Социална Европа агонизира

<p>Но събитията, случили се оттогава досега, дадоха болезнен урок на лидерите, за които отнемането на националния суверенитет при определянето на финансовата политика беше немислимо.</p> <p>Изправени пред перспективата за колапс на общоевропейската валута заради проблемите с дефицита в Гърция, прекалената задлъжнялост на банките в Ирландия, както и нестабилните финанси в Португалия, Испания и Италия, страни като Франция, Германия и отчасти Великобритания предпочетоха да смекчат позициите си. Опасността да се окажат в ситуация, в която да избират между това да се огънат пред нарастващите антиевропейски настроения в собствените си страни заради това, че се налага да плащат за грешките на други, което би ги изхвърлило от властта и би вляло свежи сили в популистки и националистически формации, или да заложат твърдо на запазването и развиването на общия европейски проект беше реална и ги принуди да действат доста предпазливо.</p> <p>Затова и резултатите от тази последна среща, родила и най-новата институция на ЕС, а именно Европейския съвет за системен риск, са доста противоречиви и са плод на редица компромиси и отстъпки.</p> <p>Докато европейските лидери не приемат, че единното действие и отдаването на финансов суверенитет в ръцете на общоевропейска институция, както и премахването на много от възможните в години на възход социални стимули е единственият път за безболезнено преодоляване на настоящата тежка икономическа криза, вероятно ще влизаме в поредица от политически, а оттам и икономически кризи.</p> <p>"Европейският съюз не е само икономически съюз и търговски блок, но и важен геополитически партньор", каза Херман ван Ромпой, президент на ЕС, в края на срещата на европейските лидери. Да, но с това изказване той единствено и само потвърди сложността на взаимоотношенията сред страните членки и демонстрира безсилието на Европа да продължи напред процеса на своето федерализиране. Европа не може да мисли за геополитическата си роля, докато е финансово нестабилна. А ще бъде финансово нестабилна, докато не се случи финансовата унификация и преодоляването на съпротивата на някои големи европейски държави за създаването на наистина единна икономическа общност.</p> <p>Европейският съвет за системен риск само затвърди различията между закъсалите държави, от една страна, и стабилните икономически и финансово държави, от друга. Неговата мониторингова роля ще се окаже твърде недостатъчна, а и тя не се различава много от функциите, изпълнявани досега от ЕКОФИН и ЕЦБ (Европейската централна банка). Председателството на този съвет е поверено в ръцете на Жан-Клод Трише, председател на ЕЦБ, а Мервин Кинг, председател на Бенк ъф Ингланд, английската централна банка, ще бъде първи зам.-председател. Това е категоричен сигнал, че поредната европейска институция ще бъде плод на компромис между непримиримите противници и гъвкавите привърженици на федералния модел за развитие на общността.</p> <p>&bdquo;Все още има уроци, които трябва да бъдат научени&rdquo;, заяви от своя страна председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу и се оказа по-близо до общото настроение, съпровождало срещата на върха.</p> <p>Икономическите проблеми, все още твърдо стоящи пред Европейския съюз, няма да бъдат решени от орган, чиято единствена задача е да следи за макроикономическата рамка и да предупреждава за възможни рискове пред стабилността на еврозоната, това и досега беше вършено. Нито пък от поправка в Лисабонския договор, която да позволява създаването на постоянен механизъм за действия в случай на риск за стабилността в страните от еврозоната и в Европейския съюз като цяло.</p> <p>Икономическите проблеми на Европа могат да бъдат решени само чрез отказ от политиката на отделните страни да отделят огромни суми от разклатените си бюджети, за да поддържат порочната система на социалното подпомагане, особено сега, в периода на тежка световна икономическа криза, огромни дефицити и свръхзадлъжнели банки. Отърсването от страха, че отнемането на привилегии ще докара в допълнение към всичко и социално напрежение, е по-добрият ход, отколкото настоящото бягство от отговорност чрез създаването на поредната тромава административна структура.</p> <p>Проблем е от друга страна, че тази поправка няма да мине през одобрението на отделните страни членки, което оставя отворена вратичка за нови промени в бъдеще в зависимост от политическата ситуация. Проблем е и че на страни извън еврозоната като България, се дава ролята на страничен наблюдател. Но основният проблем е, че икономическите затруднения се товарят с политически противоречия, натрупвани през годините.</p> <p>Политизирането на сложните и тежки икономически проблеми не е добър подход и е възможен катализатор на нови кризи. Затова не е лошо настоящите лидери на ЕС да си припомнят причините за създаването на Европейската общност за въглища и стомана през 1951 година. Именно икономиката беше базата, върху която започна да се гради общият ни европейски дом. И именно към нея трябва да се връщаме винаги, когато бъдем изправени пред сложни политически дилеми, изискващи прекалено големи компромиси.</p> <p>Прихващането на бюрократичния вирус всеки път, когато Европа е в патова ситуация, отслабва защитните сили на този исторически важен проект и дава лоши сигнали към всички, които искат да се възползват от тази слабост. Вместо да се създават поглъщащи много пари административни структури, и то във времена на оскъдица, е по-добре да се обърне внимание на икономиката, да се подпомогне бизнесът като основен генератор на работни места и да се потърсят механизмите да се убедят европейските граждани, че годините на просперитет, които позволяваха държавата да преразпределя огромен финансов ресурс, свършиха и е време да се залавяме за работа.</p>