Предизвикателствата пред глобалния пазар на труда

Предизвикателствата пред глобалния пазар на труда
През последните три десетилетия стотици милиони нови работници се вляха в световната икономика. Те влизаха с различно ниво на образование и придобити умения и през цялото това време се определяха като „човешки капитал” – и бяха третирани като добавящи стойност и доход. Това донесе огромен и нарастващ ръст в нивата на доходите, възможностите и размера на глобалната икономика. Но тези нови работници предизвикаха засилване на конкуренцията за работни места и значителна промяна на заплащането и цените, което се отрази много силно върху разпределението на богатството.
<p>Тези огромни структурни промени в глобалната икономика ни поставиха пред три големи предизвикателства в областта на заетостта като отделните страни се изправиха пред различни техни варианти.</p> <p>Първото предизвикателство е да се създадат достатъчно работни места, за да могат новонавлизащите на пазара на труда да се адаптират. Несъмнено голям брой напреднали и развиващи се страни не успяха да го направят. Младежката безработица е висока и продължава да расте. Дори в бързоразвиващите се страни излишната работна ръка очаква да се включи в модернизиращата се икономика, а това обстоятелство продължава да оказва натиск за създаване на работни места.</p> <p>Второто предизвикателство е да се свържат уменията и възможностите с предлаганата работа &ndash; нещо, което ще отнеме време. Това също е гъвкава цел. Глобализацията и новите технологии предизвикват неравновесие на пазара на труда в много страни. Уменията не могат да си намерят реализация. Нещо повече, с продължаващия ускорен растеж в развиващите се страни структурата на глобалната икономика не остава в застой и както изглежда, пазарното уравновесяване изостава на фона на структурните промени.</p> <p>Третото предизвикателство е разпределението на богатството. Колкото повече глобалната търговия се разраства, толкова повече се увеличава и конкуренцията в икономиката и на пазара на труда. Това се отразява на цената на труда и на възможностите за създаване на работни места във всички глобално интегрирани икономики. Някои от хората печелят, а други губят, понякога повече или по-малко от очакваното, друг път, според очакваното.</p> <p>Много развити икономики &ndash; всъщност повечето от тях &ndash; регистрират минимален ръст на средната заплата. В някои европейски страни, където неравенството в доходите е голямо, това дава основание за обсъждане на стратегии за стимулиране на заетостта и конкурентоспособността на икономиката и задържане на нарастването на доходите по цялата производствена верига. В Съединените щати неравенството в доходите нараства, като по-образованите печелят от глобализацията, докато останалите изпитват на гърба си отражението от намалените възможности за работа в търговията.</p> <p>През двете десетилетия, предшествали кризата от 2008, нивата на заетостта се задържаха стабилни &ndash; и натискът надолу беше смекчаван &ndash; заради създаването на нови работни места в нетърговските сектори. В някои случаи това водеше до разширяване на ролята на правителствата. В други, като в Съединените щати например, стимулирането на потреблението на кредит ускори процеса на преструктуриране на заетостта, прехвърляйки работни места от търговията към сектора на услугите и други сектори. Всъщност правителството и системата на здравеопазване станаха причина за почти 40-процентно нарастване на заетостта в САЩ между 1990 и 2008.</p> <p>Тази тенденция беше прекъсната внезапно с началото на кризата от 2008. Задлъжнялостта на частния сектор се влоши, а задлъжнялостта на публичния сектор достигна &ndash; и задмина &ndash; границите на стабилността, като Гърция стана най-известният пример за това.</p> <p>Но очакванията, създадени от предкризисния растеж, затрудниха приспособяването. Тъй като се запазваха основните представи за растежа от предкризисния период, за нормалния размер на растежа на реалната икономика, очакванията бяха за възстановяването му до предкризисните нива. За съжаление тези очаквания не казваха защо, особено в напредналите страни, растежът не се случва, а пазарът на труда застина.</p> <p>Част от отговора се съдържа в забавянето на финансовата криза и неяснотата около размера на задлъжнялостта, които са добре описани от Кармен Райнхард и Кенет Рогов в книгата им &bdquo;Този път е различно&rdquo;. В същото време финансовите дисбаланси и изкривявания, предхождали кризата, отложиха във времето адекватния отговор на технологичните и глобални пазарни сили, оказващи натиск върху реалната икономика. Накратко, икономиката и политиката се приспособяваха по неподходящия начин като по този начин пренебрегнаха по-логичният начин за адаптиране.</p> <p>Това означава ли &ndash; за отделните хора, за бизнеса и правителствата &ndash; че структурното приспособяване към новите условия вървеше към провал, докато глобалните пазарни сили оказваха силен натиск за структурни промени?<br />Преди всичко това означава, че очакванията нямаха нищо общо с реалността, а необходимостта от приспособяване, в някои случаи се пренебрегваше. Но влиянието на разпределението на богатството трябва да бъде взето на сериозно.</p> <p>Проблемът със слабото или несъществуващо възстановяване не трябва да се прехвърля върху безработните, в това число и младите. В интерес на социалната сплотеност, добрите пазарни резултати трябва да се ползват по такъв начин, че да създават по-справедливо разпределение на доходите и печалбите, не само сега, но и занапред. Истината е, че намалените инвестиции днес създават лоша база за бъдещето.</p> <p>Крайната необходимост от структурно приспособяване също така означава, че хората, правителствата и останалите институции (особено училищата) трябва да се фокусират върху увеличаването на скоростта на приспособяване, за да могат да се засекат някъде с променящите се пазарни условия. Насочването на вниманието върху търсенето и предлагането на пазара на труда е задължително условие. Това означава не само свързването на овладените от работниците умения с наличните работни места, но също така и разширяването на разнообразието на работни места, така че да могат да поемат същите тези хора с техните умения.</p> <p>Накрая, глобалните институции за регулиране на пазара трябва да влязат в крак с глобализацията и с нейните структурни промени, които се оказват по-бързи от капацитета на човека, икономиката и обществата да реагират на тях. Ако това стане, следващото предизвикателство пред нас ще бъде да намерим неразрушителния начин да влезем в ритъм, за да натрупаме капацитет за приспособяване.</p> <p>Осъществяването на тези неща няма да бъде никак лесно, понеже ние все още нямаме добре развита рамка за разбиране на структурните промени. Въпреки това безработните и работещите на непълен работен ден, особено младите хора, очакват техните лидери и институции поне да опитат.</p> <p><em>*Майкъл Спенс е носител на Нобелова награда за икономика и професор по икономика в Стърн Скуул ъф Бизнес към Нюйоркския университет. Той е изтъкнат член на Съвета по външни отношения и старши сътрудник в Институт &bdquo;Хувър&rdquo; към Станфордския университет.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p> <p><em>Текстът е публикуван в <a href="http://www.nationofchange.org/global-jobs-challenge-1318867455">&bdquo;Nation Of Change&rdquo;</a>.</em></p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи