Тълкувания на евродоклада: Осми рунд

<p>Публикуването на тези доклади обикновено е повод за минимедийна война между партии, институции и политици и в подобна шумотевица е все по-трудно да се анализира подробно самия механизъм за контрол.</p> <p><strong>По тази причина си заслужава да си припомним някои базови неща за него. </strong></p> <p>Механизмът не е просто &bdquo;секторен&rdquo;, тоест не се отнася единствено до политиката на съюза в областта на правосъдието и вътрешните работи. Това например се вижда съвсем ясно от мотивите му. Контролът върху България е с цел постигането на състояние, при което да могат да се &bdquo;прилагат ефективно европейските закони, политики и програми&rdquo;. Да, проблемът е в тези два сектора, но ефектите от недостатъците в тях обхващат целия периметър на членството. По тази причина на него не може да се гледа просто като на недовършена глава от преговорите. Тук е и обяснението за възможността този механизъм за контрол да се обвързва с други теми. Това стана с фондовете през 2008 година, сега се прави с влизането в Шенген. През проблемът с корупцията пък бе направен мост и към обществените поръчки в България.</p> <p>Механизмът е гъвкав. В него влизат и излизат теми, често без това дори да се забелязва от широката публика, а и от политиците. Това се случи с въпроса за статута на главния прокурор, който все още не е получил развитие, но може да бъде винаги активиран.</p> <p><strong>Неприятно за сегашното мнозинство, но сега това се случва с тежкия скандал със СРС-тата и злоупотребата с тях. </strong></p> <p>Темата е по-скоро маркирана, но може да тръгне в много лоша посока до летния доклад. Комисията не гледа на нея просто като самостоятелен проблем, а като потенциална въпросителна въобще с върховенството на закона.</p> <p>Нещо, което, да припомним, се случи на тройната коалиция. Урокът за гъвкавостта на този контролен инструмент бе преподаден и на новото правителство, но не е ясно то какво точно ще разбере.</p> <p>Механизмът за наблюдение е инструмент за издаване на политически оценки за България. Неговите мнения и изводи са вече неизменна част от политическия профил на страната и ако някой се интересува от нея, със сигурност ще погледне какво пише там. Съдържанието на тези доклади е мерна единица за политическата конвертируемост на България, независимо кой точно се зове премиер или вътрешен министър към даден момент.</p> <p>Докато всички се радваха, че предпазната клауза за България не бе активирана, безсрочният инструмент за контрол се оказа много по-удачния лост за натиск. Политическият му оттенък тежи все повече на страната и се превръща в пречка за една по-добра европейска политика. От този последен доклад дори не се виждат наченки на възможности за дискусия за край на процедурата.</p> <p>Шестте критерия за оценка са всъщност едно цяло. Разделянето на критериите на тези, които правителството си е едва ли не изпълнило, и тези, които съдебната система не е, просто не работи. До втръсване е повтаряно, че за да отпадне механизма трябва да бъде постигнат напредък по всички шест писти.</p> <p><strong>Тук стратегията &bdquo;ние се реформираме, а те (съдиите) не&rdquo; няма как да издържи дълго време и така и стана. </strong></p> <p>Сегашният доклад е напомняне от страна на комисията именно на този реалност. По тази причина не е случайно, че отново се говори за това как трябва заедно да работят институциите. Това пък е деликатна реплика към управленския модел на Бойко Борисов, известен ни от откровенията на премиера пред своите министри. С други думи, не е лошо Цветан Цветанов и Ваньо Танов да се чуват от време на време и дори да свършат нещо заедно.</p> <p>Това са някои от по-важните елементи на вече досадния, но все така необходим евромеханизъм. Сега ще има няколко дни гюрюлтия, замерване с интерпретации, при които обикновено надделява най-шумният. След това всички ще кротнем в очакване на рунд 9.</p>