- Автор: Дъглас Макгрегър, The American Conservative
- 07 Юни 2021
- 2645
- 43
На 1 октомври 1939 г., само три дни след падането на Варшава и унищожаването на Полша от съветските и немските сили, Сталин извиква турския външен министър Мехмед Шюкрю Сарачоглу на среща в Кремъл. За кратък период след Първата световна война двете държави споделят общи чувства на антипатия към Запада. Срещата на Сталин с турския министър променя това положение.
Насочен ли е Британско-френско-турският пакт срещу Съветския съюз, пита Сталин? Без да дочака отговора, Сталин напомня на турския външен министър, че Великобритания и Франция не са обявили война на Съветския съюз, въпреки че той и немците са изорали Полша заедно. Британците и французите обаче, предупреждава Сталин, все още биха могли да го направят. В такъв случай, изревава Сталин, къде би застанала Турция? Сталин, завършен грубиян, също така злокобно отбелязва, че и Румъния, подобно на Полша, има много територия.
Сарачоглу бързо уверява Сталин, че Турция може да пренебрегне споразумението с Великобрритания и Франция, за да избегне война с Москва. Седмица по-късно обаче британският военен аташе проучва какво би направила Анкара, ако британците бомбардират нефтените находища в Баку и изпраща доклад, че Турция се е молила да получи шанса „да си разчисти сметките със Сталин“.
Турските сметки с Русия никога не са били разчистени. Първоначалното отношение на президента Реджеп Тайип Ердоган към руския президент Владимир Путин обаче беше посрещнато от мнозина в Москва като разчупване на историческия модел на турската враждебност към Русия.
Очаквано, Путин слушаше, когато Ердоган каза на НАТО в Брюксел, че „Турция е твърде голяма и твърде влиятелна, за да се предаде само на една ос.“ Путин омаловажи свалянето на руския самолет в Сирия и се потруди здраво, за да продаде руската противовъздушна система S-400 на Турция. Когато научава от разузнавателните си служби за плана за преврат срещу президента Ердоган, Путин информира Ердоган.
За съжаление на Москва, намесата на Путин в сирийската гражданска война в защита на християните и други религиозни малцинства, включително шиити и друзи, разби надеждите на Ердоган за превръщането на Сирия в ислямска сунитска държава под турска протекция. Путин положи неимоверно усилие да помогне на Ердоган да запази позиции в Сирия, предлагайки му конторл над Северна Сирия. Но стратегическият резултат се превърна от локално боричкане с Анкара в геополитическо съперничество, което зловещо прилича на епохата на османския конфликт между Царска Русия и Запада.
Събитията в Кавказ, Балканите и Украйна изтъкват очевидната възможност за сътрудничество между Москва и Анкара. Успешната интервенция на Анкара в подкрепа на изземането на Нагорни Крабах от контрола на Армения в полза на Азербайджан влоши отношенията. Унижението на Армения може да разклати твърдостта на други съюзници на Москва.
И което е по-важно, в Тюркско-мюсюлманска Централна Азия, вътре в Руската федерация, милиони тюркски татари, говорещи същия език, който се чува и по улиците на Анкара, са възбудени от успеха на турските военни сили. По-лошо, Азербайджан сега е открит съюзник на Турция и въпреки обещанията да не го прави, Азербайджан в момента приема турски военни сили на своя територия. Цената за подкрепата на арменските християни във войната им с Азербайджан може още да се покачи за Русия.
Желанието на Ердоган да държи Русия извън контрол в Кавказ му даде възможност да подпише споразумение с украинското правителство, целящо да задълбочи отбранителното сътрудничество с Турция. Умелият външен министър на Русия, Сергей Лавров, каза, че окуражаването на украинските „агресивни“ действия спрямо анексирания от руснаците Крим се равнява на посегателство над териториалната цялост на Русия. „Ние се надяваме – каза Лавров – че Анкара ще коригира линията в съответствие с нашата основателна загриженост.“ Надеждата не е метод.
Москва може дори да се тревожи, че Киев е предложил на Анкара тайни гаранции, че в замяна на турска подкрепа Украйна ще върне Крим под контрола на кримските мюсюлмански татари. Благодарение на Путин, Израел се радва на добри отношения с Русия, но в светлината на скорошната криза в Газа, заместник-министърът на външните работи на Русия, Сергей Вершинин, сега публично настоя Израел да спре всички дейности по установяване в палестинските територии.
Очаква се президентът Джо Байдън и президентът Владимир Путин да се срещнат следващия месец в Швейцария. Обявената цел на срещата е „обсъждане на руско-американските отношения, проблеми на стратегическата стабилност, (и ) важни въпроси от международния дневен ред.“ Преди да отиде, президент Байдън трябва да вземе предвид следващите наблюдения и тяхната важност за Москва и Вашингтон.
Според критиците на Ердоган, неговата стратегическа визия е турската нация да бъде припозната като глобална сила на световната сцена. Това означава, че Турция трябва да стане балканска сила, средиземноморска сила, близкоизточна сила, северноафриканска и дори ограничена африканска сила, кавказка сила, централноазиатска сила, евразийска сила, и най-вече мюсюлманска сила.
Ако Байдън попита Путин къде ще възникне следващият сунитски ислямистки халифат, Путин вероятно ще му отговори: „Господин Президент, той вече е тук. Нарича се Турция, моят кошмар.“
-----
Дъглас Макгрегър е пенсиониран полковник от армията на САЩ и бивш старши съветник на секретаря по отбраната, доктор, автор на пет книги и старши член на американските консерватори.
Източник: The American Conservative
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
