Политическата коректност на ЕС към различните езици се превръща в абсурд

Политическата коректност на ЕС към различните езици се превръща в абсурд
Според приети наскоро правила в горната камара на испанския парламент дебатите вече ще се водят на петте признати в страната езика – освен досега официалния кастилски испански, ще се говорят още и каталунски, галисийски, валенсиански и баски език. В Белгия отдавна има три официални езика – нидерландски, френски и немски – които съответстват на етническото разделение на страната, повод за политически кризи, довели Белгия дотам да няма официално правителство вече повече от половин година и да се води ожесточен дебат за разделянето на страната на две. В Швейцария официалните езици са четири – немски, френски, италиански и ретроромански – в зависимост от близостта на съответните части от страната до нейните съседи, повечето от които бивши империи. В самия Европейски съюз има 23 официални и работни езика, сред които и българският, факт, обикновено оправдаван с уважението към културното многообразие и зачитането на националната идентичност на всяка една страна членка.
<p>Но дали зачитането на езиковото и културното многообразие е полезно за процеса на продължаващото обединение в рамките на ЕС и дали тази фрагментация вътре в отделните страни членки няма да доведе дотам, че всяка отделна общност с обособени традиции и език да поиска същото равнопоставено положение в рамките на целия Евросъюз. Ако каталунците, галисийците, валенсианците и баските пожелаят в европейските институции да се говори на техния език и да се правят преводи при наличието дори и на един представител на съответната общност в Европейския парламент? Докъде може да се простира уважението и толерантността? Доколко един разширен Европейски съюз може да издържи финансово на претенциите на всяка една езиково обособена общност да слуша дебат на собствения си език? Ако предположим, че в следващите десетилетия към ЕС се присъединят повечето от новопоявилите се балкански държави, където желанието за категорично езиково, културно и всяко друго разделяне е водещо, и всички тези държави поискат, а те непременно ще поискат, равнопоставено отношение?</p> <p>Полезността, разбира се, може да се разглежда в два възможни аспекта &ndash; политически и икономически.<br />Досегашната политика на ЕС за уважение към националните особености на всяка новоприсъединяваща се страна определено е голяма ценност и дава нужното спокойствие на гражданите на всяка от тях. Историята на Европа, и особено времето след обособяването на националните държави, е претоварена от военни конфликти между управляващите елити, но под тази повърхност, на нивото на всекидневното икономическо действие, може да се види нещо съвсем различно. Дори и по време на война икономическите връзки не са спирали, търговските пътища са били все така натоварени, парите са преминавали от едни ръце в други със същата скорост, а стоковите тържища, банките и борсите са функционирали гладко, като дори в много случаи някои богати търговци са извличали огромни печалби от снабдяването с пари и оръжие и на двете воюващи страни.</p> <p>Универсалният език на търговията и парите не е признавал граници и ограничения от какъвто и да е характер. Повечето от тези хора са владеели по няколко езика, а по-образованите са имали възможност да общуват и чрез универсалния за тогавашна Европа латински език.</p> <p>Затова и решението при създаването на ЕС за уважение и справедливо отношение към културната идентичност на всяка страна членка може да претърпи сериозно развитие. В противен случай европейските граждани могат да се окажат заложници на собственото си езиково ограничение и да зависят от една тясна прослойка специалисти по езици и преводачи, които да се окажат незаменим елемент от функционирането на Европейската общност.</p> <p>Решението, разбира се, е в ръцете на правителствата на държавите от ЕС, но дебатът за езиковото унифициране трябва да се проведе на ниво европейски институции и европейско обществено мнение. Вместо да се отделят огромни средства всяка година, които със сигурност ще нарастват с разширяването на ЕС, за преводачи и преводи, може всяко правителство да реформира образователните програми на своите страни и да включи поне един от основните европейски езици. Ако приемем, че на този етап най-масово използваният език е английският, колкото и да не се иска на страни като Франция или Германия, и то използван от младото поколение европейци, в името на което се твърди, че се правят всички усилия за все по-дълбока интеграция между отделните страни, то изучаването му да залегне в учебните програми наравно с родния език. Всяко друго решение би ни поставило в ситуация да престанем да се разбираме, което обрича общия европейски проект на провал в една средносрочна перспектива. Това обаче минава и през формирането на общ европейски речник на най-използваните думи, за да може да се унифицира освен езика и смисълът на всяка дума, на това, което всеки ще влага в употребата й.</p> <p>Маркирането на основните проблеми на политическия аспект на езиковата унификация, която не е по-различна от финансовата, военната или правната, ще породи немалко напрежение. Но в този все по-интегриран свят, в който всекидневното общуване не познава държавни граници, знаенето на поне един универсално употребяван език е задължително, а подобни примери, идващи от испанската горна камара на парламента, са дълбоко несъстоятелни и ни връщат много назад.</p> <p>Разбира се, вторият аспект &ndash; икономическият &ndash; е не по-малко важен. Критиците на испанското решение съвсем основателно протестират, че не може страна, която от години е в дълбока финансова и икономическа криза, да си позволява да отделя по 12 хил. евро месечно за заплати на преводачите, работещи в испанския парламент, при положение че в кулоарите на същия парламент се говори на един език и всички се разбират чудесно.</p> <p>Националното единство определено е важно, но дали не е по-важно финансовото състояние на тази държава. Напрежението би се повишило значително повече, ако държавата обяви фалит, лихвите по кредитите скочат до небето, инфлацията повиши цените на основните стоки, а населението обеднее.</p> <p>Не по-различно е положението в Европейския парламент. Там се отделят огромни средства за издръжка на армия бюрократи, занимаваща се да превежда, копира и разпространява документи на двадесет и трите официални езика на ЕС. А и белгийският пример за езикова и политическа автономия трябва ясно да подскаже, че тръгването по пътя на обособяването и разграничаването носи вредни последици и за политическата стабилност, и за икономическия просперитет. Това е една напълно блокирала държава на ръба на разпада, в чиито граници се намират, между другото, основните европейски и евроатлантически институции като Европейската комисия и централата на НАТО.</p> <p>Разбира се, задълбочаването на интеграцията в рамките на Европейския съюз няма алтернатива. И така както сега се говори за унификация на правилата и процедурите във финансовата сфера, така както от години се говори за по-пълна интеграция в областта на сигурността и вътрешния ред, а също и на правосъдието, така е време да започне дебат и за езиковата унификация, която, разбира се, да не засегне езиковите и културни особености на всяка отделна страна членка на съюза. Общият европейски език ще подпомогне икономическите връзки и ще спомогне за просперитета на европейските граждани така, както винаги е било в Европа.</p>

Коментари

  • Бенчо Вътов

    15 Фев 2011 23:44ч.

    &quot;...в Белгия се говорят официално три езика: нидерландски, френски и немски...&quot; Пак претенциозно бъркате. Ако не сте чували, има език, който се нарича ФЛАМАНДСКИ. Да, твърде прилича на холандския, обаче НЕ Е. Чели, недочели...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • f

    16 Фев 2011 18:22ч.

    Уважението към различията в културите е единственото правилно нещо, което ЕС се опитва да провежда.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Константин Преславски

    16 Фев 2011 19:14ч.

    Уважението към различията в културите е едно, ефективното функциониране на една организация - друго. Съгласен съм с тезата на автора. Днес, когато всеки нормален европеец (с изключение на българските управляващи) говори по няколко езика е безумие всяка година близо милиард от бюджета на ЕС да отива за преводи, без да отбелязваме ненужните купища хартия. Да, всеки от важните документи трябва да се превежда унифицирано на всеки език, но едва когато окончателният му текст бъде утвърден. Това не пречи работните езици да са не повече от четири - пет. Самочувствието ми на българин и уважението ми към родния ми език няма по никакъв начин да пострадат, ако употребата на българския в работна обстановка в Брюксел бъде ограничена. По-добре парите да бъдат дадени за други, по възможност по-смислени, каузи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Петьо Ангелов

    16 Фев 2011 20:31ч.

    До Бенчо Вътов: Бенчо, чети повече.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • преминаващ

    16 Фев 2011 21:00ч.

    г-н киряков, не виждам как в обозримо бъдеще огромното мнозинство от държавите в ЕС ще приемат автоматично текстове на чужд език като част от собственото си законодателство, защото отпадането на преводите означава точно това. явно нямате и представа до какво водят понякога опитите на база на общообразователна езикова подготовка да се твори законодателство на различен от майчиния език. интересно защо според вас преводач, работещ в публичния сектор, е просто &quot;бюрократ&quot;, а не преводач като останалите. г-н преславски, за вашето самочувствие не знам, но е желателно хората, които създават закони за целия ЕС, да разбират добре за какво става дума. освен това за съжаление явно повечето европейци са &quot;ненормални&quot;. &quot;нормални&quot; по вашите представи са само хората в страни като Люксембург и Швейцария, в останалите, включително и нашата, далеч не само хора от управлението не владеят нито един, какво остава за повече чужди езици.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гого

    17 Фев 2011 6:18ч.

    &quot;В Швейцария официалните езици са четири – немски, френски, италиански и ретроромански&quot; Няма ретроромански, има реторомански език. Ретрото е друго нещо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Синтаксис Наебански

    18 Фев 2011 1:25ч.

    Здравейте - Аз ного обичам да говоря на американски език - &#039;ноо ми харесва, че има съкратени думии става - така - по-ефективно в живота. И понеже съм във възторг от прочетеното - специално идеята да помогнем на ЕС как да заработи по-ефективно - особено предвид финансовите съображения на лингвистичния контектс - предлагам с Г&#039;син Киряков да се чум и да седнем да оформим тези прекрасни идеи като формално предложение. Ще го изпратим от името на вестника - ако трябва - те като чуят, че идеята е от колумнист на &#039;Гласове&#039; - веднага ще направят накой ивент - ще поканят лингвисти и други видни колумнисти - непременно някои от Гласове пак - и ще обсъдят как да приведат на порактика непосетите идеи на Госин Киряков. За това - на работа - Госин Киряков - можете да ми звъннете на: 02/897995643520101, вътрешен: 02020202020 е-мейл: [email protected] skype: @naebanski twiter:@naebanski

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ПРАВОСЛАВЕН МАРСИАНЕЦ

    18 Фев 2011 3:52ч.

    НИЕ МАРСИАНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ СМЕ ПОДЛОЖЕНИ НА ГЕНОЦИД , А НЯКОИ СА ПРИВИЛИГЕРОВАНИ (анонимен) 2011.02.17 11:54:30 настоявам по националната телевизия да се пуснат новини на МАРСИАНСКИ ЕЗИК , защото не го зная и искам да го усъвършенствам.НАСТОЯВАМ ДА НИ СЕ ИЗМИСЛИ ЕЗИК И АЗБУКА.Съгласно със сега действащата Рамкова конвенция за правата на малцинствата , АЗ СЕ ВЪЗПОЛЗВАМ ОТ ПРАВОТО ДА СЕ САМООПРЕДЕЛЯМ И СЕ ОПРЕДЕЛЯМ КАТО МАРСИАНЕЦ.НАСТОЯВАМ НОИ ДА ГО ОТРАЗИ ИЗРИЧНО В ОТЧЕТА НА ПРЕБРОЯВАНЕТО ПРЕЗ 2011ГОДИНА.ТЪЙ КАТО НЕ ЗНАЯ ДРУГ ЕЗИК ОСВЕН БЪЛГАРСКИЯ НАСТОЯВАМ ПО НАЦИОНАЛНИТЕ МЕДИИ ДА ЗАПОЧНЕ ИЗЛЪЧВАНЕ НА ПРЕДАВАНИЯ НА МАРСИАНСКИ, ЗАЩОТО СА НАРУШЕНИ МОИТЕ ЧОВЕШКИ ПРАВА.ИСКАМ ДА РАЗВИЯ ТАЗИ НОВА МОЯ ИДЕНТИЧНОСТ И ДА НЕ СЕ ПРЕЧИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА САМОБИТНАТА МАРСИАНСКАТА КУЛТУРА И ЕЗИК.СЛЕД КАТО БЪЛГАРИЯ Е МНОГОНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА И БУКЕТ ОТ ЕТНОСИ, ЗАЩО СЕ ПОТЪПКВАТ ПРАВАТА НА МАРСИАНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ ? СЛЕД КАТО КОНВЕНЦИЯТА Е ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО , ДЪРЖАВАТА Е ДЛЪЖНА ДА ОТПУСКА ПАРИ И ДА РАБОТИ ЗА МОИТЕ ЧОВЕШКИ ПРАВА.АКО НЕ , ЩЕ СЕЗИРАМ СЕМ ,АМНЕСТИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ, ХЕЛЗИНКСКИЯ КОМИТЕТ И ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В СТРАСБУРГ, КАТО ЩЕ НАСТОЯВАМ ЗА ЗНАЧИТЕЛНИ КОМПЕНСАЦИИ ЗА НАКЪРНЕНОТО МИ ПРАВО НА ЕТНИЧЕСКО САМООПРЕДЕЛЕНИЕ И КУЛТУРНА САМОБИТНОСТ.НИЕ МАРСИАНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ СМЕ ПОДЛОЖЕНИ НА ЖЕСТОКА ДИСКРИМИНАЦИЯ И АСИМИЛАЦИЯ.ЗАЩО В МЕДИИТЕ СЕ ГОВОРИ НА РОМСКИ , ТУРСКИ , БЪЛГЕРИАСКИ /БУЛГАРИСТАНСКИ/, А НА МАРСИАНСКИ НЕ.СЛЕД КАТО БЪЛГАРИЯ Е БУКЕТ ОТ ЕТНОСИ ЗАЩО СЕ ПОТЪПКВА ПРАВОТО НА ЖИВОТ И ИЗЯВА НА НАЙ-КРАСИВИЯ , ЧИСТ И ДОСТОЕН ЕТНОС НА ТАЗИ МРЪСНА ПЛАНЕТА ЗЕМЯ.НАСТОЯВАМ ЗА МОИТЕ ПРАВА ДА СЕ ПОГРИЖИ УНИВЕРСАЛНОТО ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ/по този начин ще парира нападките , че е етнорелигиозна партия/ И ЛИЧНО ВОЛЕН СИДЕРОВ , КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ , МАРТИН ДИМИТРОВ И НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ.ДЕКЛАРИРАМ , ЧЕ СЪМ ПСИХИЧЕСКИ ЗДРАВ ,ЗА КОЕТО ПРЕДСТАВЯМ УДОСТОВЕРЕНИЕ ОТ ПСИХОДИСПАНСЕРА ,ЧЕ НЕ СЕ ВОДЯ НА УЧЕТ/защо така го пишат -не зная/.ГОВОРЯ СЪВСЕМ СЕРИОЗНО:АКО ДО ПЪРВИ АПРИЛ НЕ ЗАПОЧНЕ ИЗЛЪЧВАНЕ НА ЕМИСИИ НА МАРСИАНСКИ ЕЗИК ЩЕ СЪДЯ ДЪРЖАВАТА БЪЛГАРИЯ ДА ДУПКА, ЩЕ ПОСТАВЯ ВЪПРОСА В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И КОМИСИЯ , В СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ НА ООН , ЩЕ НАСТОЯВАМ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ САНКЦИИ И РАЗПОЛАГАНЕ В БЪЛГАРИЯ НА МЕЖДУНАРОДНИ МИРОНАЛАГАЩИ СИЛИ НА ООН И НАТО , А ВИНОВНИЦИТЕ ЩЕ БЪДАТ АРЕСТУВАНИ И ИЗПРАВЕНИ ПРЕД СЪДА В ХАГА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СРЕЩУ ЧОВЕЧЕСТВОТО И ГЕНОЦИД.БЪРЗАЙТЕ, ВРЕМЕТО ВИ ИЗТИЧА.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи