- Автор: Александър Халдей, russtrat.ru
- 22 Апр 2021
- 2427
- 28
Това е известна преговорна тактика на американците, състояща се от техника на редуващи се потапяния на опонента в отчаяние и надежда. Отначало внезапно се демонстрира шокираща готовност да се прекъснат всички създадени отношения, правят се резки изявления на границата на фала, а веднага след това неохотно се намеква, че всъщност има някакви моменти, които някак си могат да спасят ситуацията, макар че, съдейки по поведението на другата страна, по скоро няма надежда за това. И така нататък в същия ред.
На експертите веднага им стана ясно, че Путин е необходим на Байдън, за да му отправи някакъв ултиматум под формата на предложение, от което е невъзможно да се откажеш, където пакетът (любима тактика на американците) е обвързан с искания във връзка с Китай и обещания за Донбас. Защо? На Байдън вече много му пари под краката, времето не му достига. Той трябва спешно да предотврати сключването на военно-политически съюз между Русия и Китай в навечерието на започването от САЩ на локална война с Китай за Тайван, последвана от организирането на вътрешен заговор в Китай и свалянето на Си Цзинпин. В същото време на САЩ не му трябва втора война в Донбас, и то при все още незавършилото изтегляне на американските войски от Афганистан, и новата ескалация на войната в Сирия, където Турция може силно да се конфронтира с американските кюрди.
Три фронта едновременно е прекалено, даже и за САЩ.
Затова Байдън по-скоро ще обещае на Владимир Путин спиране на активността в Донбас, поставяне на спирачка върху темата за "Северен поток 2" и намаляване на активността на петата колона в Русия до приключване на изборите за руската Дума. При това, Байдън ще остави ръцете си развързани. Ако се наложи, то той мигновено ще напусне всички договорености, тъй като сам е господар на думите си. Сам е дал дума и сам си я е взел. Спокойно ще заяви, че ще наказва Русия в случай на нещо си. Това означава, че правото да тълкува дали е настъпил такъв случай Байдън оставя за себе си да реши. С една дума, Байдън ще предложи на Путин размяна на тактически отстъпки от страна на САЩ срещу стратегически отстъпки от страна на Русия. Типична американска тактика. Отначало създаваме проблеми, после предлагаме тяхното решаване в замяна на сериозни отстъпки, които отначало изглеждат интересни, но след това водят опонента до гибел. Горбачов и Елцин настъпваха това гребло многократно. На Путин срещата с Байдън му е необходима, за да си изясни аргументите на САЩ и да опита да прехвърли пазарлъка към продължителна фаза.
Путин ще разтегля времето, поставяйки Байдън в цайтнот.
Критичната точка за вземане на решение е много по-близка за Байдън, отколкото за Путин, макар че Байдън демонстрира надменност и сила, а Путин е подчертано неагресивен и готов, както се казва, „на всякакви бунтове, с изключение на гладна стачка“. Колкото и да е странно, в тази ситуация Путин може да си позволи леко да „троли“ Байдън, а Байдън не може да си позволи това. Тоест, Путин може да каже спокойно на което и да е предложение на Байдън: „Е, трябва да си помисля, не мога така бързо, такива въпроси не се решават на минутата“. А Байдън ще каже: „Няма какво да мислиш, взимай докато ти дават, а иначе утре и това няма да ти предложат“. Путин ще си дава вид, че прикрива страха си, а Байдън ще се люшка между удовлетворението, че е наплашил Путин и страха, че Путин се преструва. Накрая Путин ще манипулира Байдън по-силно, отколкото Байдън ще манипулира Путин. И двете страни ще прилагат един манипулативен преговорен модел. При стратегия на преговорите от позиция на силата Байдън до голяма степен ще блъфира. Путин е в състояние сам да занули петата колона на Байдън в Русия в периода на изборите, така че такава услуга от страна на Байдън не му е необходима. Той има алтернатива, което прави неговата позиция по-силна. Обаче в случай, че Путин откаже тази услуга, Байдън няма друга алтернатива, освен да задейства петата колона и да получи нейния разгром, което ще подкопае дългосрочните позици на САЩ в Русия.
Отказът на Байдън от ескалация в Донбас, също не му трябва много на Путин.
Все едно, санкции ще продължат да се налагат, конфликтът в Донбас ще си остане същия, а Русия няма възможност да измени баланса на силите в региона. От американските мними отстъпки Русия ще загуби повече, отколкото ще получи. Най-главното, Путин за нищо на света няма да се съгласи да гарантира неутралитет в битката между САЩ и Китай. Защото е ясно, че следващият обект на американските въоръжени сили след Китай ще бъде Русия. И на този етап всички загуби в резултат на сегашния „компромис“ ще се проявят с пълна сила малко по-късно. Тогава за цяла Русия ще настъпят крайно тежки времена. В Китай ще дойдат на власт проамериканските комсомолци, което практически гарантира военно противопоставяне на руско-китайската граница. Едновременно с това и Донбас ще се обзаведе с американски бази в Украйна. А Европа ще се предаде напълно, не ѝ е за първи път. Тоест, всички разбират, че
Байдън няма шанс да надиграе Путин, той е като върбова клонка - огъва се, но не се чупи.
И после всичко се връща в предишното положение. Шанс Путин да огъне Байдън също няма. Всички козове на страните са известни, играта се води с открити карти. Възниква въпросът защо да се срещат тогава, когато предварително е известно кой и как ще се държи и за какво отива на тези преговори. Нали не Байдън и Путин ще се срещат, а техните екипи. А това са много сериозни специалисти, знаещи основните и резервни изходи на страните, всички варианти на контра-играта и знаещи също така и как да ги неутрализират. Като цяло ситуацията е патова. Позиционен тупик. Страните не се срещат, за да приемат решение. Те ще опипват позициите помежду си и ще търсят възможност за размяна. За нищо няма да се договорят, освен да вземат решение да продължат да се договарят. Путин подготвя мними отстъпки. Байдън се опитва да ги разчете и да го надиграе. Путин ще се постарае, без да сдава позициите да получи отсрочка на войната в Донбас. Байдън ще се постарае да подтикне Путин към съглашателство чрез активизиране на провокациите в периода между рундовете на преговорите. След заключителния рунд ще се договорят за продължаване на диалога, което ще бъде поднесено на пресата като успех от преговорите. Тоест, Байдън ще концентрира сила, а Путин ще се стреми да я разсейва.
Страните отиват на преговори, за да се проучат помежду си по-добре.
В даден момент Байдън може да тръгне директно и изведнъж да направи твърдо предложение относно Китай в замяна на Донбас и "Северен поток 2", в комплект със сваляне на санкциите. Според него днес това е важно за Путин. Той ще пробва да не даде възможност на Путин да се отклони от незабавен отговор. Путин ще застави Байдън да нервничи, демонстрирайки, че "Северен поток 2" така и така е почти готов и ще бъде довършен, защото САЩ няма да обявят търговска война на Германия. Санкции и без това ще има, защото такова е решението на Конгреса, но техният най-тежък вариант ще удари по американските инвестиционни фондове, а изострянето в Донбас като бумеранг ще удари САЩ. И от този момент нататък ще настъпи пълна неопределеност в тактиката на страните. Именно за този момент на истината всички отиват на тези преговори. А сега усилено се подготвят за тях, прокарвайки свои и чужди стратегически варианти, планирайки фона на преговорите. Както вече отбелязаха експертите от института „Русстрат“, кризата е неизбежна, а какво ще бъде след нея е въпросът на въпросите. За Путин това състезание ще бъде едно от най-важните в живота му. Същото ще бъде и за Байдън, и за неучастващия в преговорите Си Дзинпин. Светът ще замре, докато тези двама човека разговарят. Защото, когато свършат разговора, ще стане ясно, ще има ли война или ще има мир. Именно такъв ще бъде техният истински дневен ред.
Превод от руски: Никола Стефанов
