Миналия четвъртък в Рим се състоя заседание на Надзорния съвет и среща на акционерите на проекта за строителството на петролопровода „Бургас–Александруполис”. И въпреки предварителните изявления от руска страна, че са готови да се откажат от участие, опитвайки се да прехвърлят вината за това на България, срещата завърши с уверението, че финансирането на проектната компания ще продължи и ще мине в „спящ режим”. Това не означава нищо друго, освен че надлъгването между страните взе надмощие, а трите държави участнички ще продължават да си прехвърлят топката в очакване на по-добри времена. Дотогава България ще твърди, че ползите биха били много по-малки от възможните щети за екологията и туризма, и ще бави осъществяването, като чака ОВОС-а, или като обвинява руската страна, че не може да осигури достатъчно нефт за запълване на капацитета на тръбата.
<p>Гърция пък ще чака България да плати задълженията си, за да се включи, защото нейното така или иначе няма да се загуби, ако проектът се реализира. А Русия винаги ще гони геополитическите си цели и ще чака „подходящото” правителство в България, което да е готово на всичко, в това число да прибере едни комисиони, за да угоди на руските стратегически интереси.</p>
<p>В тази посока ще се движат и медийните отразявания на процеса, без да се вземат предвид важните фактори и да се търсят дълбоките основания на всяка страна да отказва или да настоява този проект да бъде реализиран. Така „Бургас–Александруполис” ще си остане само в полето на теорията на игрите, където всеки ще пресмята какви ползи може да извлече или какви загуби може да калкулира, без да се влиза в излишни разсъждения, че е възможно да има вариант, при който всички печелят. Този вариант, разбира се, може да е свързан както с реализацията на проекта, така и с прекратяването му. Но този вариант в никакъв случай не може да бъде свързван с „приспиването” на проекта, защото при него всички губят.</p>
<p>Енергийната сигурност и сравнителната енергийна независимост на всяка една страна, членка на ЕС, въпреки опитите в последните години да бъде приета единна европейска енергийна стратегия, си остава проблем и приоритет на вътрешната политика на страната. Това е едно от най-важните външнополитически постижения на руската дипломация. Подписването на двустранни договори с всяка една от ключовите европейски икономики за доставка на газ, нефт и нефтопродукти блокира възможността за съвместни действия на тези страни при договарянето на цените на доставките, но и постави в зависимост България по отношение на реализацията на газопоровода „Южен поток“ заради важността му за силно зависима от вноса на енергоресурси Италия.</p>
<p>Така един проблем, който би трябвало да се решава според националните приоритети и интереси на страната ни, се оказва вплетен в по-голямата геостратегическа и икономическа игра и икономическите и политически интереси на Италия се оказаха наши. Това е важно да се разбере, защото дава яснота върху действията или бездействията на европейските ни партньори и е категоричен сигнал, че няма как да разчитаме на подкрепа оттам, ако българското правителство реши да се откаже от петролопровода „Бургас–Александруполис”.</p>
<p>Самият проект за петролопровод е в действителност от стратегическа важност и за Русия, и за Европа, а в една по-далечна перспектива и за света. Това е възможно най-краткият и най-евтин път, по който руският петролен износ може да достига до Европа в случай на промяна на политическата конюнктура в района на Черно море. При една възвръщаща силните си позиции в региона Турция Русия категорично се нуждае от сигурна алтернатива за пренос, която може да се окаже и по-евтина, отколкото сега е преминаването на петролни танкери през Босфора. Все пак Турция е мюсюлманска страна, а и скорошното изявление на втория в йерархията на „Ал Кайда”, в което се напомня за величието на Османската империя и отстъплението на Египет от ценностите на исляма, би трябвало да събуди сериозно безпокойство сред страните от Балканския полуостров и целия Европейски съюз.</p>
<p>Блокирането на достъпа до проливите, макар и засега да звучи твърде спекулативно, може да лиши Русия, а и Европа от алтернативи за пренос, в случай че основните играчи на петролния пазар, страните от Близкия изток, навлязат в период на дългосрочна дестабилизация, поддържана по всевъзможен начин от заинтересовани терористични организации и държави. И в тази ситуация в дългосрочен план България се оказва страна с ключово значение за енергийната сигурност на ЕС, но и с малко възможности да преценява самостоятелно и да взима решения, диктувани от собствения й интерес.</p>
<p>Що се отнася до конкретните икономически ползи от проекта за строеж на петролопровод, то те са нищожни.</p>
<p>Нито създаването на работни места за определен период от време, нито транзитните такси ще могат да компенсират възможните вредни последици от една, макар и оценявана като нищожна възможност за екологична катастрофа с трудно поправими последици за туризма по българското Черноморие. Но и протакането на реализацията с оправдание, че все още няма екологична оценка за възможните въздействия, струва скъпо на българските данъкоплатци.</p>
<p>На срещата в Рим миналата седмица България се съгласи да плати забавените суми от 7,3 млн. евро, за да може проектът да бъде ако не продължен, то поне да мине в „спящ режим”. Финансирането на „приспани” проекти едва ли е най-доброто и най-ефективното решение в тази сложна ситуация, защото то може да продължи години наред, а световната финансова и икономическа конюнктура засега не дава никакви признаци за стабилизиране, за да бъдат пренебрегвани подобни излишни бюджетни разходи. Но България може да си позволи, в случай че проектът е изключително изгоден за Европа, да поиска поне частично финансиране от общия европейски бюджет, защото това ще осигури необходимата и допълнителна алтернатива на петролни доставки.</p>
<p>Дори и обаче подобно финансиране да се окаже невъзможно, страната ни трябва да обмисли добре действията си по проекта. Полагането на този проект в „спящ режим” е възможно най-нежеланият вариант на този етап, защото от протакането във времето губят всички. Не само защото ще се налага да се наливат животоподдържащи финансови средства, но и защото цените за реализацията му с времето ще нарастват и ще се окаже, че трябва да се плаща два пъти – един път заради забавянето и втори път заради инфлацията и промяната на пазарните условия. Ако се откажем от проекта след време, то вече ще сме платили немалка сума, която няма как да бъде върната, а и възможните ползи, които могат да се извличат от преноса, няма да ги има. Ако се откажем сега, след време може да се наложи да се стартира нов подобен, ако не и същият проект, и отново да се платят пари за нещо, което вече е платено и договорено.</p>
<p>„Бургас–Алекснадруполис” е много повече от вътрешен проблем и заиграването с него с цел печелене на електорални дивиденти е безсмислено. Подобни проекти са национален, а не партиен приоритет и не могат да бъдат вкарвани в партийни рамки и да стават тема за упражнеие в политическа риторика. Нито „екологичните” аргументи са единствените, през които трябва да бъде мислено такова важно начинание, нито само икономическите аргументи трябва да бъдат използвани при настояването и призоваването към действия или оправдаването на бездействие.</p>