Ще успее ли София да задържи Варна във владенията си – и иска ли?

Ще успее ли София да задържи Варна във владенията си – и иска ли?
Поредната предизборна премиерска глупост от цикъла „Варна минус магистрала „Хемус“ равно на село“ предизвика медиен ропот не само сред варненци. Хората взеха да му обясняват колко градски и колко важен град било това, колко видни българи били родени там. Но публиката недоразбира. Това всъщност е начинът на Борисов – в свещената си простота – да ни каже, че е осъзнал, че умишленото вредителство на ГЕРБ спрямо Варна е стигнало твърде далече, че не е забравил „70-те хиляди“ на улицата, които го изритаха от властта преди по-малко от три години, и че вече се старае пряко сили колкото може да поправи, да угоди. ГЕРБ засипва града с асфалт, фонтани, детски площадки. Но това е too little, too late (твърде малко, твърде късно). ГЕРБ ще помогне само с падането си от власт.

 

 

Критиците на Борисов обясняват, че банкянският цървулан не разбирал важното цивилизационно значение на морето. Но това важи за почти всички български политици и обществеността ни като цяло, без да изключваме интелигенцията. Мисловният апарат на премиера освен това не оперира с абстракции – омразата му към Варна е натурална, „чревна“; тук важат конкретни биографични детайли. 

 

Някои начални догадки. Още в самото начало на герберския режим например четохме у Григор Лилов за интересния боен опит на Борисов във варненската школа по карате, разказан от треньора му в МВР: 

 

„Годината е 1984-та. Ние сме поканени от основателя на стила киокушин във Варна на състезание по правилата на киокушин. Предизвика ни на състезание Коце Божилов, доайенът на карате-киокушин в България, един много уважаван от мен боец. Отидохме 10–15 състезатели, между които и Бойко Борисов. При една от първите срещи на мой състезател… един от състезателите на Божилов го удря лошо и му чупи челюстта. След две срещи трябваше да играе Бойко Борисов. И тогава Бойко идва при мен и почва да кърши ръце: „тука аз… още мога ли да не играя. Вдругиден съм на дежурство в пожарната, ако нещо се случи?“. И аз го питам: „Абе, пич, страх ли те е, какво?“. „Ми аз предпочитам, такова...“ Страх ли те е, бе? Щом те е страх, тая вечер взимай влака и заминавай за София.“ И го върнах. Всички останали, даже имаше жени, се биха, играха. А той нямаше доблестта дори да излезе на татамито, да играе и на втората секунда да падне, уж се подхлъзнал. Него дори го беше страх да излезе на спаринг. Аз имам чувството, че самият мирис на адреналин го плаши.“

 

Помня и аз Божилов-сенсей и тренировките по киокушин късно вечер в един от подземните салони на Спортната зала, дето можеше да се наднича отгоре, от рампата над паркинга. Няколко от приятелите ми от гимназията ходеха да тренират, един особено задобря и все си пробваше уменията върху мене. Дадоха ми по едно време да превеждам от английски книгата на основателя на стила Масутацу Ояма, снимана на ксерокс. 

 

Омразата на Борисов обема не само Божилов и клуба му, но и сградата, дето се помещаваха; това лято пъстрееха вестникарски заглавия от рода на: „Борисов: Спортна зала е пример за тъпо, некомпетентно и незаконно строителство“: 

 

„Представяте ли си в какъв коптор сте играли мачове и са се провеждали първенства – казва премиерът. – Опасен за хората във всяка една сфера. Само Господ ви е пазил да не се срути залата, да падне в дупката с вода и да издави хората. Вашата Спортна зала е кристален образ на това, което е била Варна. Без основи и готова да рухне. Ако отидете да видите как изглежда Дворецът на културата и спорта (ДКС) сега, ще разберете какво ще се случи и с Варна“.

 

Във Варна има обилни, високи подпочвени води, лесно се копаят кладенци – това е добре известно и преди ГЕРБ, а всъщност от много хилядолетия, и си има и добри, и лоши страни, а последните се контролират успешно при наличие на минимум мозъчна дейност у обитателите. Сигурно при ремонта на ДКС има и други нередности, както изтъква опозицията. 

 

Въпреки това ремонтът е успешен, но най-важното – самата сграда, която помня от момента на строителството й в 1968 г., е модерен шедьовър – според мене най-добрият образец на модерната архитектура по нашите земи, копиран буквално или свободно и на други места по света. Шедьовър, замислен и построен рекордно бързо, със забележително качество, от самите варненци, проектиран от местната проектантска организация, от екип под ръководството на арх. Стефан Колчев. И който свидетелства за интелигентността, европейскостта и глобалното мислене на тогавашните хора. Излъчването на сградата беше – и е – сходно с аурата на най-големите майстори по онова време; усещаш го с кожата си, щом стъпиш в подобните здания на Нимайер, Мис, Корбю... Добра илюстрация например е комплексът на ООН в Ню Йорк; новата МОМА също удивително ми напомня по атмосфера на старата изложбена палата на ДКС, унищожена при строежа на новите зали за художествена гимнастика в 1987 г. и дето ставаше биеналето на графиката и беше администрацията на кинофестивалите. Тоя наистина световен, не общински мащаб би трябвало винаги да бележи най-добрите постижения на варненци. 

 

Арх. Радомир Серафимов, авторът на проекта за реконструкция на зала „Конгресна“, добре е разбрал всичко и е запазил прелестта на съществуващото, подобрявайки и без това добрата му функционалност. „Универсиада“ и „Фестивална“ бяха добри за времето си, но не шедьоври; НДК е огромен, скъп и очевидно не шедьовър; слагат го в класациите на най-странните сгради. Арена „Армеец“ ми прилича на кафез за превоз на домашни любимци със самолет – тя ще се пълни главно на конгресите на ГЕРБ. Другите големи тенекиени кутии с неясно назначение, никнещи из България като гъби, с които се фука премиерът, ми изглеждат като лебедови песни на строителите на молове, останали без работа след фалита на моловете. 

 

Освен обновената зала „Конгресна“ хубави са и някои от другите варненски общински проекти. Не мога да си кривя душата – харесвам и „пръстените и площадите“, и решението за детските градини (поне в крайните квартали) и новите детски площадки, и проекта за реорганизация на градския транспорт. Но това не може да компенсира тягостното зрелище на деиндустриализацията – запознатите казват, че 90 индустриални предприятия са ликвидирани без замяна – навред из града зеят черни дупки от постиндустриална пустош. Не това мечтаеше Вазов в „Един наш черноморски бисер“! Както показва недвусмислено опитът на злополучната ни съседка Украйна, деиндустриализацията е най-прекият път към ада. И както виждаме от далече по-успешната съседка Русия, индустриализацията, включително импортозаместването, протекционизмът в стратегическите отрасли, са ключът към националната независимост, развитието и по-високите доходи. Така е било винаги и в най-развитите страни, и в САЩ. Митовете на пазарния фундаментализъм за „свободната“ търговия са злонамерени идеологеми, оправдаващи колониалния грабеж. 

 

Тежко е положението на пенсионерите. Това лято падна на легло и почина баща ми, малко преди да навърши 80 години. Минахме с брат ми набързо целия кръг – болници и аптеки, линейки и грижи у дома, хосписи и погребални бюра. Впечатлението ни от всички тях също беше много добро – но защото се ползвах с протекция. Съученикът ми от английската гимназия д-р Стефан Корновски, хирург в УМБАЛ „Света Марина“, се обади „където трябва“ и осигури каквото можеше да се направи – добър лекуващ лекар, прекрасна хирургическа сестра, отзивчиво отношение навсякъде по веригата. Разбира се, и паролата „синът от Ню Йорк“ отваря врати. Но това е недостъпно за редовия варненец! А и Стефан ми каза, че както върви, до три години във Варна няма да остане ни една хирургическа сестра, до пет години – ни един хирург. Дано проф. Анелия Клисарова, на която стисках палци за кмет и която беше добър лидер на медицинския университет и министър на образованието, успее някак да го предотврати! 

 

Баща ми е от героичното поколение, което построи Варна – нещата, дето все повече стават предмет на носталгично възхищение – и което на преклонна възраст бе изоставено от държавата. За него беше немислимо (и невъзможно с пенсията си) да отиде в болница, дето беше сигурен, че ще искат много пари, отказваше и съвет и помощ от децата си за лечение. От гордост и инат докара заболяването си, което в ранен стадий се лекува успешно, до невъзможност. Измисляше си свои диагнози по интернет и самолечение с крем на БАН-ски професор – за съвсем друга болест. Шест седмици преди края още се правеше, че нищо му няма, пишеше ми всеки ден гневни мейли с унищожителна критика на властта. И хвалеше статиите ми, нещо много рядко преди, като беше здрав. 

 

Асфалтът и фонтаните не могат да компенсират и пълната липса на ГЕРБ на генерална визия за развитието на града. Варненци виждат какво прави Букурещ в стратегически план за невзрачната някога съседна Констанца, какво прави Путин за Севастопол и Сочи, който усилено се превръща в лятна и международна столица на Русия – и от друга страна, как скорострелно се унищожава великата някога Одеса от киевския режим. В хилядолетната история българската държава – и социалистическата, макар в много по-малка степен, но особено герберската – се е явявала за жалост по-често спънка за развитието на Варна, отколкото обратното. 

 

В коментара „За „Южен поток“ и разцентрования ни геостратегически компас“ през декември видяхме, че сто и толкова години след освобождението и независимостта София продължава васално да гледа към Цариград като към своя столица. Бежанската криза ни напомни болезнено, че криминалният синдикат ГЕРБ не е нищо друго освен опекун на турския контрабанден канал от Капитан Андреево до Калотина – за наркотици, бежанци и каквото друго върви: както саудитският крал не е нищо друго освен опекун на двете свещени места. Нищо, че транспортните (и бежанските) потоци по-често обикалят България. Варна не е близо до тази ос и не е приоритет! 

 

Що е „морска столица“? Много хора от ГЕРБ доскоро питаха какво значи това; чуваше се и изразът „морските столици“, „някоя от морските столици“. След февруарските събития от 2013 г. уплашеният ГЕРБ дигна лозунг за „връщане“ на Варна на репутацията на „морска столица“. У нас това понятие възниква органично след Освобождението с появата – на общинска земя, в землището на бившия гръцки манастир „Св. Димитър“ – на лятната резиденция на княз Александър – Сандрово, която Фердинанд по-късно превръща в двореца Евксиноград. Варна е единственият голям български морски град, ако и етнически твърде пъстър, най-голямо пристанище (макар модерно пристанище още да няма), пръв и единствен морски курорт. В 1878 г. тя е два и половина пъти по-голяма по население от София. 

 

Постепенно целият български елит се обзавежда с летни имоти в близост до двореца, за което днес свидетелстват топонимите в горния край на Морската градина („Салтанат“) като вила „Буров“, „Карин дом“ и „Станчова алея” и за които четем в края на първия том на романа „Тютюн“ и в хайлайфните спомени на Димитри Иванов. Амбициозният внук на Луи-Филип Орлеански създава паркове, разсадници, аквариум, пренася отломки от разрушени от революцията френски замъци, меси се и в градоустройствените работи, иска европейски кралски салтанати – ликвидира се ориенталското наследство. Това, както и активната работа на местния туристически бизнес (под лозунга „слънце, море, грозде“), създава към 30-те г. на ХХ в. репутацията на „най-хубавия град“ – имало се е предвид Градината с изгледа към морето, възхитил Вазова, порталът с белите колони от 1939 г., подобните на виенски торти къщи „бо-з-ар“ до него, двата реномирани ресторанта насреща – „Грозд“ и „Морско око“, над трийсетината хотела, сред които „Лондон“ и „Мусала“, някои със забележителна архитектура ар нуво (сецесион) и ар деко – разбира се, и Катедралата, театърът, Военноморският клуб, булевардите с по четири реда дървета. 

 

Първото в страната асфалтово шосе свързва жп гара Варна с двореца и с „курорта Варна“ в землището на манастира „Св. Константин“; в началото на 20-те. Варненската комуна построява теснолинейка (декувилка), която после е разглобена; първите стоманобетонни сгради в България са новите морски бани, построени от чешка фирма; започва музикалният фестивал „Варненско лято“ – първи в страната; създадава се първото висше училище извън София – трето в България и първо частно, дело на Варненската търговско-промишлена палата – тъкмо когато търговията в града е паднала в нокаут със загубата на Южна Добруджа. Варна е и люлката на българското търговско мореплаване, военноморски флот, транспортно машиностроене – с „Кораловаг“ – и на професионалното техническо образование изобщо. Освен Вапцаров по същото време в Морското машинно училище учи и Елин-Пелиновият Ян Бибиян, там строи космическия си кораб „Светкавица“ и излита за Луната „от летището на морския град“. Вапцаров завършва училището и държи речта на випуска си в ресторанта на изба „Димят“ в 1932 г.; „Ян Бибиян на Луната“ излиза в 1934 г.; училището е признато за висше в 1942 г. 

 

Разбира се, във всичко това има повече мечти, предчувствия и обещания, отколкото реалност – тогава големият български бизнес не е машиностроителният, нито морският или житарският, а е тютюнът, определил растежа и ролята на Пловдив с големите тютюневи складове, фабрики и търговски къщи, многочисления тютюнев пролетариат с многото работнически махали, футболни отбори, червени активисти и партизански отряди. 

 

Не е само слабостта на българското морско стопанство и загубата на Добруджа – налице е сякаш и съзнателен стремеж за спъване развитието на Варна от центъра. Пребазирането на Морското машинно училище за няколко години – през втората половина на 30-те – в рибарското училище на острова в Созопол вероятно се дължи на стремеж да се изолират курсантите от опасното комунистическо влияние на големия град. ГЕРБ веднага с идването си на власт в 2009 г. необяснимо защо постави и въпроса за закриване на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, както и на варненската военноморска база – българската военноморска база, отдето „Дръзки“ торпилира „Хамидие“ и дето Вапцаров възпя морето и машините. Необяснимо е закриването в 1954 г. на варненския университет „Св. Кирил Славянобългарски“ – баща ми и брат му били студенти в първи курс строително инженерство и трябвало посред учебната година да избират дали да продължат същото в новоотделения от Политехниката в София ИСИ (което направили), или да останат във Варна в друг институт, с друга специалност.  

 

България още не е истинска морска страна, но доколкото поне малко е опитомила морето, е черноморска, не друга. И в османско време, както видяхме в споменатия вече коментар от декември, и през късното Българско средновековие, и в по-старо време Варна неизменно е главният град на западния бряг на Черно море. Тук е най-големият на Балканите археологически засвидетелстван център на „староевропейската“ цивилизация от V–IV хилядолетие пр.н.е. – сега известност придобиват и находките от праисторическите градове на острова в Дуранкулашкото езеро и в солниците на Провадия; и двете култури са тясно свързани с Варна. И тогава в езерата е имало „агломерация“ от селища: останки от 32 от тях са намерени досега, естествено, всичките – случайно. 

 

В елинистическо и римско време Одесос е най-значителният град от Понтийския пентаполис, в който членува и Томис (Констанца); когато двата града са в една римска административна област, като при Юстиниан Велики в Куестура екзерцитус, главният е Одесос. И при Юстиниан, и преди това през готските войни в IV в., районът на Варна – заедно със съседната, на 25 км, Девня или римският Марцианопол – изпълнява временни квазистолични функции и за цялата Римска империя или пък е военен център на обширен източен регион, включващ цяла Мизия, Скития (Добруджа), Кария, Цикладите и Родос, начело с „юстинианов квестор на войската“. Там резидирал и друг върховен командир на войските в Тракия, „магистер милитум пер Тракиас“. 

 

Така и при Освобождението – Варна е с 25 хиляди население и 12 чужди консулства, Кюстенджа – с 80 къщи, повечето български. От седем хиляди години Варна е пристанище‌ номер едно за износ на местни стоки от цялата обширна област между Стара планина и Карпатите. Била е допълвана в по-ново време за Влашко и Молдова от Галац и Браила; Родосто край Цариград на Мраморно море играел тази роля за балканския югоизток. Черно море в Средновековието, с малки изключения, било под контрола на Цариград – и Варна била основното пристанище за изхранване на столицата от римско време и до края на VII в., приживе на Аспарух, както и в османско време oт XVI в. до Освобождението.

 

Варна е тясно преплетена със съдбата на България от самото й възникване. „Така наречената Варна, близо до Одесос, и тамошното средиземие“ е единственият разпознаваем български топоним, с който и четирите известни исторически извора за преминаването на Аспарух южно от Дунава в 680 г. (Теофан Изповедник, патриарх Никифор, Анастасий Библиотекар и Равенският аноним – вероятно всички са заимствали от един по-стар автор) описват мястото, дето се заселил и дето имало „някакви гъсталаци и хълмове“. И в българоезичен извор от XI в., превод от гръцки, също е казано „населися въ Варне въ хлъмовоа“. Тази „така наречена Варна“ не е тъждествена с днешния град и област, а е много по-обширна територия, в която той се намирал. 

 

Археологът Павел Георгиев показа обаче, че тъкмо районът на днешния град Варна бил контактният център на новодошлите българи с Цариград – там са намерени и няколко монетни съкровища от края на VII в., приживе на Аспарух; едното от тях, сега в частна колекция, е от 70 златни солида – това са общо над 90% от всички монети от това време, намерени у нас. 

 

Георгиев смята също, че в района на града в VI–VII в. възникнала синтетична местна християнска култура – той я нарича „култура „Варна“ от VI в.“, за разлика от древната „култура Варна“, от халколитния некропол от IV хил.л.пр.н.е. – от местни елинистическо-тракийски, римски, може би готски и източни – сирийски и арменски елементи, която непосредствено повлияла формирането на старобългарската култура – Плисковско-Преславската школа – в архитектурата, занаятите и също в писмеността, „книгчийството“, в т.ч. и в създаването на кирилицата. И по-късно, в XIII–XIV в. и под османците чак до края на XVI в. Варна е български град с многобройно българско население. 

 

В какъв смисъл Варна била гръцки град? По българското Черноморие старите гръцки топоними общо взето свършват на север до Черни нос (пък и на юг има много тракийски и български), или горе-долу до историческата граница на Княжеството и Румелия, на Дунавския и Одринския вилает. За варненските гърци след Освобождението, които били не повече от 25% от населението, Иречек казва изрично, че не били „чисти“ гърци като съседите си в Несебър, Анхиало и Созопол, а главно погърчени българи и гагаузи. Според османисти като Елена Грозданова и в началото на XVII в. половината от икономически активното население на Варна още било с български имена. 

Но Варна не била чисто „гръцки“ град и в Античността – великият тракийски бог на града Дарзалас е засвидетелстван на стотици монети и надписи от IV. в. пр.н.е до III в. н.е., и името му може би е останало и до XIX в. в името на реката Дерза (р. Девня), свързвала някога езерото с морето. Освен тракийското, италийско и северно „варварско“ население, в късната античност значително място заемали преселниците от изток – монофизити арменци, сирийци, перси и други. 

 

Самото име Одесос, за разлика от Аполония и Анхиалос, е предгръцко, вероятно карийско. А името Варна много бързо се пришило на новия средновековен град на мястото на стария Одесос. Показателно е, че ромеите след завладяването на североизточна България в 970 г., макар обикновено да връщали старите имена на завладените български градове, не върнали името Одесос, а оставили Варна, а българския Тутхон нарекли пак Анхиалос. Калоян превзел Варна, не Одесос, в 1201 г. и я върнал в българското царство; Варна се появила на първите италиански карти от XIII в., и на български, и на гръцки, италиански и турски името повече не се променило. 

 

В най-ново време Варна е първият български морски град, извоювал българщината си отвътре и с тежка борба. Величествените размери на Катедралата и двете гимназии, по онова време най-големите в Княжеството и дори в бившата Османска империя, построени пак с местни сили в самото начало на 80-те г. та ХIХ век, не са нищо друго освен знак за надмощието на българи над гърци. Къде е Катедралата – къде е гръцката митрополитска базилика „Св. Атанасий“ – досущ като пловдивската „Св. Марина“. 

 

Освен липсата на българска морска стратегия (поне колкото в съседна Румъния!) и на активни търговски връзки с Русия – неадекватни на наличните възможности дори и по времето на НРБ и СССР – основен фактор за неразвитието на Варна и след Освобождението, и след 1944 г., и особено при герберския режим, е измислянето на наредената двойка близнаци „Варна и Бургас“, превърнала се при ГЕРБ в „Бургас и Варна“ – в редица изказвания на Борисов, Плевнелиев, Цачева и др. Тази двойка е исторически абсолютно безпочвена; все едно е да обявим „Пловдив и Стара Загора“ за двойка близнаци. Тя служи единствено да ограничава развитието на Варна от собствените й, вътрешни движещи сили. 

 

Клишето „Варна и Бургас“ – каквото за единия, това и за другия – изкривява действителността и води до неефективни харчове. Лансирането на Бургас, още повече, често е директно за сметка на неразвитието на Варна. Ето „японският“ заем за ненужния бургаски пристанищен терминал 2А, което пък стана повод Борисов да откаже втория транш на същия заем за крайно необходимия варненския контейнерен терминал; при това този транш не беше само за Варна, а трябваше да се дели по равно с Бургас. Или произволното закриване от ГЕРБ на индустриалната зона „Варна запад“ с готови инвеститори и създаването на две такива зони без никаква обосновка в Бургас и Божурище – близо до Банкя. Или решението на ТИМ и „Фрапорт“ за размера на инвестицията за двете морски летища на основание временния летен пътникопоток в 2006–2008 г. вследствие прекомерното разрастване на Слънчев бряг като център на евтин младежки алкохолен туризъм – и въпреки тогавашните индикации за предстоящо бурно развитие на Варна като международен център. 

 

Веднага трябва да кажа, че нямам абсолютно нищо против нашия съседен, роднински и приятелски град Бургас; двата града са свързани с хиляди неразривни човешки и други връзки. По мое време обаче не съм чувал варненец да сравнява града си тъкмо с Бургас; от друга страна, много от съседите и тогава, а и сега, са се сравнявали и са имитирали Варна, поради което градът им всъщност и толкова прилича на нея в умален вид. Бургазлии идваха да пазаруват, да учат, да ходят на по-cool нощен живот, да се лекуват и да раждат във Варна, много варненци моряци работеха в Бургас по танкерите, траулерите, много военни служеха в Атия.  

 

Бургас, единствен от черноморските ни градове – е съвсем ново селище, установило се като постоянно едва от края на XVII в. У Каравелов в „Маминото детенце“ за пръв път в нашата литература се споменава Ахело-Бургаз, известно със солена риба. Този факт смущава или предизвиква амнезия у много хора там и често виждаме по медиите опити за присвояване историята на други близки древни селища – Дебелт, Акве Калиде, Скафида. 

 

Коя е причината това удобно равно място на широк морски залив да остане незаселено от хора толкова дълго време? Ето какво казва протоколът от заседанието на Политбюро на ЦК‌ на БКП от 18 юни 1959 г., посветено на избора на място за новия нефтохимически завод (http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel3t2/f1bop6ae3934.pdf): 

 

„... Комисия от съветски и български специалисти огледа на място и изучи 10 площадки в околностите на Русе, Варна и Бургас... най-добри технико-технически показатели имат две площадки – край Камено, на около 12 км северозападно от Бургас, и до Девня, 30 км западно от Варна... В технико-икономическо отношение... почти равностойни, но площадката край Камено има някои предимства: ... Въпросът с пълното обезвреждане на отпадъчните води. За да не се допусне замърсяване на крайбрежните курортни зони беше възприето през курортния сезон в продължение на 6 месеца никакви води от завода, макар и с минимално съдържание на нефтопродукти, да не се пускат в морето, а да се събират в специални заблатени места. За тази цел в околностите на Бургас ще се използуват естествените неизползваеми блата... Опасност от замърсяване съществува от възможни аварии с танкерите и нефтопровода. В такива случаи Бургаският залив ще бъде значително по-безопасен поради по-големите разстояния до курортните райони...“.

 

Освен „неизползваемите блата“ и „отдалечеността на Бургаския залив от курортните райони“ Политбюро взема предвид също, че в Русе не ходят морски кораби, в Девня вече има химическа промишленост, а в девненските блата можело да се „добива торф“ и трябвало да се пазят от замърсяване. Защо мислели така? В началото на 20-те години Стамболийски от трибуната на НС заплашвал комунистите, че „ще ги прати да пресушават обширните блата на Бургаско“; от романа „Тютюн“ пък помним колоритното описание на бургаския затвор, дето пристига Костов да освободи Стефан, но го намира умрял от малария. Ето друго свидетелство от тракиеца Димитър Войников от Бунархисарско (http://promacedonia.com/dv/dv_42.html):

„В периода от Освободителната война през 1878 г. до Съединението на България през 1885 г. източнотракийските емигранти предпочитали да се заселват в Северна България. Основната причина била по-сигурният политически и държавен статут на Княжество България, но имало и други, чисто климатични и здравословни причини. Например, когато тръгвали на север по брега на Черно море, пред бежанците се изпречвал град Бургас, чиято околност била пресечена от неприветливи и нездравословни блата и тресавища, пълни с гнезда на комари, разпространители на заразната болест малария. Градът бил обкръжен от три блата – Мандренско, Ваякьойско и Атанаскьойско. Сега българската географска наука нарича тези блата езера, но нека се знае, че те са станали езера след близо вековна борба. До първите десетилетия на ХХ век се налагало хората да се пригаждат към нездравословните условия на живот около Бургаските блата и тресавища“.

 

В древността Месемврия също се ползвала с репутация за лошия си климат – край пустиня и блата. Но същинският Бургаски залив, от Поморие до нос Акин, пък и ивицата северно от Поморие, и до днес очевидно не е „курортно място“ – въпреки усилените опити да се докаже противното. Заливът Вромос, дето щеше да бъде буят за Трансбалканския нефтопровод до Александруполис и чието име значи „вонящ“, си е и естествено замърсен – северното течение носи пяна от целия Бургаски залив. Политбюро в 1959 г. всъщност доста реалистично е преценило бъдещето на Бургас като промишлен град, който няма изгледи да стане българската Ница. Такива промишлени морски градове колкото щеш – от донбаския Мариупол до италианската Савона. Бургаското пристанище стана голямо изключително благодарение на вноса на руда и кокс за „Кремиковци”. Но жителите на Бургас отхвърлиха на референдум изгодния за тях проект за нефтопровода, който щеше да позволи градът им да остане голямо пристанище и след  „Кремиковци”, и при членството в ЕС – защото предпочитат да бъдат Ница. Разбира се, против нефтопровода беше и влиятелният в града„Лукойл“, изключен от Путин от проекта в интерес на трите руски държавни нефтени компании, а също и главен клиент на ИПОН и основен спонсор на ГЕРБ. 

 

Защо София се стреми да ограничи Варна, като я привърже към Бургас и й натрапи нелепото съперничество за благоволението си с него? На първо място, тя даже не се и стреми – просто предпочита и лансира Бургас не толкова като малко по-близък до нея, колкото като сурогат на загубеното българско Беломорие, „белите дробове на България“, както и досега въздишат по него нашите патриотични историци, като мехлем за витруална болка в ампутиран крайник. Естественото пристанище (и морски курорт) на София, разбира се, е Солун (и Халкидики), на Пловдив – Александруполис и Кавала, Букурещ – Варна. Така е било в Османската империя, така ще е в Европейския съюз. 

 

Отрязването на достъпа до Беломорието кара София да си нарочи Бургас за ерзац-Кавала; още в 1906 г. се завършват две еднакви пристанища – във Варна (черноморско) и Бургас (ерзац-беломорско); край двете пристанища издигат и две еднакви жп гари. През септември 1944 г. беломорската военна база и буквално се премества от Кавала в Бургас, по-късно – на н. Атия. Така и несебърското и созополско море за София са ерзац-Халкидики; този мит не е загубил напълно магията си дори и в ЕС – с достъпната вече за софиянци натурална Гърция. Видяхме, че преместването на фокуса от Княжеството към Румелия изобщо характеризира софиоцентричната българска държава и преди, и след 1944 и 1989 г. и е важен фактор за разцентроваността не само на Севера, но и на цялата страна. То се родее и с афинитета ни към постосманския, ромейски cool, кулминиращ в обаянието на чалгата. 

 

Има и много други частични обяснения за лансирането – че „народната“ власт изпитвала недоверие към еснафско-чиновническа Варна за сметка на работнически Бургас; че руското и тимаджийското влияние във Варна били твърде силни за сините и герберите; че Борисов враждувал с ТИМ, а имал добри мафиотски връзки с Бургас, дето под опеката на местната милиция продавал контрабандни цигари в ортаклък с единствения член на ТИМ, роден извън Варна, и сюжета, с който започнах... 

 

Но генералната причина за недоверието на герберска София към Варна е, че от началото на това хилядолетие последната постепенно се очерта – напук на усилията на държавата в обратната посока, напълно спонтанно – просто хората гласуваха с краката си, инвеститорите – с портфейлите си, предприемчивите – с предприемчивостта си – като единствена реална противотежест на столицата: географска, геополитическа, демографска, икономическа, ментална. Пловдив е и прекалено близо до София, и й е твърде подобен, и обвързан с нея с ежедневните си трудови пътувания, пък и се възприема от столицата донейде като нейно алтер его, за да й бъде реална противотежест, колкото и да иска. 

 

С принципно новата геополитическа ситуация и икономическа динамика в региона напрежението между потенциала и реалното положение на Варна ще продължава да расте. Ясно е, че както прогнозирах през декември, „Южен поток“ няма да има алтернатива и значението му ще е не толкова енергийно, колкото символично – за очертаване на новото магистрално направление на транспортните потоци през България и силовото поле на българската реиндустриализация. Влиянието на Русия ще расте, сътрудничеството й с разклатения от дефлацията и бежанската криза ЕС ще се активизира. Както прогнозира през миналото десетилетие Световната банка, Черно море ще стане най-бързорастящият регион в света. Толкова векове неразвитие и пропуснати възможности са натрупани по бреговете му! Ще расте значението на новите инвеститори и финансови центрове от изток. ЕС ще се демократизира и олевее, ще се развива местното и регионалното самоуправление. 

 

България не ще може да издържи още дълго несъстоятелния режим на ГЕРБ; за Варна това ще важи с двойна сила. Ако не настъпи бърза преориентация в икономическата, социалната, регионалната и външната политика на София и ако ГЕРБ остане да доминира във Варна, в близко бъдеще покрай поредното народно надигане срещу режима там неизбежно ще се появят и вътрешни центробежни сили, работещи за автономия на региона. Те, разбира се, няма да са етнически като в Донбас, а цивилизационни, икономически, политически, геополитически – каквито вече зреят в Бавария и Северна Англия. Тяхна цел ще е осигуряването на добро, цивилизовано управление, ускорено икономическо развитие в интерес на мнозинството, на повече социална справедливост, законност и грижи за публичното благо, на балансирана и прагматична геополитическа ориентация.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • оооооооооооо

    28 Окт 2015 11:01ч.

    Белослав - столица на България, фичо - Генерален президент.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Иванка

    28 Окт 2015 14:58ч.

    Писна ми от разни провинциални напъни за великата Варна!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • tas statia e pisana ot specialist po vsichko

    28 Окт 2015 17:43ч.

    mi takiva sa pisanicite na toia,ivanke.inache za varna,nishto losho.v kombina s turisticheskite destinacii na sever e Super,no burgas e v po-dobro polozhenie na vodnia transport.v konstanca,rum. ima dalech poveche keiove i pristanishtni podemni saorazhenia,a za odesa prosto da ne govorim.tam i transport i turizm se pokrivat totalno.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • гларучай

    28 Окт 2015 21:09ч.

    Харно е в редица отношения у В-арна, обаче градският му (типично урбанистичен) облик в сравнение със София и Пловдив винаги му е куцал... впрочем това го е констатирал полуявно и авторът де...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ББ: "Варна ще остане едно село"

    28 Окт 2015 21:23ч.

    Още в началото на първия си мандат, при посещение във Варна, Борисов, раздразнен от неудобен журналистически въпрос, вместо отговор, каза: "Варна ще си останете едно село". И това, той го го превърна в своя политика, като парите за Варна бяха драстично намалени до смешни символични суми (който се интересува, може да потърси конкретните числа), а превърна Бургас и София в партийна витрина на Герб и насочи към тях голяма част от европроектите и европарите, като лиши останалата част от страната от пари даже за най-елементарни човешки нужди и обрече на гибел цели райони и селища в България. Но, заради корупцията на Герб и многобройните им нарушения в обществените поръчки, Евр. комисия спря на Герб в началото на 2013 г. 1 милиард европари по 2 европрограми - "Околна среда" заради нарушения през периода- 2010 г- 2012 г. (Герб), а "Регионално развитие" заради целия период на Герб- 2009г. - 2013 г, като са посочени най-много нарушения на кмета на Бургас Димитър Николов и на 2-ро място на Й. Фандъкова, където Герб беше насочил най-много европроекти. При Герб, почти 90 % от обществените поръчки са дадени само на 2 % от фирмите (приятелски). Това беше съобщено еднократно само от 2 медии, защото т.н. "български" медии масово обслужват Герб и Борисов, а на въпрос за нарушенията му по европрограмите, Д. Николов даже се мъчеше да отрича за най-многото нарушения в Бургас. Борисов и Цветанов цяла година лъгаха, че 2-те европрограми са спрени на Орешарски, който дойде на власт половин година СЛЕД тяхното спиране. Екипът на Орешарски работи дълго по корекциите на нарушенията на Герб, за да пуснат отново парите по програмите, което стана преди 2-рото правителство на Герб.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Иванка

    28 Окт 2015 21:36ч.

    Няма "провинциален" пристанищен град. "У Банкя", както се изразява вашият министър-председател, сигурно смятат Варна за провинция. Но няма по-комична и жалка картина от хора, които говорят на шопски диалект и наричат "провинция" останалата част от страната, където местните хора са природно много по-интелигентни от тях.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бай Прокопи

    28 Окт 2015 22:53ч.

    На някакъв му разбили челюстта и Бойко не му харесала тая работа, та пробвал да се измъкне. Че всеки разумен човек би избегнал подобна неприятна схватка. Само някакъв льохман, който е превел една брошура за карате може да си мисли, че в това се състои едно състезание и да съди другите, че на тази база да гради и някакви генерални изводи. Логореята на тоя човечец авторчето фрапира, а аргументацията я е забравил докато са го били прителчетата му, че наднича от рампата зад паркинга.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Шоп ниеден

    29 Окт 2015 17:43ч.

    Шоплукът в широк смисъл винаги е бил най-чистия етнически български край. Никога в Софийско, Радомирско, Брезнишко, Трънско и Краище не са се заселвали компактно турци, като изключим малобройната администрация и военни в центровете на санджаци. Така че подигравките от Гагаузия към Запада са абсолютно смешни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    29 Окт 2015 18:08ч.

    Ще коментирам единствено онова, в което съм соециалист. Спортната зала и донякъде фестивалния комплекс бяха примери за модерна по световните стандарти тогава архитектура. Нищо общо с бездарния сандък на арх. Жеко Тилев - Арена Армеец.. Новите комплекси носеха същите белези на изчистена модерна визия. Старата Варна изглеждаше по-добре от стария Бургас и разбира се, не можеше да се сравнява с Русе. Варна няма историческото напластяване на Пловдив, но имаше морето и беше прекрасен град. Новото време я заля с просташки сгради по вкуса на маргиналния ни посткомунистически елит, а всеобхватният дух на печалбарство по Черноморието уби някогашната атмосфера. Ние умеем да унищожаваме собствените си ценности и да ги подменяме с фалшиви.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дидо

    29 Окт 2015 20:03ч.

    Без черно море, БГ е нищо. Една Сърбия,тъпаци. София не трябва да е столица на БГ. Там се събра буквално най-големия боклук в БГ. нека си бъде голям и развит град,но столицата трябва да се премести с референдум някъде другаде. Варна или Пловдив.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дончо Дончев

    29 Окт 2015 23:05ч.

    Браво, Вальо! Много добра студия!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нели

    29 Окт 2015 23:22ч.

    Обзървър, като родена в Пловдив, но варненска снаха, съм готова да поспоря, че "Варна няма историческото напластяване на Пловдив". Това не е вярно и ми звучи като отглас от някогашен спор на любимия ми брат (Пловдив) с любимия ми съпруг (Варна), когато брат ми беше на 28, а съпругът ми само на 20 :). Варна е била град още преди да съществува държавата България. Но смятам за излишно в статии като тази, говореща за реалните и съвременните проблеми на града, да има толкова подробности за историята му. Каква е истината? Варна е била винаги тъпкана и унижавана по време на двете правителства на ГЕРБ, от 2009 насам. Всяка година през лятото съм в града и знам какво се правеше там до 2009 г. и на какво е заприличала Варна сега. Усещам го и по хората, наши приятели - обезверяване и постепенно обезлюдяване. Бургас, малък град за който имам кошмарни детски спомени (за разлика от автора) - море с мазут, който веднъж полепнал не се маха с дни и мръсотия - получи несъразмерно много пари от Гербарският режим. И всичко това без реална полза за държавата. Омръзналата ми вече магистрала "Тракия", минаваща и покрай родния ми Пловдив, но вечно в ремонт поради безобразията и кражбата на милиарди по време на строежа й, изяде парите за строежа на Хемус. За това България 26 години след идването на "демокрацията" и 8 години след влизането ни в ЕС е слабо развита балканска бананова република, ориентирана към Турция, нежели към Европа. Нас ни заобикалят: строители, предпреимачи, инвеститори, енергийни потоци. Ние сме една досадна разровена дупка с уникално нисък стандарт на живота за страна от ЕС и мутренско управление, прокси на САЩ, без национално достойнство. Нас дори бежанците от Афганистан и Сирия ни заобикалят и предпочитат да се завърнат по родните си места, а не да бъдат унижавани и да живеят у нас. От 2009 г. насам за Варна няма светлина в тунела. Варненският бунт през февруари 2012 г. махна за малко Борисов от власт и съдаде малко оптимизъм, но жълтопаважната софийска, мутренски зависима, тълпа го върна отново на власт вместо той, Цветанов и сие да бъдат съдени и осъдени за зулумите си. С тъпани, свирки и с наглост шепата софийски циници обявиха на всички ни, че те били "красивите и богатите", а варненските бунтовници "грозните и бедните". Токът на месец, по цена по-висок от една средна пенсионерска заплата, бил по джоба им, друго не ги интересувало. С Борисов начело за Варна, градовете около р. Дунав и градовете в Северна България няма живот и естествено развитие. За съжаление, няма да се учудя, ако хората в тези райони поискат автономия от България в рамките на ЕС. Не може да държиш в изкуствена бедност и без оптимизъм толкова плодородни и промишлено богати райони на страната. Борисов ще ги изпусне. Нас трудно могат да ни разделят етнически или религиозни различия (показали сме го през вековете), и слава Богу, но мутренският идиотизъм, кражби и лакомия за властта може да доведе България до истински национални катаклизми.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Дидо

    29 Окт 2015 23:33ч.

    Пловдив вече е бил столица и то не лоша, но е много близо до София и няма да има реална полза да се премести столицата там. Варна пък е много далеч, на морето. Според мен Велико Търново е супер място за българска столица: по средата на страната, изключително красиво място. Бил е някога столица, и то не случайно. Да видим тогава, без софиоцентризъм, кой и как ще се развие най-добре.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Нели

    30 Окт 2015 13:31ч.

    Поздравления, Нели! Вашият коментар казва самата истина! Подписвам се под всяка ваша дума, все едно аз съм писала тези ваши редове. Единомишленици сме. Още веднъж поздравления!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • mihail dimitrov

    10 Апр 2016 18:20ч.

    Stolica triabva da stane Veliko tarnovo.sofia 136godini unistozava Balgaria.nai groznia grad s nai prostite hora.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Михаил Николов

    18 Апр 2016 12:27ч.

    Мисля , че вече настъпва времето на Федерална република България. България с една нова конституция поставяща местното самоуправление над федералното. Всяка област със собствен парламент, собствени изпълнителни, законодателни и съдебни органи. Всички данъци в ръцете на местната власт. Пълна икономическа независимост на областите от един нов държавен център с ограничени федерални функции.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи