Първанов трябва да остави Станишев да изведе БСП от прехода

Първанов трябва да остави Станишев да изведе БСП от прехода
Въпросът, вълнуващ напоследък привържениците на БСП, не е само дали ще има лидерска битка между Станишев и Първанов, но ако има, кога ще се състои. След излизането на бившия лидер на партията Георги Първанов от президентството в редиците на столетницата напрежението расте с всеки изминал ден. На пръв поглед изглежда невероятно Първанов да се откаже от атака на лидерския пост, но възможността от загуба в една надпревара със Станишев не е за пренебрегване и трябва да бъде калкулирана като твърде възможен изход.
<p>Наближава краят на един противоречив мандат по отношение на успехите на управляващата партия ГЕРБ и от изхода на лидерската битка в БСП ще зависи как партията ще отиде на избори следващата година &ndash; силна и обединена, излязла от блатото на прехода и изчистила, доколкото е възможно, образа си от управлението на тройната коалиция или разединена и раздирана от скандали между лобита, клики, групи по интереси, поколенчески и партийно-номенклатурни борби.</p> <p>Именно затова е важно от какви позиции тръгват бившият президент и бившият министър-председател? На чия подкрепа в партията и извън нея могат да разчитат? С какъв властови и личностен ресурс разполагат преди възможната битка? И най-накрая, дали все пак Първанов няма да се откаже и да остави триумфиращия Станишев да изведе БСП от прехода? Това са въпросите, които привържениците, а и противниците на левицата все по-често си задават и ще си задават, докато не дойде времето за премерване на силите.</p> <p>Кошницата с положителни качества на Първанов за привържениците на БСП е пълна и доста разнообразна. Бивш лидер, успял да изправи на крака партията си след краха на катастрофалното Виденово управление, след което сините сънуваха &bdquo;хилядолетен райх&rdquo;.</p> <p>Противопоставил се на бомбардировките на НАТО в бивша Югославия, което в очите на по-възрастното поколение и левите означаваше патриотизъм и отстояване на националните интереси срещу все още омразния Запад.</p> <p>Отстоявал докрай руските енергийни и геостратегически интереси на Балканите, докато Русия все още беше приемана от немалка част от българите като &bdquo;освободителка&rdquo;, въпреки че това му донесе външнополитическа изолация от новите западни съюзници &ndash; ЕС и НАТО.</p> <p>Спечелил президентските избори въпреки вътрешнопартийната съпротива и опитите да бъде преждевременно изхвърлен от политиката и въпреки всички социологически прогнози за категорична победа на неговия опонент Петър Стоянов.</p> <p>Спечелил втори мандат след пет години по един категоричен начин, отвявайки своите конкуренти, макар някои да казват, че просто се е противопоставил на надигащата се националистическа вълна, донесла му допълнителна подкрепа, която иначе не би получил.</p> <p>Не са малко обаче и личните му провали и отрицателни качества, навлекли му много неприятности. Няма как да бъде забравена подкрепата му за Милошевич в разгара на един конфликт, докарал Балканите до ръба на опустошителна война между стари врагове и в разгара на кърваво етническо прочистване, оставило след себе си десетки хиляди жертви, масови гробове и прекършени съдби на стотиците хиляди косовски бежанци.</p> <p>Не може да бъде подмината подкрепата му за руските енергийни проекти, направили страната ни почти 100% зависима от руския нефт и газ. Трудно се преглъщат и упоритите слухове за неясните доходи в семейството му, за връзките му с олигарси и защита на интересите им. Да не говорим за ловните му подвизи с отстрела на защитени животни, което той отрича и ходенето на лов в ден на национален траур.</p> <p>Не можем да не си спомним и за външнополитическата му изолация. Заради агентурното си минало в ДС и обслужването на руските интереси, в продължение на години Първанов не получи нито една покана от голям западен лидер за посещение в неговата страна.</p> <p>Трябва да припомним опита му още докато е президент, да създаде свое движение, алтернативно на БСП и целящо да унищожи столетницата заради предполагаемия й управленски провал. Този опит обаче се превърна в политически провал за Първанов, а проектът му претърпя фиаско още при старта си.</p> <p>Факт е, че въпреки безспорните качества, които са видими само за левите избиратели Първанов е политически амортизиран и носи всички белези на тежкия преход, от който левицата и страната се опитват да се измъкнат отдавна.</p> <p>Вижда се съвсем категорично защо е доста рисковано бившият президент да влиза в лидерска битка с неясен изход и защо трябва внимателно да прецени възможностите си. А и трябва често да си спомня печалния опит на своя десен предшественик на президентския пост Петър Стоянов, който се провали и като президент, не успявайки да спечели втори мандат във важен за СДС момент, и като партиен лидер, довършил провала на синята партия, и като кандидат за евродепутат, получил плачевно малко гласове.</p> <p>Оказва се, че никак не е лесно да се върнеш в редиците на собствената си партия, макар и с ореола на един от водещите политици на България, защото от една страна, си бил &bdquo;надпартиен&rdquo; национален лидер, а от друга, си пропуснал доста от събитията, случили се в партията ти, докато си бил извън нея.</p> <p>Връщането обратно в партийните редици, и то с претенция за лидерство, няма да е полезно нито за Първанов, нито за БСП.</p> <p>Затова и изходните позиции на Сергей Станишев във все още несъстоялата се битка са доста по-добри. На първо място, на него не му се е налагало да бяга от партийната си принадлежност като министър-председател.&nbsp; За тези десет години, откакто е на председателския пост в партията, Станишев успя, първо, да се отърве от &bdquo;регентите&rdquo; в лицето на двамата Руменовци &ndash; Овчаров и Петков, и второ, да се обгради с верни и най-важното млади кадри, необременени с наследството на комунизма и израснали в новата културна и информационна среда на глобални комуникации и директна връзка с целия свят.</p> <p>Станишев, въпреки всички критики &ndash; къде основателни, къде не, изкара пълен управленски мандат като министър-председател, както се вижда, на едно не лошо управление в компанията на лоши коалиционни партньори. Успя да се отърве и от имиджа си на протеже на Първанов и кукла на конци в ръцете на Доган и Сакскобургготски. Натрупа ценен политически капитал като управленец и оратор.</p> <p>След изборната загуба на БСП от 2009 г. успя да&nbsp; сплоти редиците на партията и постигна приличен резултат по време на местните и президентски избори от миналата година. Не се поддаде на провокацията на тогавашния президент Първанов при сформирането на политическия му проект.</p> <p>И най-важната му победа, която му дава огромна преднина в битката за лидер на столетницата, ако такава изобщо се състои, е избирането му за председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Пост, заради който беше принуден да го поздрави дори премиерът Борисов.</p> <p>Такова международно признание е ясен знак, че поне на полето на Европа Станишев е безспорният фаворит и победител. За да се разбере значимостта на подобен избор, е добре да си представим възможността някога Бойко Борисов да бъде избран за лидер на Европейската народна партия (ЕНП). Граничи с абсурда, нали?</p> <p>Разбира се, Станишев има и доста трудности и слабости, които трябва да преодолява и решава. Все още в БСП има хора и фракции, дърпащи партията към миналото, към зависимостта от Русия, към носталгията по комунизма и &bdquo;благата&rdquo; на системата. Именно тези хора и фракции виждат в лицето на Първанов възможността за реванш и възвръщане на загубените позиции. Друга често изтъквана слабост на Станишев през първите години, в които оглавяваше БСП беше неговата младост и липсата на достатъчно опит. След десет години начело на червената партия, четири от които на премиерския пост&nbsp; настоящият председател на БСП едва ли би се притеснил от подобни подмятания.</p> <p>Над него все още тегнат и негативите на тройната коалиция, и корумпираното управление, за което той като министър-председател носи огромна отговорност. Друг е въпросът, че гледайки сегашните управляващи можем да стигнем до извода, че нито корупцията на &bdquo;тройната коалиция&ldquo; е била толкова голяма, нито управлението й е било толкова неуспешно, макар и да се носеше на вълната на силен подем на световната икономика.</p> <p>Въпреки всички изброени слабости Станишев тръгва от по-добра изходна позиция от Първанов.</p> <p>Първо, като настоящ лидер с европейско признание и модерни леви разбирания и второ, като човек, който не може да бъде упрекван, че се е опитал да разедини БСП в труден за партията момент. Именно тези две неща силно го различават от Първанов.</p> <p>На извънпартийния терен силна левица с безспорно и европейски признато лидерство ще е във вреда на настоящите управляващи и лично на премиера Борисов. Затова е логично да се очаква, че именно той ще бъде и основен външен фактор в опитите за разцепление и отслабване на БСП в месеците преди следващите парламентарни избори. Борисов вече на няколко пъти даде категорична заявка, че няма да стои настрана от случващото се в БСП, и подкрепи Първанов в претенциите му за оглавяване на партията и отстраняване на по-опасния за него Станишев.</p> <p>Може да се окаже, че за БСП избор между Първанов и Станишев не съществува. Ако силно желаят да съхранят укрепеното в последните три години влияние и да се явят уверено на изборите, партийните активисти трябва да дадат сигнал, че изобщо не искат да се стига до оспорвана битка за лидерство. Това означава, че Първанов трябва да се откаже от претенциите да оглавява БСП, което не значи отказ да се върне там, и да застане до Станишев като безспорен партиен авторитет, помагайки, а не пречейки на оздравителните процеси, съпътстващи излизането от мъртвата хватка на прехода. Така ще даде пример и на старата десница с дълбоко окопалите се лидери, неспособни да вземат толкова лесното решение да се оттеглят, а и ще извоюва уважението на младите партийни кадри, които сега се страхуват дали постигнатото от тях през последните години ще бъде зачеркнато с лека ръка и ще върне БСП в изходно положение.</p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи