Отсвирени

<p>След 12 години властване Путин докара страната си до безпътица. Не става само въпрос, че в неделя руските граждани избираха между &bdquo;партията на лъжците и крадците&rdquo; (Единна Русия) и нейните алтернативи &ndash; комунистите (КПРФ), реформираните комунисти (&bdquo;Справедлива Русия&rdquo;) и националистите (либералдемократите на Жириновски). В много по-голяма степен е показателен фактът, че Кремъл се опита да спечели вота, залагайки на обществената апатия и машинациите, че бе направен опит избирателите да бъдат превърнати в стадо, подкарвано от един главен и един помощник-каубой. И тъжното за Русия е, че истинският протестен вот не се състоя, че руснаците и светът дотолкова са загубили вяра в наличието на граждански инстинкти в страната, че се възприема за сензация дори това, че &bdquo;Единна Русия&rdquo; загуби конституционното си болшинство.</p> <p>Преди да си обясним помръкването на харизмата на Путин, трябва да сме наясно как бе създадена и кои бяха източниците, от които тя черпеше сила. Те най-общо са два. На първо място, в края на 90-те години на миналия век в Русия се стигна до уникално съвпадение на интересите на бюрокрацията и населението, изразяващо в стремежа към успокоение и стабилност. Путин се оказа продуктът, който задоволи това търсене. Вторият източник бе контролът върху медийната среда. Владимир Владимирович свикна да управлява в една безкритична среда, като на хората се внушаваше, че управлението е такова, каквото го показва телевизорът, а не както те го чувстват. </p> <p>Именно ерозията на гореспоменатата конструкция предопредели провала на &bdquo;Единна Русия&rdquo; на тези избори. Стабилността все по-малко се възприема като ценност, дори напротив, нейните прояви добиват чертите на застой. В изградения от Путин режим се оказа изключително трудно да се прояви индивидуалният стремеж за развитие, пресата върху дребния и среден бизнес е чудовищна, разбиването на милиони човешки мечти от системата не може до безкрай да се компенсира с макроикономическите или геополитически успехи на Кремъл. </p> <p>Използвайки различни доводи, Путин разшири в огромна степен своите правомощия, изземвайки от правата на сънародниците си, той по същество анулира федералната същност на държавата, инкорпорирайки централни органи в конструирането на регионалните институции.</p> <p>Стеснявайки полето за изява на гражданското общество, градейки своята &bdquo;властова вертикала&rdquo;, той съсредоточи в администрацията огромна власт, нещо повече &ndash; претовари я с власт. Така, от една страна, бе създадена безконтролна бюрокрация, а от друга, се разми границата между лидера и системата. Дълго време Путин бе възприеман за добрия цар, но след края на втория му президентски мандат, воден от безграничните си амбиции, той сам отключи процеса на собственото си демаскиране. Опита се да въвлече своите сънародници в една непочтена сделка, искайки тяхното съучастие в това той да се превърне в един своеобразен надинституционален политически връх. Тук се провали.</p> <p>Може би за това голяма заслуга има и колапсът на медийния му монопол. Развитието на интернет в Русия действа като раково образование за режима. За властта стана изключително трудно да прикрива своите недъзи и провали, тя се оказа поставена в една изключително враждебна информационна среда, при която свикналите на медиен комфорт власти разкриха пълната си несъстоятелност. От друга страна, дори подчинените медии се видяха принудени да свалят донякъде розовите очила, за да запазят някакъв смисъл от своето съществуване. За първи път по федералните телевизии имаше реални политически дебати, където на остра критика бяха подложени и Путин, и Медведев. За първи път простата истина, че един човек се опитва да манипулира цялата нация, достигна и до най-отдалечените кътчета в страната.</p> <p>Сега ще бъде интересно как управляващият тандем ще си подели отговорността за изборните резултати. Със своите либерални залитания Медведев определено носи своята &bdquo;отговорност&rdquo; за провала на ЕР. Неговото бъдещо премиерско място ще зависи от това дали Путин ще се опита да влезе в някакъв режим на диалог с опозицията, или ще пробва да консолидира наново властта си по пътя на затягане на гайките. В края на краищата, за Владимир Владимирович са далеч по-важни предстоящите след 3 месеца президентски избори и начинът на тяхното организиране и провеждане ще бъдат лакмусът за бъдещото политическо развитие на страната. </p> <p>Много е вероятно Путин да впрегне в много по-голяма степен административния и медиен ресурс в изборите за държавен глава, защото на него не просто му е необходимо да влезе отново в Кремъл (в което почти никой не се съмнява), а да го направи на бял кон, да го направи по начин, при който няма никакво съмнение кого харесват руснаците. Ако спадащият тренд на обществено доверие на бъде пречупен, генерирането на опозиционни настроения може да се засили многократно. В Москва и Питер вече става модно да бъдеш задържан от полицията поради участие в неразрешени протести, а само преди седмица руският премиер бе публично освиркан на боксов мач. Това завихрящо се предизвикателно държание спрямо властта може да бъде пресечено или чрез мащабна изборна победа, или чрез репресии. Но перманентната репресия води до изхабяване и демотивиране на силовите структури и до загуба на легитимност на управлението в очите на хората.</p> <p>Самото териториално разпределение на гласовете също не може да носи утеха за властовия тандем. Водещите позиции на управляващите до голяма степен се дължат на резултатите в националните републики. Оказа се, че най-много привърженици на &bdquo;Единна Русия&rdquo; има в Чечения, там за нея са гласували над 99% от избирателите. Подобни са резултатите в Ингушетия, Дагестан, Мордовия и Чукотка. Но и тези отличници за затъмнени от преброяването на гласовете в Московския психодиспансер, където за ЕР са гласували 100%. В Московския Държавен университет обаче единоросите са трета политическа сила, в големите градове лидерските й позиции са изцяло плод на фалшификации и натиск.</p> <p>Путин изпусна своя голям шанс да слезе от политическата сцена и да влезе достойно в историята. В днешния свят той все повече ще заприличва на анахронизъм. Когато преди дни го попитаха какво е за него модернизацията, той отговори, че това е политика. Медведев бе много по-адекватен, каза, че това е състояние на духа. Двата отговора показват, че в Русия отново ретроградното заема доминиращи позиции, че руснаците отново ще се качат на погрешния влак.</p> <p>Путин си дава сметка, че за да запази своя образ, трябва да бъде на власт. Всяка ревизия на управлението му, всеки критичен прочит на действията му ще разкрие щрихите на един безкрайно циничен човек, корумпиран тиранин и военнопрестъпник. Това, което му остава сега, е или да брани наследството си, да седи в кръгова отбрана и да чака и последният плъх ще напусне потъващият му кораб, или да се опита да върне средата, в която той е необходим за страната си. Вкарването на Русия в Евразийския блок, където има огромен брой точки на напрежение, и наред с това започналата милитаризация са двете предпоставки, които биха осмислили не един, а два мандата на бъдещия президент.</p>