Тотален медиялийкс

Тотален медиялийкс
Знаете ли какво е „Уикилийкс“? Преди две седмици беше „11 септември в дипломацията“, а сега стана серия репортажи за детството и юношеството на Асанж, който е арестуван за сексуални престъпления. Голямо свлачище за някакви си 15 дни, нали? То се дължи на устремното издирване на оригинални определения в първите два дни от скандала, а не на нещо по-сложно. Медиите станаха първа жертва на феномена, който лансираха. „Уикилийкс” и световните медии Ако се върнете към тези първи два дни, ще видите толкова остроумия, колкото световната преса не е натрупвала и за цял месец. Палмата на първенството определено се пада на следното изказване за „Уикилийкс”, употребено хем от десния „Фигаро“, хем от левия „Либерасион“: „Уикилийкс” е диктатура на прозрачността.
Сега сме две седмици по-късно и &bdquo;Либерасион&ldquo; вече не напада &bdquo;Уикилийкс&rdquo;, ами обратното &ndash; защитава го. Да се чуди човек какво толкова се е случило междувременно (проверих &ndash; нищо особено). Според един сайт за алтернативна журналистика всяка медия има свещеното право да се превърне във ветропоказател, след като си е наумила, че е нейна работа да оценява разни големи събития с максимално ярки определения (проверих и това &ndash; даже и в тази кибернетична война журналистиката все така се смята за място, от което да се информираш, това още не е отменяно).<br /><br />От любов към спора обаче аз имам един въпрос: ами какво да прави една медия, която по най-обективни причини не може да се придържа към фактите? Просто защото не е в състояние да прочете 250 000 документа, а камо ли да отсее важното от неважното, а после и да го резюмира. Значи горката медия от самото начало е с вързани ръце в полето на информацията, но напълно свободна в полето на коментара. Е, как тогава да не го удари на заклинания? (Проверих &ndash; имало е начин, но не е бил използван. Той е бил в това да не се съгласява да замеря света с 250 000 документа наведнъж, а да си подбере, да речем, скромните 25. Добре, нескромните 250 също стават.)<br /><br />Впрочем, ако погледнем съдържанието на самите коментари, пак ще видим нещо любопитно &ndash; те не засягат съдържанието на документите, които се публикуват (досега са публикувани около 1100 документа), а само феномена на самото публикуване или обобщения характер на администрацията, която ги е писала. Така резултатът е следният: информация за по-малко от 0,5% от целия обем, но коментари за цялото. Ама коментари със силни оценъчни думи и в двете посоки. Да преведем на езика на журналистиката: това е журналистика в криза. &bdquo;Уикилийкс&rdquo; изправи медиите пред далеч по-тежко изпитание от това, пред което е изправена взетата за мишена американска администрация.<br /><br /><strong>Медиите и големите разкрития от &bdquo;Уикилийкс&rdquo;<br /></strong><br />Минаха 15 дни, а най-големите разкрития на &bdquo;Уикилийкс&rdquo; си останаха онези от първите дни. Може би друга голяма и важна част тепърва предстои да бъде разкрита, но засега изводът е следният: основната новина засяга събирането на биометрични данни на много групи чуждестранни лица. Сред страните, цитирани в публикуваните документи (0,5%, нали така), фигурират България, Индия и членките на Съвета за сигурност. Този пример е особено любопитен заради мястото, което му се отрежда в целия скандал &bdquo;Уикилийкс&rdquo;, и заради посоката, която му е медийно прикачена. Мястото на тази новина не е непременно изчислимо, но със сигурност е поделено със стотици други новини, хаотично пръснати между Океания и Северния полюс и засягащи с еднакъв успех кухи фрази за глобалното затопляне, по някоя новина от света на банковите кризи, стари новини за продажбата на оръжие на съмнителни режими и излишната информация за любовницата на този или друг премиер. Посоката на коментарите обаче е още по-впечатляваща. Ако изобщо има такава, тя представя проблема така, сякаш той целият е сведен до неприкосновеността на ООН, гарантирана в международния документ Х. При толкова голям афинитет към модерни атентати като хакерските поне можеше да се обърне внимание и на модерното сливане на шпионажа с дипломацията, което в 3D формат издирва реквизити като за &bdquo;Матрицата&rdquo;.<br /><br />Изместеният или липсващ поглед върху изсипани на килограм сюжети още веднъж подсеща за един съществен аспект от скандала &bdquo;Уикилийкс&rdquo; &ndash; в него наистина не е ясно кой е котката и кой е мишката. Испанските и френските медии публикуват документи за това как американските посолства са представили един или друг аспект от живота на местните медии. В един от тях се среща любопитен анализ: &bdquo;Големите френски журналисти често пъти са завършили същите елитарни училища, които са завършили и много от високопоставените политици. Тези журналисти не винаги смятат, че техният основен дълг е в това да наблюдават властите. Голяма част от тях гледат на себе си като на интелектуалци, които предпочитат да анализират събитията и да определят мнението на читателите, отколкото да предават фактите&ldquo;. Ами не е знаел този дипломат, че един ден ще се появи &bdquo;Уикилийкс&rdquo; и направо ще му банализира откритието.<br /><strong><br />&bdquo;Уикилийкс&rdquo; поиска да е медия</strong><br /><br />Колкото повече медиите забравят за какво съществуват, толкова по-сигурно е, че някой ще поиска да им заеме мястото. Откакто стана известно местонахождението на Джулиан Асанж, той и говорител на &bdquo;Уикилийкс&rdquo; поне десет пъти се самоопределиха като медия. Проблемът е на първо място юридически &ndash; ако &bdquo;Уикилийкс&rdquo; бъде приета именно за медия, тя ще попадне под защитата на конвенции, закони и съдебна практика в защита на журналистиката. Но в дадения случай проблемът има и друг ъгъл, не само юридически. Самите медии не протестират срещу това един сайт за недостъпна информация да бъде класифициран по същия начин, по който и те. Колкото и да е разбираемо, защитимо и дори привлекателно това, че те демонстрират солидарност, не е много ясно защо тя трябва да бъде за сметка на цялата професия.<br /><br />Тук просто няма значение дали &bdquo;Уикилийкс&rdquo; и неговия създател ви харесват или не. Въпросът е кое точно можем да определим като медия и кое не. Институции, които предоставят информация в суровия й първичен вид, обикновено се казват библиотеки или архиви. Медията е нещо различно &ndash; тя преработва суровата информация и я прави достъпна и разбираема за много хора. Един съд вероятно би се справил с определението, но неговото тълкуване не е толкова интересно, колкото това на самите медии. Ако те самите абдикират от своите функции и ги заместват с някакви други, а на този фон допускат в кръга си обекти, които са от съвършено друга орбита, то проблемът наистина не е в &bdquo;Уикилийкс&rdquo;. За разлика от медиите &bdquo;Уикилийкс&rdquo; стои на една доста по-стабилна основа &ndash; има фокус, цел, база, съюзници, защитници... И досега нито за миг не е отстъпил от онова, заради което е бил създаден, независимо дали ви е симпатичен или не.

Коментари

  • Минаваща стрида

    19 Дек 2010 5:27ч.

    Ще влезна в кратка полемика относно разбирането какво е медиа, защото така плеснато в края на статията определението е доста подвеждащо. Медиа никога не е преставало да значи нещо друго освен инструмент за предаване и съхранение на информация, емоции, впечатления и т.н. Книгите са медиа, телевизията е медиа, интернет е медиа, вестниците са медиа. Всеки, който използва някои от тези инструменти, ползва медиа и затова дебат дали Уикилийкс е медиа или не е безсмислен.Важният разговор е за опитите за контрол над една или друга медиа, защото опитите за мръснишко запушване на устата на Уикилийкс са опитите за контрол над най-демократи4ната медиа изнамерена досега интернет. Това, което, струва ми се, авторката има предвид под медиа (смилането на инфо за много хора) е &quot;мас медии&quot;, което е много тясно определение.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • шожкщг

    19 Дек 2010 5:58ч.

    бау, защищаваме го, уха!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • HGF

    19 Дек 2010 18:37ч.

    татяна ваксберг явно участва в опитите за мръснишко запушване на устата на Уикилийкс, много манипулативно разбира се

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • медия

    20 Дек 2010 1:35ч.

    слушайте ваксбергите, тази фамилия разбира от шпионски афери :))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи