- Автор: Лияна Панделиева
- 10 Sep 2020
- 5184
- 43
Процесът по „поправяне“ на етнически неправилно създадени творби, доби уродливо допълнение, под маската на свръх етническа чувствителност. Абсурдът е в това, че протестът срещу „Отнесени от вихъра“ е срещу „твърде доброто отношение към чернокожите във филма“, което не отговаряло на расовото страдание. Вивиан Лий като Скарлет О`Хара най-безочливо се възползва от услугите на чернокож персонал и дори не се срамува от това.
По тази логика бразилският сериал „Изаура“, чиято главна героиня е робиня, владееща няколко езика (дори и старофренски!) и е облечена като кралица, би трябвало да бъде унищожен без следа – дори робовладелецът Леонсио не успя да пречупи непокорния й дух, нито да намали броя на тоалетите й.
Буди въпрос обаче, ако покаянието към чернокожите е толкова дълбоко, а ненавистта към откривателите и завоевателите - така неудържима, поради що на заден план остава коренното население на САЩ, методично унищожено от пришълците, които днес са proud to be an American?
Ето сега е моментът, така, както са започнали да се извиняват за миналото, американците да върнат с тържествена церемония земята на индианците, червенокожите да излязат от тъжните си етно-селища и да заемат истинската си място на континента, пометен от пришълците. После САЩ да върнат на Мексико с нужните поклони и извинения на колене (и миене на крака), щатите Калифорния, Ню Мексико, Аризона, Невада и Юта, защото това са анексирани територии в средата на 19-ти век, а мексиканците сами ще издигнат стената по новата граница.
В света на литературата „Десет малки негърчета“ на Агата Кристи отива директно на кладата.
Оказва се обаче, че опитите да бъдат забранени произведения на литературата в Америка са ежегодни и в тях фигурират едни от най-знаковите произведения от 20 век. Изброените романи са били извадени от библиотеки, забранени в училище, изтеглени от магазинната мрежа в САЩ в различни етапи от борбата са да останат живи като творби:
- „Великият Гетсби“ на Скот Фицджералд – за прекалена сексуалност;
- „Спасителят в ръжта“ на Дж. Селинджър – книгата е извадена от учебното съдържание след протести от 1960 до 2010 г. включително;
- „Гроздовете на гнева“ на Джон Стайнбек – забранявана заради вулгарност от 1939 до 1998 година.
- „Да убиеш присмехулник“ – за последно е премахната от училищна програма по литература заради расистки моменти през 2000 година;
- „Повелителят на мухите“ – заради обидно отношение към малцинствата, жените и инвалидите, за последно е извадена от книгите за четене в училище през 2000 г.
- „За мишките и хората“ на Стайнбек е премахвана от учебни програми и библиотеки общо 33 пъти от 1953 до 2007 година, като последното основание е „безполезна книга, неуважителна към чернокожите жени“;
- „Фермата“ на Оруел – на четири пъти е изключвана от учебните програми в цели американски щати;
- „Сбогом на оръжията“ от Хемингуей е забранявана от 1929 до 1980 г. с последно основание „твърде сексуална“.
- „Отнесени от вихъра“, защото е използвана думата „негър“;
- „Приключенията на Хъкълбери Фин“ на Марк Твен са забранени за деца, заради расизъм.
- „1984“ – е забранявана за непристойно съдържание.
В списъка със срамните и недопустими книги са още „Любовникът на лейди Чатърли“, „Дивото зове“ на Джек Лондон, „За кого бие камбаната“ на Хемингуей, „Цялото кралско войнство“, „Параграф 22“.
Обществото, което направи милиардери собствениците на „Плейбой“ и „Пентхаус“ и създателите на порно индустрията, всъщност се страхува от написаните думи, но няма против картинките.
Вандализмът по отношение на паметниците в Америка надмина здравия разум.
.jpeg)
Американска протестърка нахлузва клуп за бесило върху паметника на Матиас Болдуин във Филаделфия, който е борец срещу робството в продължение на 30 години. Болдуин е изобретател и предприемач, посветил се на премахването на робството с лични средства и борил се за правото на цветнокожите да гласуват. Създател е на училище за чернокожи деца, чиито учители е финансирал с лични средства.
В контекста на световното страдание и вековете на насилие от страна на силните към слабите, би трябвало да бъдат премахнати статуи, картини, а неморални романи трябва да бъдат извадени от музеите и библиотеките. Испания незабавно да върне двореца Алхамбра на маврите.
Диващината през вековете съвсем целенасочено първо се е стоварвала върху ярките постижения на творчеството и познанието. Изгорена е Александрийската библиотека; още през 245 г.пр.Хр. китайският император Шъ Хуанди нарежда изгарянето на почти всички книжни архиви. Около 5 хиляди корана са унищожени при превземането на Гранада от кардинал Хименес.
От позицията на глобално свързани и глобално познаващи света, някаква група хора подлага на морален съд…историята.
Първият пътепис за Патагония е публикуван през 1880 г. и авторът - британката лейди Флорънс Дикси, която е пътешественик и естествоизпитател, разказва как по време на пътуването към далечната земя, параходът спира в Рио де Жанейро. Думите й са: „На мръсния кей ни посрещна сбирщина негри, мръсни, миризливи, които говореха по маймунски и съвсем по маймунски размахваха ръце.“ Как би трябвало да звучи оригиналният текст от 1880 година в съвременен полит-коректен вариант: „На единствения кей в Рио ни посрещнаха местни тъмнокожи жители, доведени от друг континент по програма за обмяна на опит. Те дружелюбно ни махаха, докато приближавахме и с широки усмивки и традиционен местен танц ни показаха, че сме добре дошли в града, който ги бе приел за свои.“ Добрата новина е, че лейди Дикси няма паметник.
Наистина ли всяка автентична творба, която е разказ на своето време, ще бъде изпратена в забвение, защото някой днес счита, че тя не е трябвало да бъде създавана? Колко назад в историята миналото трябва да бъде поправено чрез разрушение и вандализъм? Ще се окаже, че талибаните с право са събаряли архитектурни паметници на хиляди години – и те са издигнати от роби.
Детски приказки ще трябва да бъдат изтрити завинаги и то не защото са нечувствителни към цветнокожите, а защото са проявили наглостта да нямат нито един тъмен герой в тях. Всички творби за арапи със страшни лица - от „1001 нощ“, например – да бъдат премахнати. Творбите, в които героите са с изявени негативни характерови черти да бъдат редактирани и наместо вълкът да яде Червената шапчица и баба й, да седнат на маса и да проведат здравни и психологически беседи и вълкът да разбере, че по душа е овца.
Отговорни български културни дейци овреме да се захванат с песента „Бяла роза“ и да въведат някои актуални нюанси, защото скоро ще се разнесе новината за расово некоректното й звучене! Познатият десерт „Негърче“ незабавно да бъде прекръстен на „Кафениче“, а едноименният сладиш – на „Тъмниче“.
Трудно е да се обхване каква част от филми и сериали, добили популярност през годините, би трябвало да бъдат забранени по причина антиморалност.
Само преди дни завърши поредното излъчване на „Ало, ало!“ - сериал, който пародира участници във Втората световна война, а зверствата на фашистите са представени като серия от неумели и смешни гегове. Подигравките в сериала са към старите хора, към семейните ценности, към хората с физически недъзи, към историческата фактология. Достатъчно е една организация да реши, че „Ало, ало“ унижава героизма и страданието на – да не смее човек да посочи коя група хора – и сериалът ще бъде оставен някъде като архив.
Ако „Отнесени от вихъра“ бъде премахнат по идеологически съображения, независимо какви, вече няма бариера пред което и да е произведение: защото унижава жените; защото възвеличава мачизма; защото е неморално спрямо децата; защото е сексистко; защото е расистко; защото изтъква любовта само между хетеросексуални; защото не дава алтернативи в себеизразяването (джендър избора) на главните герои.
Следващите награди „Оскар“ са изправени пред неизбежната необходимост носител на статуетката да бъде творба от екип, в който задължително присъстват с положителна роля всички етноси, всички джендъри, разиграва се темата за екология, свободно избрана сексуалност, расово равноправие, расов героизъм… „Планината Броукбек“ и бистрата любов между каубои гейове ще изглежда като урок за начинаещи на фона на сложните и многопластови драми, които тепърва трябва да бъдат разиграни с много точно дозиране на ролите и техния морал по линия на раса и сексуалност. Скоро ще опрем в почти гарантираната рецепта на „лоши бели“ и „добри цветнокожи“, „добри джендър самоопределени“ и така завоевателската раса, наследник на Колумб, да бъде трайно оставена на колене, като победена и лоша по природа.
В света на ситкомите, вече е напълно невъзможно да бъдат създадени:
- „Ало, ало“ – по изброени по-горе причини;
- „Женени с деца“ – сексистки, унижава семейството, подиграва се на дебелите хора;
- „Приятели“ – шест бели приятели живеят като в комуна и нито един от тях не показва, че са чували за джендър избор;
- „Двама мъже и половина“ – добре е, че по нашите телевизии въртят ситкома до наизустяване, защото той е неморален, сексистки, уронва човешкото достойнство и представя жените само като сексуални обекти;
- „Всички обичат Реймънд“ – семейството е конфликтно място, демонстрира се неуважение към възрастните;
- „На гости на третата планета“ – сексистки, подиграва се на човешките недъзи;
- „Как се запознах с майка ви“ – нито един цветнокож, никакъв джендър избор, сексистки;
- „Малкълм“ – недопустима пародия на семейството, подстрекаване към семейно насилие;
- „Уил и Грейс“ – липса на джендър възможности, всички са само бели;
- „Семейство Симпсънс“ – макар и леко жълтеещи в анимацията си, основните рисувани герои са бели. Нито един анимационен участник не е избрал алтернативна житейска роля, противна на пола си по рождение;
- „Модерно семейство“ – там присъства мексиканка, но нито един другокож герой.
И това е само що се отнася до комедийните сериали, при това у нас познаваме минимална част от общото им количество. Ако навлезем в драматичните медицински продукции – от „Спешно отделение“, през „Лекарите от Чикаго“ до „Доктор Хаус“, ще започне такова броене на етноси, раси, сексуална ориентация и проява на политкоректно отразяване и стойност на приложеното лечение на екранните герои, че в авторските екипи задължително ще трябва да присъства и екип от адвокатска кантора.
Една от най-дългите в историята сапунки „Дързост и красота“, която продължава да върви в САЩ 33 години след първото си излъчване, показа изключителна гъвкавост по отношение на новите житейски тенденции: богатият млад наследник на рода Форестър се отказва от бялата си богата приятелка и се влюбва в чернокожа сервитьорка в ресторант, която впоследствие се оказва транссексуална и става водещият модел не само на модната къща Форестър, но и на Америка. Нейната чернокожа сестра се съгласява да стане сурогатна майка на своята брат-сестра и единственият противник на цялата трансформация – чернокожият баща, накрая се умилява пред истинската любов, която не знае граници пред пол и органни дефицити. За най-сигурно Форестър осиновяват и чернокож младеж от африканска държава (усеща се лека имитация на Мадона), който получава елитно американско образование, добавят и един тъмен адвокат и така бетонират расовото равенство.
Причината да се появяват нови и нови американски сериали, които са медицински, полицейски и пожарникарски е, че там винаги може да се вкарват едновременно представители на всички раси и само едно сърдито писмо от зрител коригира равновесието в представянето и ролята на актьорите за следващия епизод.
Дори поредицата „Сам вкъщи“ трябва да бъде премахната, поради явно подтикване към насилие от страна на деца към възрастни и не на последно място: всички герои са еднопластово бели. „Хубава жена“ може да е вече класика, но е твърде сексистки и поощрява неморално поведение. Сериали като „Далас“ и „Династия“ трябва да бъдат напълно затрити.
Не случайно новопроизведените епизоди от „Междузвездни войни“ за най-сигурно са пълни с расово разнообразие, което се забелязва дори у извънземните, носители на типични етнически черти и нюанси, присъщи и на част от роботите.
Накрая, във вечно превъртаните филми, ще останат „Да возиш мис Дейзи“ (морално чист!), „Ерин Брокович“ - самотната майка, която се бори в името на екологията – сексуалността се прощава, „Мъже на честта“ – по обясними расови причини, „Форест гъмп“ – всеки идиот може да успее в този живот и „Танцуващият с вълци“ – поклон пред останалите наследници на избитите индианци.
