Призрак броди из Европа: Призракът на авторитаризма

<p><strong>ОБЩАТА ТЕНДЕНЦИЯ И БЪЛГАРСКАТА СИТУАЦИЯ</strong></p> <p>Има ли право споменатият евродепутат да причислява България към държавите с неоавторитарни режими? Въпросът не е чисто реторичен; той провокира по-внимателен политологически поглед върху българската ситуация в сравнителен източноевропейски контекст.</p> <p>На пръв поглед България не принадлежи към неоавторитарната полоса, въпреки спорадично появяващите се в Европа и САЩ критики към едноличното управление на Бойко Борисов. Но тенденциите са сходни, което личи от сравнителната таблица по-долу, в която съм изброил общите/съвпадащите промени в конституционните уредби, институциите и практическите политики, предприети в двете източноевропейски държави: Унгария (като прототип) и България. По-нататък коментирам и румънската ситуация. В случите с Унгария и Румъния съм ползвал информация и оценки главно от чуждестранни автори и кореспонденцията ми с колеги аналитици, които следят отблизо събитията в двете страни; за България разчитам главно на собствени наблюдения и анализи, както и на оскъдните опити да се погледне на режима &bdquo;Борисов&rdquo; от позициите на сравнителната политология.</p> <p><strong><em>Сравнителни характеристики на промените, предприети от политическите режими в Унгария, Румъния и България</em></strong></p> <table border="1" cellspacing="0" cellpadding="0"> <tbody> <tr> <td valign="top" width="205"> <p><strong>Област на промени</strong></p> </td> <td valign="top" width="205"> <p><strong>Унгария</strong></p> </td> <td valign="top" width="205"> <p><strong>България</strong></p> </td> </tr> <tr> <td valign="top" width="205"> <p>Конституционни</p> </td> <td valign="top" width="205"> <p>Нова конституция</p> </td> <td valign="top" width="205"> <p>Проект за промени в съществуващата конституция</p> </td> </tr> <tr> <td valign="top" width="205"> <p>Институционални</p> </td> <td valign="top" width="205"> <p>Демонтиране на висшата съдебна система; държавен контрол върху Националната банка</p> </td> <td valign="top" width="205"> <p>Политически контрол върху съдебната система; (Отнет суверенитет на БНБ)</p> </td> </tr> <tr> <td valign="top" width="205"> <p>Икономически (антикризисни)</p> </td> <td valign="top" width="205"> <p>&ldquo;Austerity&rdquo; мерки за орязване на публични разходи</p> </td> <td valign="top" width="205"> <p>&ldquo;Austerity&rdquo; мерки за орязване на публични</p> </td> </tr> <tr> <td valign="top" width="205"> <p>Социални</p> </td> <td valign="top" width="205"> <p>Промени в КТ, ограничаване на социалния диалог и КТД</p> </td> <td valign="top" width="205"> <p>Промени в КТ, ограничаване на социалния диалог и КТД</p> </td> </tr> <tr> <td valign="top" width="205"> <p>Медийни</p> </td> <td valign="top" width="205"> <p>Ограничаване на свободата на медиите чрез закон</p> </td> <td valign="top" width="205"> <p>Контрол върху медии чрез корпоративни собственици и бюджетни услуги</p> </td> </tr> <tr> <td valign="top" width="205"> <p>Политически</p> </td> <td valign="top" width="205"> <p>Лустрационни закони и натиск върху опозицията</p> </td> <td valign="top" width="205"> <p>Лустрационни решения и натиск върху опозицията</p> </td> </tr> <tr> <td valign="top" width="205"> <p>Религиозни и морални</p> </td> <td valign="top" width="205"> <p>Държавна намеса при легитимиране на религиозни общности и църкви</p> </td> <td valign="top" width="205"> <p>Натиск върху БПЦ; дискредитиране на неудобни опоненти</p> </td> </tr> </tbody> </table> <p>Както се вижда, само конституционните промени са сегментът, в който режимът &bdquo;Борисов&rdquo; изостава от режима &bdquo;Орбан&rdquo;. Засега! И тук дистанцията скоро може да се скъси, ако мнозинството от ГЕРБ, с помощта на купени парламентаристи и присъдружни партийки, успее да прокара пакета от конституционни поправки, известни като &bdquo;Фискални правила&rdquo; (на Еврозоната).</p> <p>Във всички останали области на държавното управление България следва (и дори изпреварва) унгарския модел. Подобно е и положението в Румъния, където правителството предприе безпрецедентни мерки за затягане на коланите (за втори път през последните пет години); оряза правата на синдикатите за колективно договаряне; засили на натиска върху медиите и политическите опоненти.</p> <p>Посочените факти са достатъчни, за да направим извода, че в зоната на страните нови членове на ЕС се очертава обезпокояваща тенденция към авторитарно управление; тя влиза в директно противоречие с базисните ценности, демократичните традиции и институционалното устройство на т.нар. Стара Европа.</p> <p>Защо се стигна до този групов завой: 5-7 години след разширяването на евросъюза на изток и 22 години след верижните нежни революции, сринали тоталитарните режими в целокупния съветски блок?</p> <p>Ще започна с констатацията за общия белег (политическата принадлежност) на триото Орбан-Борисов-Бъсеску: и тримата са известни като десни политици; техните партии са активни членове на ЕНП; нещо повече, ръководените от тях правителства действат като фронтмени на неоконсервативната вълна, заляла Източна Европа в годините на икономическата криза; политиките им за изтласкване на синдикатите от полето на националния и секторния социален диалог също се вписват във философията на европейския неолиберализъм...</p> <p>Официалните западни коментатори не споменават тези прилики и упорито бягат от въпроса: как така се случи, че десни лидери и партии в източноевропейската зона на ЕС прегърнаха идеята за авторитарно управление (с харизматични лидери, управляващи в стил &bdquo;желязна ръка&rdquo;; еднопартийни режими; популистки лозунги и&nbsp; националистически забежки)!</p> <p>Съзнавам, че темата е неудобна за институционалния елит в ЕС и Америка, защото например един Орбан беше символ на младата демокрация в ранните години на прехода; Борисов и Бъсеску бяха толерирани като посредници на едрия национален и чуждестран капитал. Няма как обаче да не се сложи пръст в раната, която е нанесена на крехкия демократичен процес в Източна Европа. И да се отправят редица питания, които напират в източноевропейския политически дебат:</p> <p>-&nbsp; адекватна ли беше демократичната конструкция &ndash;политическа и икономическа &ndash; която Западът лансира в бившите комунистически страни? Не живяхме ли ние, източноевропейците цели две десетилетия в условията на изкуствено построена, фасадна демокрация и модел на капитализъм, реанимиран по външен проект (т.нар. социално инженерство), който не се среща в развитите страни!</p> <p>-&nbsp;защо авторитарните обрати се случват тъкмо в Унгария, България и Румъния? (Темата за авторитаризма в съветската зона на изток от Букурещ и София изисква отделен анализ, особено на фона на протестните движения в Москва срещу Владимир Путин и &bdquo;Единна Русия&rdquo;.)</p> <p>-&nbsp;защо фигури като Орбан, Борисов и Бъсеску получиха толкова спонтанна подкрепа от гласоподавателите, за да провокират непосредствено след електоралния триумф спонтанно недоволство и протести срещу своите действия (в интерес на истината, в България засега те са по-приглушени). Дали тримата лидери просто са&nbsp; &bdquo;лоши момчета&rdquo; (неподходящи лидери), или нациите/гражданските общества са също съпричастни към реанимацията на едноличното и еднопартийно управление, което имахме до 1989 г.</p> <p><strong>МЕЖДУНАРОДНИТЕ РЕАКЦИИ</strong></p> <p>Най-значимите коментари за корените на неоавторитаризма в източната зона на ЕС днес са дело на независими наблюдатели. Техните становища може да бъдат обобщени в няколко групи:<br />Икономическите причини. Пол Кругман прави пряка връзка между депресията и антидемократичните тенденции. Не е нужен нов Хитлер, нито Сталин, за да се появят обществени тежнения към авторитарно управление, заявява нобелистът. Кругман е прав: когато бомбардираш една нация с шокови реформи и остерити мерки, рано или късно ще се създадат колективни нагласи за алтернативно управление. Национал-популисти на изток от Виена има колкото щеш и то в различни разцветки-леви и десни, неомонархисти, антиглобалисти и др. Лидери, кандидати да се наложат политически, чрез избори, винаги има. Както се случи с Орбан и партия &bdquo;Фидес&rdquo; в Унгария през 2010 г; и в България &ndash; с Борисов и ГЕРБ през 2009 и 2011 г.</p> <p>Само че след изборната еуфория идва отрезвяването. Като правило то се генерира от икономическата ситуация. Унгария и България си приличат в едно: и двете страни изживяха периоди на инвестиционен подем, привличайки външни капитали в периода преди членството в ЕС . Унгарският бум беше през 90-те години, когато по преки чуждестранни инвестиции на глава от населението стана рекордьор на Източна Европа; българският подем беше изживян през периода 2001-2007 г., когато благодарение на чужди инвестиции (главно в сегмента на недвижимите имоти) се поддържаше един от най-високите темпове на растеж на БВП (над 5%).</p> <p>Кризата постави на колене икономиките на двете страни. Правителствата реагираха с разнопосочни стратегии, но последиците бяха сходни: масиран външен заем в Унгария, употребен недалновидно и... ново затъване, съпроводено с рязък спад в доходите; отказ от външен заем в България, тригодишно затягане на коланите, довело до парализа на бизнеса в реалния сектор и масово обедняване на населението.</p> <p>Затова Кругман има основания да ни припомни историческата истина за закономерната, почти автоматична поява на диктаторски режими в периоди на икономически сътресения и финансови кризи. Неоавторитаризмът в България и Унгария, както и в Румъния, е поредно потвърждене на тази истина. С уточнението, че едно впечатляващо мнозинство от народите на три страни сами повикаха авторитарните лидери. Сториха го в началото на ХХI век, когато се смяташе, че триумфът на демокрацията е необратим!</p> <p>Народопсихологическите особености. Познавачи на унгарската история подчертават обстоятелството, че не за първи път в тази страна на върха на властта застава авторитарен лидер (в случая визирам Виктор Орбан, който напоследък се сдоби с емблематичното прозвище &bdquo;ВИКТАТОР&rdquo;). Новото в наши дни е в това, че унгарците се чувстват изоставени, без перспективна международна подкрепа (както подчертават нътрешни анализатори &ndash; дори и без необходимата доза разбиране от традиционните партньори в Европа и САЩ). В такава ситуация обединението около силната фигура на националния водач е логична реакция (какъвто и да е неговият личностен профил и политическа биография).</p> <p>В България психологическите нагласи за приемане (и подчинение на) еднолична власт са още по-дълготрайни. Бедността &ndash; тази негативна и унизителна стигма за България &ndash; не ражда порив към демокрация, а доброволно &bdquo;бягство от свободата&ldquo; (справка-Ерих Фром; или подхранва периодично месиански очаквания. Като прибавим и безпрецедентната 11 годишна медийна подкрепа за политическата кариера на Бойко Борисов, става ясно защо така еуфорично и безпрепятствено този харизматичен популист скочи &bdquo;на върха&rdquo;. От сегашната си зашеметяваща позиция той доброволно няма да слезе, а отстраняването чрез избори (подобно в случая с Орбан) става почти непосилно след законовите промени, гарантиращи победата на собствената му партия.</p> <p>Политическите механизми. Имам предвид механизма на вътрешната легитимация. След като гласоподавателите са дали такава безусловна подкрепа на един лидер и на една партия, той има правото (и непрекъснато се позовава на него) да променя държавата отгоре надолу. Какво лоши има тук-нали таива са доминиращите в Европа и САЩ интерпретации за ролята на представителната демокрация, която функционира чрез състезаващи се партии За предпочитане е само между две партии!/. Привържениците на този класически модел в ЦИЕ и на Запад, както и българските лобистки либерални мрежи би трябвало да се замислят: какво се случва, когато избраните представители се строяват монолитно зад авторитарен лидер, а той на свой ред узурпира властта в държавата с помощта на партията-инструмент (апропо, избрана по всички правила).</p> <p>В същата посока работи и външната легитимация, идваща главно от западни консервативни кръгове.</p> <p>Като опитни политици, на тях по начало им беше ясно, че фигурата на Бойко Борисов е най-малкото спорна, поради неговия бекграунд от първата половина на прехода. Компромисът обаче е направен съзнателно и не от вчера (доказателство за което намираме в амите на американски посланици, оповестени от Уикилийкс и нон-пейпъра на Министерството на външните работи на Германия от навечерието на катапултирането на Б.Б. на върха на политическата власт). Защо е направен компромиса: &bdquo;поради липса на друга алтернатива&rdquo; (позиция на Германия); или защото &bdquo;той е удобен&rdquo; (позиция на САЩ)? Вв всеки случай безпардонните (но доста реалистични) оценки за властовата върхушка в България, които оповести напоследък влиятелният експосланик на САЩ в София Джеймс Пардю идват с голямо закъснение...</p> <p>По всичко изглежда, че пътят от тоталитаризма към демокрацията неизбежно минава през авторитаризма (не задължително през фашизма, както прогнозираше навремето българският философ дисидент, по-късно президент д-р Желю Желев). Отклонението встрани от демократичната траектория не е безобидно, нито става по Божия воля; то се случва благодарение на комбинираните усилия на агресивни корпоративно-лобистки мрежи, послушни/пасивни граждани и чуждестранни ментори.</p> <p>Осъзнават ли заплахата външните покровители на десните националпопулистки и авторитарни лидери, които изгряха на политическата сцена в Унгария, България и Румъния след края на прехода? Формулирайки този реторичен въпрос, преминавам към реакциите в международната общност по повод появата на авторитарните режими в Будапеща и София.</p> <p><strong>Казусът &bdquo;Унгария&rdquo;</strong></p> <p>Нобеловият лауерат Пол Кругман определи събитията в Унгария като конституционна революция и &bdquo;авторитарно подхлъзване&ldquo;. Първото е вярно;второто е по-скоро евфемизъм, ако се вникне по-дълбоко в унгарските политически събития от края на 2011 г.; Пол Кругман предложи трибуна във влиятелния &bdquo;Таймс&rdquo; на известната специалистка по конституционно право Kim Lane Scheppele, за да коментира антидемократичните мерки, въведени залпово в Будапеща. Което на свой ред провокира полемика с унгарския посланик във Вашингтон и спешна визита на колежката на Кругман в унгарската столица.</p> <p>Администрацията на президента Обама, в лицето на държавния секретар Хилари Клинтън, направи изявление с тон, по-остър от обичайния и призова Виктор Орбан да се поправи. ЕС реагира със закъснение: изчака да свърши председателството на Унгария в ЕС и после поиска лично обяснение от унгарския премиер за странния обрат в неговото поведение &ndash; особено в частта за отнетата независимост на националната банка и ограничаването на свободата на медиите и вероизповеданията. Виктор Орбан реагира: чрез писмо до Жозе Барозу и реч пред Европейкия парламент. Спорът зацикли-до момента, в който на сцената се появи МВФ (междувременно замразил преговорите за отпускане на спешен и масиран заеми за изправената пред фалит Унгария).</p> <p>Припомням тези факти от последните седмици, за да обърна внимание на интересуващите се : първо, върху съгласуваните действия на САЩ, ЕС и МВФ, в които се ползва целия арсенал за международен натиск (публично заклеймяване, институционални процедури и финансови санкции); второ, върху отсъствието на каквито и да е сериозни официални реакции и контрамерки спрямо авторитарните порядки в България и Румъния.</p> <p><strong>Казусът &bdquo;България&rdquo;</strong></p> <p>Ние сме под наблюдение. Добре е, че го има, защото периодичните мониторингови доклади на Европейската комисия и съпътстващите ги санкции са единствената опора на алтернативно мислещите българи с европейска ориентация &ndash; интелектуалци, НПО, професонални сдружения, независими експерти. И единственият аргумент в подкрепа на твърдението, че обещанието на ГЕРБ :&bdquo;Възмездие, сигурност и ред&rdquo;, беше съзнателно загърбено след парламентарните избори през 2009 г.</p> <p>За разлика от правителството на Виктор Орбан българското &ndash; на Бойко Борисов, не е санкционирано от Брюксел и Вашингтон заради антидемократичен конституционен преврат. Но поводи за негативни оценки има колкото щеш; само че те се дават на порции, последвани са от от компромиси и насърчително потупване по рамото. Ето няколко примера:</p> <p>ЕК спря, после пусна субсидиите за земеделските производители през 2011 г. въпреки многобройните нарушения при оценките на усвоените средства в предходния период.</p> <p>ЕК откри процедура за проверка на нарушения /т.нар. държавна помощ/ при замяната на нископлодородни земеделски земи с апетитни горски парцели, разположени в най-красивите части на планината и крайморската полоса; обещаната проверка и до днес не е приклчила.</p> <p>ЕК обещава скорошно приемане на България в шенгенската зона, независимо от ясната позиция на група страни, че не техническата осигуреност на границите, а корупцията във високите етажи на властта в България са причина за отказа.</p> <p>&bdquo;Трансперънси интернешънъл&rdquo; класира през 2011 г. България сред най-корумпираните държави (никой от Брюксел, Берлин и Вашингтон не оспори официално реакцията на премиера Борисов, че тези оценки били социологически, т.е.и ненадеждни!).</p> <p>България от години е окупирала първото място по нарушаване на гражданските права (статистиката се води от Европейския съд за правата на човека). Това непрестижно място се заема повече от половин век! След идването на власт на ГЕРБ (партията, в чиито редици има най-много бивши служители на органите за ред и сигурност-полиция, следователи, прокуратура) лошият имидж на България се затвърди.</p> <p>Отделно стои казусът (драстично антиконституционен) с използването на силови и нерагламентирани методи за натиск, изнудване и елиминиране на гласовити опоненти, неудобни свидетели и дори вътрешни врагове &ndash; с партиен билет. Имам предвид скандалните истории с флашките (разкриващи грозната картина с подслушване по върховете на политиката, бизнеса и държавната администрация); показните арести пред телевизионните камери за сплашване на публиката; бруталните намеси на полицията в частния живот на гражданите и пр. и пр.</p> <p>Какво още е необходимо да се случи, за да бъде официално поставен политическият режим в София в категорията &bdquo;авторитарен&rdquo;? Защото разликата между спонтанното изказване на румънския евродепутат, с което започнах анализа и международната политическа присъда, е много значима. Най-вече за нас &ndash; българите!</p>