От кухите къщи за гости до излишното Министерство на туризма

Къща за гости в Говедарци в наши дни. Фасадата й прилича на онова, което на английски му казват „пачуърк“ – юрган, съшит от стари и ненужни парцали, но като се съберат на едно, става симпатично шарено покривало. 

Две поколения от Говедарци имали обща къща на два етажа, превърнали я в къща за гости с три стаи и общо шест легла. Бабата готвела вкусничко, наоколо ставало за спокойни разходки – намерили своята клиентела. Тогава старите и младите се сбутали в един апартамент, освободили още един и него също давали за туристи. И пак им провървяло. Взели бизнес решение да се разширят. Започнали нов градеж с лични сили и със спестените средства, с продукти на промоция, с боя – каквато намерили, достроили още малко към къщата – незаконно, естествено. А към тази пристройка, добавили и още една. Отвън изглежда нелепо шарено и скърпено, но в двора са направили чудни цветни лехи, зелена морава, дървена беседка, детски кът и затова продължават да приемат доволни гости. Обещават тишина, добра храна и почивка. 

Гостите стават постоянни, записванията вървят отрано, цялото семейство е заето, пестят от данъци колкото е възможно (повечето, всъщност) и всички са доволни. 

Бизнесът с къщи за гости по селата и отдалечени места в България съществува далеч, далеч, преди някой да обяви, че това е сфера на туризма, която подлежи на развитие. 

През 1986 г. две приятелки отиваме в Боженци. И на площада питаме бъбриви и ухилени бабки: „Тук някъде може ли да се спи?“ „Може, как да не може, ама баба ви Иванка е заета, Кольо – ама Кольо, ма, на Марчето – да, да, той също е зает, Ковачът… май му дойдоха гости… Я да вървите при баба Смила. Кажете, че ние сме ви рекли да идете!“ 
Баба Смила ни подпитва хитро как тъй я търсим, а ние казваме, че онези жени на площада ни казаха, едната с много пъстра рокля на цветя. „А, Божана е тя! Божана може!“ И ни пуска в китния си двор. После ни разказва напоително за снахата-рускиня. „От-вра-ти-тел-на жи-на! А как говори – нищо не й се разбира! От Коми си я доведе синът! Луда работа! От Коми! Подари ми самовар. А аз искам терджура под наблягане!“ После ни слага да ядем – от нейната гозба. Не е ясно каква е, вкусна е. За закуска ще ни прави мекички. Включва бойлера – за него още левче трябва да платим, ама ако можем без топла вода – безплатно е къпането. 

Днес и концепцията за „къща за гости“ доби гнусно значение, разкри своето политмутренско излъчване и съдържание. Нищо повече от поредна схема, в която едни свои хора дават на други свои хора да построят едни супер луксозни къщи, които не просто остават в кръга на своите хора, но и от цялата сума е отделен задължителния процент, който се връща в пари и нищо друго. Няма допирна точка ни с гостите, ни с туризма. 

Всъщност поредното развитие в сапунката на безогледните грабежи е само още едно доказателство защо Министерство на туризма е напълно ненужно. 

Някой ще каже, че контролът на къщите не е бил на пряко подчинение на министъра. Ако се замислим – абсолютно нищо в туризма не е на пряко подчинение на Министерството на туризма – нито къщите за гости, нито бетонирането на плажовете, нито презастрояването на курортите, нито свободно палене на огън в горите и превръщането им в бунища, нито обновяването на инфраструктурата – планинска, шосейна и подобряването на достъпността до интересните обекти, нито градежа на къмпингите – всеки е свободен да прави каквото си иска, където си иска и както си иска. 

Всички планински обекти и туристически информационни центрове, построени с европари, стоят като паметници на тъпоумието и край ръждясали табели, които съобщават на каква цена е издигнато поредната безполезна имитация на туристически продукт. 

Засега никой още не е разровил това вонящо блато, в което са потънали стотици хиляди евро, откраднати почти на 100 процента. 

В хотелиерството сивият сектор варира между 40 и 70 процента – в зависимост от региона на страната и сезонността. Въвеждането на системата за отчитане на туристите в реално време ЕСТИ по никакъв начин няма да предотврати тези практики. И сега на светло са само официално признатите хотели и минимална част от малките обекти, които по стечение на обстоятелствата са в обсега на проверките. Но е неоспорим факт, че нито една от тези „къщи за гости“, съградени с европари, не са били обект на проверка от страна на министерство на туризма – хей така, защото някой се интересува как развиваме този модерен дял на туристическата индустрия.

Каква е ролята на министерството по дефиниция? Да създава политики и да следи за тяхното изпълнение. За втори мандат с един и същи министър начело, какво не може да постигне ведомството? Изграждане на политика, независимо за коя сфера на туризма у нас. 

Министърът гази по плажове, ходи по музеи, среща се с браншови организации (само с тези, с които тя иска, но броят на онези, с които не си говори расте), отчита несъществуващ ръст на някакви туристи, мълчи за всички провали, причина за които е липсата на компетентност. Едно е сигурно: няма и повърхностна идея как се градят политики.  

Еко-туризмът е пряко свързан с къщите за гости. Но освен тези къщи, задължително е осигуряването на допълнителни преживявания. Често това е свързано с гледане на селскостопански животни като атракция, участие в производството на автентични храни, обработване на земеделска продукция, занимания сред природата. Всичко това, като цял продукт, не може да е ангажимент единствено на хората, които стопанисват къщите. 

В този специфичен вид туризъм са ангажирани едновременно няколко ведомства и синхронът между тях е задължителен. 

Какво се получава на практика? Елементарно разпределение на територии, като едни свои хора усвояват едни европейски пари и с това всичко приключва.

Според йерархията си в разпределението на парите, те могат да се сдобият с имот (къща за гости), земя (отглеждане на уникални видове крави или на несъществуваща порода коне, например), достъп до пазарно изгодно място (плажна ивица, бряг на язовир). Това е директно оползотворяване на парите, като точно определен процент от сумата се връща обратно към онзи, който е благословил начинанието. 

По схемата с консорциумите се ангажират множество „наши фирми“ за изпълнение на големите проекти и така всеки връща процента си от сумата, която усвоява. 

Къщите за гости не са явление или новина за държавите с развит туризъм. Почти всички курортни градчета в малки населени места разчитат именно на този тип настаняване и само малък процент от гостите се настаняват в по-големи хотели. Никой не финансира собствениците – това е техният живот и бизнес.

Предвид гигантските суми, предвидени по оперативната програма „Развитие на селските райони“ за къщи за гости, изглежда повече от странно, че от ЕК и понятие си нямат колко струва селска къща в България. С 200 хил. евро може да бъде построен прекрасен хотел или улица с къщи, с отлична инфраструктура и осветление.  

Кой е този управляващ орган, който одобрява такива суми, които звучат безумно дори изречени, какво ли остава – когато са усвоени? Как за всичките години, откак са издигнати частните домове с европейски средства, никой от тази Европа не е попитал какъв е ефектът за селските райони?

България нееднократно участва със свои предложения за EDEN дестинация (European Destinations of Excellence).

В класацията на EDEN, сред най-добрите места за екотуризъм в Европа за 2019 г. са посочени в Хърватия, Австрия, Белгия, Словения, Франция, Ирландия, Италия, Испания, Латвия, Португалия и повечето от тези държави участват с по няколко различни локации. Няма новина в това, че България не присъства с нито един обект, достоен за качествен екотуризъм. Всъщност – за последно България кандидатства с проект по EDEN през 2010 г. За сметка на това през септември 2018 г. Министерството на туризма обявява втори конкурс за детска рисунка на тема „Моята EDEN дестинация“. Името и картинката на победителя са неоткриваеми. Същото е положението и през 2016 г. Конкурс за детска рисунка със същата тема и победителят остава в тайна. Важното е, че е обещано печелившите да бъдат отпечатани на рекламни материали на ведомството. 

Според Министерството на туризма българските EDEN дестинации са 17. Според класацията на EDEN в сайта europeanbestdestinations.com, в раздела за културен туризъм, присъстваме със Стария град в Пловдив. Присъстваме също в графата „Най-евтини зимни курорти“. Водим с Банско, следвани от Боровец. А после са няколко словенски и румънски курорти. 

В секторите за места с красива природа, плажове, градове, екотуризъм, кулинарни дестинации, ски дестинации, романтични, впечатляващи с гледки, не присъстваме по никакъв начин. За сравнение, държави като Словения, Словакия, Хърватия, Унгария, Чехия, Полша, Черна гора, присъстват в по няколко категории. 

Световната платформа TripAdvisor посочва пет екотура в България – Ловеч и Крушунски водопади, Белоградчишки скали, Рилски манастир и Пловдив, Боянска църква и… разходка из София. 

Няма как България активно да се включи в обектите, които си струват посещението не защото нямаме такива, а защото няма кой да ги представи, да ги покаже, да ги защити, да ги напълни със съдържание и преживяване.

Битката на реалните играчи в туристическия бранш е лично тяхна и е лишена от всякаква институционална подкрепа. 

Голяма крайна цел на овластените с управление и планиране е усвояването на средства и в този процес всяко ведомство трябва да си мълчи, когато друго е управляващ орган по съответната оперативна програма. 

Гнусно е, долно е, срамно е, безобразно и унизително – за всички хора, които дори и незаконно дострояват малките си къщи, за да посрещат още гости; за онези, които опитват да бъдат честни със системата и да си плащат налозите и да спазват критерии, които са предвидени само за тъпаците и никога за богопомазаните, които усвояват „едни пари“. 

Само преди седмица проучване на БАН посочи потресаващи резултати за нагласата на българите към националната икономика, отразени в тригодишния проект „Икономиката в сянка – осъзнавано и добре замаскирано нарушаване на законодателството и социалните норми“: една трета нямат нищо против да дадат рушвет или подкуп, а половината са готови да нарушават законите. 

Европейските класации ни поставят на едно от първите места по „икономика в сянка“ – около 30 на сто. 

Проучването на БАН сочи, че 65 на сто от българите считат, че именно заработването на пари в сянка води до забогатяване. 

Около 40 на сто са склонни да работят без договор. 

Уроците по мамене на държавата идат от самата държава. Няма как всеки „свой човек“ да може да сложи ръка на десетки и стотици хиляди евро, да бъде богат и да се присмива на долната класа, а тъпканите хора да не искат да си го върнат. 

Явлението „къща за гости“ е вече национален манталитет. И не става дума за гости, за услуга, за туризъм, за екология, за развитие на селото, за здравословен живот, а само за кражба. Нагла, безочлива, агресивна, установена с твърди правила сред онези, които го могат. 

Нека е ясно: нито едно от направените разкрития за асансьори, фасади, апартаменти, тераси, дворове, къщи, автомобили, яхти, хеликоптери, не е плод на вътрешен душевно-политически катарзис. Процесът е задействан с механизми извън играчите, които не дават нито един друг полезен ход на онези, които още не са плод на разследване на прокуратурата. 

Управляващите обявиха, че досега 10 млн. лв. са били върнати от „нарушителите“. Няма как да знаем дали това е вярно и дали парите някога ще бъдат възстановени. За сметка на това е сигурно, че страната ни е глобена с 11 млн. евро за установените безобразия. Тези суми е сигурно, че ще бъдат събрани и то от нашия джоб. 

А голямото разравяне на вонящите сделки със „свои хора“ дори не е започнало! Сигурно е едно: нито едно евро, предвидено за развитие на туризма в България, не е отишло за тази цел, а само за имитация. Засега най-непоклатимият министър в кабинета е тази на туризма – от нея нищо и никога не зависи, а за некадърност още никой не е освободен.