- Автор: Явор Дачков
- 10 Sep 2020
- 66
- 16
Георги Първанов поднови битката си за влияние в БСП, след като рестартира замразения си проект АБВ, който ще издигне алтернативна листа за евродепутати на предстоящите избори.
<p>Гражданският проект на Първанов, който бе обявен с претенцията за ново възраждане, бе замислен по подобие на гръцкия ПАСОК. Инициативата тръгна с фалстарт през ноември 2010 г. и след фиаското й бе замразена под претекст, че Първанов не иска да бъде заподозрян, че се опитва да разцепи БСП. Тогава целта на Георги Първанов бе да поеме партията след изтичането на президентския му мандат и да управлява съвместно с Бойко Борисов. Планът му не успя още от самото учредяване на АБВ. Там се събраха стари партийни величия, няколко поизтъркани от употреба леви интелектуалци и почти никой от силните фигури в БСП. </p>
<p>Тогавашният президент си даде много добре сметка, че ако направи резки движения, може да излезе </p>
<p><strong style="line-height:1.6em">завинаги от политиката, </strong></p>
<p><span style="line-height:1.6em">и след неуспешното учредяване той заряза АБВ-то, което дори не си направи труда да регистрира в съда. После се опита на няколко пъти неуспешно да свали Станишев от председателското място на столетницата. Около Първанов се създаде вътрешнопартиен кръг от противници на сегашния председател, най-известните от които са Румен Петков и Кирил Добрев. След фалстарта на сегашното управление между БСП и ДПС, който се получи заради избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и крехкото мнозинство в Народното събрание, вътрешната опозиция в БСП започна съвсем открити нападки срещу Сергей Станишев, които продължиха паралелно с протестите почти половин година. Днес те се опитват да преминат в нова фаза чрез виртуалното поемане на инициативата в БСП, което трябва да се постигне чрез издигане на алтернативна депутатска листа. </span></p>
<p>Моментът не е избран случайно. Скандалите с Волен Сидеров и гузното мълчание на управляващите за арогантното поведение на тяхната кворумна опора бяха </p>
<p><strong><span style="line-height:1.6em">умело използвани </span></strong></p>
<p><span style="line-height:1.6em">от вътрешнопартийните противници на Станишев. Те използваха медийната истерия около Волен, за да бъдат чути по-ясно критиките им срещу социалистическия лидер, както и безумното им предложение за алтернативна листа. Казвам безумно, защото то е такова от организационна и партийна гледна точка. Няма партия, която може да допусне подобно поведение на част от членовете си. Няма и партийно ръководство, което да приеме силовото налагане на нещо толкова важно, каквото е кандидатдепутатската листа. В самите журналисти, които писаха новината, се получи объркване. В началото те не успяха да разберат какво точно предлага Георги Първанов. Останаха с усещането, че неговото движение едва ли не ще участва самостоятелно на изборите, което </span></p>
<p><strong><span style="line-height:1.6em">не е вярно и е невъзможно. </span></strong></p>
<p><span style="line-height:1.6em">Георги Първанов е член на БСП, при това доста опитен, и много добре си дава сметка, че ако тръгне да цепи партията, ще свърши като всички, направили този опит преди него - като политически маргинал. Аз мисля, че издигането на алтернативна листа има по-скоро рекламна цел и вътрешнопартийно послание. То трябва да покаже, че бившият президент няма намерение да се пенсионира и че все още води битка за управлението на „Позитано” 20. Сигурно стратезите му са изчислили, че би било добре бившият президент и уж гражданското му движение АБВ да влезе в сблъсък с апарата на партията по болезнената тема за кандидатдепутатските листи. Популистко е, веднага ще предизвика интриги и обсъждане: защо са предложили този, а не онзи. Как ще му отговори Сергей и т.н., и т.н. </span></p>
<p>Освен това си мисля, че чрез листите Първанов се опитва да лансира своя избор за наследник на Станишев начело на партията. И това е Ивайло Калфин, който </p>
<p><strong><span style="line-height:1.6em">оглавява алтернативната листа </span></strong></p>
<p><span style="line-height:1.6em">за евродепутати. Независимо дали ще сдаде властта в партията тази година или не, Сергей Станишев със сигурност е към края на своето лидерство, което, изненадващо за мнозина, се оказа най-дългото в историята на БСП. Въпросът за негов наследник стои и той е много важен както за бъдещето на партията, така и за управлението на България в близките няколко години. Определено крилото на Първанов в столетницата е за съвместно управление с Бойко Борисов и ГЕРБ. Симпатиите между двамата не са тайна за никого, а коалиция между двете най-големи партии в България би гарантирала безоблачно и дълготрайно управление. Дали това ще бъде добре за страната ни обаче, е друг въпрос. След пораженията, които ГЕРБ нанесе, това би бил </span></p>
<p><span style="line-height:1.6em"><strong>най-лошият сценарий,</strong> </span></p>
<p><span style="line-height:1.6em">който ще изиграе и допълнителна разрушителна роля върху партийния живот и демокрацията въобще. Едно от големите достойнства на Сергей Станишев бе, че запази БСП почти непокътната от изкушението Борисов и се противопостави на неговото управление. Дали обаче ще успее да удържи тази линия, предстои да разберем. Първият сериозен тест бяха организираните протести срещу правителството на Пламен Орешарски, които не успяха да вземат оставката му, но постигнаха важна цел - дестабилизираха образа на това управление и накараха хората да мислят за него като за временно и краткосрочно. Въпреки това Станишев успя да устои на натиска и все още държи партията в ръцете си. Резултатите от изборите за европарламент ще очертаят бъдещето на левицата и нейния лидер, чиято кариера е обвързана и с представянето на социалистите в Европейския парламент като цяло. </span></p>
<p>Днес обаче е рано да се правят каквито и да е прогнози, а опитите на Георги Първанов да си върне влиянието върху БСП все още изглеждат не много добре промислени и изстреляни малко напосоки. Комплиментите, които Бойко Борисов побърза да му отправи, също не работят в негова полза, което не означава, че бившият президент няма шансове за успех. В това отношение българската политика е крайно интересна и винаги може да предложи такава изненада, че да ти секне дъхът. Въобще онези, които следят българската политика, няма да скучаят и през новата година.</p>
<p><em>Коментарът е публикуван във вестник "Галерия"</em></p>
<p> </p>
<p> </p>
