Путиновият ЕС

<p>Шегата настрана, усещането, че стрелките на часовника са върнати назад, е повсеместно. Още преди да е спечелил формалните избори на 4 март 2012 г., Путин встъпи в длъжност с коментарна страниците на в-к "Известия" този понеделник. В него той призова Единното икономическо пространство Русия-Беларус-Казахстан да се превърне в ядро на бъдещ "Евразийски съюз", който да обедини всички бивши съветски републики.</p> <p>Руският премиер дори обяви, че новото обединение ще интегрира по-дълбоко отделните икономики в сравнение с времето отпреди 1991 г. Докато в СССР системата на месторегистрация ("прописка") ограничаваше свободното движение на хора, Евразийският съюз целял пълното падане на ограниченията за придвижване и достъпа до пазара на труда.</p> <p>Разбира се, подобни призиви сме чували и чели и преди. Едно са думите, друго действията, възможностите и политическата воля. Растящата ксенофобия в съвременното руско общество издига невидими бариери пред трудовата миграция както от Средна Азия, така и от руските провинции в Северен Кавказ.</p> <p>А лидерите на бившите републики на СССР отдавна са научили как да балансират между Русия, Запада, а все по-често и Китай, и да извличат ползи. Анди Уилсън и Нику Попеску от Европейския съвет за външна политика полушеговито говорят за "неотитоизма" като модел на поведение, напомняйки за методите на външнополитическо лавиране между Изтока и Запада, прилагани някога от юголидера.</p> <p>В момента обаче основният губещ е другият ЕС, онзи със столица в Брюксел. Последната среща на върха на Източното партньорство във Варшава приключи с провал. Партньорите (Армения, Азербайджан, Украйна, Молдова, Грузия) отказаха да подпишат заключителната декларация, осъждаща нарушенията на човешките права в Беларус (също част от инициативата, макар и да бойкотира срещата в полската столица).</p> <p>Да, дори и прозападните правителства в Тбилиси и Кишинев предпочетоха да застанат зад Лукашенко. Този неуспех на Полското председателство на Съвета на ЕС (Полша инициира платформата през 2009 г.)&nbsp; даде удобен повод за опозиционни атаки против премиера Доналд Туск броени дни преди парламентарните избори.</p> <p>Сигурно е, че изборът на източните съседи е продиктуван както от техните собствени недъзи (защо да критикуват Минск, когато много от тях също могат да станат мишена на подобни критики), така и на обещанията, които може би получават от Москва. Но неуспехите на Евросъюза не означават, че Путиновите интеграционни планове имат кой знае каква перспектива. Вчера Молдова прие да имплементира т.нар. Трети енергиен пакет. Поетият ангажимент за либерализация на пазара на електричество и газ със сигурност ще доведе до напрежение с "Газпром".</p> <p>Най-важният препъникамък пред амбициите на Москва е, че глобалната икономическа криза вкара страната в период на застой, от която тя все още не може да се измъкне.&nbsp; Путин ще бъде белязан от тежки вътрешноикономически предизвикателства: ниско ниво на инвестициите, бягство на капитали (70 млрд. щ.д. през 2010), слаб стопански ръст, емиграраща средна класа.</p> <p>Популярност набира говоренето за нова "брежневизация"&nbsp;&ndash; относителна стабилност, съпроводена от бавен разпад. За първи път в историята си Русия е обградена от икономически по-развити страни както от запад (ЕС), така и от изток (Китай). През 2011 г. на Владимир Владимирович и Дмитрий Антатолиевич едва ли им е до шеги на маса.</p> <p><em>Текстът е публикуван в <a href="http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=1170715">сп. "Foreign Policy"</a>.</em></p>