- Автор: Валентин Хаджийски
- 10 Sep 2020
- 506
- 77
Преди четири години Тило Сарацин, немски десен социалдемократ, предизвика фурор с книгата си Deutschland schafft sich ab („Германия се самоликвидира“) – яростен манифест срещу демографския упадък на Германия и мюсюлманската имиграция и далече най-четеното и коментирано писание в страната в последните десетилетия. Наукообразна, с истинска лавина числа и диаграми, според проучванията тя звучи убедително за над 80% от немците, при все че партиите, институциите и основните медии политкоректно я заклеймяват. Според Алфред Кох, руски консерватор (т.е. „либерал“ от Съюза на десните сили, бивш вицепремиер от времето на Елцин), книгата е забележителна с това, че е „първото въстание на известен европейски интелектуалец и политик против политкоректността, тази лицемерна диктатура на слабия над силния, пронизала като саркома всички пори на свободното общество“.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49543_MOLpoXTXxYHCfZLKHRFkRSXjMdsSk8.jpg" style="height:540px; width:530px" /></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Така мислят и българските консерватори по душа – и „леви“, и десни, и русофили, и русофоби. В действителност обаче книгата „Германия се самоликвидира“, чието полемично острие е в критиката на „паразитизма“ на „низшите слоеве“ в Германия, най-вече на турските и арабски имигранти, прекарващи живота си във вегетиране пред телевизора на социална помощ (Hartz IV), е научно неубедителна, не е първа по рода си и не казва абсолютно нищо ново. Тя е поредното възкресяване на една колкото стара, толкова и мракобесна идеология на привилегированите, насочена не само срещу имигрантите и малцинствата, но и срещу мнозинствата в развитите страни.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Сарацин, от старо пруско юнкерско семейство с родословие от френските хугеноти, е <em>бивш берлински финансов сенатор и член на у</em><em>п</em><em>равителния съвет на Бундесбанк</em><em>.</em> <em>Социалдемократ с Блеърова закваска, той </em>се прочу <em>к</em>ато финансист на столичния град-държава с усилията си за съкращаване на социалните и образователни разходи, с което предизвикваше протести. Предложи примерна диета, с която получателите на социална помощ да се хранели здравословно за по-малко от 4 евро на ден. Любопитните могат да я намерят в книгата му – човек би умрял от глад, особено американец.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Признавам, че много разсъждения на Сарацин, например в областта на социалната психология и педагогиката – като за необходимостта от здрава лична връзка на доверие между учителя и учениците – са справедливи и интересни; заради тях книгата си струва да се прочете – има я и безплатно онлайн.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>Демографските му прогнози за Германия обаче издишат.</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Наукообразието им е само привидно – имаме куп куп неоснователни допускания, недоказуеми зависимости и голословни твърдения. След 120 години Германия щяла да е 70% населена с имигранти от Близкия изток и Северна Африка. Но раждаемостта сред имигрантките мюсюлманки, която не е линейна зависимост, е спаднала значително спрямо прогнозата. С повишаване на жизненото равнище, с напредъка на образованието на жените във всички общества раждаемостта намалява. Числото на новите имигранти е паднало много под допусканите 100 хиляди годишно. Не съответстват на истината „данните“ за етническия профил на престъпността и за интегрирането на имигрантите от второ и следващо поколение посредством брак с етнически немци.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Тези и много други неверни данни са привлечени да рационализират катастрофичното съзнание на автора.</span></span></p>
<p><strong><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Усещането за демографски упадък, „изчезване на расата“, обаче преди всичко е субективно преживяване на икономическия и социален упадък,</span></span></strong></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">който в днешна депресивна Европа се измерва с растящото неравенство и тревожност, с високата безработица, ниската брачност и раждаемост сред младите и общата увереност, че те живеят и ще живеят по-зле от родителите си.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Особено внимание заслужават екскурсите на Сарацин в областта на биологичната наследственост – макар „интуитивни“ и „убедителни“ за масовото консервативно съзнание, те са продукт на предразсъдъците на същия кухненски „здрав разум“, за който жените „очевидно“ са „лекомислени и повърхностни“, а Земята „очевидно“ е плоска, защото ако беше кръгла, хората от другата й страна щяха да изпадат. В плен на нехитър социалдарвинизъм, намирисващ на втората половина на XIX век, Сарацин смята, че</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>„50-80% от човешкия интелект се наследява“ –</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">както се наследява формата на ноктите или цветът на очите (<em>hereditarianism</em>). Добрата в миналото вертикална мобилност в Германия според него била допринесла почти всички немци от „низшите слоеве“ с по-добри наследствени качества да си пробият път нагоре – и сега „долу“ били останали само най-„долната ръка“ – глупави, мързеливи, безотговорни.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Сарацин отъждествява умствените и нравствените качества и е съгласен с традиционните консерватори от миналото, че „бедните и лекомислените са по-порочни, женят се по-рано и имат повече деца“ от „отговорните и умерените“, които се женят в „предписаното време“. Към преобладаващия прираст на необразованите туземни слоеве в Германия се добавя прирастът от необразовани мигранти, които също идват от „най-низшите слоеве“ в своите страни. Така броят на хората от „низшите класи“, мисли Сарацин, расте по-бързо от „по-добрите класи“ и нацията деградира.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>Идеята, че хората са неравни по рождение</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">(<em>innatism</em>, или както казваше, макар по друг повод – във връзка с Н. Чомски, моят учител проф. Добрин Спасов, <em>вроденизъм</em>) поради различна вродена интелигентност, е любима от най-древни времена на елитите, търсещи оправдание на привилегиите си, рационализация на предразсъдъците си. Когато си на върха, изкусително е да вярваш, че неравенството е природно, божествено, „отвъд доброто и злото“ и неизбежно.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">В „Държавата“ Платоновият Сократ дели хората на касти според природните им качества – или според вложения в тях от бога метал – злато, сребро или бронз и желязо – на (1) управници, (2) стражи и (3) работници – селяни, занаятчи, търговци. Ако начело на държавата случайно се окаже човек от бронз и желязо, добро не я чака. И до най-ново време тоя стократно опровергаван от живота биологичен детерминизъм постоянно се възражда интелектуално, но винаги в условия на криза и социално брожение – когато върховете търсят да оправдаят неравенството, остеритета и колониалния грабеж, да съкратят социалните разходи, да усмирят бунта на масите. </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">С появата на Дарвиновата теория на еволюцията вроденизмът сменя старата си митична и религиозна с нова еволюционна окраска, макар самият Дарвин да смятал за голям наш грях, че участта на бедните се дължи на обществени фактори. В края на XIX век успоредно с разцвета на колониализма голямо внимание привлича </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>„френологията“ (краниометрията) – </strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">псевдонаука, съдеща за психичните способности на човека по издатините на черепа, теглото, размерите и формата на мозъка. Това е времето на европейската колонизация на Африка, на империите, дето слънцето не залязва. Данните, тенденциозно подбрани, „показват“, че белите мъже са върхът на еволюционната пирамида, жените са под тях, а „хотентотите“ (днешните койсански народи от пустинята Калахари), тасманците, коренните австралийци, африканците и други небели хора, включително източноазиатците, са преходни стъпала между маймуните и европейците.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Французинът Пол Брока сочи например дебелите устни на африканците като белег за по-голямата им близост с маймуните, забравяйки, че нашите най-близки роднини, шимпанзетата, имат тънки устни съвсем като белите хора. Пропадат и опитите да се класифицират расите по средното тегло на мозъка – по този критерий привилегированите бели хора се оказват в средата между африканците и „хотентотите“. И при отделните индивиди теглото на мозъка няка начин да се асоциира с интелекта – мозъкът на Иван Тургенев бил двойно по-тежък от тоя на Анатол Франс.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">С въвеждането на количественото измерване на „интелигентността“ в психологията в началото на ХХ век вроденизмът разпъва палатката си и там. Създателят на IQ теста, французинът Алфред Бине, наистина, не го разглежда като инструмент за универсална числова оценка на интелекта и общ „рейтинг“ на хората, а като помощно средство за откриване на децата със специални нужди в момента, за да им се помогне в училище. Но в 20-те години в САЩ </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>IQ</strong><strong> е „вроденизиран“ </strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">от психолози като Л. Търман и Х. Годард. Логично, тoва е време на <em>robber barons</em>, силен спекулативен растеж и задълбочаващо се неравенство, на политическа реакция, шовинизъм (джингоизъм) и изолационизъм, имиграционни квоти и еврейски квоти за прием в университетите (днес пък се търси благовиден начин да се въведат китайски квоти), истерията около аферата Сако и Ванцети и разгулът на линча на чернокожи в южните щати. </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Ръка за ръка с ранната генетика, още в зенита на Дикенсовия капитализъм пуска кълнове и</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>реакционната утопия на евгениката –</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">общественото движение, претендиращо да подобрява наследствените фактори на човешките популации чрез селективно „развъждане“ на „пълноценни“ хора, включително чрез принудителни бракове и бременности, както и за изолация, контрол на браковете и раждаемостта, принудителна стерилизация, аборти, включително в напреднала бременност с „частично раждане“, а също и евтаназия и геноцид на „непълноценните“.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Още Платон обсъжда въпроса за развъждането на „стражи“, а в XVIII век пруския кралски двор опитват безуспешно да въдят гвардейци чрез задължително кръстосване на най-високите моми и момци. Идеята е заета от хилядолетния опит на човека в селекцията на домашни животни, особено на кучета и говеда, при които многообразието от породи е смайващо. Едва съвременното схващане за правата на човека, наложило се по света, поне на думи, след Втората световна война, постави селекцията на хора извън добрия тон, ако не и извън закона.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Терминът „евгеника“ е въведен във викторианска Англия от Франсис Галтън, братовчед на Дарвин. Днес почти всеки знае расовите закони на Хитлер, но по-малко известно е, че </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">в пика на популярността в първите три десетилетия на ХХ век евгениката брои сред привържениците си и У. Чърчил, американските президенти Т. Рузвелт (прогресист) и Х. Хувър (консерватор), прогресивните писатели Дж. Б. Шоу и Х. Г. Уелс, икономиста Дж. М. Кейнс и социолога фабианец Сидни Уеб. Провеждат се две международни конференции по евгеника в Лондон и една в Ню Йорк, последната в 1932 г.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Хитлер се учи на практическа евгеника от САЩ и Скандинавия – социално справедлива Дания приема такъв закон още в 1929 г. Проекти за отглеждане на „свръхчовек“ има и в ранния СССР. Най-вече убеждението, че генетиката оправдава класовото неравенство, става причина за административните неблагополучия на тази биологическа дисциплина при Сталин и заменянето й с архаични ламаркистки идеи. Наистина, на Запад биолози като Дж. Холдейн доказват, че стерилизацията не може да премахне нежеланите генетични белези, а други учени като антрополога Фр. Боас, а също католическата църква, отричат евгениката по морални или религиозни причини. </span></span><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Наред с вярата в науката и прогреса,</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>с</strong><strong>трах</strong><strong>ът от</strong> <strong>„израждане“</strong> <strong>владее Европа</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">още от края на ХIX век с предчувствието на “залеза на Запада”. Умножаването на психичните заболявания (или изобретяването им – това е времето на Фройд), упадъкът на „човешката природа“ – физическа, психическа, нравствена – се смятат научно установени факти. „Болестта“ е <em>l’air du temps</em> – като във „Вълшебната планина“ на Томас Ман.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">В борба с дегенерацията на расата Третият райх подлага 360 хиляди етнически немци на насилствена стерилизация – предполага се, че страдат от „наследствени“ заболявания, и телесни: тежки физически недъзи, слепота и глухота, и душевни: шизофрения, епилепсия, депресия, алкохолизъм, „вродено слабоумие“.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Дигнозата „вродено слабоумие“ се поставя с помощта на „тест“, включващ и въпроси като рождената дата на Хитлер и родителите му. Поставя се и диагнозата „морално слабоумие“. Масово стерилизират децата в помощните училища, майките, родили извънбрачно, дори извънбрачните деца, особено от цигански произход. В резултат на принудителната стерилизация загиват поне шест хиляди души – освен по хирургически път при жените тя се прави и с вътрешноутробно въвеждане на радий. По програмата на Райха за евтаназия само в 1940-41 г. са убити 70 хиляди „непълноценни“ немци. Решаваща е заслугата на псевдобиологията за Холокоста над евреите, циганите, хомосексуалистите, някои славяни и други „непълноценни“, издигнал изтреблението до индустриални мащаби. </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">В Скандинавия, от друга страна, липсват традиционните социалнополитически условия за възникването на евгениката – класов антагонизъм, страх на елитите от събуждането на масите, от расови и етнически конфликти или пък реваншистки страсти. Северните страни са етнически и религиозно, а по това време вече – и социално, и политически хомогенни. Социалната държава и социалната „ефективност“ обаче там не се изключват, а се допълват взаимно. „Ефективността“, смятат скандинавските специалисти, радващи се на изключително обществено доверие, предполага постепенното отстраняване на „маргиналните“.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Престъпленията на нацизма през Втората светова война и разобличаването им след нея обаче доведоха, макар и не веднага, до почти пълен отказ от евгениката в развития свят. Но с откриването структурата на ДНК и възхода на съвременната генетика в в 50-те и 60-те години реакционният биологически детерминизъм се възроди в нова (псевдо)генетическа форма. </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>Вместо със Сократовите метали вече имаме работа с гени.</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Теориите на А. Дженсен и книгата <em>The Bell Curve</em> на Р. Хърнстайн и Ч. Мърей се появиха в САЩ съответно по времето на съпротивата срещу войната във Виетнам, борбата за граждански права на негрите, убийството на Мартин Л. Кинг и расовите вълнения, и в 90-те години с хегемонията на реакционера Нют Гингрич в Конгреса и настъплението на радикалконсерваторите срещу всички прогресивни реформи от 30-те до 70-те години, „Ню Дийла“, „Великото общество“, защитата на природата.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Забележителното изследване на американския еволюционен биолог и историк на науката Стивън Джей Гулд <em>The Mismeasure of Man </em>(„Лъжливото измерване на човека“, 1981 и 1996) – фундаментална критика не само на IQ, но на вроденизма като цяло, книга, която всеки сериозно интересуващ се от въпроса би трябвало да прочете – постави нещата в дълбокия им исторически контекст. </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">В днешна Европа със стръмно растящото неравенство, гръцкия дългов колапс, парализата на поразения от бюрократична склероза Брюксел, с остеритета и дефлацията, протестите, „националистическите“ протестни партии, смесващи прогресивни социални искания с мракобесни ксенофобни и расистки лозунги, с антиислямските сборища на „Пегида“ и марша за Шарли – в тази Европа имаме най-благодатна социалнопсихологическа почва за ново пришествие на вроденизма. Така че въпросът беше не дали, а кога той ще се появи в нова форма. </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Но междувременно генетиката твърде напредна с декодирането на човешкия геном и </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>стана практически невъзможно да се отстоява вроденизмът от сериозни научни позиции, </strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">така че поредното му идване прие формата на квазинаучния Сарацинов публицистичен памфлет „Германия се самоликвидира“.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Сарацин борави тенденциозно с генетични данни, за да рационализира тревогата си от нашествието на имигрантите мюсюлмани. Вярно е например, че поради по-честите ендогамни (между роднини) бракове у турците и кюрдите в Германия се срещат по-често наследствени заболявания, отколкото у немците. Едно на 2500 турски деца се ражда с фенилкетонурия, докато у немските деца съотношението е 1:10.000. Но това са крайно редки болести, които нямат предполаганото от Сарацин негативно влияние върху здравето и интелигентността на многочислени групи като арабите и турците в Германия и способността им да успяват в немското училище.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Наследствени заболявания, дължащи се на ендогамия, се срещат по-често и при ортодоксалните евреи (хасиди), но Сарацин пък смята, че евреите имали особен „ген на интелигентността“. Но вероятно не знае, че големият Александър Хумболт в ХХ век смятал арабите за „по-високо надарени“ от съседите си – скитите, с по-голяма „естествена способност за умствено култивиране“.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Не в книгата, а в интервю за немския в. <em>Welt am Sonntag</em> Сарацин казва, че между етническите групи има „генетични разлики“. „Всички евреи имат общ ген, който ги прави различни от другите хора“. Вече знаем, че това твърдение е абсолютно незащитимо от гледна точка на съвременната генетика. „Еврейството“ не е биологична, а социокултура характеристика. Всяка отделна човешка популация притежава до 94% от общочовешкото генетично разнообразие и няма генни маркери, характерни изключително за една популация или за всички индивиди в нея. За съвременната наука в Германия и навсякъде другаде</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>всяка етническа група има един и същи генетичен потенциал за интелигентност.</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Идеята, че 50-80% от човешкия интелект се наследява и е илюзия, че училището може да подобри качествено познавателните умения, също се разминава с фактите. Публикуваните в Германия изследвания показват, че ролята на наследствеността за разликите в IQ на децата от най-горната социалноикономическа група, които се развиват в най-добрите условия, стига до 50%. Но при бедните деца разликите в IQ почти изцяло се дължат на социалните фактори. Почти всички неуспеваеми сред тях не са родени глупави, а просто нямат нужния социален капитал – необразованите им семейства живеят в бедност и стрес. Тези деца най-много могат да спечелят от едно добро, включващо училище. </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">По-долу ще се спра по-подробно на илюзорността на самото понятие за IQ или <em>g</em> фактор – тоя заченат в скръб продукт на модернистичния физикализъм в психологията. Но преди това трябва да се подчертае, че</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>сега е абсурдно да се мисли, че интелигентността зависи „от един ген“ –</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">като размера и цвета на грахчетата на стария Мендел. Сред хилядите изследвани ДНК маркери генетиката не открива определена част от генома, пряко свързана с интелигентността, и не потвърждава психологическите теории за различната наследственост на етносите и расите.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Един добър преглед на съвременната литература, „Интелигентност, раса и генетика“ (<em>Intelligence, Race, and Genetic</em><em>s</em><em>, </em>2005) от Р. Стърнбърг, Е. Григоренко и К. Кид, показва, че психологическите опити да се намери връзка между гените, расите и интелигентността се опират изключително на „фолклорни таксономии (folk taxonomies), а не на научен анализ, и могат да служат за социални, но не и за научни цели“.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Наследствеността като поведенско-генетично понятие (behavior-genetic concept) не може да даде връзка между расата и интелигентността. Самата раса, нещо повече, е „социален конструкт без научно (биологическо) определение“; опитите на южноафрикански и иазраелски биолози расисти да създадат в миналото вирус само за черни или араби (като биологично оръжие) не се увенчаха с успех.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">И така,</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>н</strong><strong>яма ген на ума или глупостта.</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Сложните качества на поведението се определят, доколкото са генетично определени, от стотици, дори хиляди гени в сложни комбинации. Няма открит расово-специфичен набор от такива гени.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>Решаващо значение за развитието на интелекта има социалната среда. </strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Какво ще стане, ако вземем здраво новородено африканче от джунглата на Конго и го възпитаме в градско образовано семейство от средната класа, независимо дали в Африка или другаде? Естествено – ще порасне като образовано дете от съответното приемно общество. Същото ще стане, ако вземем здраво европейче или североамериканче и го отгледаме в традиционно общество в африканската, южноамериканска или новогвинейска джунгла. Имаме познато семейство – българка и китаец от Бостън, които си осиновиха българско циганче – то изглежда като образовано, умно индийче – и си имат и родно българо-китайче. Аналогичен опит имахме с осиновено българско циганче от американка – учителка в училището на дъщеря ми. Като български чиновник в Ню Йорк веднъж ми се наложи да свидетелствам, че осиновено от американка тригодишно българско циганче не говори български, за да не й се налага според закона да му осигурява образование и на майчин език, т.е. е „табула раза“. В българския детски дом за три години не се научило да говори, в Ню Йорк за три месеца говори английски. </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">В „Пушки, вируси и стомана“ (<em>Guns, Germs and Steel</em>, 1997)</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>Джаред Даймънд обясн</strong><strong>и</strong><strong> различното развитие на </strong><strong>човешките </strong><strong>общества с различните им изходни географски условия</strong><strong>.</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Земеделието и животновъдството възникнали самостоятелно не само в Плодородния полумесец, а на много места на всички континенти (без Австралия и Антарктика), у хора от всички раси. Те одомашнили всички налични растения и животни, които били податливи на това, с една и съща човешка рационалност. В Близкия Изток одомашнили пшеницата, ечемика, овцата, козата и камилата; в Африка (Сахел) – соргото, маниоката, (Етиопия) кафето, в Нова Гвинея – захарната тръстика, банана и тарото; в Китай – ориза; в Мексико – царевицата, боба, тиквата и пуйката; в долината на Мисисипи – слънчогледа и кратуната; в долините на Андите – картофа и ламата (кучето одомашнили навсякъде). Някои сложни земеделски култури като ябълките, наистина, трябвало да изчакат по-развита култура като римската, дето хората се научат как да ги присаждат; маслината и лозата също били по-скорошни развития в Средиземноморието.</span></span></p>
<p><br />
<span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Даймънд разказва как новогвинейците, които познава отлично от десетилетните си скитания с тях из джунглите в търсене на птици – хора, които доскоро са яли човешко месо от умрели роднини – има планински племена, чийто пръв контакт с бели хора станал едва в 30-те години на ХХ век – и са секли дърва с каменни брадви, не са ни най-малко природно по-глупави от белите хора. Напротив, често са много по-хитри и находчиви в конкретни ситуации. Без да знаят да пишат и четат, те помнят наизуст и всекидневно използват грамадно количество факти за природата, животните и растенията.</span></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">В „Светът довчера“ (<em>The World Until Yesterday</em>, 2012) пак Даймънд пише, че децата у примитивните ловци-събирачи в наши дни са интелектуално по-самоуверени и любознателни от белите деца от развития свят и че обикновено западняците биват поразени от</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>емоционалната искреност, самоувереност, любопитство и самостоятелност у децата (и възрастните) в малките </strong><strong>традиционни </strong><strong>общества.</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Ние потискаме тези качества у децата, казва той, чрез оценяването и подреждането им по успех и с постоянните си забележки.</span></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Друго, които родителите в развития свят, можем да копираме от доброто у традиционните народи, според него са: повече физическа близост с малките деца, по-продължително кърмене и винаги да ги носим в „кенгура“ на гърдите си, с лице напред, а не в детска количка, да не ги оставяме да плачат дълго сами, уж да станат дисциплинирани (както е американският обичай), да ги оставяме по-често за гледане на роднини и приятели (<em>alloparenting</em>), да им даваме повече свобода да пипат и изследват и повече самопроизволна игра с подръчни предмети, вместо да ги затрупваме със скъпи „образователни“ играчки, повече игра с деца от различна възраст – последното е проблем в САЩ, но правило например в училищата Монтесори...</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Най-важната биологична отлика на човека от приматите, „обиталището на битието“ (М. Хайдегер) и „интерпретантът на всички интерпретанти“ (Е. Бенвенист) – </span></span></p>
<p><strong>езикът – изглежда</strong><strong> еднакво </strong><strong>„</strong><strong>развит</strong><strong>“</strong><strong> у всички народи.</strong></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Граматическата структура на езиците на традиционните народи не е по-проста, а често е и по-сложна от тая на езиците на развитите индустриални народи – старобългарският език имал 11 гласни (днешният – шест) и седем падежа; инуитският (ескимоски) език имал десетки думи за „бяло“, но то и руският, турският и други езици имат по две думи за „синьо“, а ние – една, от което, разбира се, не следва, че те са по-„сложни“ от нашия.</span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Основната фонетика, граматика и лексика се формирала у всички народи дълго преди индустриализацията и модерната естествена наука. Няма човешка мисъл, която да не може да се формулира на кой да е от 6-те хиляди (може би вече са останали само 2 хиляди) живи езици на земята. Всеки текст е принципно преводим на всеки друг език – но разбира се, преводът винаги е „неопределен“ – според принципа на </span><em>indeterminacy of translation</em><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">, неопределеността на превода на американския философ У. Куайн. Нашата езикова история от IX – X век със скорострелното развитие – с домашните средства на един „варварски“ език – на най-високата философска терминология, изграждана в течение на повече от хилядолетие – е забележителен пример.</span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">„Генетическите“ доводи на Сарацин са научно неубедителни, но галят приятно слуха на много хора, които мислят, че имигрантите мюсюлмани в Германия, Англия и Франция, българските цигани, арабите в окупираните от Израел земи, американските негри в гето-градове като Фъргюсън, Мисури и т.н. „не могат да учат, да се интегрират в „белите“ общества, да създават добри семейства, да отглеждат добри деца, да работят, да спазват законите“. Това е „дадено от природата“.</span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">„Циганите, казват българските и други консерватори, никъде в света не са се интегрирали, никой не ги ще“. Защо трябва белият човек да се хаби да учи цветните? Щом генетически не могат – да им метне на врата по един синджир и ги натика в концентрационни лагери. Или да ги стерилизира „доброволно“, както предлагаше наскоро наш философ колумнист.</span></p>
<p><strong>Презряната „политкоректност“</strong></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Бюрократичната глупост и корист могат да доведат до абсурд и най-правилната политика – според руската пословица, „заставь дурака Богу молиться, он себе и лоб расшибет“ („накарай глупака да се моли Богу – ще си разбие челото“). Ясно е, че вегетативният имигрантски гето живот на Hartz IV в Германия в изолация от немското общество и без никакви амбиции не е пълноценен за здрави хора. Справедливата социална държава се грижи не само за телесните нужди на по-непривилегированите си субекти, но по подходящ начин и за духовните и социалните – личностно развитие, общуване, смислено прекарване на времето, допринасяне според възможностите си за обществото и самоуважение. В България напълно липсва справедливата социална държава – това, което в по-хуманните общества не оставя най-слабите духом от най-гетоизираните социални групи да паднат до варварското състояние.</span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Политкоректността е мярата на цивилизованото самоуважение на човешкия род, но трябва да е умна, винаги конкретна и тактична. Европа преди ерата на политкоректността бе земята на геноцида, класовата война и колониализма. Самата светая светих на европейското, модерният научен рационализъм и хуманизъм, бе и дом на полит-некоректността – Волтер, Хюм, Линей, Кант, Бюфон, Кювие, Хегел, Дарвин... а не само Шопенхауер, Ницше или Киплинг. </span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Ясно е също, че съвременният урбанизиран живот на образованите професионалисти в развития свят с трескавия ритъм на кариерното </span><em>rat race</em><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px"> (надбягване на плъхове) е</span></p>
<p><strong>неблагоприятен за създаване на семейства,</strong></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">за възпитаване на деца – това е трагедия за милиони хора. Икономическата несигурност, хедонистичният консумеризъм на „последния човек“, насаждан от корпорациите и медиите, хипертрофираният егоизъм на съвременния „турбокапитализъм“ засилват ефекта. В Ню Йорк журналисти пресмятат, че едно дете „струва“ условно на родителите си над милион долара, докато стъпи на крака (средният доход на домакинство в град Ню Йорк е 67 хиляди долара годишно, в централната му община Манхатън – 73 хиляди). Имам две вече пораснали деца, родени в някогашна България, но сега стои въпросът за техните бъдещи деца в Америка.</span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Знаем също, че десните навсякъде поставят под съмнение самите социални грижи – те винаги са им виновни за дефицита, винаги се раздават незаслужено на негрите, арабите, турците, циганите, бежанците – да поощряват техния паразитизъм, мързел, разврат, нечистотия, мошеничество, глупост, безотговорност – за сметка на работните, отговорни, умни и спестовни бели хора. Икономическата наука обаче свидетелства, че не социалната държава сама по себе си е причина за икономическите ни неблагополучия. Факт е, че най-„социалните“ европейски страни се справят най-добре с финансовата криза.</span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Не социалната държава и грижите за малцинствата, а растящото неравенство за всички, рекетът на корпорациите, изолацията и гетоизирането на бедните е основният ни проблем – и </span><em>bigotry</em><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">, омразата на биологична (расова, полова), етническа, национална, културна, религиозна основа е класическото оръжие за замъгляване на проблема и масово баламосване (</span><em>weapon of mass distraction</em><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">) на масите от олигархията и нейната пропагандна машина.</span></p>
<p><br />
<span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><em>(Следва) </em></span></span><br />
</p>
<p><br />
</p>
<p> </p>
