Предлагам ви още една версия за отминалите избори, която може би трябва да се изследва внимателно. Оставям настрана фалшификациите и подмяната на вота, която коментирах в миналия брой, и която задължително трябва да присъства като тема в българските медии в следващите месеци. Говоря за следната версия, за която си давам сметка, че може да звучи пожелателно: след последните избори пролича ясно протестният вот срещу личността на Бойко Борисов. За първи път ясно се усети, че чашата на търпението прелива и 10-годишното квазивенозно преливане на Борисовия образ през медиите стига до своя предел.
Опитомяването на Борисов

Пръв за това даде сигнал самият Бойко Борисов, който се колеба до 12 без 5 дали да се кандидатира за президент. Отказа се в последния момент, ама наистина в най-последния момент. На следващия ден се разбра, че охраната на НСО е била пратена да вземе костюм на извикания по спешност Плевнелиев, за да бъде представен той като кандидата на ГЕРБ.

Борисов ще си остане с едно безспорно качество в историята и то е изключителният му политически инстинкт. Досега той не му изневеряваше в продължение на десет години, не му изневери и този път.

Борисов усети, че има сериозна вероятност да не бъде избран за президент и се дръпна от тази възможност в последната секунда. Като същински Индиана Джоунс, който се претъркулва под падащата стена и дори успява да си вземе шапката. Никой от вас не трябва да има съмнение, че ако Бойко Борисов бе сигурен, че ще бъде избран за президент, щеше да се кандидатира.

Искам да кажа, че първият ясен знак за вълната "анти-Бойко" бе дадена от самия Бойко. Той не пожела да изпита силата й и да се сблъска лично с нейната мощ. Второто основание за моята теза идва пак от решение на Бойко Борисов, решението да избере Росен Плевнелиев за кандидат-президент. "Росен", както го нарича самият Борисов, е антропологически и ментален антипод на Бойко, както пък журналистите наричат премиера.

Ако Плевнелиев беше лидер на БСП, щеше да отнесе точно толкова подигравки на тема "мека китка" от Борисов, колкото днес ги отнася Станишев. Борисов го играе мачо, който е пълен с чувства и дори е ларж в изразяването на емоциите си. Плевнелиев е пресметлив и стиснат откъм емоционалност, а физически дори напомня повече на Първанов, отколкото на своя патрон.

Въпреки това новоизбраният президент не е лишен от симпатично европеидно излъчване, а засега това май му е единственото предимство пред Първанов. Той би могъл да обере одобрението не само на червени, но и на сини бабички. Излъчването му няма нищо общо с излъчването на Бойко Борисов. Плевнелиев се вписа идеално в компанията на другите двама основни претенденти за президентския пост – Калфин и Кунева, за които гласува опозицията на ГЕРБ. Неговият политически профил се доближава много повече до техния, отколкото до гербаджийския.

Бих се осмелил да кажа, че на тези избори Борисов избра него, за да скрие себе си. Мина му през ума, че нацията няма да го понесе за представително лице.

Това не е новина, защото такава е цялата политика на ГЕРБ, която идва от раздвоението на нейния лидер. Той е бил шофьор и бодигард както на комунистическия диктатор Живков, така и на монарха Симеон Сакскобургготски. В политиката си брилянтно съчетава на пропагандно ниво несъвместими идеологии и политически практики: говори срещу агентите на ДС в дипломацията и поверява вътрешната сигурност на агенти на ДС, че дори им дава да организират избори. Обича да парадира със слагаческата си позиция към Брюксел и тихомълком реализира всички руски проекти в България.

Той показа двойнственото си лице и на тези избори. Изкара под прожекторите прошарения Плевнелиев с неговите мили легенди за германския успех и в същото време пусна обръснатия Цветанов да урежда изборите по мутренски.

Третото основание за моята теза е най-баналното и се гради върху цифрите. Сумарно протестният вот беше много по-голям от този за ГЕРБ, а фактът, че беше разпилян, не го прави по-малко протестен. Лек студен и отрезвителен душ пусна и самият американски посланик, най-безкритичният фен на това правителство. Той каза, че оттук нататък ГЕРБ няма никакви оправдания и трябва да се захваща с реформите. Не вярвам, че Джеймс Уорлик сам си вярва на тези пожелания.

Ако Борисов беше реформатор, а неговото управление бе организирано около кауза, това щеше да проличи на стотния ден от идването му на власт. Американският посланик дава неизпълними съвети. Той каза на Бойко Борисов да се промени и да стане такъв, какъвто не е. Обратното на това, за което всички досега, включително и Уорлик, са го харесвали. Все едно родителите на нехранимайко абитуриент да му кажат в една прекрасна зимна вечер, че трябва да се стегне и да си вземе матурите.

И Уорлик, и всички ние знаем, че Борисов няма да започне никакви реформи. Че икономиката е зле най-вече заради собственото му управление дотук, но ще става и още по-зле заради международното положение. Че след две години той ще бъде последният фактор в тази държава, с който влиятелните хора в нея ще се съобразяват.

Борисов прекрасно знае, че от естествен и талантлив популист, какъвто е по рождение, не може да се преобрази за една нощ в модерен реформатор от източноевропейски тип. Плочата с магистралите приключи, онази за борбата с престъпността и корупцията отдавна е счупена, а от днес до лятото на 2013 г. ще има само къде по-силни, къде по-слаби протести и искания, както и нерешими политически казуси като въпроса с БДЖ.

Както вече казах, инстинктът на Борисов проработи и той избра далеч по-трудния вариант за безопасно изтегляне от властта. По-лесния наглед, но много рисков беше да стане президент. Сега ще му се наложи да влиза в сложни схеми и отношения, без със сигурност да знае дали изходът е подсигурен. Имам предвид изхода от властта.

Безпощадната истина за онези, които се пристрастяват към нея, е, че той винаги е сигурен, макар понякога да свети само с приглушена светлина. Кадафи и Берлускони минаха през този изход, та какво остава за български доморасляк като Бойко Борисов. За него започва по-неприятната и трудна част от изкачването на Еверест – слизането.

Сега ми идва на ум и още едно доказателство за неговия залез – начинът, по който БСП само маркираха искане за касация на изборите. Те не поискаха да настъпят педала до край и да форсират напрежение, въпреки че президентското място им беше откраднато. 100-годишните доказани професионалисти в българската политика, от които Борисов се е учил на инстинкти, знаят много добре, че Харизмата отстъпва място на Омерзението, а скоро на негово място ще дойде Гневът. Тогава, както би казал Мечо Пух, от онзи страшен и голям Бойко Борисов ще остане един малък и опитомен генерал за всякакви коалиционни употреби.

Коментарът е публикуван във вестник "Галерия".

Още от категорията

21 коментар/a

Тъпанар на 13.11.2011 в 23:55
Не зная дали ще остане "един малък и опитомен генерал", но положително ще остане един клоун, чието име ще се ползва нарицателно...
тери на 14.11.2011 в 01:28
В предаването на Р. Петров, служителя на МВР - Р. Петров, чийто баща ( на Р. Петров) работи във фирмата която ни рекетира с номерата на колите ни, Борисов каза: че не вижда своето място извън политиката защото не е сигурен за себе си. С две думи не може и 2 лева да изкара ако е извън политиката, и още: Страх го е. Така както го е било страх и е ял бой в Добрич от другите , по силни мутри от него. Яворе, защо не си в която и да е телевизия както беше с гласове на времето в БНТ. От Бойко нямаше да има и следа.
J.V.S. на 14.11.2011 в 02:20
Издигаш ми се Яворе,ставаш все по-добър За раЗлика от бИвшата си приятелА Кулезич се казваше гаче ли.Браво Яворе,браво ДАЧКОВ.
ЛИЛИЯН на 14.11.2011 в 02:37
СТРАХОТНА СТАТИЯ! ТИКВАТА РАНО ИЛИ КЪСНО ЩЕ ИДЕ ТАМ, КЪДЕТО МУ Е МЯСТОТО...С ПРАНГИ НА КУНКИТЕ ЗАЕДНО С ОНЯ ШЕБЕК ЦЕКО С АПАРТАМЕНТИТЕ.
хамалин на 14.11.2011 в 05:31
на господин бб беше подсказано,че е изпял песньовката,с която го качиха на сцената.като всеки завършен глупак,тепърва му предстоят гайлетата.брътвеж е това,че го чака затвор в тази изцяло мутринска държава:прокрадват се мнения,че ще бъде гръмнат като ип.(берлускони приключи като клоун,тази роля за бб е непосилна,изисква артистичен талант)
Агент Schwarz на 14.11.2011 в 06:21
Да-а, г-н Дачков е ошлайфан журналист и добре ги реди изреченията, и изобщо статиите. Че Борисов е пътник, това е съвсем естествено, само че може да мине през коалиция и да си отиде много по-късно, отколкото прогнозира Дачков. \"Те не поискаха да настъпят педала до край и да форсират напрежение, въпреки че президентското място им беше откраднато\" Съгласен съм с първата част на изречението, но с втората - не. Изобщо не им е откраднато президентското място, тъй като самите те (от БСП/БКП)са решили Плевнелиев да бъде следващият президент. Така или иначе и той си е техен кадър и по удобен за момента от резервния вариант - Калфин.
М на 14.11.2011 в 14:24
Пълни глупости. Явно на Дачков (или на работодателя му) му се иска да е имало протестен вот срещу Бойко до степен да си го съчини. Плевнелиев спечели, защото беше подкрепен от ГЕРБ и от Бойко. А за това, каква смешка е идеята, че Бойко се канел да се кандидатира за президент, говори фактът, че доста преди обявяването, Плевнелиев снимаше предизборен клип.
пипо на 14.11.2011 в 16:49
Яворчо,пак тъпата ти глава е съчинила малоумна история ! Не се грижи за имиджа на Бойко ,ами коментирай резултатите от изборите на твоя кумир Трактора !За това напиши нещо ,а не се притеснявай за Бойко !
един на 14.11.2011 в 17:23
Абе, пипо, що си толкова тъп, бе.....като патрона ти бойко...
ФЕН НА ПРОСТАЦИТЕ БОЙКО И ИЦО СТОИЧКОВ на 14.11.2011 в 21:58
„Доктор” Христо Стоичков, доцент Цветозар Томов и големият смех Автор: Юрий Александров Когато в петък Пловдивският университет присъди званието „доктор хонорис кауза” на футболната звезда Христо Стоичков, хиляди българи се чудехме да се смеем ли или да плачем. Да се смеем на званието „доктор” присъдено на Новия Бай Ганьо или да плачем за нивото на цялото ни висше образование, принизило се до нивото на един откровен илитерат. Защото бившият футболист и „треньор” с цялото си държание и приказки и през цялата неговата кариера, показваше само едно: Колко прост може да бъде българинът, особено, когато добие слава и пари. Това е някаква проклета сбъркана родна геометрична прогресия, която има способността да умножава в пъти простотията на индивида и да го кара да се чувства самодостатъчен. Тя изключва всякакво наличие на самосъзнание, подобно на примат, който вижда недостатъците на другите, но е неспособен да погледне себе си отстрани. Когато обаче на тази маймуна започне да й се обръща повече внимание, тя се олива обикновено в стремежа си да се покаже като по-по-най. В Древен Рим, преди повече от две хилядолетия, гладиаторите и колесничарите, чиито съвременни еквиваленти са футболистите, ръгбистите, борците и т.н. са били наистина идоли на тълпата и шампионите сред тях постигали огромна известност и богатство, както е и днес. Те обаче винаги оставали в дъното на обществената стълбица и дори през мисълта не им е минавало, че могат да станат част от интелектуалния елит на тогавашното общество. Все едно да сравняваш Тацит с тогавашните тракийски овчари. Смех!!! С това древните за кой ли път отново ни показват, че макар и технологически изостанали, те са имали социални буфери, които запазвали обществото в някакъв нормален и не уродлив вид. Уродливият смях обаче ни го достави отново Пловдивският университет, който за пореден път доказа, че стотиците български „университети” са изпаднали в една интелектуална хиперинфлация, обезценяваща самото им наименование. Обществена тайна е, че подобни учебни заведения бълват „висшисти” на конвейр, наблягайки на заплащането на образованието, а не на качеството му... Едно време имаше лаф, че и магаре да вържеш на пилона на Военното училище, то ще го завърши. Това важи и днес за повечето „университети”. Хич не ми се пишеше отново за Стоичков, но човекът, който ме подтикна да напиша тия редове е един преподавател в Пловдивския университет, който имА гражданската доблест да се противопостави на ширещата се напоследък модерна „целесъобразност”. Той нито ми е симпатичен, нито изповядва повечето от моите политически идеи. Но когато човек показва публично, че има чест и достойнство, аз не мога да го подмина, защото после няма да спя добре... Това, което направи той, е един израз на една присъща функция на интелектуалеца, отдавна забравена от по-голямата част на „мислещия” ни елит в последните 70 години. Социологът Цветозар Томов обяви, че напуска преподавателското си място в Пловдивския университет, заради присъденото звание „доктор хонорис кауза” на Христо Стоичков. В писмо до ректора на Пловдивския университет, разпространено в Интернет той заяви: "Няма да коментирам въпроса с какви постижения в сферата на науката и образованието новоизлюпеният почетен доктор на Пловдивския университет е заслужил тази чест. Известно ми е, че присъждането на най-високото академично звание на хора, доказали се преди всичко с умението си да ритат топка, се превърна в традиция за този университет. Това звание е присъждано на българския футболист Христо Бонев, италианската футболна звезда Карло Анчелоти, както и на германския футболен деятел Енгелберг Неле. Случаят с г-н Стоичков, обаче, е връх на тази срамна традиция, предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек. Личното ми мнение е, че това унижава не само Вас и членовете на Академичния съвет на университета, които сте пряко отговорни за това решение, но и всички преподаватели и студенти на Пловдивския университет, които нямат нищо общо с него. Тъй като не искам да споделям подобно унижение, настоявам незабавно да прекратя трудовия си договор с Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Ще дам, според силите си, гласност на това писмо и изразената в него позиция, тъй като смятам, че колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем" А аз си пожелавам повече такива мъже, като доцент Томов... Щото напоследък мъжете в тая държава са си взели доживотна отпуска май. Нагоре
Хараламби на 15.11.2011 в 02:52
Дачков,забелязал съм,че си слаб в анализите. Преди години,когато мадридския мошеник дойде да ни оправи, ти прогнозира една година управление и след това нови избори. Сега не бързай да погребваш Бойко. Не че не ми се иска! Но той усилено си другарува с Гоце. Знае кой ще поеме червените бонзи. След изборите през 2013г. ще гледаме нова тройна коалиция-Боко,Гоце и Ахмед!
Явор на 15.11.2011 в 03:14
Хараламби, забелязал съм, че точно в анализите не съм слаб. Това, което съм писал за мадритския, както му казваш се сбъдна - не съм вещица, която ще ти познае датата - казах всичко, което се случи с НДСВ, когато НДСВ идваше на власт и всички се бяха заплеснали по царя. Извинявам се, че не съм "познал" датите на разпада, както и че не съм публикувал егенетата и адресите на участниците. Всичко, което съм писал за СДС, ГЕРБ и Синята коалиция, както и за тройната коалиция и Първанов е в много голяма степен достоверно. Съжалявам, не е умряла никаква циганка, но в България, ако не си кажеш сам, никой няма да си направи труда, че да те забележи - за оценки да не говорим. българите се влачат с години след събитията и за това някак се ядосах на нахалното ти писание. Проява на суетливо честолбие, но е спонтанна. Не се лаская - в България не е трудно да се движиш с пет, шест години напред. Преди единадесет години бях водещ в единствената ефирна телевизия и почти всичките ми предавания бяха посветени на ДС, Доган и нахалното му нестъпване в парламента, чалгата и простотията на Вежди Рашидов, Стоичков и Борисов, както и неразкаяността на комунистите. Тогава самите сини лидери се дистанцираха от този "дневен ред", а медиите следваха дневния ред на Слави Трифонов. Защо ли ги пиша тези работи...
Вълк на 15.11.2011 в 07:04
Питам,няма ли в Съюза на българските художници един човек като Цветозар Томов?\r\nВтори въпрос, каква може да бъде следващата алогична случка в България?
Веднага предлагам на 15.11.2011 в 08:13
Азис и Веселин Маринов заместник министри на културата, а Красьо Черничкият може да заеме овакантеното място на Маргарита Попава като министер на правосъдието!
Bw55nC на 15.11.2011 в 18:56
Не забелязахте ли как си замина Берлускони.Боко не коментира случая.Пълно мълчание.Мисля,че ще дойде време,в което и Б.Б. ще си замине като Берлускони.И това няма да е много далече.
zztop на 15.11.2011 в 21:51
Имах чувството че Италия преживява своя 10 ноември при новината за падането на Берлускони. И ББ го чака това.
EE на 16.11.2011 в 15:12
Написаното разсмива. Как Дачков разбра какво е искал или не Борисов ? Врачка ли е Дачков ? А приказките за протестния вот не заслужават коментар. Дори Първанов призна Борисов за победител. Сещам за оня стар виц, в който се казваше как нашите футболисти водели с 1:0 на Англия, но после паднала мъгла и англичаните вкарали два гола, по ние си броим победа заради мъглата. Приказките на Дачков за протестния вот са същата работа. Дачков - често се дъниш с прогнозите. По-горе един форумец ти го казва. Аз мога да продължа с примери в това отношение. Често смесваш желанието с реалността. Впрочем възможно е твоя сайт да загасне по-бързо от звездата на Борисов. Достатъчно е да ти врътнат кранчего с парите, напр. след един месец и си готов.
Kubis на 16.11.2011 в 20:07
нищо ново от Дачков, това отдавна се знае за ББ- той винаги си е бил един клоун!
без име на 16.11.2011 в 23:35
Моля, моля! Не го наричайте ББ, той вече е БББ - Божеството Бойко Борисов!
иван на 17.11.2011 в 17:28
че боко е клоун на конци е повече от ясно.Но за назидание и отрезвяване на властниците си мисля че ще бъде добре днешните управляващи да бъдат свалени по същия начин,както свалиха Кадафи- първо сексуално изгавряне и след това разстрел със златния му пистолет-каква по-достойна участ за издевателите над народа.
иван костов на 18.11.2011 в 06:09
Публикувам статията си „Никаква отсрочка” от в.”Работническо дело”, която повече от двадесет години е повод за некомпетентни и злонамерени коментари от хора, които или не са я чели, или нямат капацитета да я разберат. Гордея се с написаното на 30.11.1989г. и днес заставам уверено зад всяко изречение в нея. Изключение прави последният абзац, който добавих по настояване на редактора, за да бъде публикувана статията. Всеки заинтересован може да я прочете и сам да оцени стойността й и мотивите ми да я напиша: Непосредствен подтик да поискам думата е "кръглата маса": "Състояние и проблеми на българската икономика", излъчена по Българската телевизия в петък, 24.IX., вечерта. Участващите в нея видни български икономисти се обединиха около становището, че на страната е нужна стабилизационна програма. Стабилизационна програма или радикални реформи? Това е въпросът, който сега концентрира в себе си непосредствените и дългосрочните интереси на нацията. Искането за стабилизационна програма е продиктувано от кризисното положение на икономиката. Колебливите, некомпетентни и половинчати опити за реформи създадоха допълнителни трудности и противоречия, защото разстроиха редица стандартни механизми на икономическата система, без да ги заместят с нови, по-ефективни. Затова стабилизационната програма може би ще даде временни облекчения и частични подобрения на положението. Те ще се дължат на връщане към рутинните средства за управление и старите, изпитани икономически структури, т.е. тя не може да бъде нищо друго освен икономическа реанимация на катастрофиралата командно-административна система. За една-две години ще бъде отложено решаването на историческите проблеми на българското преустройство. Такова решение разчита да отстрани грешките на бившето ръководство на страната, но по никакъв начин не засяга икономическите, политическите и идеологическите устои на познатия ни социализъм. Наистина, ако сегашната криза се дължи на пропуски и слабости в управлението, както се твърди, стабилизационната програма ще бъде в руслото на желаните от всички реформи. Това ще бъде така само ако кризата наистина се дължи на неправилни решения. Такава постановка решително се отхвърля във всички реформиращи се европейски социалистически страни. Радикалната политическа и икономическа мисъл вижда причините за общото за всички кризисно положение не в грешки на отделни политически дейци, а в създадените след войната стопански структури и тяхната система за управление. Причините са в системата на днешния социализъм. Когато, за кой ли пореден път, се искат от нас доверие и търпение, то е не за да се започне дълбока промяна на съществуващата икономическа система, а за нейната реставрация, за основен ремонт. Защото самата постановка за болното общество и компетентните, номенклатурни лекари, определянето "от горе" на концепция за всяко производствено звено, новите опити за освобождаване на "излишната работна сила", строгата дисциплина за съсредоточаване на валутните средства и накрая обещанията за "реформа" със силите на управленския апарат, фирмите и „дори" трудовите колективи не означава нищо друго освен опит за вдъхване "второ дихание" на досегашната система. Нека допуснем, че стабилизационната програма е дала възможно най-добър ефект, като е постигнала икономическото положение на Чехословакия – стабилно жизнено равнище, слаба инфлация, богат пазар и ограничен дефицит. Ще означава ли това, че ще бъдат удовлетворени националните икономически и политически искания. Очевидно няма да означава. Вместо 50, на улиците ще има 250 хиляди протестиращи граждани, защото те протестират срещу системата. Не желаят повече този команден ред, тъй като си дават интуитивно сметка какви са неговите неизправими недъзи. Официалната доктрина продължава упорито да отказва признаването на органическите пороци на системата, а те са: Неспособност да създаде ефективна организация на труда. Трудовата мотивация се разпада, защото не се поддържа от нормални стопански механизми, а от командно-силови средства. Излишните работници, служители, научни сътрудници, артисти и пр., растежът на "не заработени пари" при едновременното спадане на интензивността, разлагането на трудовата и технологичната дисциплина са само последица от разрушените стимули за труд. И най-добре отремонтираният административен механизъм не е в състояние да го възстанови, да създаде конкуренция за всяко работно място, здраво съперничество и принуда там, където не достигат навиците, желанието и опитът. Дълбоките разстройства на трудовите отношения, с които апаратът се бори от времето на своето съществуване, са недвусмислено доказателство, че познатият ни строй няма ефективно решение на най-същностния проблем за всяка икономика. Хората престават да се трудят. И ако демократичните преобразувания отстранят политическата и идеологическата патерица, която задържа административната организация на труда от пълно разрушаване, то стабилизационната програма ще влезе в пълно несъответствие с духа на обществените реформи. Неспособност да задържи лавината на дефицита и инфлацията. Инфлацията бе призната за проблем №1, но не е дадена точна представа за противоречията й. Всъщност през 80-те години бяха преминати допустимите граници на дефицита и инфлацията и те доведоха производството до криза. От 1985 г. тази криза се задълбочава. Налице е свиване на обема на производството и спадане на реалните доходи на народа. Стабилизационната програма ще се опита да спре тази криза с познатите ни средства, но нали точно те доведоха до сегашното положение. Те задължително усилват инфлацията и дефицита и прегряват отдавна нагрятата икономика. Това е все едно да правите движения на катерещ се алпинист, при положение че вече падате от скалата. Следователно искат да се съгласим с познатата терапия, чиито противопоказания са по-нататъшно разрушаване на икономическите основи на обществото. Неспособност да премине в слединдустриалния стадий. Административната система е показвала досега, че познава само един път за разрешаване на проблемите – този на екстензивния индустриален растеж. С разпалената подкрепа на почти всички участници в петъчния разговор нашето народно стопанство отдавна е преминало всякакви разумни граници на индустриализация – делът на промишлеността у нас е два пъти по-висок от този в развитите капиталистически страни; надминаваме с 10–12 пункта дела на промишлеността във Великобритания от времето на нейната най-висока индустриализация. Тези порочни стопански структури не са случайни. Създадени са, за да поддържат опората на административната система. Крупната администрация е закономерно следствие от свръхиндустриализираната икономика, а не причина за нейната криза. Системата има своя логика на функциониране. Премахването или репресирането на администрацията ще разгроми устоите на производствената организация, без да ги замести с други. Наистина опитът да се рационализира икономическата структура ще срещне остра съпротива. Но стабилизационната програма само ще усили още повече "структурните напрежения" и следователно не е в направлението на радикалната реформа. Неспособност да развива научно-техническия прогрес. И освен на свръхиндустриализираната структура тази неспособност се дължи на редица защитни механизми, които гарантират господството на апарата. Това са: първо, отстраняването на научно-техническата интелигенция от управлението на производството, от отговорността да усъвършенства технологията и качеството на продукцията. В рамките на крупната държавна индустриална фирма никога не се генерира отвътре научно-технически прогрес. Той се създава в бюрократизирани научни институти и се налага силово. Така са постигнати едновременно три цели: отнета е стопанската сила на интелигенцията, създадено е противоречие и дори несъвместимост между нея и производствения персонал, тя е поставена под институтски контрол; второ, не се допуска разгръщането на т. нар. не социалистически стопански форми – частна инициатива, кооперативи, акционерни общества, класически фирми. Многобройните забрани, крепящи устойчивостта на системата, са насочени по същество срещу личното творчество, предприемчивостта и стопанската активност на хората. Но научно-техническият прогрес е дело на човешкия фактор, на човешките качества, т. е. точно на това, което с всички сили у нас се неутрализира. Колективизмът на индустриалната армия и духът на принудително единство, с които сме пронизани, никога няма да бъдат почва за развитие на нужните ни човешки качества. Ние сме трагично различни от това, което трябва да сме, и сега ни казват, че трябва да си останем такива. Неспособност за вграждане в световното стопанство. Отправените в ефира предупреждения какво не трябва да правим за отварянето ни към световния пазар, консервативната, затваряща страната външна стратегия, отказът да се атакува синдромът на държавния външен монопол и неговия механизъм, призивите за строга дисциплина в името на запазване репутацията на добър длъжник са израз на господстващата досега външноикономическа доктрина. Вярно е, че причините за дълга не са единствено в разхищенията, но те не са и в грешките, както се опитват да ни убеждават. Световното стопанство изхвърля с нарастваща центробежна сила нашата и подобните й икономики. Причината е, че има генетична несъвместимост между административните им структури и световния пазар. Опитът да се имплантират в неговото тяло винаги ще завършват неуспешно. През последните 12 години непрекъснато проявяваме неспособност да се приспособим към световния пазар – не сме в състояние да подобрим условията на търговията си, губим непрекъснато позиции в световния експорт, лавинообразно натрупваме дълг в конвертируема валута. Наистина световният пазар е най-дефицитен “ресурс” за слабия производител, но той е и сфера на неограничени възможности за добрия. Административната система е доказала, че не може да направи нужния пробив. Сега трябва да разчита на таланта, подготовката и амбициите на професионалистите. Само те могат да пробият на световния пазар, както “Булгариен винтерс къмпани”. Трябва да им се даде възможност да го правят. Неспособност за качество. Без нормализация на паричната сфера, без "пазар на потребителя", какъвто административната система никога няма да бъде в състояние да създаде, не може да бъде решен проблемът с качеството. Няма да има икономически стимули за непрестанното му повишаване. Но без това никой от посочените по-горе проблеми не може да бъде решен. Ниското и влошаващото се качество е щемпелът, който времето постави на системата и я изправи пред неизбежна развръзка – нормализацията на пазара и паричната сфера неминуемо ще ограничат, а впоследствие ще разрушат съществуващите икономически структури. И така от нас се иска отсрочка, за да се задържи разпадането на командния социализъм в името на временно вероятно подобряване на потреблението на населението, но с цената на това да се върви в противната, а не в нужната на реформите посока. Ще си послужа с жестока аналогия. Пред нас е раждане, носещо смърт. Трябва да избираме дали да спасим детето и да жертваме родилката, или да загубим детето, а след него в недалечно бъдеще и родилката. Изборът е съдбоносен. Отглеждането на новото крие много рискове и ще убие нещо във всеки от нас. Много човешко е да се стремим да запазим познатото, да задържим статуквото, без да вдигаме поглед към бъдещето, защото знаем, че там ще видим как то загива. Трябва да се решим. Ако не се решим сега, след една-две години политическият кредит от народа ще бъде безвъзвратно похарчен. В името на какво? В името на отлагане на решението. Никой няма да ни гласува доверие, когато катаклизмът ни принуди да се съгласим с това решение. А за сегашния труден, съдбоносен с избор се иска доверието на народа. Той го дава днес, но няма да го даде утре. Никога няма да сме в такава ситуация, която ще ни позволи без болка и драматизъм да се решим на радикални реформи. Следователно въпросът е да се решим веднага. Има неща, които стоят над всяка партийна платформа, над всякакви класови и групови интереси. Това са стремежите и ценностите на нацията. Контролът върху националното богатство, суверенитетът върху земята и ресурсите, правото на бъдещите поколения за избор, с които, както видяхме, започнаха престъпно да търгуват в името на временно запазване на политическата власт, трябва да останат за народа. В днешния бурен и бързо променящ се свят ни заплашва загуба на икономическия суверенитет. Запазването му изисква да се вземе смело решение в полза на реформите. Противното ще означава още по-пълно изтощаване на стопанския потенциал на страната, а след това проникване на чужди фирми и монополи, които ще ни лишат от собствените ни ресурси. В това отношение не трябва да има никакви "илюзии". Никой няма да дойде, за да ни помогне. Ще дойдат, за да правят тук своя бизнес. Националното достойнство изисква да не се чака и предизвиква такъв развой на нещата. Не е в българския характер да се втурнем с отворени обятия и увиснем на шията на чужденеца. Може би има хора, които не биха имали нищо против "щастливото посрещане", но това е само защото не си дават сметка за последиците. Опитът на развиващите се страни показа на мнозина измежду нас какво следва след първоначалната еуфория. Щом икономистите сме доктори на обществото, трябва да бъдем честни пред хората. Радикалната реформа ще породи остри затруднения, ще влоши социалната гарантираност, ще наложи временна загуба на работното място и чести преквалификации, безработица за тези, които не са в състояние да отговорят на новите изисквания, ще иска от нас отказ от досегашното "равенство", изключение от което беше само номенклатурата, и приемане на имуществена диференциация като цена за развитието. За няколко години ще спадне жизненото равнище на всички. Равновесните цени ще премахнат дефицита, но ще засилят инфлацията, ще напълнят пазара, но много от стоките ще станат отново недостъпни. Ще трябва да се научим да ходим самостоятелно, да се грижим сами за жизнения си стандарт, да престанем да чакаме да решават всичко вместо нас "от горе". В преходния период обществото ще се стреми да гарантира справедливост като равни възможности за образование, здравеопазване и минимален жизнен стандарт. След смелата операция единственото сигурно нещо ще бъде разгромът на командната система, а това какво ще създадем, ще зависи единствено от нас самите. В този момент исторически дълг на партията е да стартира без повече колебание едновременно с политическите и радикалните икономически реформи и така да даде шанс на бъдещето. В него тя вече ще съперничи на равна нога с формиращите се обществени и политически структури, но ще има това решаващо преимущество, че запазва ясен поглед за социалната перспектива от позициите на смела, радикална и подкрепяна от народа икономическа платформа. В противен случай ще плати докрай дадените в миналото кредити.

Напиши коментар