Спасяването на европейските банки и интересите на Германия

<p class="u">Меркел настоява всяка държава самостоятелно да рефинансира своите банки. Едва ако някоя от тях се изправи пред фалит и не е в състояние да спасява банките си, тогава като последна мярка може да се намесва спасителният фонд. Това противоречи на интересите на Франция, чиито банки са сред най-големите държатели на гръцки дългови книжа. Според Саркози всички държави трябва заедно да подават ръка на закъсалите финансови институции посредством спасителния еврофонд.</p> <p class="u">В сряда председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер и председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу представиха своите предложения за справяне с дълговата криза, които единствено потвърдиха колко е комплицирана ситуацията и колко важна е ролята на Германия.</p> <p>Въпреки че допреди месец Барозу смяташе, че Европейският съюз не се нуждае от рекапитализация на банките в държавите членки, вече и той се нареди в хора на Меркел и Саркози. Въпросът е да се сложи края на недоверието в банките, заяви той в сряда в Европейския парламент. За целта банките трябва да се стабилизират чрез увеличаване на дела на собствения им капитал. Барозу обаче пропусна да каже с колко, не спомена и кои финансови институти ще бъдат засегнати. Според него подкрепените от ЕФФС банки не трябва да изплащат дивиденти и бонуси. Освен това правителствата трябва да се придържат към правилата на ЕС за държавните помощи.</p> <p class="text">Юнкер пък предложи във в. &bdquo;Ханделсблат&rdquo; десет стъпки за решаване на дълговата криза в еврозоната. Конкретно за банките той изисква да се разработи пътна карта за тяхната рекапитализация. Призовава обаче недостатъчно капитализираните банки най-напред да се опитат да се рефинансират от пазарите. И само ако този опит се окаже неуспешен, тогава да се намесят правителствата и да им предоставят необходимия капитал. Според Юнкер това в никакъв случай не трябва да води до загуби за държавата или за данъкоплатците, които следва да получават дивиденти от спасените банки. Със своето предложение Юнкер всъщност индиректно се обявява за национализирането на нуждаещите се банки.</p> <p class="text">Предложенията на Барозу и Юнкер обичайно бяха обявени като &bdquo;всеобхватен подход&rdquo; (comprehensive approach) за решаване на еврокризата, но те също оставят доста въпроси без отговори.</p> <p class="text">Две неща заслужават внимание във връзка с техните предложения. Първо, те подкрепят линията на федералния канцлер Ангела Меркел, която продължава да вярва в лечебната сила на пазарите и е склонна да отпуска държавни помощи само като крайна мярка. Според финансови експерти във време, когато европейските банки вече не си дават заеми помежду си и предпочитат за целта да се обръщат към Европейската централна банка, да се разсъждава по този начин е доста наивно. Рекапитализацията все пак изисква да се отпуснат най-малко 200 милиарда евро...</p> <p class="text">Второ, Барозу и Юнкер не изясняват каква мярка ще бъде рекапитализацията &ndash; принудителна или доброволна? Липсва конкретен отговор с колко трябва да бъдат увеличени собствените капитали на банките. От това зависи дали банките ще бъдат спасени единствено за да се спомогне за &bdquo;контролирания&rdquo; фалит на Гърция, който еврозоната очевидно подготвя чрез опрощаването на около 60&ndash;70% от дълговете й. Или се предвижда подкрепа и при други събития като изострянето на кризата в Италия или Испания, например. А какво би се случило при сценарий от типа на &bdquo;Леман Брадърс&rdquo;-2?</p> <p class="text">Все още няма и официален отговор защо през лятото френско-белгийската банка &bdquo;Дексиа&rdquo; премина толкова лесно стрестестовете, а сега фалира. Може би те са били твърде безобидни и просто са изключвали един държавен банкрут. Но в момента ЕС сякаш повтаря същата грешка, защото най-вероятно се калкулира само фалитът на Гърция. Ако се съди по публикации в британския &bdquo;Файненшъл Таймс&rdquo;, в Европейската агенция за банков надзор (ЕАБН) се правят доста по-конкретни сметки. Агенцията предвижда делът на собствения капитал на банките да достигне 9%, което означава, че за тяхната рекапитализация ще са необходими 275 милиарда евро. По този начин банките обаче биха били предпазени и от бъдещи удари.</p> <p>Проблемът е, че ЕАБН явно си прави сметките без Меркел, която смята германските банки за сигурни и задкулисно е задействала всички механизми, които могат да попречат на прекомерното увеличаване на дяловете на собствения капитал. Меркел продължава да настоява, че засега участието на ЕФФС в спасяването на банките е излишно. Може би защото германският канцлер подозира, че това би могло да съблазни страни като Франция или Италия да поискат да спасят своите финансови институти с помощта на парите на германските данъкоплатци. Накратко, тя се опитва по всички възможни начини да забави акцията по спасяването на банките, за да защити интересите на страната си. И всички тези усилия са на фона на все по-намаляващата подкрепа за нейното правителство. Смисълът на еврозоната и на Европейския съюз е да противодейства на САЩ и Китай на глобалната сцена. За Германия това има още по-сериозен смисъл, защото слабите икономики в Еврозоната играят ролята на баласт, който спира поскъпването на еврото и намаляването на германската конкурентоспособност.</p> <p>В този контекст неконкретните предложения на Барозу и Юнкер от сряда всъщност доказват, че окончателните решения ще се вземат в Берлин. На Меркел ще й бъде изключително трудно да трансформира популисткия призив за участие на банките в спасяването на Гърция в призив към спасяване точно на същите тези банки. Безспорна е вече целта Гърция да изпадне в &bdquo;контролиран фалит&rdquo;, защото МВФ и други институции в еврозоната са убедени, че рекапитализацията на банките ще излезе по-евтина от спасяването на Гърция от фалит. Първото би струвало по-малко от 300 милиарда евро, докато дългът на Гърция вече надвишава 350 милиарда евро и ще продължи да расте.</p> <p>Добре е обаче планът, който в крайна сметка ще бъде предложен, да не се ограничава само до хоризонта &bdquo;Гърция&rdquo;. Същевременно е важно да има повече публичност на аргументите за мерките, които ще бъдат прилагани, за да бъдат защитени не само интересите на отделни държави и частни финансови институти.</p>