- 10 Sep 2020
- 166
- 11
Съучастничката в босненския геноцид Биляна Плавшич* излезе от затвора с държавни почести.Идеята за справедливост съвсем легитимно напусна Балканите. Това стана миналата седмица, когато бившата президентка на босненските сърби Биляна Плавшич излезе от затвора в Швеция. Там тя беше прекарала шест години и половина, след като трибуналът в Хага я беше осъдил за престъпления срещу човечеството. В тази история нищо не си е на мястото – първо присъдата беше ниска, после се оказа, че може да се излежат само две трети от нея, а още по-късно доказаната военнопрестъпничка беше посрещната в Белград с държавни почести, демонстрирани от две правителства наведнъж – на Сърбия и на Република Сръбска в Босна.Биляна Плавшич не е просто една от тримата босненски сърби, пряко организирали геноцида срещу мюсюлманите в Босна в началото на 90-те. Тя е своеобразен идеолог на този геноцид. Преди около 17 години тя беше казала, че мюсюлманите са „носители на изродени гени“ и „генетически деформиран материал“ и „затова сега трябва да отстъпят повече жизнено пространство на сърбите“.
<p> Тези и други нейни мисли без конкуренция я доближиха до теориите за расовата чистота на Райха. Нищо чудно, че дори и Слободан Милошевич, който потопи Югославия в три войни в името на същото това „жизнено пространство“ за сърбите, беше записан на магнетофон да казва, че „Биляна Плавшич не принадлежи на политиката и спешно се нуждае от психиатър“. Расовите теории на Плавшич не бяха приети дори и от сръбския ултранационалист Воислав Шешел, който твърдеше, че „Плавшич е твърде крайна“.</p>
<p>Е, тази неприемлива дори и за неприемливите фигура миналата седмица отпътува от шведския затвор не с какво да е, а с правителствения самолет на Република Сръбска в Босна. Правителствен ескорт на Сърбия я съпроводи до апартамент в Белград с всичките<br /><br /><strong>сини лампи и сирени</strong><br /><br />които се полагат на високопоставени лица. Тя слезе от черната лимузина с дългото си кожено палто и видимо развълнувана, хвана за ръка един два пъти по-млад от нея мъж, който почтително й беше отворил вратата. Камерата ги улови с преплетени пръсти и разменени усмивки. Мъжът беше министър-председателят на Република Сръбска в Босна.<br />Ако до миналата седмица е имало някакво съмнение, то вече трябва да отпадне: днешните правителства на Сърбия и на сръбската половина от Босна нямат никакво намерение на сериозно да осъждат извършителите на военни престъпления. Ако имаха, то Биляна Плавшич щеше да е посрещната пред входа на шведския затвор само от членове на нейното семейство. Съседна на Сърбия страна, каквато е България, би трябвало да отдели известно внимание на това обезпокоително послание. Балканите са все пак всичко друго, но не и етнически стабилен регион. Пък и не се случва всеки ден да видиш две европейски правителства да ухажват наследник на Гьобелсовата идеология.<br />,Посрещането на Плавшич е скандално както и да го погледнеш, но дори и то бледнее на фона на един друг въпрос, който опира до съвременното разбиране за<br /><br /><strong>вината на виновния</strong><br /><br />Биляна Плавшич не получи случайно ниската присъда от 11 недоизлежани години. Съдът реши така, защото Плавшич се беше признала за виновна. Сложната процедура, прилагана от международния трибунал в Хага, позволява да признаеш едно от престъпленията, които си извършил, а в замяна прокурорът да оттегли останалите обвинения. Точно това направи бившата президентка – тя каза, че е извършила престъпление срещу човечеството спрямо босненските мюсюлмани, и в замяна беше оттеглено по-тежкото обвинение – това в геноцид.<br />Всъщност сравнението на тези две обвинения по тежест е малко подвеждащо. Престъплението срещу човечеството е израз, който от историко-правна гледна точка описва не какво да е, а Холокоста (по времето на Нюрнбергския трибунал изразът „геноцид“ все още не съществува). Затова, когато Плавшич се призна за виновна в извършването на това престъпление, тя фактически сама се изравни с хора като Гьоринг, Борман, Калтенбрунер, Щрайхер и Рибентроп. Точно това са тези, които преди Плавшич са били признати за виновни в извършването на престъпление срещу човечеството. Затова и<br /><br /><strong>скромната присъда</strong><br /><br />от 11 години звучи някак нелепо.<br />Всъщност Плавшич имаше този късмет не само защото се призна за виновна, но и защото изпълни всички изисквания, които правилникът на трибунала предвижда. Например съдиите в Хага нямат право да приемат признание за вината, ако то не е съпроводено с извинение към жертвите и с „искрено разкаяние“. Колкото и да е невероятно, Плавшич не го направи, а трибуналът го зачете като направено. Биляна Плавшич никога не се е извинявала на босненските мюсюлмани. Тя се извини по равно на трите общности в Босна, сякаш провеждаше някаква рутинна акция по помирение, а не изясняваше ролята си в многобройни зверства срещу съвсем конкретна етническа група.</p>
<p>Всичко това се случи в края на 2002 г. Тогава за трибунала беше изключително важно това, че един от най-високопоставените обвиняеми пледира „виновен“. Пък и не само за трибунала това беше важно. Един от оцелелите в Сребреница написа в „Ню Йорк Таймс“, че признанието „не е извинение, но е все пак начало“. Той твърдеше, че признания от това естество са способни да нанесат удар на сръбския ревизионизъм. И наистина – тогава босненските сърби отричаха дори това, че срещу мюсюлманите е упражнявано насилие, а какво оставаше да приемат за факт един геноцид. Затова изглеждаше, че признанието, поднесено от Плавшич, е далеч по-съществено от размера на присъдата, която тя получи.<br />Оттогава минаха шест години и половина. Седмица преди да излезе от затвора, Плавшич най-елегантно се отметна от своето историческо признание. Тя каза, че била излъгала съда, за да получи по-ниска присъда. Изобщо не се била смятала за виновна. Срещу лъжи от такъв мащаб трибуналът, разбира се, има оръжие, но то се зарежда бавно и е слабо ефективно – почти като<br /><br /><strong>черешовото топче</strong><br /><br />Срещу Плавшич би могло да се повдигне обвинение в незачитане на съда. Но това ще отнеме дълги месеци с несигурен край. През това време жената с коженото палто може и автографи да започне да дава. Просто е толкова популярна, че един журналист от Белград предрече рязък скок в цените на имотите в „нейния“ квартал.<br />Резюмето на тази история не е за вярване. Или поне не е за вярване в зората на ХХІ век, в цивилизованата част на света и в разцвета на международното правосъдие. Излиза, че военнопрестъпник от твърде висок ранг се отървава с половин обвинение и ниска присъда, която не излежава докрай, а после обяснява, че е постигнал тези успехи с лъжа, която няма как да бъде наказана. Тук можем да поспорим за това дали балканските нрави са победили цивилизацията на правосъдието, но както и да спорим, резултатът няма да се промени.<br /><br /><br /><strong>*Биляна Плавшич</strong><br /> Родена на 7 юли 1930 г. в гр. Тузла, Босна<br /> <br /> 1956–1991 – преподавател по ботаника, впоследствие председател на катедрата по биология в университета в Сараево.<br /> 1990 – съучредител (заедно с Радован Караджич) на партията на босненските сърби.<br /> 1991–1995 – съпрезидент, вицепрезидент и/или член на Висшето командване на армията на босненските сърби по време на войната.<br /> 1996–1998 – президент на Република Сръбска в Босна.<br /> 7 април 2000 – първо обвинение срещу Плавшич, повдигнато в хагския трибунал.<br /> Януари 2001 – Плавшич доброволно се предава в Хага.<br /> 2002 – Плавшич се признава за виновна в това, че е извършила престъпление срещу човечеството спрямо мюсюлманите в Босна. В замяна прокурорите оттеглят обвинението в геноцид.<br /> Февруари 2003 – Плавшич е осъдена на 11 години лишаване от свобода, като наказанието се изтърпява в затвор в Швеция.<br /> 27 октомври 2009 – Плавшич излиза на свобода, след като изтърпява две трети от присъдата си. В навечерието на освобождаването си тя заявява, че е излъгала съда, като е казала, че се смята за виновна.<br /> <br /><br /></p>
