Срещи с Христовата вяра в Регенсбург

Срещи с Христовата вяра в Регенсбург
Усещането, че съм попаднал на особено място, още повече се засили, когато видях окачена близо до входа една малка, аматьорски нарисувана картина. Авторът беше изобразил войници, видно на предела на силите си, насред бойните действия и Дева Мария, която ги гледа от небето. Картината беше надписана - Русия, 8-ми юли 1944-та. "Мария помогна в битката при Березина", Михаел Хаунер. Това беше на Велика събота преди католическия Великден. Не знаех нищо конкретно, но символиката, че някой германски войник се е върнал от Русия и от благодарност за спасението си е вдигнал параклис с православни икони, ме порази... Битка при река Березина е имало, всъщност това е последният опит на Вермахта да си върне инициативата и обърне хода на войната. Битката е спечелена от Червената армия, а този човек благодареше. И тези православни икони пред мен. Поразителна символика, която, както на другия ден разбрах, се оказа плод на въображението ми. Но истинската история често е по-вълнуваща от измислената. Държах да напиша този текст, защото пред очите ми се разкри една макар и скромна, но истинска история за силата на човешкия дух и вяра.

 

 

 

Отдалечен на 1533 км от България, нагоре по течението на Дунава се намира град Регенсбург. Въпреки типичните си за Средна Европа уседналост и спокойствие, за 12-те години, през които живея тук, това място не спира да ме изненадва с малките си, скрити тайни, които често имат дълбоки корени в общата ни европейска история…

 

 

Регионът Горен Пфалц, ако може така да се предаде на български, спокойно може да е служил за вдъхновение на Толкин, когато е измислял графството и обитателите му - земята е грижливо и старателно обработена; сред морето от полегати хълмове се гушат чифлици и селца; всяко село вари в селската си кръчма собствена бира… и да, бирата е защитена със закон за чистотата на съставките още от 1516-та - das Bayerische Reinheitsgebot. И както земята, църквата и селото тук са си на мястото от хиляда години, така и традициите на бавареца го правят все така горд селянин, човек, който държи на земята и родното. А както научих преди дни, и му дават сили да запазва духовните си устои във времена на духовни изпитания.

 

 

Всъщност Регенсбург е едно от най-древните места в Германия. Тук е най-старата църква на Бавария - Stiftskirche Unserer Lieben Frau zur Alten Kapelle - Манастирската църква на Божията майка към старата базилика, построена в епохата, когато ние сме приемали християнството. Точно в тази църква се пази една много ценна и обичана както от католици, така и от православни икона. Не знам дали мога да я нарека православна, защото тя всъщност е от времето преди разделението на Западна и Източна църква. Според легендата иконата е нарисувана лично от Свети апостол Лука. А доколкото има запазени данни за произхода ѝ, то знае се, че е дарение за Хайнрих II от папа Бенедикт VIII в чест на коронацията му за римско-германски император на 14 февруари 1014 година.

 

 

144 години преди това, през 870 г., по време на Великоморавската мисия Св. Методий е държан в плен и съден в същата тази древна базилика, посветена на Божията майка. За този исторически момент днес свидетелстват паметните плочи на северната стена на храма, съответно на немски и български от 1985 и 2015 г., гласящи: "В памет на големия славянски апостол Методий и неговия престой в Регенсбург през 870 г.".

 

 

А поводът за този текст стана една разходка, която направих в навечерието на католическия Великден.

 

На не повече от половин час от града, с колело по полегатите хълмове на баварската дунавска равнина, човек достига до искрящ на пролетното слънце, малък бял параклис. Традицията на тези, наричани на немски капели - Kapellen, храмове е много широко разпространена в Бавария. В селските региони те могат да бъдат видяни насред полето там, където две пътеки се кръстосват. Често засланяни от клоните на някое голямо дъбово дърво.

 

 

През годините нерядко съм ходил до този параклис, но за съжаление никога не бях заварвал вратите на храма отворени, за да мога да видя вътрешността му. Тази година, дали заради невъзможността да прекарва човек времето си в града, поради ограниченията по време на корона-пандемията, както множеството хора тук и аз избягах извън града по пътеките между полетата. И така с колелото си се озовах на хълма пред отворените двери на параклиса.

 

 

С голямо удивление видях, че на олтара не стоеше статуя на светец или Богородица, а бяха окачени прекрасни православни икони. Наистина чудесни - икона на Богородица с младенеца, а от лявата и дясната ѝ страна икони на ангели. Усещането, че съм попаднал на особено място, още повече се засили, когато видях окачена близо до входа една малка, аматьорски нарисувана картина. Авторът беше изобразил войници, видно на предела на силите си, насред бойните действия и Дева Мария, която ги гледа от небето. Картината беше надписана - "Русия, 8-ми юли 1944-та. Мария помогна в битката при Березина. Михаел Хаунер".

 

 

Това беше на Велика събота преди католическия Великден. Не знаех нищо конкретно, но символиката, че някой германски войник се е върнал от Русия и от благодарност за спасението си е вдигнал параклис с православни икони, ме порази... Битка при река Березина е имало, всъщност това е последният опит на Вермахта да си върне инициативата и обърне хода на войната. Битката е спечелена от Червената армия, а този човек благодареше. И тези православни икони пред мен. Поразителна символика, която, както на другия ден разбрах, се оказа плод на въображението ми. Но истинската история често е по-вълнуваща от измислената.

 


В подножието на хълмa с параклиса е разположено имението Реетал - Rehtal. От там още от ХII век рицарски семейства, по-късно монаси и земевладелци, се грижат и облагородяват този плодороден край. Днес там живее господин Ксавер Ренер, с когото аз имах честта да се запозная.

 

 

Когато на другия ден, Великден, пристъпих към вътрешния двор на имението, бях посрещнат от Пума - гигантско ловджийско куче, и Сиси, къдрава дакел-дама, както достопочтено се обръщат немците към тези си любимци. Посрещането беше толкова топло, че се наложи една боса малка дама в небесносиня рокля да притича и да прибере Пума и госпожа Сиси. На верандата пред главния вход весела тайфа деца ми помаха и ме покани да отида при тях. Изкачих се по стълбището и им разказах, че идвам, защото искам да науча повече за историята на капелата в съседство. Младата боса дама с небесносинята рокля се оказа госпожица Мария, дъщерята на собственика на имението. Тя ми обясни, че капелата е построена от семейството ѝ, след което любезно предложи да извика баща си, който бил по-добре запознат.

 

 

След минута от мекия сумрак на облицованото в дърво преддверие, в рамката от дялан камък на входната врата под семейния герб, се появи господин Ренер. Усмихнат и приветлив, заемащ с едрия си ръст едното крило от двукрилата врата, той отвърна на баварското ми Grüß Gott - на български може би - дал Бог добро, и изслуша препирното ми обяснение защо си позволявам да го притеснявам в следобед на Великден.

 

Господин Ренер ми разказа следната история…


Неговият дядо, Алоис Ренер бил изпратен от нацистите в трудов лагер - Arbeitslager - защото отказал да стане нацист и да приеме идеологията им. Алоис Ренер бил дълбоко вярващ човек. През годините преди войната, преди да попадне сам под ударите на нацистите, на него му било забранено да снабдява евреи с продукти от стопанството си. Забрана, на която той се противопоставил и останал верен на еврейските си клиенти. Когато нацистите изпращали военнопленници да работят в стопанството му, той се отнасял с тях възможно най-човешки, а на мнозина издавал свидетелство за положен стаж, което, доколкото разбрах, давало възможност за напускане на страната. Когато след войната се върнал от трудовия лагер, приемал в стопанството си бежанците от опустошените от войната германски територии.

 

 

През 60-те години на миналия век господин Алоис Ренер решава да построи на височината до имението си параклис като благодарност за това, че е оцелял от трудовия лагер на нацистите и е преминал през целия ужас в годините на нацисткия режим. Храмът е построен с общите усилия на хората от близкото село Карет. Всеки се включва както може, като за всички е било от особено значение този градеж да се случи. Отецът от местната църква с особено силно желание е ръководел работата. Той се споминва една година, след като параклисът е построен.

 

На въпроса ми защо православни икони, господин Ренер отвърна, че те никога не са се замисляли над този въпрос и че за тях това са Gnadenbilder - картини на милостта, благодатта.

 

Научих историята и на рисунката с войниците край Березина. След като бил завършен параклисът, човек от близкото селце Карет на име Михаел Хаунер пристига при дядото на г-н Ренер и го умолява да му позволи да окачи рисунката си в параклиса. Г-н Хаунер бил германски войник, оцелял и успял да се завърне от Източния фронт у дома.

 

Моят приятел от университета Макс ми е разказвал, че има двама дядовци. Единият е служил на Западния фронт във Франция. Оттам той се върнал с малко лоши спомени и много весели истории как си играел с децата в селото, където живеели. Другият дядо се върнал от Източния фронт. Той не разказвал истории.

 

 

Катедралата "Св. Петър" и протестантската църква "Нойпраркирхе"

 

 

Държах да напиша този текст, защото пред очите ми се разкри една макар и скромна, но истинска история за силата на човешкия дух и вяра. 

 

 

Атанас Колев живее в Регенсбург, Бавария от 12 години. От 2008 до 2012-а следва там политология и руска филология

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • ..................

    16 Апр 2020 14:00ч.

    Красота , спокойствие , идилия и европейска нирвана в Германия . Данке !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • полит коректна семейна история

    16 Апр 2020 23:22ч.

    Защо ми махнахте коментара? - Щото казах истината за захаросаната статия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • европейска нирвана в Германия

    16 Апр 2020 23:33ч.

    Хубаво нещо, а? великата германска страна е мечтата на всеки много среден (или посредствен, значи по средата, де ) българин, и всеки циганин. Понеже Методий е съден там през 870 г, дайте да се поклоним! И църква на Божията майка към старата базилика е построена в епохата, когато ние сме приемали християнството - малеее, колко сме назад... дори с християнството сме закъснели. Докато там на запад ври от християнска вяра :)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • против германия ли сте казали нещо

    16 Апр 2020 23:40ч.

    Вие с полит коректна семейна история - ами против германия ли сте казали нещо? - ами нали те са нашето кранче за пари за нашенските главатари, ако не, нашенските ще удвоят метаните. Все едно да говориш против партията преди години, не ти ли стига пипето.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • полит коректна семейна история

    16 Апр 2020 23:46ч.

    Не сум казал против Германия, а против блюдолизничеството на автора - дори не ползвам вулгарен език, госпожо модератор! -нямаше нужда и причина да ми триете коментара. Всяко кликане на вашата страница ви носи пари, и нали за това сте оставили анономно коментиране. хайде сега пак го изтрийте.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • анти българска статия

    17 Апр 2020 0:52ч.

    Това е анти българска статия, дори и на вас да ви струва една идилична картина - жалко, че не го виждате, господа и дами от Гласове. Принизява се нашата вяра и нашата история - не виждате ли, или не ви пука. Не знам други народности, които биха го допуснали - не евреите, не турците, не гърците, нито средно европейците, нито западняците. Ако искате да помагате финансово на автора, който, съдейки по тона му, е безработен в "нирваната", научете го да пише като жирналист, а не като просяк. Откакто съм почнал да посещавам вашата медия ( 2 год), броят на коментаторите намаля, и остана един малък кръг с дежурните, плюс 2-3 интелигентни. Аз се отказвам, този път наистина.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Атанас Колев

    17 Апр 2020 1:44ч.

    Пичове, що не казахте, че така настръхвате?! Щях да сложа и снимка на електрическия Баварец, още повече да си покажете комплексите. Веднага се изпуснахте, дръжте се по-мъжки!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Борислав

    17 Апр 2020 1:58ч.

    Аз заставам зад името си, не зад анонимността. Прекрасна статия, написана много приятно. Четеш и научаваш за Бавария. Това е статия за този, който не се страхува. Кога щяхме да разберем за Чикаго, ако не беше Алеко? Така разбираме и за Регенсбург. Тези боязливите се броят в коментарите. Разбирам, разбирам Ви много добре. Тази статия ако не Ви беше провокирала емоционално, щяхте ли да напишете грозните си комемтари? Думите, драги съотечественици, са отражение на душата Ви, на емоционалното Ви състояние! Пожелавам Ви да бъдете здрави!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Един българин в Брюксел

    17 Апр 2020 2:12ч.

    Бил съм в Регенсбург веднъж за ден и наистина авторът е направил точните снимки и описания за да ме върне отново в този ден, когато бях там и хапвах наденички до реката. Авторът говори и много за история, храмове, параклиси и няма никакво основание да наречем статията анти-българска. Християнството анти-българско ли е? Я елате в Брюксел да видите в Моленбек какво става, вече и в други квартали Анделехт знаете го от отбора. Нека автора да отиде до Чехия и Австрия когато се махне вируса и да направи и за там статии.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Градът е великолепен,да не говорим за

    17 Апр 2020 8:52ч.

    кръчмички те с открити на въздух маси,бира и ония великолепни кремверши де ги предлага с тяхната бира която няма нищо общо с нашата пикня де ни я предлагат тук за пиво!Интересна е историята как града се откупва от американските бомбардировки-естествено с много пари и то много!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Елена

    17 Апр 2020 19:01ч.

    Такива оазиси на християннството в Европа са чудо. Има ги в Полша, в Португалия, по–малко в Южна Франция. И много в България!!! Усещането за духовност и божествена закрила е невероятно. Това са Божии домове. Е дано да ес поддържат в Европа, защото без тази светлина, светът ще загине.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хикс

    29 Апр 2020 17:36ч.

    В криптата на катедралата където са съдили методий защото в Регенсбург е била епископията за балканитета в критата има музей на средновековни уреди за мъчение. Регенсбург е пракресин и с тесните си улички днякъде напомня стария Пловдив ИНАЧЕ МАТЕРИАЛЪТ Е ХУБАВО НАПИСН И НЕ НАМИРАМ НЕЩО ОБИДНО В СПОМЕНАВАНЕ НА ФАКТИТЕ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи