Русия: От модернизация към размирисване

Русия: От модернизация към размирисване
Достатъчно е да се разхлабят малко винтовете на Путиновия авторитаризъм, за да заскърца цялата властова машина в Русия. Започналите опити на Медведев за налагане на повече демокрация в страната, за разширяване полето на действие на гражданското общество и за ограничаване на безконтролната и вече видиотена бюрокрация отключиха напълно неочаквани процеси. Оказа се, че активните сили в страната се нуждаят не от повече свобода, а се стремят към саморазправа със сънародниците си от кавказки произход. В събота десет хиляди човека се събраха пред Кремъл не просто да изразят протеста си срещу „етнопрестъпността”, те се вживяха в ролята на наказващ орган. Десетки случайни минувачи бяха линчувани пред очите на вцепенената милиция само защото нямаха „славянска” външност.
<p>Паралелен митинг, по-малоброен, но със същата настройка, течеше и в Санкт Петербург, точно в момента, в който Путин демонстрираше певческите си умения пред световни звезди на шоубизнеса в същия град. И докато и най-рехавата проява на демократичната опозиция, която трудно събира и 100 човека, се пресича с най-брутални силови похвати, в този случай дори задържаните от митингуващите бяха освободени, без да се повдигат обвинения. Трябваше Кремъл да изскърца със зъби, за да се задвижи наново правоохранителната система и да се издирват лицата, които бяха освободени само срещу съставен акт за административно нарушение. <br />Вечерта след погромите Дмитрий Медведев си позволи в Twitter да напише, че в Кремъл, в Москва и в цяла Русия всичко е спокойно. Като изключим неговото детинско бодрячество, което е може би най-карикатурната му черта, руският президент е на път да разкрие своята пълна управленска несъстоятелност. Фактът, че той бе изненадан, че всичко се случи буквално под прозореца на кабинета му, е показателен за степента, в която е способен да упражнява властовите си функции. Лекотата, с която уволнява различни чиновници в затънтената провинция, щедростта, с която обгражда различни свои поданици, целият му напън да играе ролята на добрия цар очертава една сфера на дейност, която има само представителна насоченост.</p> <p>Затова и опитите му да подхване някаква значима политическа инициатива се разбиват при първия си допир с реалността. За да се претворят идеите му в живота, на него му е необходима политическа воля и обществена подкрепа, с които той не разполага. Застанал в сянката на Путин, той не бива възприеман на сериозно нито от елита, нито от демократично настроените среди. За първите е неврастеник, за вторите &ndash; крепител на авторитаризма. На практика от жестовете му се възползват единствено маргиналите в обществото &ndash; крайните националисти и футболните ултрафенове.</p> <p>Дори и без размириците на Манежния площад, Медведев сякаш разбра своята обреченост. Само преди десетина дни в обръщението си към Федералното събрание той по същество се отказа да преследва значими политически цели. Няколко дни преди това събитие беше казал, че закостеняването на политическата система води до цялостна стагнация на власт и общество и мнозина наблюдатели очакваха да бъде огласено някакво фундаментално послание пред депутатите. Нищо подобно не се случи. Прозвучаха безцветни послания, предимно в социалната област, които се явяват продължение на Путиновата практика да се предлага на обществото да жертва своите свободи в името на материалното си обезпечаване и сигурност.</p> <p>Но ако Путин успя да изгради властова структура, която му осигурява максимум комфорт, погромите на Манежния площад показаха цената, която ще заплати цялата страна за неговото творение. Властовата вертикала, която му предостави възможност да взима безконтролни решения, по същество се явява блиндиран заслон за корумпираната и всевластна бюрокрация. Последната се чувства изключително безотговорна в днешната руска действителност. Защото силите, които могат да бъдат опасни за нея, представляват опасност и за самия Путин. Колкото и руският премиер да кокетничи с обикновените хора, колкото и да полага усилия за своята харизма, главният продукт на неговото управление е тоталният контрол върху обществото. И това се разбира добре от цялата управляваща върхушка и олигархия, в чиито ръце е днес Русия. Сцените на насилие трябва да привържат колебаещите се към колесницата на премиера, да &bdquo;отворят&rdquo; очите на обществото докъде се стига, когато се прекали с демокрацията, и защо не &ndash;&nbsp; да се ревизират някои от лудориите на Медведев. Нищо чудно да се предприемат законодателни промени, които още повече да ожесточат провеждането на опозиционни масови мероприятия.</p> <p>Затягането на гайките, активизирането на репресивната система, запушването на информационните течове, които се появиха плахо в някои от федералните медии, само ще прикрият проблемите, но няма да ги решат. Нито хората с &bdquo;славянска&rdquo; външност ще заобичат тези с &bdquo;неславянска&rdquo;, нито ще бъдат решени социалните проблеми в Северен Кавказ, нито ще се появи ефективна правоохранителна система.</p> <p>Напротив, както показаха случаите в Гус-Хрустални и станция Кушчовская, цели региони са изпаднали във властта на престъпни организации, контролиращи местните администрации, милиция, прокуратура и съд. Случаят в Кушчовская е наистина чудовищен, но едва ли е безпрецедентен. В това 20-хилядно градче в Южна Русия бяха избити две семейства, празнуващи в една къща, само защото домакинът не се е подчинил на местния феодал. Дванайсет човешки същества, най-малкото от които само на няколко месеца, са лишени от живот, за да се демонстрира кой е господарят. И докато случаят набира гласност, местните власти всячески се опитват да прикрият следите на престъпниците. Поради огромния резонанс от Москва са изпратени следователи и спецчасти, които за няколко дни разкриват поръчителите и извършителите. Оказва се, че те от едно десетилетие редовно са се занимавали с рекет, изнасилвания и убийства, но са се ползвали със силна политическа опека. Техният лидер е общински съветник от... &bdquo;Единна Русия&rdquo;. Появи се фотография на участието му в инаугурацията на Медведев. <br />В Северен Кавказ положението се поддържа само защото има почти официален отказ от спазване на каквито и да било форми на законност. Борбата срещу терористите се е превърнала в тотална машина за потискане на цялото население. Управлението на Рамазан Кадиров в Чечения с нищо не се различава от това в Кушчовская. Само дето насилието се практикува в по-големи размери. И младите поколения, които излизат от тази среда, имат характеристики, които ужасяват дори народ, запазил спомена за Втората световна война и сталинските чистки. Днешните северокавказки управници извършиха нещо, на което не са се надявали и сепаратистите &ndash; хората в &bdquo;метрополията&rdquo; да копнеят да се отделят от техните региони.</p> <p>Не зная колко още може да бяга Путин от своята истинска политическа отговорност. Развитието на независимите медии и все по-големият допир на руското общество до външния свят представляват реална опасност за неговата власт. В момента той се нуждае не от повече власт, а от аргументация за нейното съществуване. Олимпиадата и световното първенство по футбол едва ли ще свършат работа. Трябва нещо, което да изплаши обществото, да го накара да жертва порива си към по-достоен живот в името на запазването на своята сигурност. Сигурност, такава каквато я разбира Путин и такава, каквато той може да даде. Междуетническото напрежение отговаря на тези изисквания. Но за да не се изтърква темата, тя трябва да бъде постоянно актуализирана. Всяка проява на насилие ще бъде добре дошла за властта, защото тя ще е извор на легитимност и поле за реализация. <br />Но на руския народ може да му писне. Смазван от пресата на самозабравила се власт и брутална престъпност, неговата реакция е засега непредвидима. Днешната относителна политическа стабилност се купува (по оригинална руска политическа традиция) за сметка на инвестиране в бъдеща безпътица. Натрупването на икономически проблеми, засилващата се миграция, изчерпването на възможностите за икономически растеж, основан на износа на ресурси, евентуален външнополитически провал, всичко това може да отключи процеси не само на разрушаване на авторитаризма, но и на саморазрушаване на държава и общество.</p>

Коментари

  • Посетител..

    17 Дек 2010 19:37ч.

    Размириса се и то много се размириса, но се размириса от манимулацията на фактите и събитията изписани от автора на статията- събитията бяха породени от неправомерното толериране на т.нар. &quot;диаспори от кавказки произход&quot;, които са си чисто криминални структури. А колкото за свободата на словото, авторът да каже какво става със свободата на словото в България.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • яъюао

    18 Дек 2010 7:07ч.

    Ей, щастлив съм, че съм в България и тук, под мъдрото ръководство на Уорлик, всичко цъфти и мирише на моя парфюм &quot;PASHA&quot;.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи