- Автор: Алеся Милорадович, zavtra.ru
- 29 Юли 2021
- 18038
- 53
Снимка: Ройтерс
„Ние ще включим в закона специални клаузи за прекратяване на трудовия договор, защото човек не може да упражнява професията си, ако не е ваксиниран“, заявява без да ѝ мигне окото министърът на труда, чиято основна функция, както се предполагаше някога, е да защитава трудещите се и да гарантира техните трудови права. Работниците в магазините, ресторантите, търговските центрове и т. н. са длъжни да се ваксинират до 30 август, а медицинските работници до 15 септември. Ако до посочените дати не представят сертификат за пълна ваксинация (и двете дози), то трудовият им договор ще бъде незабавно (!) прекратен и няма да им бъде изплатена заплатата.
Министърът на транспорта Джебари последва министъра на труда и въведе изискването за здравен паспорт за всички видове транспорт от 1 август 2021 г. Премиерът Жан Кастекс обяви, че започва кампания за ваксинирането на деца на възраст от 12 до 17 години. Министърът на здравеопазването Оливие Веран е готов да изгони от работа хиляди квалифицирани лекари, само заради това, че те не спазват биоетиката, установена с Нюрнбергския кодекс, след осъждането на лекарите от хитлеристка Германия. Действията на френското правителство илюстрират идеално известния в цял свят класически китайски трактат „Изкуството на войната“, в частта му, където Сун Дзъ обяснява, какви действия водят държавата до крах. „Ne faut pas acculer les gens, car un tigre pris dans un piège va se batter à mort, il faut donc toujours laisser une port de sortie“. Не притискайте хората, защото тигър, хванат в капан, ще се бие до смърт, така че винаги оставяйте врата за изход.
Никога в 2000-годишната история на Галия, от Юлий Цезар до наши дни, нито един крал, император, глава на правителство или президент на републиката не е обявявал, че има намерение да разруши живота на своя народ и да го направи невъзможен. Вярно е, че с такива желаещи беше пълно през всички времена, но просто така, както сега, гордо да обявиш за своите разрушителни намерения в навечерието на избори... А Макрон не крие тези си намерения. „Това е война против нас“ викат демонстрантите по улиците на големите и малки френски градове. Да, това е война. Това обяви на французите Еманюел Макрон на 16 март 2020 г.: „Ние се намираме във война“. А на война, като на война, дори ако тази война е против собствения народ. „Комендантски час“, „Извънредно положение“, врагове, думи от военния речник, събуждащи у французите образа на войната. Парижаните излизат с жълти звезди в знак на протест, в което личи пряката връзка между събития с 80-годишна давност и днешния ден, наричайки ставащото FACZISM.
Отначало медиците бяха добрите войници, вирусът беше обявен за враг, а французите бяха жертвите от страна на гражданското население. Днес враговете са привържениците на „теорията за заговора“ и неваксиниралите се медици. Мястото на щама все още не е уточнено. А утре ще има нови врагове и нова война, но вече против ваксиниралите се днес, когато ваксината след 6-12 месеца ще престане да действа. И ваксиниралите се пак няма да имат права дотогава, докато не ги ваксинират с трета, четвърта, пета доза и след това постоянно им инжектират ваксини, като наркотик.
За Франция с нейните традиции, невероятният парадокс се състои в това, че днес неваксиниралите се или инжектирали си по-малко количество дози от предвидените в инструкциите, ще имат по-малко права в собствената си страна, отколкото педофилите или терористите! Трябва да отдадем дължимото на администрацията на Макрон. Тя съумя да обедини необединимото досега и създаде условия за социално цунами, сплотило всички категории французи. Народът на Франция забрави за своите социални, културни, имуществени и расови различия, той се обедини във враждебността си към властите.
Искам да напомня думите на загиналия през март Оливие Дасо, милиардер и политик, човек, родил се в богатство, но умеещ да слуша обикновените хора: „Наистина ли Франция, земята на надеждата, дотолкова забрави за своите синове и дъщери, че бунта е единственото, което им остава?“. И именно в това се изразява един от парадоксите на епохата. Ситият да се разбира с гладния, а вчерашните простаци, излезли от калта и станали крале, се държат, като завоеватели и окупатори. Трудно е да не се съгласим с думите, изречени някога от Джон Фитцджералд Кенеди: „Желаейки да потиснем мирните революции, правим насилствените революции неизбежни“.
Превод от руски: Никола Стефанов
