- Автор: Стефан Джендов
- 10 Sep 2020
- 4007
- 37
В Австрия, Швейцария, Италия развитието на зимните спортове е религия.
Развитието на планинския туризъм е част от тази религия. Темата не е екологична, а свързана с настоящето и бъдещето на цели региони. Съоръженията за зимни спортове не съсипват природата – съсипията идва само на места, които не са под обсега на грижата за природата и нейните дадености.
Нито един маниакално отдаден на опазването на природата еколог не би казал, че изграждането на лифт е вредно за околната среда. Като вредители могат да бъдат посочени нови асфалтови пътища, нови паркинги, нов достъп на автомобили, както и нерегламентираното газене през горите, опъването на биваци на всяко място, което се хареса на човека, който ходи навред със самочувствието, че всичко в планината му се полага за лично ползване. Вредно за природата е грубото вмешателство в лавиноопасни зони, което води и до смърт, и до поражения върху околната среда.
Изтощително досаден започва да става примерът с гигантския курорт Доломити супер ски, където в природен парк под защитата на ЮНЕСКО са изградени 1200 км писти и над 400 лифта. Курортът лежи по склоновете на формирования на възраст 200 милиона години!
В Беларус също е изграден ски курорт в природен парк под егидата на ЮНЕСКО. Как онова ЮНЕСКО дава, а „нашето“ ЮНЕСКО не дава?
Когато любознателен любител на ските напише на английски в Google ключовите думи „ски курорт ЮНЕСКО“, там излизат две неща: „Най-фантастичното ски преживяване с най-зашеметяващите картини на света в природен парк под егидата на ЮНЕСКО – Доломити супер ски!“; „Доломити супер ски – само на една цена получавате 1200 км писти!“ и „Еколози алармират, че ските в българската планина Пирин, защитена от ЮНЕСКО, е унищожена от ски зона!“
Ненавистната ни антиреклама е навсякъде! Лее се! Излива се и тъй като не върви с обяснение за народопсихологията, остава впечатлението, че у нас планината вече я няма!
С какво атакуват българските еколози?
Пирин е толкова малка планина, че на нея няма къде да се съберат два лифта и четири писти. Това е лъжа. Пирин не е един баир, не е и два баира. Площта на Пирин е 2,585 кв. км. Площта на ски зона Банско е около 15 кв. км по данни на Министерството на екологията от 2018 година. На тази площ е построен един кабинков лифт и няколко писти.
Дори еколозите вече не се забавляват с лъжата, че планината ще бъде застроена на 48 процента. Никой, никога и в никакъв етап не е планирал нещо подобно. Проблемът с инфраструктурата на ски зоната над Банско не крие абсолютно никакъв екологичен проблем. Еколозите го знаят. Местните го знаят. Международните експерти по екология го знаят.
Да поговорим за площи?
В Плана за управление на Национален план Пирин са обособени следните зони Резерват с площ 6000 хектара – 14% от парка;
Зона за опазване на горските еко системи и отдих 18 250 хектара - 45% от парка;
Зона за ограничено човешко въздействие 8200 хектара – 20% от парка
Зона за устойчиво ползване на открити площи – 7000 хектара - 17% от парка, Зона за туризъм - 892 хектара 2.2% и
Зона за сгради и съоръжения - 218 хектара 0.6%
Така зоната за туризъм от 892 хектара (Банско, Добринище и малка зона около Кулиното) плюс Зоната за сгради и съоръжения от 218 хектара правят общо 1100 хектара. Самите ски писти и лифтове, които заемат 162 хектара (1,62 кв.км), са включени в тези зони.
Общата площ на Доломити е близо 16 хил. кв. км. Тоест на територия, три пъти по-голяма от Пирин, са построени 400 лифта. Ако сравним с България, то лифтовете в Доломитите би трябвало да са три, а пистите не повече от 10-12. Но само курортите в долините са 12. И част от тези курорти са сред гори на повече от 200 години, защитени от ЮНЕСКО. Там растат „Дърветата на Страдивариус“. И до днес от тях се правят цигулките с най-чист звук.
Темата за горите?
Дърводобивът в Национален парк „Пирин“ е абсолютно забранен. Води се санитарна сеч от 2500 куб. м средно годишно, което е 28 пъти по-малко от средния годишен естествен прираст на горите в парка. Данните показват, че дървесният запас в Пирин е 7 млн. куб. м. Ежегодният прираст на гората е 80 хил. куб. м. Според проф. д-р Александър Ташев от Лесотехническия университет горският фонд в Национален парк Пирин е нараснал с 20 хил. дка (20 кв. км) за последните десет години, което се дължи на самозалесяване на части от високопланинските пасища, както и на части от други незалесени площи сред горите с бяла и черна мура, смърч и др. дървесни видове.
Курортът Банско няма дървета за цигулки, нито използва водни ресурси от самата планина, а така, както се прави във всеки развит курорт, е изградил собствени басейни за осигуряване на вода за машините за изкуствен сняг.
Планинската територия, където днес се намира ски зоната на Банско, е била в запусната и изровена част от планината, именно поради липсата на грижа. Едва след като са направени инвестиции, след като е предоставена дългосрочна възможност за спортни дейности, стойността на целия регион се повишава. Само приходите от контролирана планинска дейност позволяват реинвестицията в подобряване на общите условия в целия регион.
Най-същественото послание на протестите обаче се базира на отколешна черта в българската народопсихология – на Вуте трябва да му е зле! Собствениците на имоти в Банско трябва да фалират – хак им е, като са строили! Те, разбира се, нямат абсолютно нищо общо със спортните съоръжения и инфраструктура, както и онези, които я градят, нямат никакъв контрол над това кой, къде и какъв сграден фонд гради. Амбицията обаче е собствениците на ски зоната да видят как инвестицията потъва, защото няма как да я обновят.
Законът казва, че не може да се извършва ново строителство, допустими са само ремонтни дейности. Напълно излишно се явява обяснението, че няма как лифт да бъде „ремонтиран“ и да започне да вози повече хора, в по-големи кабини и по-бързо, ако се движи по същите въжета и на същите носещи стълбове. Все едно някой да се опитва да обясни, че ако един автомобил бъде пребоядисан и му сложат спойлери, това е вече автобус, който може да превозва десетки хора. Но автомобилът е същият.
И така: скелетът е скрит не в гардероба, а в закона.
Законите в Австрия, Швейцария, Италия, Франция позволяват през няколко години лифтовете да бъдат събаряни и строени отново, за да се увеличи капацитетът им, за да бъдат модерни, актуални на инженерния напредък и очакванията на клиентите.
Отварянето на нови писти в зони, където растат и гори, не е за сметка на природата, защото работата на еколозите не е да спират развитието на цяла индустрия, а да гарантират равновесието между зоните, които ще бъдат обезлесени, и онези, където ще се появят нови пояси, и начините, по които те се ще поддържат.
Всеки, който е карал ски във Франция, Швейцария или Австрия, е срещал диви животни – елени, сърни, зайци, глухари, кълвачи. Те са там, в непосредствена близост до хората.
След като в продължение на пет години Европа рида, че снегът е свършил, че никога вече няма да видим сняг, че глобалното затопляне унищожава света, сегашната зима си отмъсти на всички крале и кралици на еко драмата: страховити репортажи идват от Австрия, Германия, Швейцария – мощни лавини затрупват хора, хотели, пътища и селища, затворени писти заради неспирен снеговалеж, отложени състезания по ски за Световната купа отново заради сняг. Снегът е навсякъде. Снегът в българските планини се превърна във водеща новина насред зима! И нашите лавинни жертви не закъсняха. Спускаха се там, където е най-желано – извън пистите край Банско.
И през настоящата година
министърът на туризма Николина Ангелкова ще отчете ръст на туристите в ски курортите.
Това е неизменно, защото снегът привлича и редовните, и колебаещите се скиори, които до последно изчакват именно подходящите условия. Резултатът обаче не е заради по-добро качество, по-добра услуга, по-добра реклама. Точно обратното. Нечия цел е у нас да идват само онези скиори, за които водещо е не качеството, а ниската цена.
Срамно и недостойно е именно министър Николина Ангелкова да остане напълно безгласна по въпрос, който е от пряко значение за бъдещето на България като зимна дестинация. Министър без политика, без визия, без смелост, без глас. И докато цялата държава се тресе от пълната неизвестност около бъдещето на зимния туризъм,
Ангелкова се снима с готвачи, с които щяла да прави гурме маршрути в страната!
Нейната безпомощност се простира от незнанието и неразбирането на каква позиция да застане по отношение на зимния туризъм до системно унищожаваните последни ценни парченца от Черноморското крайбрежие – тя не присъства дори като сянка на институцията, която е овластена да създаде политиките в сферата на една от водещите браншове в родната икономика. Ангелкова е само една от бедите в сектора на туризма и лично отговорна за всичко, което не се случва със зимния туризъм. След като функцията на министъра на туризма е напълно бутафорна, остава да видим кой може да бъде гръб на бъдещето на зимния туризъм в България.
Банско е курортът, който притежава условията да бъде домакин на кръг от Световната купа по ски алпийски дисциплини. Банско може да е златната кокошка за родната икономика за неопределено далечен хоризонт. Така, както курортът е избран за домакин на Световна купа за три поредни години – 2019, 2020 и 20121 г., така през лятото Банско може да е рай за любителите на планинското колоездене.
Предизвикателството пред всеки от големите курорти е веднъж в поддръжката на активната му спортна база и втори път в осигуряване на алтернативни активности извън сезона. Затова ролята на държавата не е в това да спира всяка инициатива на инвеститорите, а да създаде условия и посредством вложенията и печалбите от всички дейности, да се инвестира в поддръжка на цялата екосистема. Това е простият принцип на който работят всички големи, популярни, развити и изключително скъпи курорти. Правилата, свързани с експлоатацията на цялата планина трябва да бъдат подчинени на изключително строги правила. Трябва да са ясни пътеките, къмпингите, реда за настаняване, опазване на реда и чистотата. Но кой знае защо нито един еколог не ратува за подобна педантичност.
По данни на Института за пазарна икономика, само от липсата на втора кабинка, бизнесът ще губи средно по 158 млн. лв. на година. Загубата за фиска от преки и косвени данъци е около 35 млн. лв. Под въпрос става съществуването на около 6000 семейства, чието препитание зависи от ефективно работещ курорт Банско.
И докато в света на алпийските ски в първите десет на най-престижния слалом за световната купа – този в Кицбюел българският скиор Алберт Попов се нареди девети сред най-добрите в света и спортните новини коментират този фантастичен пробив, у нас някой се радва, че Банско може би няма да продължи да се развива.
Известна надежда се крие в думите на министъра на екологията Нено Димов, който коментира кратко: „Ако законът пречи за същинското развитие на цял сектор, то този закон трябва да бъде прегледан и да бъде променен!“
