подпийналата си компания е изтормозил по нощите своя съквартирант. Убиецът бил прибран младеж, който искал само да го оставят на мира, за да се наспи, и поради тази причина наръгал с нож жертвата. Каква по-добра драматургия от това - добрите не са изцяло добри, а лошите не са чисти злодеи. </p>
<p>Журналистите напипаха този сюжет и го изцедиха докрай. Освен обичайните кадри на разплакани родители, роднини и приятели имаше командировки до родните места на участниците, репортажи от училищата, в които са учили, преди да дойдат в София, свидетелства на учители и съученици, подробни разкази за детството, юношеството и пълнолетието на жертвата и убиеца. Съпътстващата програма бе обичайната - всички сутрешни блокове на телевизиите и „аналитични“ страници на вестниците бяха запълнени със сто петдесет и осмото издание на темата <br /><br />„Студентският град и бездействието на институциите”. <br /><br />Тя бе разработена без никакво въображение, точно както предишните сто петдесет и седем пъти. Чухме гледните точки на вътрешния министър, на столичния кмет, на главния архитект, на отговорника за Студентския град, на няколко ректори, както и на студенти, които се оплакаха от условията, при които живеят. Слушаме ги поне от седем години. Всички единодушно заключиха, че това не е студентски град, а нещо средно между Содом и Гомор с подчертан чалгаджийски профил, и след няколкодневна истерия приключиха с въпроса. </p>
<p>И този път не се мина без изцепки - някой предложи във всяка стая в студентските общежития да има паник бутон (!), а приятели на убиеца поискаха да го направят почетен гражданин на родния му град!!!</p>
<p>Искам да подчертая, че в този коментар не вземам отношение към трагедията, а към начина, по който тя бе изопачена в медиите. Вече съм имал възможността да пиша, че подобни новини не могат <br /><br />да заемат централно място <br /><br />в новинарските емисии. За съжаление подобни събития винаги е имало и ще има. Въпросът е как медията ги отразява. Пак ще припомня, че допреди петнадесет години това ставаше в специални криминални хроники, които се изчитаха за три минути по радиото, а в телевизионните новини те попадаха само по изключение. Подчертавам, че говоря само за престъпленията от битов характер като това в Студентския град. Освен нездравия сеирджилък към чуждото нещастие не виждам причина това убийство да влезе в новините и да ги окупира. </p>
<p>От друга страна, този случай показа тоталното безсилие на медиите като изразители на гражданския интерес. Фактът, че за поредна година и за пореден път медийната дъвка „Студентски град“ е все същата на вкус и се дъвче по съвсем същия начин, показва, че в</p>
<p>България няма и <br /><br />помен от обществено мнение <br /><br />и обществен натиск. Въпреки стотиците предавания и хилядите изписани страници нищо в Студентския град не се е променило освен имената на поредните участници в поредната трагедия. Ако имаше въобще някакъв смисъл от споменаването на поредното убийство в новините, то трябваше да бъде само за да се изобличи абсолютното безхаберие на властта и на различните нейни представители от четири правителства насам. Убийствата и инцидентите в Студентския град отдавна трябваше да прелеят чашата на общественото търпение и да се потърси отговорност от конкретни чиновници в конкретни служби, които не си вършат работата. На първо място, това са двамата кметове - на района и на столицата, а на второ, представителите на реда и органите на полицията, под чийто безучастен и ленив поглед животът в това гето заприлича на джунгла. Имам предвид и Фандъкова, и Борисов, и Софиянски, както и съответните министри на МВР. Ако на една толкова малка територия, населена със скромен брой хора, повечето от които все пак са студенти (не става дума за Харлем), не могат да въведат ред и елементарни социални правила на живот, за какво да говорим от тук нататък. <br /><br />Що за управленска некадърност? <br /><br />Борисов даже се захвана да оправя и цялата страна, заприличала в резултат по-скоро на чалгаджийницата, която по инерция наричаме Студентски град, отколкото на нормална европейска държава. Ето това трябваше да повтарят всички медии тези дни и да питат по пет пъти дневно Софиянски, Борисов, Фандъкова, Цветанов, Румен Петков и всички останали какво направиха, за да спрат кръвопролитията, незаконните строежи, търговията с дрога и проституцията в тази клоака. Вместо да експлоатират по най-долнопробен начин поредната човешка трагедия, медиите трябваше да споменат за убийството само за да отключи то публичния гняв, а той от своя страна да се преобразува в натиск върху конкретни хора с конкретни въпроси.</p>
<p>Сигурен съм, че това щеше да даде някакъв, макар и малък резултат. Следващия път - по-голям, и така, стъпка по-стъпка, докато не станем нормално общество с нормални реакции и нормални взаимоотношения. Все отнякъде трябва да се започне.</p>
<p><em>Коментарът е публикуван във в. "Галерия"</em></p>
