- Автор: Проф. Христина Вучева, БГНЕС
- 22 Sep 2020
- 7604
- 31
Реших да отделя време за телевизионното предаване на 2 септември и да видя новата зала на Народното събрание и новите обещания на партиите. Исках да видя за какво се хвърлят пари и с какво се заменя сградата на НС. От самото начало бях противник на тази идея, подкрепяна от всички политически сили. Не можех да повярвам, че някой е готов да изостави красивата и пълна с история постройка от края на XIX век, за да се премести в това отблъскващо със своята студенина и тежест чудовище, носещо основателно името Партиен дом. Само партия и то от нашенски тип, може да хареса такава сграда за дом.
Какво видях: някаква смесица от традиционните гръцки колони, син цвят и стъклен покрив. Колоните трябваше да ни затрогнат със своята строгост, небесносиньото на столовете да ни пренесе в атмосферата на европейския парламент, а стъкленият покрив вероятно трябваше да ни впечатли, какви майстори имаме. Намирам всичко това за безвкусна смесица. Да вземеш това вместо изяществото и лекотата на постройката на площад „Народно събрание” означава само едно: липсва усет за истински красивите неща.
Какво чухме при откриване на новата сесия? Нищо впечатляващо, освен новата дъвка на ДПС – предлагат експертен кабинет в рамките на това Народно събрание и оставка не само на Бойко Борисов, но и на Румен Радев. Нито дума за другото искане на хората – оставката на главния прокурор Иван Гешев. Всички знаят, че той си е тяхна креатура, но сега това стана видимо. Горкият министър-председател само бере срама за всичко това.
Нека да се опитаме да вникнем в това, какво означава експертен кабинет. Известно е, че в Конституцията ни – и не само в нашата, се говори за избран от Народното събрание Министерски съвет и за служебен такъв, когато редовно избраният предсрочно подаде оставка. Очевидно, когато се предлага поредната новост – експертен кабинет, не става дума за всичко това, а за нещо конструирано за нуждите на ДПС. Те харесват думата „експертност” и често я използват. От години се опитват да наложат за себе си представата, че са преди всичко експерти. Това не е толкова трудно на фона на останалите народни представители. Освен всичко друго, ДПС са от самото начало във властта и въпреки официалните данни, никога не са изпадали от нея напълно.
Да предлагаш експертно правителство, защото идвала криза, това означава, че очевидно приемаш, че съществуващото правителство не притежава необходимите професионални качества. Излиза, че в спокойни времена се задоволяваме с хора, които попадат във властта по силата на изборите, но в тежки периоди ни трябват истински управленци. Това е несъстоятелно и никъде не биха го възприели.
Експертност трябва да се изисква и поддържа във всички нива на държавната администрация. Това е принцип, който не трябва да се нарушава при смяна на кабинет след избори. Поради това във всички демократични страни се приемат закони за държавната администрация. От 1998 г. и ние имаме такъв, както и Закон за държавния служител. Така чрез закони се пази администрацията от намесата на сменящите се управляващи партии, за да е професионална и опитна администрацията. Може само да се съжалява, че днес, около двадесет години по-късно, у нас нито се четат, нито се спазват, нито се говори за тези два закона. Общовалиден е принципът за назначаване на определен брой от партийна квота и по приятелска линия и така почти не остава място за професионализъм и опитност на хората, които трябва да се прилагат на практика в управлението.
За членовете на избираните правителства в повечето страни през последните години се спазва неписаното правило да имат високо ниво на образование и интелигентност., но за това няма законови изисквания. Смята се, че правото да бъдеш избиран и да управляваш е гарантирано на всеки. Ако народът е избрал една партия, а тя, от своя страна, е решила да назначи за министър човек без каквото и да е образование, това е демократично.
Нека припомним как у нас се премахна изискването за наличието на висше образование, когато се формираше кабинетът на Симеон Сакскобургготски от НДСВ. Това бе направено, за да се приложи общо правило да се назначи за министър човек, който няма образование, но бил направил много услуги на партията на Симеон. Нямаше никакви възражения по медии и форуми.
Но дори и да пренебрегнем всичко това и да се вслушаме в предложението за експертен кабинет това би означавало, че сме приели само проформа демократичните принципи за управление, отразени в основния закон в различни други закони. Когато обаче трябва да свършим нещо важно, няма да прилагаме тези принципи, защото те не осигуряват експерти за министри.
Очевидната несъстоятелност на всичко това е опит да се продължи времето на Народното събрание и някак си да се създаде възможност, макар и за няколко месеца, да се вкарат в министерствата партии, които досега не са работили в тях –такива са ДПС и хората на партия „Воля”, които подкрепиха идеята. Категоричният отказ на БСП ѝ придава нови качества, които би трябвало да бъдат отчетени от избирателите при предстоящите избори – нещо, в което се съмнявам.
Това че периодът бил труден и имало криза не намалява потребността да поддържаме правила за изборен процес, в който се прилагат установените демократични принципи, проверени от опита на много западни страни. Разбираемо е, че в днешно време управлението на една държава е много по-различно и изисква да се привличат хора, които са не само участници в партийни програми, но и познаващи съответните ресори.
Това обаче трябва да е валидно не само за периоди на криза или когато върлува епидемия. Ето защо е неуместно да делим кабинетите на експертни за кризисен период и неекспертни за останалото време.
Следователно, идеята да си направим експертен кабинет е неработеща. По-добре е да спазваме установените закони и да се ръководим от политическите процеси и демократичните правила. След като хората не искат това правителство да довърши мандата си, то трябва да си отиде. Има си установен ред, какво се прави в такъв случай.
Въпросите от рода на този как ще се справи едно служебно правителство в тази трудна обстановка, са опит да се прикрие страхът, че спазването на конституционния ред и назначаването на служебно правителство лишава настоящите народни представители и техните приятели от възможност да участват в работата по организиране на управлението на страната и на изборите.
Тук е мястото да отбележим и друг проблем, който се забелязва при нашия практически опит със служебните правителства.
От времето на президента Росен Плевнелиев, на когото се наложи да назначи два служебни кабинета, се налага убеждението, че с вземането на властта, служебният кабинет веднага ще започне някакви проверки и наказателни акции спрямо своите предшественици и това едва ли не е основната му задача. Това е неправилно и вредно внушение. Разследването на нарушенията е работа на точно установени органи и те не зависят пряко от смяната на правителствата. Това дори е вградено в тяхната законова конструкция. Което и да е правителство може само да съдейства, като предоставя необходимата информация, но разследването не е негова работа през тези три месеца. Основната му задача е да държи кормилото на властта като спазва законите, за да няма катастрофи и да организира изборите. Това трябва да се разбере от всички, но най-вече от тези, които моделират онова, което наричаме обществено мнение.
Търсенето на виновници за катастрофи и неудачи трябва да е част от програмата на тези, които идват за четири години и които трябва да покажат на хората още по време на предизборната кампания как ще решават този важен за всички въпрос.
Част от практическото отражение на тези опасения е натискът, който започва спрямо служебните министри да уволняват съществуващите административни ръководители и да ги заменят с предложения на новите борци за справедливост.
От моя опит като служебен министър на финансите в първото такова правителство в нашата страна, това беше най-неприятната и тежка част от работата. Първото, което бе поискано от мен е да уволня заместник-министъра на финансите, който отговаря за данъците и митата. Отказах категорично, като обясних, че нямам време да правя проверки и не бих могла да се убедя кое от всичките обвинения е клевета и кое истина. Натискът да уволня шефа на митницата бе ежедневен, ежечасен. Съпротивлявах се дълго, но накрая не издържах и то не защото се изплаших от нещо, а просто се хванах на едно от твърденията, което по-късно се оказа невярно. Аз се извиних и написах до новия министър след мен, че съм допуснала грешка, за което съжалявам. След това мое писмо човекът бе възстановен на длъжността ръководител на митницата.
В заключение призовавам всички, от които нещо зависи, да не приемат идеята за експертен кабинет, а да се възползват от това, което предлагат действащите демократични принципи и законите. В момента въпросът се свежда до подаване на оставка и определяне на подходящите хора за министри в служебното правителство, което да подготви изборите за 45-ия български парламент.
Източник: БГНЕС
