През март пред нас стоеше и практически въпрос за разпределение на доходи – и българите се отнесоха към него по нашенски, бакалски. А тънките бакалски сметчици у нас винаги излизат грешни. Рекордно ниската избирателна активност показа, че много от хората въобще не се виждат в тези сметки. Други избраха пред промяната „стабилността“ на дъното – сигурността на трохите от еврофондовете, които обаче всеки момент ще секнат и ще им остане емиграцията на Запад при силно влошени условия – или етническото самоубийство у дома.
Българите са чудесни хора, когато нещата още не опират до политика. Но очевидно нямат особени качества за самостоятелен държавен живот. Имали са ги трайно за последно при Асеневци и Тертеровци в XII–XIV в. Само за кратки моменти в XIX в XX в., като в 1885 и 1912–1915 г.
Присъствието на държавата България на картата след 1878 г. е резултат главно на международното положение, а не на вътрешната държавотворна мощ на българите. Мерилото на държавотворната мощ е готовността на голям брой хора да жертват егоистичния си интерес за общото благо. Да подхождат към парламентарните избори по съвест, както направиха на президентските. Казвам това за онези, които гласуваха на втория тур за Радев, а сега не гласуваха. Те постъпиха лошо и безотговорно.
Демокрацията у нас е fictio juris (правна фикция). Хората не я различават, когато я срещнат из пътя. БСП, която и преди си беше единствената демократична партия у нас, напоследък направи чудеса в развитието на вътрешнопартийната си демокрация, дори прекали в някои отношения. Но това не пречи на привържениците на тоталитарната партия-държава ГЕРБ, партия от бивши тъполинейни комунисти кариеристи, да обвиняват БСП, че била комунистическа, тоталитарна, със стари муцуни.
Но това са общите положения, а главният специфичен проблем на тази избори, за който почти никой не говори, е, че Радев и Герджиков не разрушиха изборната машина на ГЕРБ. А можеха поне да опитат. Това е техен голям грях. Радев, макар и да прояви характер и ни зарадва с това, че не е Плевнелиев, все пак се оказа неопитен в политиката човек. Но дано бързо да се учи от грешките си – още има възможност да ги поправи.
Герджиков се оказа напълно неподходящ за ролята си. Той не се и опита да премахне или поне частично да свие контролирания и купен вот, което отново реши изборите в полза на ГЕРБ. Не даде никакъв резултат „ревизията“ му в министерствата, ако не смятаме, че „оневини“ Борисов. Безредната смяна на някои областни управители може би дори навреди, казват запознати. Герджиков, като Борисов, е от кохортата псевдополитици, назначени за такива от царя и препоръчани му дявол знае от кого от задкулисието. Тези хора явно не стават за демократична политика.
Когато Радев назначи служебния кабинет, триста пъти повторих, че няма време за губене и че от първия ден в България трябва да се въведе върховенството на закона. У нас това на първо място значи Борисов и Цветанов да бъдат окошарени без никакво мотане в следствения арест. Но това не стана и бяха потвърдени циничните оценки на говорещите глави за неизтребимостта на задкулисието и вечната борба на мултаци и сикаджии за контрол на нелегалните канали на доходи. Борисов и Цветанов останаха на свобода, с парите си, всеки ден в телевизора. Пропилян бе огромният капитал народна енергия и доверие от ноември, спихна се вълната, издигнала на гребена си Радев.
Непокътната остана герберската пропагандна машина. Последните дни преди изборите настана истински герберски медиен шабаш. Тезите на герберските спин доктори се наложиха, влязоха в устата на дежурните говорещи глави като Андрей Райчев и Харалан Александров (този човек някога ми правеше впечатление на мислещ с главата си, но... трябва да се живее) – и дори на аполитични комерсиални пиарчици като Максим Бехар, когото помня още като кореспондент на „Работническо дело“ в Шумен, и на най-авторитетни независими журналисти.
Такава изключително грешна и вредна теза например е, че БСП можела да постигне победа, ако не били някои грешки и излишна агресия в последните дни на кампанията й. „БСП – агресивна и реваншистка, ГЕРБ – умерена и толерантна“ е пропагандна опорна точка на ГЕРБ.
Разбира се, тя няма общо с реалността. В действителност, както всички видяхме, кампанията на БСП беше предимно конструктивна, като имаше и критика, но обективна и добре обоснована, на ГЕРБ. А кампанията на герберите, с пълното съдействие на националните медии, беше изцяло панически-клеветническа, оплювателска, с похватите на пещерния СДС арсенал от лятото на 1990 г. – с „комунизма“, „тоталитаризма“ и „националсоциализма“ на БСП, с прасетата в Белене, с нанизите тоалетна хартия, с паралелите с Венецуела и Северна Корея, с това, че БСП била за напускане на ЕС и за присъединяване към Евразийския съюз.
Изключително тъпоумно-фарисейски и клеветнически бяха раздути (една част от) изказването на Нинова за демокрацията и шегата на Крум Зарков за „измъчването на нечий дядо“. Това са интелигентни хора, които казват неща за пред интелигентни хора. Фарисейското тъпоумно изкривяване на думите им лови дикиш само сред тъпоумни фарисеи.
Или паническото поведение на Борисов, който дращеше и хапеше като заклещен в кьошето плъх, на фона на принципните и храбри Нинова и Елена Йончева – трябва да си морален идиот, за да не направиш разликата. Между другото, не се чу ни глас от умните и красивите феминистки в защита на жените Нинова и Йончева.
Довчера сините пропагандисти тръбяха и за намесата на Москва в българските избори. Намесиха и „Уолстрийт Джърнъл“. След изборите забравиха тази тема. Имало ли е намеса на Русия в САЩ, в Брекзит? Разбира се, че не. Митът за руската намеса е измислен от глобалните корпоративни елити, за да скрият собствената си вина за недоволството на хората от тяхното управление.
И казаното от психиатъра Николай Михайлов за „талантливия“ Борисов-Живков е неуместно. Борисов е това, което го нарече сп. „Форбс“ миналата есен – dumb-witted schemer-survivor – тъпоумен интригант-майстор на оцеляването. Но такъв тип оцелява само в среда на други тъпоумни интриганти, за които единствено оцеляването има значение. Но такава среда е несъешима с развитието и цивилизоваността. В нормална среда Борисов не би оцелял и седмица извън местата за лишаване от свобода.
Под „изборната машина“ на ГЕРБ обаче имам предвид на първо място централната администрация и клиентелистките местни структури от кметовете, полицейските началници, едрите търговци и мутрите, от които зависи напълно поминъкът на хората. ГЕРБ е купил и притежава живота на тези крепостни раби. Тук Радев също можеше да помогне поне със словото си, да озвучи проблема, да се опита да вдъхне увереност на крепостните, че могат и те да живеят свободни от ярема на ГЕРБ, но нищо не направи. Докато тази машина не се разруши поне частично, нещата няма да се оправят.
Можеше Радев да помогне много и по въпроса за „европеизма“ на БСП и ГЕРБ. От избора му стана ясно, че мнозинството българи едновременно обичат Русия и искат България да е в ЕС. Но какъв характер да има членството ни в ЕС е въпрос, по който позицията на Радев и БСП, а не тази, демонстрирана на практика от ГЕРБ, безспорно повече съответства на настроението на мнозинството. И той можеше повече да поговори за това, но не го направи и остави хората на обработката на герберската черна пропаганда.
Десните журналисти опищяха орталъка, че БСП била антиевропейска, а ГЕРБ – европейска. Това е плиткоумна пропагандна теза на ХДС и ЕНП, която няма нищо общо с реалността. В какво измерение възпитаникът на Сорбоната Крум Зарков не е европеец, а възпитаникът на помощното училище във Вършец и задочник във ВИФ е европеец? Ганьовщината на Ганьовците, както си спомняме от класика, се развихря след връщането им от Европата.
БСП била антиевропейска? Тъкмо обратното – България може да присъства на що-годе равна нога в Европа само чрез левицата си, която се радва на широко международно признание – Станишев начело на ПЕС, Нинова – вицепрезидент на Социнтерна. Единственият шанс България да повлияе с нещо с председателството си на ЕС догодина е също да бъде представена там от БСП на Нинова. А не от ослушващия се какво ще кажат началниците Борисов.
ЕС в сегашната си форма е пред разпад – хората не искат повече остеритет, корпоративна глобализация, деиндустриализация, изпомпване на ресурси чрез еврото от периферията към Германия и политическо безсилие пред мигрантската криза, провокирана и от външнополитическото безхаберие на Брюксел.
Но идеята за единна Европа сама по себе си няма алтернатива – и Европа ще бъде радикално преосмислена в най-скоро време. Началниците на Борисов ще бъдат издухани от вятъра на историята. Сегашната им брутална намеса в нашите избори на страната на ГЕРБ само затвърди увереността на мнозинството българи, че днешният Брюксел е фактор за неразвитие, недемокрация и несправедливост за България.
И какво, по дяволите, значи „Европа“, ако не това – да имаме образовани и с характер политици като Нинова наместо тъпоумни и треперливи селски интриганти като Борисов? Колко завистническа помия например се изля върху Нинова заради сина й, работещ в „Голдман Сакс“! Понеже и моят син работи там вече осем години, мога да кажа, че това не става никак лесно и е в резултат на наистина отлични постижения на младежа в американския му университет, нещо твърде рядко за българските студенти в САЩ, а и на добро семейно възпитание, т.е. на добро семейство с трудова етика и достатъчно интелектуален багаж.
Известно е мнението ми за сините особено след гадните им паважни номера от лятото на 2013 г. Сегашният им очакван провал не ме интересува сам по себе си. Но понеже сините колеги твърде силно ми досадиха предизборно с писъците си за заплахата от „комунизъма“ на БСП, а след изборите тутакси зачуруликаха успокоено под бащинското крилце на Борисов, ще им доверя следното:
Вие, сини колеги, симпатизиращи на малките сини партийки и най-вече, кой знае защо, на Христо Иванов (а не на много по-симпатичния Радан Кънев), плашехте гаргите с „комунизъма“ – и с това наистина уплашихте доста лабилни сини души, и те гласуваха за ГЕРБ, за да се опрат по-здраво на заплахата на „комунизъма“. Нямаха вяра на своите, че ще влязат в парламента и ще могат да бъдат такава спирачка.
И така сините партийки глътнаха вода и се удавиха, комай завинаги, а оттам дойде допълнителният вот за ГЕРБ, който му даде победата (игнорирам въпросите за мъртвите души и за циганските махали). Имаше наистина и трима сини титани на мисълта, които избраха да борят „комунизъма“ в единен фронт с агент Павел и с Ердоган.
И още. Вие, сини колеги, упорито бъркате политиката с лайфстайла – „градски десни“, „умни и красиви“, бели рояли. Победата на Тръмп показа, че песента на лайфстайл политиката е изпята. Отново е време за класова политика. А вие вземете си отворете една модна централа или бръснарница или фотоателие и се откажете от политиката. Не надявайте хипстерски костюми на олигархията. Между другото, не сте наясно и какво е хип.
А на комунистите, които атакуват БСП, че не е класова партия на наемните работници, ще кажа: ако БСП обяви такава платформа, за нея ще гласуват максимум толкова хора, колкото за „Да, България“. Независимо от гласовете, комунистическата партия от Ленинов тип не може да има успех освен като интелектуален опозиционен критик на действителността. Истинското овластяване на пролетариата е невъзможно на практика и знаем до какво реално водят опитите то да се наложи със сила.
Именно това каза Нинова с онова изказване за демокрацията, и преди нея го казваше Станишев – БСП се отказа завинаги от несвободата като начин за постигане на социална справедливост. Това не е конюнктура, а е същността на нещата. Затова БСП живее напук на всички прокоби на сините Касандри и напоследък расте с главоломни темпове. А седесетата окончателно предадоха дух! Червените бабички днес са бившите умни и красиви от 1990 г. Умните и красивите от 2013 г. ще бъдат червени бабички в 2040 г. Това, ако продължаваме да живеем в огледалния свят – защото в правилния свят младите и красивите са леви, а старите – по-скоро десни.
Ясно е, че Борисов не може да управлява стабилно. Както знаем вече, то е поради промяната на вятъра. Българският политически живот изцяло се определя от международния вятър. И то от североизточния. Социалистическите промени след 1944 г., прозападните промени след 1989 г., както и сегашните промени станаха и стават под влиянието на Русия. Дневният ред на разграбването на еврофондовете е изчерпан.
С това мисията на ГЕРБ приключва. Това не е повод за особена радост. Осемгодишната хегемония на тази сбирщина мутри върна страната десетилетия назад и изглежда все пак ще се окаже фатална по отношение запазването на българския етнос в историческите му граници по долния Дунав. Всяка нова загубена година, всеки месец намаляват шансовете на етноса ни за спасение.
Затова, разбира се, най-добрият вариант сега е: невъзможност да се състави правителство, която да бъде майсторски акуширана от Радев, разпускане на НС, назначаване на нов служебен кабинет – моят фаворит за служебен премиер е Богомил Бонев – и нови избори наесен, но при внимателен учет на казаното по-горе за ролята на служебния кабинет за провеждането на наистина честни избори. Така ще бъде загубена само половин година.
Президентът не бива да се бои от обвиненията на престъпниците в партийна пристрастност. Не бива да допусне отново буквата да удуши духа на закона. Радев трябва да се опира на масите, да съживи широката коалиция от ноември и да я направлява, ако трябва, и с всекидневни проповеди по актуални въпроси. Да си спомни, че още в края на август първи му гласувах доверие като Немезида на Борисов и тогава бях прав, и да се върне на висотата на историческата си мисия.
И една последна дума за проклятието Трифонов. Не съм за цензурата и мисля, че не СЕМ, а религиозната полиция, ако имаше такава, трябваше да спре шоуто му. А в Средните векове, у нас например при цар Борила, се справяли с нечистата сила, като изгаряли и носителя й на клада.