Нов вариант на капитализма се появи по време на пандемията 

Нов вариант на капитализма се появи по време на пандемията 
Икономическият редактор на Гардиън Лари Елиът за новия капитализъм, роден от пандемията: "Правителствата ще взимат заеми, за да инвестират в инфраструктурни проекти и да увеличават бюджетите за наука. Индустриалните и регионалните политики ще се завърнат отново на мода. Идеята е да се впрегнат заедно силата на държавата и динамизма на частния сектор и, както беше при Кейнс, капитализмът да се спаси от самия себе си."



Разходите нарастват. Светът води война срещу Ковид 19, а във време на война силата на държавата винаги се увеличава

 

През последните 18 месеца светът с изумление установи, че Ковид-19 се оказа неуловим враг. Регистриран за първи път в Китай в края на 2019-а, вирусът мутира непрестанно. Ваксините трябва да се развиват, тъй като вирусът се променя, за да оцелее.


Шокът от пандемията върху световната икономика беше колосален, но нещата сега се обръщат нагоре, особено за развитите страни. Някои са изненадани от темпото на възстановяване, но не би трябвало, понеже освен нови варианти на вируса, се появяват и нови варианти на глобалния капитализъм.

 

Това има значение. От десетилетия австрийският вариант на политическа икономия – моделът на малката държава, не-интервениращ, пълзящ, свободно търгуващ, с ниски данъци, основан около идеята на Фридрих фон Хайек – беше доминиращ. Той замени Кейновия вариант, понеже през седемдесетте години принципът на свободния пазар беше разглеждан като най-добрият отговор на предизвикателствата на времето, а именно – инфлация, слаба корпоративна печалба, загуба на бизнес динамиката.

 

Дори и най-големия привърженик на капитализма няма да потвърди, че това е перфектната система, но поне дотук тя се оказа по-устойчива от конкурентите си. А гъвкавостта й на адаптиране към променящите се обстоятелства е голяма част от нейния успех. Държавата сега е много по-силен икономически участник, отколкото беше преди пандемията, за голямо разочарование на тинктановете на свободния пазар, приютили последователите на Хайек.


Промяната се задаваше дори преди Ковид 19. В ретроспекция, последните овации за австрийския модел бяха при разбора на финансовата криза от 2008-9 година – период, в който ортодоксалната икономика настояваше за остеритет, за да се балансират бюджетите.

 

Резултатът беше слаб растеж, ниски инвестиции, стагниращ жизнен стандарт и отлив на избирателите. Централните банки не успяха да вдигнат лихвите от най-ниските им нива, тъй като страшно много хора с ниски доходи разчитаха на заеми, за да свържат двата края, а по-високите разходи по заеми биха ги избутали отвъд ръба на бедността.

 

На другия край на спектъра корпоративните и частните данъци бяха намалени и богатите станаха още по-богати. Биг-тех гигантите, окопани в ранните си позиции, използваха пазарната си мощ, за да попречат на нови стратъпи да се превърнат в заплаха. Избирателите добиха усещането, че системата работи единствено за онези на върха, и бяха прави. Популисткият отговор беше насочен главно към правителствата, но реалният проблем беше, че капитализмът започваше да се самоизяжда.

 

От средата на предишното десетилетие започнаха да се появяват знаци за промяна. Доналд Тръмп не беше привърженик на свободната тръговия и беше горд да се нарича „привърженик на тарифите“. Неочаквано силното представяне на Джеръми Корбин на изборите във Великобритания през 2017та, с неговото силно послание против остеритета, също побутна нещата. То принуди тогавашния премиер Тереза Мей да обяви край на тази политика. Трикът на Борис Джонсън на изборите от 2019та, както и от последвалите, беше точно в ребалансирането, а не в преференциалното за богатите централизиране.
Този процес се ускори от началото на 2020та както на вътрешно, така и на глобално ниво.

 

Правителствата от ляво, дясно и център интервенираха в икономиките си по начин, който би бил немислим преди две години: плащаха заплати на освободени работници, спасяваха бизнеси от потъване чрез грантове и заеми, не позволяваха на хазяи да гонят наемателите си, и като цяло изхвърлиха финансовата предпазливост на боклука. Светът водеше война срещу Ковид, а във време на война силата на държавата винаги се увеличава.


Но не само правителствата харчеха и заемаха повече, макар това да е част от историята. Фискалната политика – която определя данъците и решенията за разходи – зае централна роля за първи път след модела на Кейн, започнал да буксува в средата на седемдесетте. Централните банки се превърнаха във второстепенни играчи и трябваше да оборят обвинението, че основната им роля е да печатат парите, които харчат финансовите министерства. Европейската Централна Банка, дотогава твърд противник на риска от увеличение на цените, заяви, че ще толерира по-голяма инфлация, преди да вдигне нивата на лихвите.

 

Състезанието за най-ниски данъци приключва. Американският президент Джо Байдън каза, че ще плати за най-новите си планове за разходи чрез повишаване на данъка върху доходите на американците, които печелят повече от $400 000 годишно. Поне 130 държави подписаха планове, изготвени от Организацията за Икономическо Сътрудничество и Развитие, за минимална данъчна ставка за глобалните корпорации. Критиците казват, че предложението не е достатъчно крайно, но все пак е значителна стъпка.

 

Междувременно Международният Валутен Фонд казва на правителствата-членове, че трябва да разпределят укрепената мощ, притежавана от малко на брой доминиращи компании, в противен случай рискуват задушаване на иновациите и инвестициите. МВФ казва, че такъв е случаят с тех-гигантите, понеже „основните играчи, определящи пазара, изместиха титулярите отпреди 20 години и се превърнаха във все по-доминиращи играчи“, които „ не са изправени пред същия конкурентен натиск от днешните кандидати за основни фигури на пазара“. Но това касае не само тех-сектора. МВФ посочва, че същият тренд към спадане на бизнес-динамиката може да се наблюдава в много индустрии.

 

Градивните елементи на новия вариант на капитализма са вече налични. Правителствата ще облагат и ще харчат повече, както и ще използват регулативните механизми, за да отслабват монополите. Ще има селективно прилагане на национализация – както се случи преди седмици с британския производител на отбранителна техника Sheffield Forgemasters.

 

Правителствата ще взимат заеми, за да инвестират в инфраструктурни проекти и да увеличават бюджетите за наука. Индустриалните и регионалните политики ще се завърнат отново на мода. Идеята е да се впрегнат заедно силата на държавата и динамизма на частния сектор и, както беше при Кейнс, капитализмът да се спаси от самия себе си.

 

Съпротива ще има и е наивно да се мисли нещо различно. Това е еволюция, не революция и много от слабостите на стария ред, като например несигурността на работните места, остават незасегнати. Противниците изобилстват. Смесеният икономически модел е анатема за всички, които мислят, че държавната намеса е ненужна или вредна, както и за тези, които мислят, че загиването на капитализма е просто въпрос на време.

 

Новият вариант на капитализма може да се окаже калпав, но засега има неща, които са в негова подкрепа. Сега е време, което изисква мултилатерален, колаборативен подход, в което богатите страни копаят по-дълбоко, за да помогнат на бедните нации, както и на самите себе си в процеса.

 

Провалите на стария модел бяха изобличени в развитието на кризата, докато предимствата на по-практичния подход бяха демонстрирани по време на пандемията. Не е изненадващо, че има апетит за различен начин на управление на икономиката. Причината, поради която се появи новият вариант, е проста: има нужда от нещо по-силно и по-устойчиво от стария модел.

 

Лари Елиът е икономически редактор на "Гардиън"

Източник: theguardian.com

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Желев Желязко

    09 Авг 2021 19:13ч.

    19век постави на колене единствената оцеляла хилядолетна империя -Китай.Прочетете за опиумните войни,за въстанието на боксерите.20 век реанимира Китай. 21век вече е извън конкуренция.БВП на човек в Китай е сравним с този на България.Но моща на държавата Китай е съпоставима само със САЩ.Не знам в друга държава да има музей на позора.И да водят учениците си там.Прочетете за това.Та Китай нищо не е забравил и нищо не е простил.На запада а и на Русия Китай скоро ще предяви полици от по миналия век.Под тази угроза загубилият конкуренцията Запад ще се опита да се реанимира с кенсиански лекарства.Няма стане.А ковид19 е начин да вкарат народите си в ярема.Вероятно и това няма да се получи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Метууу

    09 Авг 2021 19:21ч.

    Вся власть советам- това е "новият" модел. Източна Европа добре знае къде води това...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • интересна теза

    09 Авг 2021 22:56ч.

    Възможно и е Ковид 19 да убие капитализма? Ако успее да го направи аз ще съм най-големият фен на вируса. Имам надежда - хората в цял свят с масовите протести я обосновават. Когато капиталът е в ръцете не на държавата, а в ръцете на една малка част от нея, той започва да подчинява държавата и тя работи в техен интерес. Примерите са многобройни и са буквално пред очите ни. Ако държавата е силна и е собственик на капитала, тя работи в интерес на държавността, не в интерес на няколко олигарси. Толкова е просто - човечеството ще оцелее само ако направи държавите си силни и обезсили олигарсите/корпорациите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Eisblock

    10 Авг 2021 12:05ч.

    Единствената икономическо-политическо-социална система със стаж няколко века и завладяла планетата, сега изживява краят си. Мантрите за нов възход и облик са закъснели. Разпада е регистриран още преди 50 години и етапите му предсказани. Има, разбира се различни гледни точки и тук е представена едната. Но на мен ми се струва, запознавайки се в годините с различни места и реалности, че гледните точки на А. Фурсов и по-специално за икономиката на М. Хазин, са далеч по-близки до реалното развитие, отколкото представената тук на Л. Елиът. Добре е да се запознае човек с: "Мир после конца. Что означает терминальный кризис капитализма" - А. Фурсов (https://www.youtube.com/watch?v=X4DHIrmrBx0&list=PLM8nzAoHbcBMyDEW-h67iCOfg4OwCE6OP&index=8) Има също и един негов цикъл лекции, споменато е в предлаганият Опус на А. Фурсов.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • @ Желев Желязко на 09.08.2021 в 19:13

    10 Авг 2021 20:00ч.

    "Не знам в друга държава да има музей на позора.И да водят учениците си там." - малко знаеш. всички немски ученици посещават поне един концлагер. задължително.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бонго

    10 Авг 2021 22:16ч.

    Аки помня добре урока - само кейнсианство не помага. Трябва и война.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Желев Желязко-@ Желев Желязко

    11 Авг 2021 1:34ч.

    Пишем за различни неща.Накратко...........не не по -добре намерете и прочетете за какво пиша.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи